Запознат писа: Ако се разровите в интернет и разбирате малко от малко поне английски ще прочетете над петстотин милиарда мнения против евреите и само около дузина платени разбира се мнения в тяхна защита! Какво да говорим повече?!
Привет!
Аз бих се,радвал, бих бил най щастливият човек,на света, ако това се случи на всички долни, ХАЗАРИ,ЧИФУТИ,ФАРИСЕИ,ЮДЕИ, нарекле се сега ЕВРЕИ на всякъде по света, не само във фалшивата масоно-еврейска държава Израел. Защото те са застанали като пиявици на чело на всяка една държава по света и смучат безценната кръв на всички хора по света.
Само един бегъл поглед, върху една малка част от 32 глава на Дъглас Рийд- от книгата "Спора за ЦИОН" - доказва,че царска Русия от 1917г. не съществува. Съществува единствено и само ЕВРЕЙСКИЯТ РЕЖИМ, както на всякъде по света....
Световната Революция
Едновременните победи на болшевизма в Русия и на ционизма в Англия в рамките на една и съща седмица през есента на 1917 г. са само външно независими едно от друго събития. Техният единен първоначален източник бе показан в предхождашите глави и тези които прокарват ционизма в западните правителства, поддържат и силите на световната революция.Двете сили действат,следвайки догмата на древния "закон => Разрушавай, унищожавай...господствай над всички народи по земята "
Сега едната от тях разрушава Изтока, а другата тайно управлява Запада.
1917 г. потвърждава правилността на оценката на световната революция още в нейната фаза от 1848 г. от страна на Дизраели,който посочва,че ЕВРЕИ стоят начело на всички без изключение тайни общества и се стремят да унищожат християнството. В управляващата група, появила се на сцената в Русия през 1917 г., преобладаването на ЕВРЕИТЕ е така голямо,че то може без уговорки да се нарече ЕВРЕЙСКО ПРАВИТЕЛСТВО. От този момент характерът на движещите сили се превръща от спорна тема в политическата полемика в ясен исторически факт. Своето по -нататъшно потвръждение той намира в техните действия в първите мероприятия, в издевателствата над християнската вяра и в специфичния авторски печат на ръководителите и изпълнителите на цареубийството.Всички тези действия носят НЕОСПОРИМ ТАЛМУДИСТКИ ХАРАКТЕР. В течение на последвалите десетилетия заинтерисованата страна систематично се старае да скрие от обществеността този несъмнено установен факт,подхвърляйки на яростна, но с нищо непотвърждаваща се, критика всички опити да се анализира историческият ход на събитията. Организиращата сила и ръковоството идват от пребиваващите под ТАЛМУДИСТКО управление местни ЕВРЕИ в Русия и в този смисъл КОМУНИЗМЪТ е безспорно с източно-европейски-еврейски произход.
Целите на революцията от 1917 г. ясно показват,че тя не е случаен епизод, ТРЕТОТО "ИЗРИГВАНЕ" на тези подземни сили, чиято организация е открита навремето още в документите на Адам Вайсхаупт и неговите "ИЛЮМИНАТИ". Отново се разкрива двете главни характерни черти на тези периодични "ИЗРИГВАНИЯ"
УНИЩОЖАВАНЕТО на всички законни правителства, каквито и да са те, и религията като такава. След 1917 г. става трудно да се поддържа баснята,че революциите са насочени само против "КРАЛЕТЕ" и политическата власт на духовенството, против царете и поповете. Това е достатъчно ясно на един от най влиятелните държавни мъже на нашето време, Уинстън Чърчил, който следвайки традициите на Едмън Бърк и Джон Робисън, Джордж Вашингтон, Алескандър Хамилтън и Дизраели, пише, през 1920 г.:
"Изглежда, че Евангелието на Христос и проповедта на АНТИХРИСТА е било предначертано да се родят в недрата на един и същ "народ", като че ли тази мистична и тайнствена раса ( СЕКТА, А НЕ РАСА ) е била избрана за висши проявления както на БОЖЕСТВЕНОТО, така и на ДЯВОЛСКОТО"
Като започнем от СПАРТАК - Вайсхаупт и немският евреин Кашел Мордохай Леви - ( Карл Маркс) и стигнем до евреина Троцки - (Бронщейн) в Русия, Бела Кун в Унгария, Роза Люксембург в Германия и Ема Голдман в Съединените Еврейски Щати- САЩ, този всемирен заговор за унищожаване на културата и преправяне на обществото като се използват завистливта злоба, НЕМИСЛИМОТО РАВЕНСТВО и прекрояването на прогреса, продължава непрекъснато да расте.
