милиция

Тук-там из Интернет се писа, че Павлин Димитров е протеже на педофила Валентин Златев, шеф на ЛУКойл. Да, така е. Златев, както знаем, е близък приятел с Ахмед Доган и двамата преди време си устройваха оргии с упоени малки момиченца в резиденцията на Тодор Живков крой Правец. Този факт го публикувах и във в-к "Съпротива". Само не знам дали Павката е участвал в оргиите. Златев, както и помашкият произход на самия Димитров са причина за тесните му връзки с ДПС и "Сивите Вълци". Дотук нищо ново.
Кой обаче свърза Павлин Димитров с Валентин Златев? Кой изгради толкова тесни връзки между двамата? Ще ви кажа - това е О. З. полковникът от ДС Н. А. Н. Прощавайте, но поради свои съображения ще си послужа само с инициали. Същият О. З. полковник днес е дясна ръка на Златев. Приятелството им датира още от времето, когато бащата на Валентин - Васил Златев бе кмет на Правец. Тоест от времето на Живков. Един от бившите колеги на Павлин, пенсионираният офицер от ДС Цветан Тодоров наскоро ми рече:
- Честно казано, Ангеле, не вярвах, че Павлин ще се окаже такъв мръсник. Може всякакъв да съм бил, но никога не съм бил против България. Този подлец, обаче се постави в услуга на Турция.
В съучастие с хората на Живков, с най-близките му хора - добавям.
А някои днес искат да изкарат правешкия циганин Тодор Христов Живков националист.
Ще продължим темата, освен ако не ми падне метеорит на главата.
Павлине, тъпо копеле! Не биваше само жена ми да заплашваш! И на Оня свят ще те преследвам, мръсник такъв!

Нов атентат в София. Двама простреляни. Съобщиха го по толевизия ВВТ. Движели се с джип и някой ги прострелял. Личи си кого назначиха за ГлаДен секретар на МВР. Павлине, укроти глада си, че жив човек няма да остане в тая София.

Павлин Димитров отишъл да си прави портретна снимка за новата служебна карта. Попаднал обаче на наш човек, на човек от Движение "Воини на Тангра". И тъй като ние се придържаме към реализма и към истината, вижте каква снимка излязла:

Обаче следите от проказата изчезнали. Тя, проказата на Павлин е в душата му, на снимка не е задължително да личи.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Спомням си девиза на емигрантското списание "Борба", издание на Бълтгарския национален фронт в изгнание:
"Никога не ще забравим! Никога не ще простим!"
В началото на 90-те години ние не бяхме забравили, но простихме. Сега твърдим, че не сме простили, затова пък забравихме. Аз обаче нито съм забравил, нито съм простил. Затова докато дишам или докато не постигна своята цел, аз няма да спра. Павлин Димитров трябва да бъде унищожен морално и професионално. Такива деграданти като него нямат правото да разполагат с живота и смъртта на честни хора.

Ето че излязох прав. Простреляните тази вечер са си имали преди време разправия с приятели на Павлин Димитров от ботевградския квартал "Севера":
www.afera.bg/index.php?option=com_conten...iew&id=2626&Itemid=1
"Имената на простреляните Владимир и Калин лъсват в цигански побой през януари

Дата: 08-09-2008 22:11

Читатели : 212

Владимир платил 2000 марки, а приятелят му отишъл до бензиностанцията на Шел, където по предварителна уговорка ги чакал бус. Младежът се върнал в стаята, но там видял 5-6 непознати. Разбрал, че става жертва на измама и извадил личния си пистолет.

Според в. “Ботевградски вести” на 29 януари лица с имена Владимир Казаков и Калин се забъркват в меле и са нападнати от цигани. Ето и цялата дописка:

“Пострадалият Владимир Казаков, на 25 г., е закаран със счупен череп, нос и мозъчна контузия във Военно-медицинския институт в София. Там му е направена сложна мозъчна операция.

Инцидентът се разигра на 29 януари вечерта. Владимир Казаков дошъл около 17 ч. от София с още двама свои приятели - Ивайло и Калин, за да си купят евтини цигари. Уговорката била направена предварително по телефона. Човекът, който предлагал сделката, се представял с името Милчо. Той обещал да ги чака на светофара при болницата. В учерения час софиянците дошли и Ауди и Тойота били заведени в циганската махала. В една от къщите показали стоката (в стаята имало телевизори, музикални уредби и цигари). Владимир платил 2000 марки, а приятелят му отишъл до бензиностанцията на Шел, където по предварителна уговорка ги чакал бус. Младежът се върнал в стаята, но там видял 5-6 непознати. Разбрал, че става жертва на измама и извадил личния си пистолет. Стрелял няколко пъти във въздуха, след което за броени минути се събрали повече от 50 обитатели на махалата. Те отмъкнали GSM, златни накити и го пребили. Опитвайки се да избяга, Владимир влязъл в двора на Милчо Михайлов на улица "Кирил и Методий". По-късно семейството го закарало в Спешна помощ. Свидетели твърдят, че в болницата дошъл Бемката, с когото жертвата явно се познавал. От полицията заявиха, че по случая има заподозрени лица."

Споменатият Бенката, българин по произход преди време беше убит. Сега, когато Павлин притежава достатъчно власт, е дошъл редът и на другите, засегнали интересите на неговите мангалски приятели от Ж. К. "Саранск", известен повече като "Севера".
Никой ли не разбра, че тоя тип е престъпник и бандит? Докато заема тоя пост, много кръв ще се пролее и много взривове ще проехтят.

