Завръщане При Родата

Също така ПриРодата не е само планината над 1000м. Странджа или Предбалкана са по-ниски, но не пречи там да са съсредоточени някои от най-важните светилища. В Предбалкана например няма села на височина над 1300м по чисто географски причини, за разлика от Родопите.
============================================================
Светилища има дори на Пирин и в планината Славянка, т.е. на всички наши планини. За друго идеше реч. Родопа планина и човекът са се изграждали заедно.

В Хнета в цитираната тема някой се беше загрижил как детето ти ще си хване гадже, което нямаше как да не е смешно, макар и да има основание да за притеснение. Реално липсата на социални контакти там е другия проблем, което вече се решава с вътрешна нагласа и мироглед.
==============================================================
Да им имам проблемите на гражданите. Нека детето се научи да контактува с природата, да изфини вътрешния си усет за света и отношенията в него и то не само ще си намери "гадже", но най-вече своята половина в живота, което е по-важното.
Аз не разбирам, какво точно се разбира под "социум". Ако днешната човешка джунгла се нарича "социум",нека се радват, че детето им не е в нея. В общуването с Природата, детето ще бъде напълно социализирано, а не - "подивяло", както го разбират сега, живелите по комунистическите разбирания.
Социалността на Природата, те я разбират като подивяване, а социумът на обществото го разбират като окултуряване. Да им имам разбиранията. Но не са важни разбиранията, а резултатите за личността при двата вида "социум".

3.РАЗНООБРАЗИЕ - никога не можеш да се отегчиш или да скучаеш. Има толкова различни неща за правене всеки ден - работа по градината, рязане и цепене на дърва, занимание с детето, ремонт по къщата, майсторене на ограда, разходки из околността за гъби, билки...
===============================================================
И при мене е така. Искам деня да е 48 часа. Затова няколко неща правя едновременно. Така се и развивам. Някой се беше оплакал, че няма да му стига време за лично развитие. Ами, г-не, това е твоето лично развитие, точно тази стихия, ама за да го разбереш, трябва да го изживееш на практика.
Дори намирам време да пиша из Форума, да обходя и някоя друга барчина.

Да споменем и още нещо. Водата! Това е едно от най-важните неща, поне за мен за избор на място. Защото има огромно значение каква вода поемаш. И тук не става дума само за Емото, който е понакъртил само частица от древнобългарските знания, записани в народните приказки за живата и мъртва вода. Става дума за нещо напълно реално, което само по себе си е огромен плюс пред градския начин на живот. Защото бутилираната в пластмаса "минерална" вода не може да се сравнява по качества с изворната, особено планинската. Още усещам вкуса на ситовската например. Удоволствие е да се пие, прясна и студена от самия извор със силна струя по всяко време на годината.
Така че при избора на място (ако вече не сте избрали) имайте предвид дали има естествен и силен водоизточник наоколо. В Странджа и Източните Родопи например, където не са останали българи, безводието си е голям проблем. Някога чешми с пълноводни извори сега едвам църцорят. В някогашна тема АЯЗМО сме писали за причините.

Точно това е, което казвам - да станеш едно с Природното Съобщество. Ставаш част от хармонията му - ти даваш, и то ти дава. Какво ти даваш, ще разберете след време, какво то ти дава, е - и това ще го разберете и то не е само манджата.

Точно затова нашите предци са я нарекли ПриРода. Те са се чувствали като част от това природно съобщество, дори част от природните духове, които понякога в тенгрианството са известни като онголи. В новия филм от Казахстан Снаха много добре е показано такова съобщество.
Точно и това ни е целта. Да се научим в отношение към природата не като вид "оцеляване", а като живот при родата си. Особено за тези, които вече са го решили. Защото оцеляването, както и по-горе Канатица отбеляза е вид борба за живот във враждебна среда. А това няма нищо общо с българската душевност и с тенгрианството като мироглед.

Ако заставим един шаман от Тиеншан да живее в бетонните джунгли на Ню Йорк, той ще залинее и умре, ако не избяга оттам. Ако поставим едно юпи от Уол Стрийт в някое родопско селце, ще се случи същото. И в двата случая те ще оцеляват във враждебна за тях среда. По-простичък и реален пример е да накараме някой възрастен човек, живял на свобода в село, да стои в панелката в някой голям град (особено в чужбина). За него това е враждебна среда, дори и да му бъде поднасяна най-добрата манджа.
Въпросът е, коя от двете среди е естествената, т.е. отговаряща на Божествените порядки? Да дам следния пример. Какво би се случило, ако се прекъсне само за 3 месеца електропреносната мрежа в национален мащаб. Някой ще каже, това не може да бъде, щото не се е случвало досега. Да, така е, макар да е ставало. Пресни примери са Ню Орлиънс след урагана "Катрина", както и енергийния срив след сънчева буря в САЩ през 1989г. В единия случай - абсолютно нищо. Човекът на село само ще си запали газовата лампа и ще сложи малко повече дръвца в печката. Във втория случай - тотален хаос! Всеки мегаполис зависи от входа и изхода. На входа идва снабдяване с вода, гориво, храна, неща от първа необходимост. На изхода са боклуците. В един многомилионен град това са тонове на ден. Плюскане и боклук за бройлерите. Изключваш входа и изхода и тази жизнена система загива след броени дни.
В интерес на истината за България, освен най-големите градове такова не може да се случи, защото хората които имат села си яхат велосипедите и след час са там. Проблемът е какво ще правят тия, които го намират тоя живот за враждебен, както и паразитите. Едните ще загинат или като другите ще се опитат да паразитират от тия, които вече живеят сред ПриРодата. Както става вече масово по селата от цигански грабежи. И точно това трябва да бъде добре обмислено тук.

