По-долу ще дам цитат от една много добра /според мен/ книга на Лъчезар Стефанов - "Теория на измамата".
Прочетете и пак помислете , какво ще правите в изборния ден...
"Предизборните обещания, доста често надхвърлят всякакъв здрав разум. В такива ситуации, е много трудно да се определи, кой е истинският КРЕТЕН- политикът, който обещава, или тези които го слушат и му вярват."
"ПРАВОТО НА ТАЙНО ГЛАСУВАНЕ
Според повечето конституции, да не кажа, според всички, вотът на избирателите се упражнява, чрез ТАЙНО ГЛАСУВАНЕ. Кому е необходима тази тайна? Ако отхвърлим тезата, че изборите са някакъв масов обществен заговор излиза, че тайният вот е грижа, за сигурността на избирателя. Но това ни вкарва, в нов логически абсурд. Та нали избирателите гласуват, за разрешени от законите политически партии, а не за някакви забранени терористични организации. Защо тогава им се налага да се крият? Ако явният вот застрашава индивида, за каква свобода на мненията въобще може да става дума? Защо тогава избирателите не ходят на предизборните митинги маскирани? Нали и там някой може да ги види, и да разбере за техните политически пристрастия. Каква е целта на този таен вот, в крайна сметка? -ЕЛЕМЕНТАРНО УОТСЪН- би се усмихнал отново Шерлок Холмс. -ПОЛИТИЧЕСКАТА КЛАСА СЪВСЕМ НЕ Е ЗАГРИЖЕНА ЗА ИЗБИРАТЕЛЯ, А ЗА СЕБЕ СИ. Политиците правят своите предизборни обещания, но не се подписват под тях. Но дори и да се подпишат,по какъв начин ще докажа, че съм гласувал за дадена партия, след като вотът ми е бил таен. Аз по никакъв начин, не мога да обвиня в измама, някоя политическа партия пред съда, защото по никакъв начин няма да съм в състояние да докажа своя вот. Той е бил таен и в правно отношение, напълно недоказуем. Избраните от мен са получили възможност да правят каквото си искат, отнемайки ми правото на каквато и да е директна санкция в случай, че не съм съгласен с тях. Избирателите са изиграни по един, колкото елементарен, толкова и класически начин. Това не би било трагедия, ако изборите се провеждаха всяка седмица, а не един път, на няколко години. Бихте ли допуснали това, е ежедневния си живот? Бихте ли заверили пълномощно пред нотариус, което да не сте в състояние да анулирате с години напред. Бихте ли поверили нещо важно, в ръцете на хора, които не сте в състояние да контролирате? И ако сте направили това на последните избори, тогава не се учудвайте после, ако сте се срещнали , вместо с ПРЕЗИДЕНТА, с ПСИХИАТЪРА. Положението се усложнява още повече от факта, че дори да докажа вота си, то не виждам как ще убедя съда, че въпросната партия, е поела персонален ангажимент към мен. Аз не разполагам с договор, в който да са посочени, освен конкретните клаузи и съответните срокове, така и последващи санкции при неизпълнение. Ако тръгна да съдя някоя политическа партия, всеки съдия, искрено ще се забавлява с моята наивност, поне до момента, в който се сети, че и той е постъпил по същия начин, на изборите. Разбира се, такова дело никога не може да бъде заведено, поради изброените причини. Това от своя страна дава възможност за такова бясно предизборно залъгване, в което и опитен лъжец би се изчервил, ако му липсва нужния политически стаж. Надушили собствената си изгода, медиите също не закъсняват да се включат в играта. Много от тях, по принцип са си перманентни лъжци, но в предизборната ситуация понякога надминават и себе си. От своя страна, ошашавеният избирател започва да вярва на всеки и всичко. С наближаване датата на изборите, тиражите лавинообразно растът. Самият изборен ден е зареден с напрежението на решаващ мач. След като всичко приключи, гласоподавателят пак си тръгва с ръце в джобовете.Самите джобове, доста са се поизпразнили от разноските по купона, но им предстои да бъдат ритмично доизпразвани, до следващите избори. Финансовото цунами на ПОЛИТИЧЕСКАТА КЛАСА, започва да помита всичко наред, без да прави разлика, между гласували и негласували. В делничния живот, нещата не биха могли да се случат по този начин. Ако един предприемач наема работник или специалист, той първо ще се информира за неговата квалификация. Дори ще изиска препоръки от бившия му работодател, ако счете за необходимо. Предприемачът е този който плаща, т.е. СУВЕРЕНА и е в правото си да прецени годността на кандидата за съответната работа. Никой не би се качил в самолет, който ще бъде управляван от учител по латиноамерикански танци, освен ако учителят не е и професионален пилот. От танцьорът след време може да излезе и добър летец, но работодателят не се интересува от това. БИЗНЕСЪТ НЕ Е УЧИЛИЩЕ. Излиза, че всяка друга работа, освен управлението на държавата, изисква конкретна предварителна професионална подготовка. И друго- освен проверката на подготовката, при назначението, ще бъде уточнен и точния размер на възнаграждението. Единствената фирма на света, в която служителите, сами определят размера на заплатите си, е ПАРЛАМЕНТА. Ако работодателят от мекосърдечие или наивност, все пак допусне това, то поне ще се заинтересува каква работа се върши. Ако установи, че градинарят не само не идва редовно на работа, но е изкоренил и някои от най-ценните растения, то незабавното уволнение и иска за обещетение, ще са му в кърпа вързани. Всяка друга работа е свързана с непрекъснат контрол, от страна на работодателя и изисква персонална отговорност от изпълнителя. Не виждам кой работодател, би търпял некадърен рабтник, дори само една седмица, да не говорим години. Кой е този луд, който би допуснал това в управлението на държавата? Но тази книга все пак, не е с медицинска тематика да говорим за лекари и пациенти с психични отклонения."
