Негласуването - нашето оръжие

През последните години неведнъж обосновавах необходимостта от негласуване. Друг избор не ни остана. Видя се, че изборите се купуват с пари, със заплахи, с внасяни отвън избиратели. А когато и тези методи не помагат, стига се до открити фалшификации. Вписват се като гласували мъртви хора, вписват се измислени имена. И ни се казва, че това си е нормално, и че ние не бива нито да се чудим, нито да се възмущаваме. Обаче на всяка цена трябва да ходим и да гласуваме, защото само така било демократично. И че ако не гласуваме, нямаме право да изискваме от държавата. Сякаш сега имаме право. Моето предложение беше и е в точно обратния смисъл. След като изборите са само една измама, то ние не бива да участваме в измамата. Когато участваме, ние придаваме легитимност на тяхната човеконенавистна власт. Ако откажем да гласуваме, властта им престава да бъде легитимна. Малко е да кажа, че не бива да гласуваме. Престъпление ще бъде да служим на система, поставила си за своя цел унищожението на българската нация! Възразиха ми, че каквото и да правим, те така ще си подредят законите, че всичко пак ще бъде законно. Ще бъде, ама няма да бъде! Няма как да бъде законно. Ако не гласуваме, ако откажем да участваме в тяхната, на управниците мръсна игра, ние им отнемаме правото да претендират за законност и за права над нас. Тогава тяхното управление ще бъде само от тяхно, но не и от наше име. Тогава им остава само да парадират с груба сила /Сякаш и сега не го правят, обаче „законно”!/, но в такъв случай ситуацията ще бъде коренно променена.

Преди година с тази снимка искаха да ни покажат до какви абсурди може да стигне предизборната „борба”. Не, не е абсурд. Това е най-точният портрет на демокрацията – лъжата, залепена върху некролога на България!

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Напоследък ни плашат с проект за закон, според който участието в изборите щяло да стане задължително. Те, които забогатяха престъпно искат от нас, които обедняхме престъпно задължително да гласуваме за тях, грабителите. Те искат със закон да увековечат едно мародерско управление. Как ли пък не? По какъв начин ще ни задължат да пускаме действителни бюлетини? Нека си гласуват закона, пък ние такъв цирк можем да им спретнем, че свят да им се завие!
Изрезката както виждате, е от март 1999 година. Вестникът е „Дневен ТРУД”. Съобщението не е опровергано. Това е било преди девет години. А сега, колко пъти е поскъпнал токът до сега? И колко пъти са „пораснали” нашите доходи? Нека ни дадат обяснение за това поскъпване, пък едва тогава да седнем и да поразсъждаваме какво е това животно „демокрация”.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Малко теоретично отклонение. Преди 1989 година управниците криеха информацията от своите поданици. Ограничава достъпа до нея. Но от малкото промъкнали се факти, разумните хора съумяваха да направят нужните им изводи. После дойде демокрацията и на някого му дойде гениалната мисъл, че игла се крие най-добре в купа сено. Защо именно в купа сено? Ами защото иглата прилича на сламка и сред милионите сламки никой няма да я забележи. Или ако я забележи, то ще бъде случайно. Само че тогава ще се намери дежурен, който ще посочи друга от милионите сламки и иглата пак ще се изгуби. Разбирате ли? Информация се крие най-добре сред огромно количество друга информация. Безполезна и ненужна. Да вземем примера с Доган. Знае се, че неговата организация е извършвала атентати, при които са загинали невинни хора, включително жени и деца. И какво? Навират в очите ни гащичките на Айшето, обръчите от фирми, завихрят измислени скандали и хората забравят за убийствата. Уж ни дават факти, много факти. Да, толкова много факти, че мозъкът отказва да ги смели. В демократичните и либерални осведомителни средства липсва анализът, липсва прогнозата, липсва виждането. Само множество камъчета от една гигантска мозайка. Който си няма работа, нека ги сглобява. Затова реших да постъпя като Марк Твен. Или като златотърсачите, добиващи скъпоценния метал от златоносен пясък. Събрах много факти, много информация и се заех да изхвърлям ненужното. Да отсявам. Не искам да бъда категоричен, но ми се струва, че нужното ако не заблестя с пълна сила, то поне малко почна да блещука. Съветвам ви да опитате този метод и сами ще прецените дали има резултат. И за да не ме обвините в голословност, ще дам малък пример.

