Негласуването - нашето оръжие

Ами Волен Сидеров? На 24 юли 2004 г. той дава интервю, в което казва: „Чака ни страшна криза след влизането в ЕС!” И нарича този съюз „неоезически свят, управляван от атеистическа олигархия„. Не мина много и същият Волен, превърнал се в г-н Сидеров взе, че направи доведения си син евродепутат. Така че критиките срещу него по повод на Слави Бинев са неуместни. Проблемът не е в Бинев, а в отмятането на Волен от собствените му думи, от собствените му принципи. Впрочем аз не виждам нито един политик, който да има своя собствена непроменяща се позиция по принципен въпрос. Като гледам какво става из този бандитостан, наричан още по навик “България”, направо ми идва да предложа на полковник Дядо Максим да канонизира нарочения за мафиоз Слави Бинев за светец. Само че дали бандитостанът още дълго ще се нарича “България” е под въпрос. Под голям въпрос. Особено след новината, че Националната служба “Сигурност” вместо да пресича наркотрафика, го е взела под свое покровителство. Че същата Служба вместо да води борба срещу тероризма, продава ракети на терористи и самата тя извършва терористични акции. Че вместо да пресича сепаратизма, арестува хората, дръзнали да протестират срещу същия сепаратизъм. Или им пали жилищата, когато дежурното ченге го мързи да измисля обвинения и да ги пише. Самият министър на Вътрешните работи пък нарежда да бъдат освобождавани убийци на деца, за да не се стигало до етническо напрежение. Не, тая държава изобщо не е нормална. И не може да бъде нормална, защото се оказва, че комунистите след като престанат да бъдат комунисти, изобщо не съумяват да се превърнат в нормални хора. Освен, ако не се откажат от комунизма сами, по своя воля, а не по заповед на партийното ръководство. Ама такова свободно волеизлияние може да се случи само в Китай, не и у нас. Там още е останал народ, нация. Тук сме се превърнали в жалка паплач. Казвам го аз, заклетия националист.

На снимката долу виждате Представител на политическия елит

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Следва извадка от “Независим.нет”:

“Британското списание "Икономист" спомена като "особено корумпирани" министъра на околната среда и още двама негови колеги от "партията на етническите турци", а австрийски вестник повтори обвинението. Неотдавна стана известно, че освен този и други министри от ДПС, както и зам-министри от същата партия, бъркат много активно в кацата с меда. Това се прави нагло и преднамерено, защото никой от тях не очаква "да бъде нарушен етническия мир" и някой да бъде даден под съд, камо ли - осъден.

Не трябва да се забравя, кой пръв изказа открито истината за "обръча от фирми". Още през юни 2005 година лидерът на ДПС Ахмед Доган в интервю за частната бТВ обясни механизма, по който се обогатяват партиите в България. Това не направи впечатление на медиите в страната, но беше запомнено в Брюксел, откъдето започнаха да настояват за борба с корупцията по високите етажи на властта. Продължават да настояват, но напразно. Наглостта на представителите на ДПС става толкова сериозен проблем, че неотдавна български турчин призна, че вече се срамува да каже какъв е. Той изказа опасения, че поведението на ДПС може в крайна сметка да доведе до гражданска война.”

Е, след толкова лоши вести, трябваше да завършим с нещо оптимистично, нали така? А какво по-хубаво от една чудесна гражданска война след кошмара на Мирния преход към гробищата! /11 април 2007 г./

По-горе казах. Един народ срещу една власт. Впрочем не съвсем – един народ срещу една Система! Защото ако сегашната партия сдаде властта, идва следващата от списъка и башибозушкото клане продължава. Казвал съм го много пъти: няма нито една влязла във властта партия или организация, която да е извън Сценария. Иначе просто не би влязла, механизмите за това са многобройни. Пълна промяна на Системата. Пълна и безусловна промяна. А такава промяна може да бъде постигната само, ако сегашната бъде срината изцяло. Първата крачка е категоричното отдръпване от нея. Неучастието в нейните дела. Втората крачка е организирането на реална Съпротива. Иде ред на помитането. То може да бъде извършено по много начини. Като се почне от така наречената вътрешна емиграция и пасивна съпротива, та се стигне до въоръжено въстание. Може да се приложи опита на Махатма Ганди при освобождението на Индия от англичаните, може и с нашите традиционни методи – Раковски, Левски, ВМРО на Ванче Михайлов... Създаване на голямо количество малки групи за самозащита. Тук се изкушавам да цитирам нещо, без което борбата ще бъде обречена на неуспех.

Из „Привременен закон за народните горски чети за 1867 лето”, съставен от Георги Сава Раковски: „6. Ни един инородец и иноверец не ще се приема под никакъв начин в народните български горски чети за тая година.” Сега мултикултурковците /или муртикултуристите, не знам точно как се наричат/ ще ми лепнат етикети като „ксенофоб”, „расист” и „антисемит”. Няма да им отговарям. Вместо това ще цитирам Васил Левски, който в писмо до Панайот Хитов по въпроса за участието на българи в борбите на други народи пише: „Чисто народният чиляк бори се да избави своят си народ по-напред, па тогава нека гледа и на други да помага.” Малко класика, нищо повече. Дали защото обърнахме гръб на класиката досегашните ни усилия се не оказаха толкова безплодни? Разликата между онова време и днешното е в някои специфични условия. Днешните гори и балкани са бетонни, но иначе основните принципи си остават. Законите, по които се управлява света, Небесните закони са същите. Няма да е зле, ако поне ги научим. Може и да ни потрябват.

Всички форми на Съпротива са законни и справедливи, щом се въпросът опира до живота или смъртта на цял един народ. Вредни са единствено терористичните акции срещу невинни хора. Освободителите на България не са ДПС, та да взривяват пътнически влакове. Кои ще бъдат лидери ще се реши впоследствие. Аз мисля, че лидерите, истинските народни Водачи ще се наложат самички, народът сам ще ги издигне. Обаче е задължително Съпротивата да се обедини около ясно формулирана Идея. Ясна и разбираема за всички. За да не се повтори глупостта със „Синята идея”, която никой така и не разбра какво представлява. Крайната фаза е вземане на властта с последващ съдебен процес срещу всички виновни за геноцида над българите и разпада на българската държавност. И задължителни смъртни присъди за всеки, виновен за смъртта на българи.

Може би това няма да се случи, може би е прекалено късно. Аз обаче бях длъжен да го кажа. Цели 18 години говоря и пиша едно и също. Някъде грешах, някъде се заблуждавах, но общо взето вървях в една и съща посока. Падах и се изправях пак. Но не се предадох, не се преклоних нито пред комунисти, нито пред демократи. Изстрадах своите думи и поне това никой не може да ми отрече. Вярвам, че малцина имат моя опит. Събрах цялото си знание, синтезирах го, доколкото ми позволиха силите, подредих го и ви го представям. Оттук нататък щафетата е във ваши ръце.

Време е!

Ангел Грънчаров – Елтимир

Февруари 2008 година