Както толкова убедително доказа известната писателка - историк Неста Уебстър, този заговор, изиграва ясна и видима роля в трагедията на френската революция.Той е главната пружина на всички подривни движения през ХIX век.
И накрая тази шайка от необикновени личности, декласирани хора от големите градове на Европа и Америка, е сграбчила за косите руският народ и го държи в своите ръце. Тя фактически се превръща в безспорен господар на грамадна империя. Няма нужда да преувеличаваме ролята на тези ИНТЕРНАЦИОНАЛНИ и в по голямата си част БЕЗБОЖНИ ЕВРЕИ за създаването на еврейският болшевизъм и провеждането на руската роволюция. Тяхната роля е несъмнена, тя е много голяма, вероятно тя значително надминава всичко останало.
Това заявление в статията в lllustrated Sundey Herald от 8 февруари 1920 г. на водещ политик на нашето време е последното негово открито заявление по този въпрос. След това е наложена забрана на всяко публично обсъждане на тази тема. Настъпило е ВЕЛИКО МЪЛЧАНИЕ, продължаващо до наши дни. През 1953 г. Чърчил не ми даде разрешение ( изисквано според английските законни), за да направя фотокопие на тази статия, без да обясни причината за отказа.
Фактът, че руската революция се ръководи от ЕВРЕИ, има първостепенно значение и последователното ЗАМЪЛЧАВАНЕ изиграва огромна роля за отслабването на Запада във време, когато откритото обсъждане би могло да способства за оздравяване на политическата атмосфера. Никаква РАЗУМНА държаван политика не е възможна, ако толкова ВАЖНИ ФАКТОРИ на политическият живот изведнъж се изключват ТРАЙНО от публични дискусии, това е все едно да се играе билярд в ТЪМНОТО. Силата и влиянието на заговора се виждат от неговият успех в това замълчаване ( както на времето със смазването на Робисън, Баруъл,Борс.. и други) повече, от колкото където и да е било другаде. Фактите със смазването на тези хора, са напълно достъпни .
Бялата книга на британското правителство издадена през 1919 г. раздел Русия №1 сборник с донесения за болшевизма, цитира донесение на холандския посланик в Петербург, Удендайк, изпратено до Лондон през 1918г. - "Болшевизмът е организиран и осъществен от ЕВРЕИТЕ, които нямат националност, а единствената им цел е разрушаването на съществуващия ред за тяхна собствена изгода". Същото пише и посланика на САЩ в Русия Дейвид Р. Френсие : "Болшевишките вождове повочето от които са ЕВРЕИ, а 90% от тях са завърнали се каторжници, изобщо не се интерисуват нито от Русия нито от която и да е страна, те са интернационалисти, организиращи световната революция"
Докладът на Удендайк е иззет от следващите британски публикации, а истинските документи от този род в днешно време е много трудно да се открият. За щастие на историка, едно свидетелство за събитията е успяло да се съхрани като официален документ.