След края на Втората световна война в Нюрнберг, Германия се състоял нещо като съдебен процес. В същия нещо като съдебен процес над виновниците за войната и над техните съюзници били произнесени нещо като присъди. В присъдите влизала пълна конфискация на имуществото. Защо говоря за нещо като процес и за нещо като присъди? Защото решенията на процеса се оказаха невалидни и никой от „антифашистите” дори не гъкна. Еврейчетата също мълчат. При това канят на гости както лицата, така и безличията, дръзнали да нарушат уж международните нещо като закони, така да се каже. Какво общо има с днешна България? Ами има, при това има много общо. Един от съюзниците на Адолф Хитлер бил българския Цар Борис ІІІ. Значи ако верваме на дебелите еврейско-комунистическо-демократически книжки, Цар Борис ІІІ би следвало да е между осъдените. Комунистите твърдят, че е бил между осъдените. Като към съюзническото и близкото приятелство с Адолф, ни представяха ето какви допълнителни доказателства, че покойният Цар е бил военнопрестъпник:

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Майтап нема, преди да станат демократи, комунистите ни уверяваха, че „Кобургът”, както те го наричаха е осъден и нищо не е в състояние да отмени присъдата. И г-н Президентът го твърдеше преди да стане Президент, и г-н Министър-председателят Сер гей го твърдеше по времето, когато си беше обикновен гей. Вече не го твърдят. Защо не го твърдят? Защо ще трябва да обясняват как са върнали имоти, отнети с решение на Нюрнбергския съдебен процес. Ще посмеят ли да ни кажат истината? Едва ли. Ако ни я кажат, ще се досетим защо не е осъден още един от виновниците за войната – самият Адолф Хитлер. Те няма да кажат, но на мен нищо не ми пречи да кажа. Адолф Хитлер не получи присъда, а Симеон ІІ Сакскобурггота си получи имоти, които никога не са му принадлежали, защото и двамата са евреи. Пак ли не вервате? За Хитлер е писано, особено в един вестник – „Строго секретно”. А за Симеон с дългото като носа му име ви пускам снимчица.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Сега да се върнем към темата.

Уж се знае, че световният ционизъм ръководи САЩ и целият либерално-демократичен Западен свят, но малцина се интересуват какво всъщност казват ционистите. Малцина се осмеляват да надникнат в кухнята на дявола. Аз пък обичам да си пъхам носа там. Някога четях Маркс, Ленин, Брежнев и Мао Цзе Дун. Сега хвърлям по някой поглед в предназначените предимно за вътрешна употреба ционистки писания. Ето какво открих наскоро. Привеждам само малка извадка от цялата статия.

„Контра-терористически либерализъм

На първо място ние сме длъжни да определим кога можем да смятаме, че либералната демократична държава е престъпила чертата и не може повече да се нарича така. В кой случай ние ще престанем да смятаме тази държава за либерална и демократична? Отговорът е прост: в случай, когато държавата наруши принципът на демократичните избори (няколко кандидата, тайно гласуване и т. н.) – тя ще престане да бъде демократична; ако тя, държавата наруши основополагащите принципи на либерализма (например основните права и свободи на личността) – тя ще престане да бъде либерална.”