Днес е Девети септември. Празник е на една партия. И на нейните производни партийки. И тъй като полицията и ДАНС не са защитници на българската нация, а "Боен юмрук на Партията", значи празникът е и техен.
Да им пожелаем ли нещо и какво, техната верица комунистическа?

Биографията на Павлин Димитров е като брашнен чувал. Колкото и човек да я тръска, все ще излезе някоя мърсотия. Сега обаче искам нещо друго. Искам да разкажа какви са били отношенията ми с това лице. Защото ако трябва да съм честен, аз не го мразех. Знаех, че изпълнява служебните си задължения, и че ако не е той, ще е някой друг. Павлин явно не е мислил така. Явно Павлин е бил на мнение, че неговия партиен дълг му повелява да преследва такива като мен и техните семейства докрай. Докато ги вкара в гроба. Е, Павлине, нещо да кажеш?
Знам, че Павлин няма нищо да каже. Ще мълчи като комунист на разпит. Аз обаче ще пусна няколко откъса от биографичната си книга "Непослушание".

През декември Павлин Димитров ми каза, че не могат повече да ме държат на работа в Ботевград и ще се наложи да отида в Гурково. Там били открили цех за каучукови изделия, работата нямало да е тежка и от мен се искало само да си седя мирно в селото и никъде да не ходя. Директорът на киното Румен Целовски направи един голям жест, като документира, че “съкращението” ми е политическо. Първо с датата на освобождаване от работа - 1 януари 1989 г. Кой се занимава с уволнения на първи януари? И второ - веднага след като ме съкратиха, в местния “Ботевградски пламък” се появи обява, че киното търси киномеханик. Какво излиза? - съкращават едно работно място, а после чрез обява във вестника търсят кой да заеме овакантената длъжност. Неведоми са пътищата Партийни…
Отидох в цех “Зебра”, но директорът Радул Цеков заявил, че такива фашисти и антипартийни типове като мен не му трябват в предприятието, и че била най-добре да ме пратят да чукам камъни. Заканих се кракът ми да не стъпи там. Упорствах два месеца, след което бях принуден да осъзная, че не ми остава друг избор. На първи март, придружен лично от Павлин Димитров, началник на ДС - Ботевград отидохме в цеха и бях назначен на работа. Това бе най-мързеливата работа, която някога съм работил. За две години, два месеца и 17 дни съм сменил десетина крушки и няколко пъти съм помагал при товаренето и разтоварването на контрабандни автомобилни гуми. В “Зебра” бях назначен единствено и само за присъствие. Но пък от ДС задължително проверяваха всеки ден дали съм на работа. Цеков се държеше по точно обратния начин - държеше да не ме вижда, когато идва да посети своя получастен обект.

Някъде през септември язвата започна да ми създава сериозни неприятности. Имах силни болки и никакви лекарства не помагаха. Започнах да повръщам кръв. От ботевградската болница категорично отказаха всякаква медицинска помощ. Имали сме си фелдшер в Гурково, той трябвало да ми даде направление. Добре, но фелдшерът беше си взел годишен отпуск. Ами тогава да съм отишъл в съседното село - Новачене. Лекарят в Новачене ме прие много внимателно, констатира, че положението е сериозно и се зае да пише талон за Окръжна болница - София. Най-сетне трябваше да си кажа името. Лекарят скъса полупопълнения талон и ми заповяда веднага да напусна кабинета му. Кой, как и защо е издал такава заповед, не мога да твърдя със сигурност. Светлина по въпроса може да хвърли г-н Павлин Димитров, тогавашният началник на ДС - Ботевград, а сега заместник на генерал Васил Василев, шефа на нашата много демократична деполитизирана полиция. Същата полиция, за която г-н министър председателят Иван Йорданов Костов ни уверява, че няма нищо, ама абсолютно нищо общо с бившата ДС.

АПИА експрес
"София, 12 юни 1990 г., АПИА
По сведение на кандидата на за народен представител на Българската национално-радикална партия в 131 Ботевградски избирателен район, Ангел Георгиев Грънчаров, в нощта на 10 срещу 11 юни в дома му дошъл офицер от Държавна сигурност - Ботевград. Същият е заявил, че по заповед на Петко Банков - зам. началник на МВР Ботевград, г-н Ангел Георгиев Грънчаров е трябвало да бъде закаран до Районната избирателна комисия, където е трябвало да даде някакви данни. Г-н Грънчаров е заявил на офицера, когото добре познава, че подобни "събития" са ставали през 1947 г., когато неудобни хора са били викани за малка справка, а костите им ние откриваме едва днес. Г-н Грънчаров е помолил офицера да почака докато се преоблече. След минута обаче, офицерът съобщава на Грънчаров, че неговото присъствие в РИК не е толкова наложително - то просто отпада. На сутринта, в разговор в Районното управление на МВР Ботевград - началникът на същото - Павлин Димитров заявява, че г-н Ангел Грънчаров е бил викан, за да му съобщят резултата от изборите. Това са фактите. Г-н Грънчаров изказва опасения и предположения, че се касае или по-точно замисля именно неговото убийство, тъй като на 10 06. 1990 г. е обвинил избирателната комисия в с. Гурково във фалшификация."

Ако в бивша България имаше обществено мнение и гражданска съвест, този комунистически сатрап и турска подлога нямаше на ден да стои на поста си. Ако между нас имаше елементарна човешка и българска солидарност, досега поне Интернета щеше да е залят от протести. Уви, още Стоян Михайловски го е забелязал:
"В туй многолюдие - каква пустиня!"