Този свидетел е Роберт Уилтън -(Wilton), кореспондент на "Таймс", преживял лично еврейската болшевишка роволюция. Във френското издание на неговата книга е възпроизведен официален списък на ръководителите на болшевишката революция ( в английското издание този списък умишлено е пропуснат). От тези документи много ясно се вижда, че Централният комитет на болшевико-еврейската партия, тоест висшата власт на страната, се състои от двама руснаци и 10 евреи вождът им евреина Ленин, който днес би бил пълноправен гражданин на Израел, тъй като неговата майка - Мария ( с рождено име Мириам) Алексанровна Блок - е дъщеря на одеския ЕВРЕИН - Александър Давидович ( а по късно Димитриевич Бланк)
Следващият по своето значение правителствен орган - Централният изпълнителен комитет, се състои от 42 ЕВРЕИ и 19 руснака, латиши,грузинци и т.н. В съвета на народните комисари има 17 ЕВРЕИ и 5 лица от други народности. Московската Чревзвичайна комисия се ръководи от 23 ЕВРЕИ и 13 с друга националност. Сред 556 висши ръководители имената на които са официално публикувани в годините 1918 -1919 има 448 ЕВРЕИ?
Центраните комитети на малките "опозиционни" партии, като социалистическата и т.н. в първият период от свеот господство,болшевиките, допускат дивимост на "опозиция" с цел измамването на народа, привикнал да вижда при управлението на царя и опозицинни партии, наброявта 55 еврейски и 6 с друга националност.Трябва да се отбележи,че аналогичен е състава и на ДВЕТЕ кратковремени болшевишки правителства извън Русия - в Унгария и Бавария.
Уилтън полога много усилия, за съжаление НЕОЦЕНЕНИ по достойнство, за да информира читателите на английските вестници за случващото се в Русия.
Смазан от подетата кампания срещу него, той умира на възраст около педесет години ( една от многото преждивременни смърти) Той съвсем не се стреми към известност, описвайки събитията от изключителна важност. Те се стоварили ненадейно на професионалния му път, а той просто е изпълнавял своите задължениея. Възпитан и получил образованието си в Русия той познава превъзходно страната и владее, нейния език, ползва се със заслужено уважение като в руските кръгове, така и в британското посолство. Уилтън наблюдава петроградските безпорядки през прозореца на бюрото на Таймс, което е в съседство с департамента на полицията,където намират убежище министрите на срутилия се режим. Между появата на временното правителство през пролетта на 1917 г. и вземането на властта от болшевиките през октомври той съобщава за съвършено ново явление в световната политика - заграбването на управлението в Русия от страна на ЕВРЕЙСКАТА ВЛАСТ и открито ръководене от страна на силите на световната революция. Много бързо той се убеждава,че няма да му бъде позволено да казва истината за ставащото.
Тази неизвестна до ден днешен, история е описана с неочаквана откровеност в Офицялната история на вестник Таймс, публикувана през 1952г.
В нея се показва скрития механизъм, действащ вече през 1917г. с който се цели да се предотврати проникването на истината за руската революция на Запад.
В книгата високо се оценяват репортажите на Уилтън и неговата работа като кореспондент в Русия до 1917г. По-нататък тонът на написаното за него рязко се променя. Ранните предупреждения на Уилтън за това, какво очаква Русия през 1917г. както се казва в" Историята на Таймс" - "не са повлияни от политеческата линия на вестника и поради това,че техният автор не се е ползвал с пълно доверие"
Защо изведнъж той престава да се "ползва с доверие", след като предишната му работа и репутация са били така блестящи? Причината за това скоро се изяснява. Както пише по нататък Уилтън започва да се оплаква, че неговите информации се забавят или не се отпечатват в "Таймс" започват да се печатат статии за Русия написани от автори които има твърде слаби представи за тази страна. В резултат на това и уводните статии на Таймс започват да се пишат с тон, който възмущава Уилсън и стават добре познати в течение на следващите десетелетия, като например: " който вярвав бъдещето на Русия като "свободна" и действена демокрация, е длъжен да подпомага укрепването на новия режим с търпеливо доверие и с искрена симпатия" ( Длъжен съм да отбележа,че същото, което се е случило с Уилтън, както и висчко,което е трябвало да изживее в Лондон полковник Репингтън, споменат по горе, го е преживял и авторът на тези редове,като и други журналисти, но ние го преживяхме в Белрин през годините 1933-1938.)