Е, не се казва кои са тези права и свободи, но иначе е формулирано доста ясно. Можеш да бомбардираш чужди градове и села. Можеш да избиваш мирни жители. Можеш да провеждаш геноцид над цели народи. Всичко това можеш да го правиш и пак да си останеш демократ и либерал. Но ако няма свободно манипулирани избори, и ако няма права и свободи /защо ли ми звучи някак много познато?/, тогава нямаш право да се наричаш такъв. Как можем да противодействаме? Защото е очевидно, че тези идиоти ни направиха на маймуни, а ние не знаем какво да предприемем срещу тях. Ако пък стоим със скръстени ръце и чакаме, положението ни непрекъснато ще се влошава, както се влошаваше през последните 18 години.

Всъщност демократичната система отдавна не действа, нейните принципи са опорочени. Кой е моят народен представител? Какво знам за него? Мога ли да го помоля за помощ или съдействие, ако се наложи? Мога ли да му държа сметка, да го държа отговорен, ако преценя, че е действал срещу моите интереси? Как да го намеря, за да поговорим? Той дошъл ли е да се посъветва с мен за каквото и да е, при положение, че представлява мен? Какви права ми дава фактът, че съм пуснал бюлетинката с неговото име? Хайде, нека всеки си отговори на тези простички въпроси и после да прецени дали си заслужава да гласува. Каквито и комбинации да ни предлагат, каквито и коалиции и обединения да създават, всичко си е едно и също, нищо не се променя. Все старите разбойници са на власт и нашият живот върви от зле към още по-зле. Ами щом гласуването не дава резултат, да сменим тактиката. По-лошо няма да стане.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Сега нека малко се посмеем. През октомври 2007 година в Интернет обявиха сайт за запознанства между политици и граждани. Влязох в него и написах следното: „Казаха ми, че ще бъде създаден и втори сайт - за запознанства между политици и селяни. И че двата сайта ще бъдат обединени под общото име "Сайтове за запознанства между политици и хора". Вярно ли е? Ако е вярно, държа да ви кажа, че всичко е напразно хабене на сили и средства. Всички нормални човеци изпитват непреодолимо отвращение към политиците. По-добре създайте сайт за запознанства между политици и цигани. Уверявам ви, ужасно ще си паснат. Особено по склонността да лъжат и крадат."

Какво се оказа? Оказа се, че или самите политици са я мангали, я джагали, я представители на някое друго паразитно племе или религиозно или сексуално малцинство. Ако случайно има някой етнически българин, неизвратен и неизкушен от секти между политиците, то той не само се познава с циганите, но е и техен добър приятел. А вероятно и партньор в някой от традиционните им занаяти. Та затова сега политиците се опитват да се запознаят и с хората. Щото не се познават, разбира се! Хубаво, ама ние, хората да не сме някакви изроди, та да падаме до равнището на политиците?

Залъгват ни, че ако се установят престъпници между представителите на финансовия и политически елит, за тази цел си има прокуратура и съд. Там е работата, че няма. Да видим как стоят нещата у нас. През последните 20 години държавата позволи на някои свои представители, предварително определени по списък да разграбят страната. Как мислите? Че същите престъпници, планирали, извършили и контролирали престъплението ще осъдят сами себе си? Ако някой ми каже, че е възможно, ще му отговоря, че е или лъжец, или идиот. Съд – да. Но съд, изграден от друга, истинска, непрестъпна Държава. Този така наречен съд е съучастник, равноправен партньор на злодеите. И тук главният въпрос е не кой кого ще надхитри, а кой кого ще умъртви. Те са се заели да умъртвят нас, да умъртвят цял един народ. Аз вярвам, че същият този народ има правото да поиска тяхната смърт. И да им я въздаде!