Във завръщането към Природата има и още един момент, който е загатнат от Йордан;

А, и да добавя, най-вече няма да ви липсва премиера Тиква, ДАНС, МАНС, ГАНС, трактори, локомотиви и всякакви други пособия на безсмисления и убиващ човека градски живот.

Живеем в Крайните времена. И докато си потопен до шия в тази матрица на НСР, няма начин да не си зависим от нея. Дори да не гледаш теле-визия, достатъчно е само да се разходиш из града и да попиеш целия негативизъм и злоба, която се излъчва отвсякъде. Колкото и здрава енергийна защита да имаш, това неминуемо влияе на аурата ти.
В сайтовете си Елтимир пише следното;

Като противодействие на моите предложения те предлагат пълно оттегляне от процесите в страната и в обществото и стопроцентовото посвещаване на проблемите, свързани с древните светилища. А спасението щяла да дойде от само себе си.

Аз лично смятам, че не става дума за спасение, а за нещо много по-различно. Това не е исихазма от 14-и век, защото нещата сега са много по-различни поради наближаващи събития, които не зависят нито от нас, нито от враговете ни. Един воин трябва да умее и да чака, да знае кога да се опази и кога да удари. Възгледите са си мои, който иска да нарамва джепането и да ходи да протестира пред Парламента. Протести в Крайните години ще има, това е повече от ясно, но това ще стане когато на матр'яла му намалят съвсем дажбата от хранилката и той тръгне да си я иска обратно. С други думи, ще излязат не заради Идеята, не заради свободата или смяната на системата, а заради манджата. И тогава като няма паша, овчарят ще извади гегата. Затова сега е сложена мутра, която знае как да млати, а не мекушав интелектуалец-гей.
Който е подготвен, тая работа нема да го касае особено.

Седим си една вечер с Владето, комшията, разискваме x-net - ски въпроси и по едно време стигаме до въпроса, който често ни задават туристите през лятото

- Какво правите тук по цяла зима?

Без наговаряне, в един глас, сякаш по команда и двамата си отговаряме на глас
- Точно Каквото Си Поискаме

Стана ни толкова смешно и на двамата - и за "сдумването" и за тъпия въпрос, на който бяхме отговорили едновременно.

Около 3 месеца ни отнеха експериментите, за да постигнем домашен хляб в печката, със оная хрупкавата коричка и т.н. Резултата е, че го забъркваш за 2-3 мин(по малко време, отколкото само да се облечеш, за да идеш до магазина) изчакваш го малко и го мяташ в пецата, на която се готви и всичко друго - на бавен огън, разбира се.

Всеки, който е ял ястие, приготвено на бавен огън, моментално ще стане наясно с едно главно предимство на живота извън градовете.

БАвен ритъм на живот, достаъчно време и възможности да се обърнеш към себе си и да си зададеш най интересните ти въпроси и още повече време, за да получиш и техните естествени отговори.

От друга страна, постигането на нещата в пресата на града е нещо изключително, като постижение. Но излизането от града отключва целия ви потенциал.

Следващия момент, който изобщо не е за подценяване, са фантастично ниските разходи.
Пресметнете само режийните на един човек в града-за един ден, умножете ги по членовете на семейството, извадете ги от общите разходи и ще бъдете удивени от резултата
Извадете и средствата, необходими ви за "излизане сред природата", тъй като извън града вие сте там, на място, извадете средствата, необходими ви за "почивка през лятото"

И не си казвайте веднага - "Това е невъзможно, няма как да стане". Няма смисъл да го правите, потърсете начина да излезете от града и ще откриете, че е бил доста по-близко, отколкото сте си мислили

...Това което споделяш, стоунтейлс трябва да е ясно за всички, но освен това се боя, че е неминуемо и то в най-скорошни срокове.
Лошото е че най-натрапчиво и по тяхна си инициатива, в главата ми се задвиждват процеси да планирам час по-скоро Измъкването. Интересното е че за мен специално, най-логичното измъкване е на там където ми е селската собственост. Става дума за северозападна България.
Е да обаче неволния процес не ме праща към позанемарената къща с 5 декара двор и още незнам колко декари земеделски земи, където бих могъл да си наглася живота райски, а се насочва към алтернативата за екстрена ситуация, където ще се оцелява със сетни усилия! Става дума за Стара Планина...

Никога тези ми спонтанни напрапчиви идеи не са ме подвели! Дори да се е случило да си кажа "абе този път се подведох" после се е оказвало че не...!

За мое щастие, имам наследствен имот в Балкана. Не е лукс, дори е доста позанемарен, поради факта че живея на 230 км от там и нямам физическа възможност да ходя толкова често, колкото ми се иска. А и като отида, бабите от селото ми намират работа колкото за целия китайски народ
Но и моето мнение е, че Балкана ще остане едно от малкото места, които ще могат да предложат убежище, когато започнат Събитията. Не се виждам в града още дълго...