В Русия започва осем месечно междуцарствие, което подпомага преминаването на властта от МАСОНА КЕРЕНСКИ към чисто ЕВРЕЙСКИЯТ РЕЖИМ на евреина Ленин и компания. Именно по това време изведнъж Уилтън загубва "ДОВЕРИЕТО" на своя вестник, а за причините в " Официалната история на "Таймс" се казва следното :
На Уилтън много му навреди фактът, че една от неговите информации създаде в ЦИОНИСТКИТЕ КРЪГОВЕ и даже в министерството на външните работи ( по това време, министър е скритият евреин Балфур) - впечатлението,че той е "АНТИСЕМИТ"
В "циониските кръгове" - както забелязвате даже не и в КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ КРЪГОВЕ - сътрудничеството на едните с другите става напълно очевидно.
На какво отгоре изведнъж "ЦИОНИСТИТЕ" ( желаят да получат от британското правителсво " семейно огнище" в Палестина ) e трябвало да се обиждат на английският кореспондент в Русия, който известява за подготовката на руските ЕВРЕИ за завземането на властта в страната? Уилтън съобщава за характера на този процес и това е неговото ЗАДЪЛЖЕНИЕ като кореспондент.
Обаче, по мнението на "ЦИОНИСТИТЕ", това вече е " АНТИСИМИТИЗЪМ" и дори само предположението е достатъчно, издателите на вестника да загубят " ДОВЕРИЕТО" си към него?
Пита се, какво е трябвало да направи Уилтън, за да съхрани това " ДОВЕРИЕ"? Очевидно да съобщава за събитията в Русия в ЛЪЖЛИВА СВЕТЛИНА.
От него се очаква ни повече, ни по- малко, за най-главното, което става в Русия, може би е трябвало, да не пише нито думичка!
Като четеш " Официалната история на Таймс" авторът на тези редове си задава въпроса: по какъв път " циониските кръгове" успяват да разпространят в министерството на външните работи, а това министерство пък, от своя страна, в редакцията на вестника, че Уилтън е "АНТИСЕМИТ"?
Историците са превикнали с това,че подобно на сомотният златотърсач, те полагат много труд, за да получат в замяна нещо много малко. Обаче, в дадения случай аз се натъкнах на огромна самородна истина в самата "Официална история на Таймс" - точно 35 години след описваните събития. В книгата се казваше, че началник на отдела за пропаганда във Форин Офис, изпратил на издателя на Таймс даже назовава фамилията на този усърден "СЪТРУДНИК". Той се казва Реджинъл Липър,който 30 години по късно вече е )СЪР Реджиналд ) и става британски посланик в Аржентина. Авторът на тези редове се заинтерисува от него и потърси помоща на "Who's Who" където откри в най-общ план кариерата му. Установих, че е започнал работа за първи път на 29 години през 1917г. постъпил на служба в международния отдел на Департамента за информация ( Министерството на външните работи, при скритият евреин Балфур) През 1917г. Меморандумът на Липър за Уилтън е изпратен в Таймс - в началото на май 1917 г. С Други думи, дори и той да е започнал работа в министерството на първи януари, то все пак когато е изпратил доносът за един от неговите най добри сътрудници , работил във вестника 17 години, стажът на Липър на държавна служба не е бил повече от четери месеца! Което обаче се оказва "ДОСТАТЪЧНО", за да се постигне незабавен ефект - в "Официалната история на Таймс" В нея се казва, че от този момент всички информации на Уилтън за решаващия период в историята на Русия или не ДОСТИГАТ до своя адресат, или пък са ИГНОРИРАНИ? Ще отбележа отново,че издател на Таймс е същото това лице, от кето се оплаква полковник Пенгтън през периода 1917-1918г. същият на когото авторът на тези редове изпрати през 1938г. заявление за напускане поради същата причина -не-възможност да се работи повече съгласно правилата на честната журналистика.