***

Интересно разумно мнение срещнах в Интернет изданието ИМПЕРИЯ №13, 1997 г., Борис Миронов „Миражи выборов и оппозиции”: „Изборите и опозицията се хранят от илюзията, че може да се оживее при юдейската власт. Парламентаризмът е тържество на егоизма, утеха за морално нечистоплътните граждани. Внедрявайки демократическата форма на управление, юдеите превръщат държавите в игрални домове и не го крият: "Гласувай, че ще загубиш!".” Според мен Миронов не е съвсем прав. Нашата бивша държава не е игрален дом, тя е превърната в руска рулетка, при която след всяко натискане на спусъка последва изстрел. Никаква надежда, никакво оцеляване. Залог в рулетката е нашият живот и живота на децата ни. Или ще разобличим измамата, или ще умрем. Друго няма. Преходът към гробищата отне живота на около два милиона българи. Още колко трябва да умрат, за да стане ясно на малцината оживели, че целта е тяхната смърт и смъртта на децата им? Сочат ви тоя или оня политик, тая или оная партия и ви казват предимствата, ако изберете именно посочените. Хубаво, ама те всичките са еднакви. Аз пък ви казвам, щом толкова искате да застанете пред урните, изберете тях! Дайте шанс на смъртта! Нима наистина не се усещате? Непрекъснато слушате „ще, ще, ще...!” Ще! След 300 години! Омръзна ми да слушам "Ще"! Искам сега!

На първо време да ни кажат кои и какви са нашите права и свободи. Да го кажат ясно, точно, конкретно и на български език. Ако трябва, да си наемат преводач, защото никой от сегашните ни управници не е българин по произход. Ама да ни го кажат. За да знаем кои наши права и кои свободи са нарушени. И да си ги търсим, разбира се. Циганите, например си знаят своите права и свободи и си ги търсят. На турците пък им ги търси Доган. Защо и ние да не си потърсим нашите? Засега знаем само, че правото на гласуване /и на негласуване!/ е едно от правата ни. Така стигаме до възможността за реални съпротивителни действия срещу управляващите разбойници.

Нека откажем да гласуваме. Като основен мотив ще изтъкнем две причини.

1. Изборите не са честни. Можем да цитираме техни собствени изказвания, като това на Доган за обръчите от фирми. Всеки е в състояние да издири достатъчен брой такива изказвания на политици. На демократични и на либерални политици. Техни собствени изказвания. С техните камъни – по техните глави. Или играта ще е честна, или ние отказваме да играем. Това не е екстремизъм. Това е проява на чувството за чест и човешко достойнство. Изборите не са честни, защото идват автобуси с турски граждани от Анадола, за да избират те нашите управници. Други автобуси пък разкарват тумби цигани из цяла България, за да гласуват по десет пъти. Какво честно има и докога ще търпим безчестието?

2. Изборите не са свободни. Защо ли? Защото някой, който навремето си основа партия с пет човека, и тази партия беше регистрирана веднага и без никакви условия, той може да участва в изборите. А друг, зад когото стоят стотици и хиляди българи, той не може да участва, защото съдът все ще намери я някоя пропусната запетайка в документите, я нещо друго и ще му забрани участие. А може да се стигне и до физическо отстраняване на кандидата. Няма равни условия, в страната ни, в която вече няма държава липсва всякаква законност. Следователно да се участва в политическите борби не е само нежелателно, но е и опасно.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Нов важен момент е отношението на „кандидат-избраниците” към „електората”. Всички пищят, че циганите са особено ухажвани по време на избори. Никой обаче не пита защо не ухажват българите? Защо ако в началото поне ни лъжеха, сега все по-малко ни говорят, все по-малко са склонни да влязат в диалог с нас? Ще ви кажа. Защото изборите изобщо не зависят от нашите гласове. Те го знаят, време е да го научим и всички ние. Да го изречем на глас, а после да ги принудим да си признаят, че е така. Ето още един важен аргумент против гласуването.

Мотивите обаче задължително трябва да бъдат огласени. Не само навсякъде из страната, но и пред цял свят. Ще се наложи малко да се потрудим. Да преведем на възможно най-голям брой езици нашите основания за негласуване и неучастие в официалната политика. Да се постараем текста на документа да достигне първо до всеки българин, а после да го разпратим навсякъде по света, където това е възможно. Ще се наложи да ни помогнат и българите-емигранти, които иначе много обичат да повтарят какви патриоти и родолюбци са. Ето, няма да им искаме пари, само малко действия в името на България. Не го ли направим, ще се окаже, че всъщност сме много доволни от крадливата сган, стояща начело на онова, което някога се наричаше България. Те ще заявят, че ние, българите сме изключително доволни, само където сме станали апатични от затлъстяване и ни е домързяло да отидем да урните. От нас, и само от нас зависи дали ще разобличим поредната лъжа на „елита”. На този елитец, който ни изпи кръвчицата, неговата верица елитарна…

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Сега очаквам обвинения, че призовавам към насилствено сваляне на законно установения държавен и обществен строй. Такъв призив, както е известно представлява престъпление според Наказателния кодекс. Имам две възражения. Първото е, че строят не е законно установен. Той дойде на власт през септември 1944 година върху щиковете на Червената армия. Укрепи се посредством избиването на десетки хиляди българи и управляваше 45 години с помощта на открит терор. После същият строй с помощта на ционистките банкери се трансформира в демократичен. Трансформацията бе придружена както от измами и лъжи, така от физическо премахване на неудобните. Второто ми възражение е, че не може да бъде законна обществена система, умъртвила съзнателно и целенасочено над милион и половина свои граждани за по-малко от 20 години. Не може да бъде законна власт, подложила на геноцид собствения си народ. Ние сме длъжни категорично да се разграничим от нея. Един народ срещу една престъпна власт. Друго няма. Който е с властта – той е против своя народ. Който е с народа – той е длъжен да се опълчи срещу властта. Като първа крачка в борбата на българите аз виждам отказа от участие в изборите. Всичко друго според мен е опасно, вредно и само ще доведе до нови страдания и до нови жертви.

Остава резултатът. Резултатът ще бъде, че ще отнемем правото на нашите крадливи управници да се представят пред света като законно избрани.да отнемем правото на тях да представляват нас. Нека официално се знае, че те представляват единствено себе си. Ще покажем какво се върши у нас. Ще покажем, че не може и не бива бандитизмът и геноцидът да бъдат наричани „демокрация”. И най-важното – ще покажем, че ние, българите сме решени да прекратим това безумие. А после? Е, нека стигнем дотук, пък ще видите сами какво ще се случи после.

Януари 2008 г.

НОВОТО НАЧАЛО

Поредната измама още в самото начало е на път да се превърне във фарс, в комедия. Моделът е изчерпан, неизбежно идва време за нов модел. Какъв именно ще е новият модел – зависи от нас, от Българите. Ето как започна фарсът.

21 февруари 2008 година. Нещо като митинг на нещо като обединена опозиция. Гледам прякото предаване по телевизията. Шествието тръгна от НДК, пълна карикатура. Начело с цигански оркестър и маанета. По пътя половината дошли от провинцията с безплатни автобуси протестиращи се пръснаха да пазаруват из магазините. Шествието се топеше като полк, попаднал под вражески обстрел. Криво-ляво стигнаха до местоназначението. Първо дадоха думата на разни изстрадали хора, но аматьори. Говорят за корупция и злоупотреби. Искат оставките на някакви си председателчета на някакви си кооперации. Искат фураж и субсидии. Нищо лошо, ама това ли са най-страшните проблеми на България? Е, после идва ред да се иска оставката и на самата висша изпълнителна власт. Говорят колко били ощетени материално. Говорят с едни такива пресилени гласчета, че ми става жал за тях. Сякаш слушам любителска театрална трупа от село Горно Нанадолнище. Нищо незначещи вяли скандирания. Неработещи, лишени от смисъл заклинания. С възрожденски песни за подгряване. И това ми било национален митинг за сваляне на престъпното колониално правителства! На всичко отгоре вместо обявените седем часа, той продължи само два. Толкова им стигнаха силиците. Какво бих казал пред този митинг, ако се намирах там? Макар че дори да ме бяха поканили, не бих отишъл.

И вътре, в говорилнята, и отвън, на трибуната стояха едни и същи стари, оцапани до ушите муцуни. Познати ни до болка типове без мисъл и без идеи. И вътре и отвън се намираха едни и същи дребни слуги са световните господари. Само че тези вътре още бяха на служба, а повечето от онези отвън вече бяха излезли в пенсия като изразходвани и ненужни. Огромното мнозинство българи явно разбират ситуацията, затова митингът събра около три хиляди души, срещу един милион, събрани само от СДС през 1991 година. Неволно си спомних протестите през зимата на 1990 година, когато блокирахме улиците до сутринта и правехме барикади от изкъртени павета пред Софийския Университет. Лидерите на „опозицията” поискаха доверие от хората, с които до вчера не искаха да разговарят и ги гледаха високомерно. Как да им повярваме? С тях е свършено. Свършено е с всички, докосвали се до властта през последния половин век. Доказаха, че са негодни да направят нещо добро и полезно. Даден им бе шанс, те го проиграха. Стига им толкова. Наистина стига!

Ама тоя политик бил умен, ама другият говорел добре, ама третият обещавал незнам каквоси. Ей, хора, вие малоумни ли сте? Ще ви дам пример. Представете си, че имате машина, която нещо се е повредила и не работи добре. Викате техник да я оправи. Той нещо чопли, обаче машината почва да работи още по-зле. И сега какво – ще дадете нов мандат на техника, защото ви обяснява сладкодумно какви са проблемите или ще извикате наистина способен техник, който да я приведе в действие? А тези, сегашните даже отвикнаха да говорят или в най-добрия случай почват да бълват глупости щом си отворят устата. За каква корупция говорим, когато народът, българския народ е подложен на истинско изтребление?

Проблемът на България не е корупцията. В известен смисъл ние даже не можем да говорим за корупция. Защото няма държава България, и защото няма българско правителство. Върху бившата българска територия няма държава. Има някакво управление, което в никакъв случай не може да се нарече българско. Нито по своя етнически състав, нито по резултатите от водената политика. Бандата на Сер-гей Станишев дори не е точно правителство. То е една колониална администрация, чиято задача е да осигури тихото и мирно изтребление на българите. На тази администрация е позволено да граби каквото и както може от бившата българска държава, като в замяна да осигурява все повече и повече български гробове. Корупция наистина няма. Как да корумпираш кърджалийска чета, превзела твоето село? Даваш им парите или те колят и ти палят къщата. Даваш им откуп, но не подкуп. Разликата е огромна.

А, да, скандиранията… „Г-н Станишев… Оставка… Да ни чуят… Да си вървят…” Какви са тези безумия? Какво е това „господин” към един убиец на България и на българите, към един безскрупулен престъпник? Какво е това „оставка”? Все едно да апелираш към престъпника да се арестува сам, да си сложи белезници и доброволно, без никаква принуда да отиде в полицията. Какво е това „да ни чуят”? Когато искам някой да ме чуе, значи аз го приемам за човек, достоен да разговарям с него. „Да си вървят”? Как така да си вървят? Значи ще ми дойде някой там от майната си, ще дойде да избива моя народ и да ограбва земята ми, а аз ще го пусна да си върви по живо по здраво? За такъв е малко да го одерат жив, и после, докато още диша да го набият на кол.

Любителско театрално представление, а не национален митинг срещу антинационалната хунта. Същото представление, само че в малко по-професионален адвокатски вариант се разиграваше вътре в така наречения „Парламент”. Гнус и отврат, както се казва. Нищо незначещи думи, празно хабене на енергия и маневри с цел отвличане на вниманието. Всеки си изпява песничката, казва каквото има за казване, без да се интересува какво са говорили неговите … да ги наречем колеги. Не е този пътят. А кой е?

Понякога в синтеза между Източна и Западна философия се раждат удивително мъдри мисли: „Всичко досегашно е негодно. Не ходете с мъртви, че растат наследници.” – „Агни Йога”

Преди да кажа кой е пътят, искам да попаря и последните надежди на верващите. Описаният митинг беше против корупцията, нали така? Знаете и кои бяха организатори и главни действащи лица на митинга. Ще кажете, че постоянно цитирам сам себе си, ама се налага. Онова, което написах преди по-малко от година е потънало в дебрите на Интернет форумите и едва ли някой го помни. Данните обаче са твърде любопитни. По една ирония на съдбата, точно така бях озаглавил файла – „корупция”:

КОЙ ГО Е ГРИЖА

Волен Сидеров издигна Слави Бинев за евродепутат. И се понесе вой. Сидеров е лидер на парламентарна политическа партия, пък Бинев го набеждават за нещо като мафиоз. Голяма работа, мафиоз бил. На фона на Кузов и Чуколов, Бинев направо си е цвете. А на фона на онова, което се върши в бившата ни държава можем да го обявим и за светец. Следват извадки от Интернет сайта на Фалун Гонг “Епохални времена”:

“Ареста на известен пловдивски бизнесмен е спрян в последния момент от хора на политическия Олимп. Става дума за разработка на икономическа полиция, която е по следите на 70 млн. лева, източени като ДДС от същия богаташ. Лично президентът Георги Първанов бил уговарян да съдейства за измъкването на бизнесмена от кашата, в която е затънал. Първоначално държавния глава дал дума да помогне, но като разбрал сумата, се хванал за главата. Това е една от причините Първанов да не присъства и на кръщенето на най-малкия внук на друг пловдивски богаташ Георги Гергов – Велин. В събота в хотел „Санкт Петербург” се изсипаха цял рояк министри, депутати, бизнесмени и шоу звезди, които се надпреварваха да сервилничат със заможния си домакин.

Разминалият се засега с ареста бизнесмен също участвал в тържеството и използвал купона да говори на „четири очи” с министър Румен Петков за ново ходатайство пред Първанов. Въздействие върху екипа на Икономическа полиция също бил обсъждан вариант. Петков не дал сто процентова гаранция, но обещал да направи каквото може.

В най-скоро време се очаква повторен арест и за друг близък приятел на президента Първанов – пернишкият бизнесмен Людмил Стойков. Той бе задържан преди време за източване на 7,5 млн. евро по САПРД, но след това го пуснаха на свобода. Германските служби обаче не приеха аргументите на българските магистрати и на свой ред се очаква да поискат арест за Стойков. Той бил записан по време на срещи, на които била уточнявана схемата за източване на европари.”

Значи така, Слави Бинев е мафиоз, пък приближените на президента Първанов и на вътрешния министър Петков не са мафиози. Нищо, че са крали, та са се забравили. Като пресмятам на пръсти, ще излезе, че хората на най-висшата власт крадат повече от цялата циганска мафия взета заедно. Пък после се чудим защо българите живеем в такава дива мизерия. Думата ми обаче беше за Славито. Какви искате да са депутатите от тази мафиозка държава, освен мафиози? Обратното не би било нормално. А знаете ли за какви суми става дума при големите сделки? Добре, че хората от “Епохални времена” се оправиха след съсипването на сайта им от нашата служба за сигурност и атентати – НСС, та можем да научаваме нещичко:

“Васил Филипов: Над Валентин Димитров стои цялата енергийна мафия на България. „Намерените пари в сейфовете на Валентин Димитров са само дребни суми от сделки и далавери“, твърди бившият директор на “Булгаргаз”. Сметките на потребителите са надписани поне два пъти, твърди Васил Филипов. Според бившия директор на “Булгаргаз” Васил Филипов независимо разследване на аферата „Топлофикация“ е доказало, че злоупотребите са в размер на 1.5 милиард лева”

Милиард и половина само от един мошеник! Още милиард от имотите на Лидия Шулева, нали не сте забравили за нея? Тези ги знаем, а колко такива не знаем? Сега да видим защо е толкова тихо и спокойно и нищо не се чува:

“Политическата класа в България не иска да има свобода на медиите. Това заяви известният български журналист и водещ на предаването "Всяка Неделя" по БНТ Кеворк Кеворкян. Той показа пред Нова телевизия запис на заповед от 2004 г. на Красимир Гергов за Кирил Гоцев, който по онова време бе директор на държавната телевизия БНТ. Документът е 425 000 лв. Кеворкян многократно зададе въпроса защо вече 9 месеца Прокуратурата не прави нищо за този скандален случай на корупция.

"Не може да има свобода на словото в една държава, където вече девет месеца никой нищо не е направил по този въпрос и укрива подобен факт", каза Кеворкян и добави, че Гергов е направил опит да спре рубриката му за медиите във в. "Труд". Кеворкян заяви, че "няма абсолютно никаква разлика между кражбите на бившия директор на "Топлофикация-София" Вальо Топлото и на този тип Красимир Гергов". "Тук става въпрос за кражба на свободата на словото и на медиите в България", допълни той.”

Да, в страната на Мафията, даже медиите са откраднати. И как няма да са откраднати, когато служителите на самата съдебна система се подкупват един друг. Не вярвате ли? Направил съм снимки от сайта на “Епохални времена”, за да не каже някой, че съм си го измислил:

"Прокуратурата има проблем след като прокурори си позволяват да ходят на работа пили алкохол, да шофират пияни и да си разменят подкупи”, каза още главният прокурор Велчев. Той заяви, че подкрепя решението прокурорката от Севлиево, която се яви пияна на дело, да бъде уволнена. „Няма обяснение защо двамата прокурори Манасиев и Тошев, които са си разменяли подкуп, си мислят, че може да се купи шефско място в прокуратурата. Стигнахме до там, че коментираме подкуп, даден на прокурор от прокурор”, коментира още главният прокурор Борис Велчев.”

Ами софийският кмет? Дори самият факт, че е бивша охрана на Тодор Живков не се осмисля достатъчно. Ами това е все едно Ото Скорцени да стане кмет на следвоенния Берлин. Само че охранителната дейност на Борисов е дреболия в сравнение с последващите му действия. Американците писаха нещичко, но то беше малко. Преди тях същите неща ги писа в-к “Строго секретно”, зад който стои Любомир Шопов, сина на бившия шеф на ДС ген. Григор Шопов. Ама и вестникът не писа всичко. Ето кратко мнение от Интернет форум: “Бойко Борисов, чрез жена си Цветелина, държи парите на българската държава. Ето, в периода на подаване на данъчните декларации сме. Колко милиона българи привеждат данъци и осигуровки за държавния бюджет през банката на Бойко Борисов - Си Банк? Цялата работна сила на България!” Сега разбирате ли защо Службите така са погнали Интернета и гледат и него да закрият. Защото се оказа, че не могат да го купят. И след като не могат, те търсят друга възможност да отнемат мъничкото останала ни свободица. За Бойко ще добавя още два факта: награждаването му с ордена „Михаил Ломоносов”, учреден от руското ГРУ, както и близостта му с ген. Иван Чобанов, бившият шеф на НСС, за когото многократно става дума в „Невидимата атака”. Иначе Бойко говори много добре и общо взето се харесва на хората. Обаче как ще ми обясни, че е награден с орден, с който са наградени такива като Маркус Волф, шеф на източногерманската ЩАЗИ, като последния шеф на КГБ Крючков, като диктатора на Туркмения Ниязов? Впрочем предишния софийски кмет – Стефан Софиянски не само е носител на ордена „Михаил Ломоносов”, но е станал редовен член на АБОП – московската Академия по проблемите на сигурността, отбраната и правния ред през 2005 година. Не е тайна, че същата Академия е подразделение на ГРУ, руското разузнаване. Излиза, че нашите демократични лидери съвсем официално са си руски шпиони. И се сещам за една песничка: „Господа бандити, вие не сте господа”. Да, нашите официално признати лидери са бандити, а не господа. Което изглежда не прави никакво впечатление на техните американски и европейски господари. Аз на такива хора не мога да вярвам. Вие ако можете, вервайте им!

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)