Известно време Уилтън продължава да се бори, да протестира против отхвърлянето или пък нанасянето на ПРОМЕНИ в неговите статеии, а после, като последен дълг към честната журналистика, то пише за всичко, което е видял и узнал, в своята книга.Той разкрива и уписва действията на режима, които показват неговата същност - законът против "АНТИСИМИТИЗМA", преследването на ХРИСИЯНИТЕ И ХРИСТИЯНСТВОТО, КАНОНИЗИРАНЕТО НА ЮДА ИСКАРИОТСКИ И ТАЛМУДИТСКИТЕ ОТПЕЧАТЪЦИ НА ПАЛЦИ НА СТЕНАТА В ИЗБАТА, КЪДЕТО СА УБИТИ РОМАНОВИ.
Като такъв " отпечатък" на палец на местопрестъплението се явява и още един "закон"- против "АНТИСИМИТИЗМА" - който не се потддава, както е известно, на юридическо определение. С този "закон" незаконното само по себе си и откровено ЕВРЕЙСКО правителство предупреждава руският народ,че под смъртна заплаха той не трябва да се интерисува кои са авторите и източниците на революцията както и кои са тези които ги УПРАВЛЯВАТ.
Това означава,че ТАЛМУДЪТ - става закон за Русия, а през следващите 40 години той приема още по големи мащаби, като се превръща в закон в живота на всеки жител на Запада.
( Това важи и до ден днешен, днес на чело на Русия, все още стой евреин по майка Владимир Путин, майчената му фамилия е Шеломович)
Колкото и да се крият, зад Руски,Български,Английски,Френски,Турски, Американски....ИМЕНА, винаги ще ги откриваме, по отвратителните черти които имат,тези хазарски изчадия на САТАНАТА и отвратителният миризма която притежават в изобилие, мириза на СМЪРТ И МЪРША.
ПУТИН Владимир Владимирович
Президент Российской Федерации
Родился 7 октября 1952 в Ленинграде, русский.
Отец, Владимир Спиридонович Путин, родился в 1911 году в Санкт-Петербурге, откуда вся его семья уехала в начале Первой Мировой в село Поминово Тверской области. Мать Мария Ивановна Путина (в девичестве Шеломова) родилась в соседнем селе Заречье, также в 1911 г. С началом войны отец пошел на фронт добровольцем, служил в истребительном батальоне НКВД. Мать в начале блокады с помощью своего брата Ивана Ивановича Шеломова, морского офицера (умер в 1973) перебралась из Петергофа в Ленинград.
Дед по отцу, Спиридон Иванович Путин, всю жизнь работал поваром (сначала в подмосковных Горках, "где жил Ленин и вся семья Ульяновых. Когда Ленин умер, деда перевели на одну из дач Сталина... И Сталина тоже пережил и в конце жизни, уже на пенсии, жил и готовил в доме отдыха Московского горкома партии в Ильинском" - От первого лица. Разговоры с Владимиром Путиным. М., "Вагриус", с.7).
В 50-е гг. В.Путин-старший служил в военизированной охране Ленинградского вагоностроительного завода имени Егорова, позже работал мастером на этом же заводе, был секретарем партбюро цеха. М.Путина работала после войны санитаркой, дворником, приемщицей товара в булочной, сторожем, уборщицей в лаборатории. Оба родителя умерли от рака, мать - в начале 1999 года, отец - в августе 1999; похоронены в Ленинграде на Серафимовском кладбище.
www.anticompromat.ru/putin/putinbio.html
Краткосрочната антихристиянска фаза на френската революция сега тук се възражда в открита форма. Взривяването на ЧЕРКВИТЕ => ( също като в България )- с динамит и устройването на антирелигиозен музей в храма на Василий Блажени са само най демостративните роявления на характера на режима, за които Уилтън пише: " В общия брой на населението ЕВРЕИТЕ представляват една десета, ала сред комисарите, които управляват Русия те са ДЕВЕТ от ВСЕКИ ДЕСЕТ, а по някога и повече". Това е репортаж, просто изложение на фактите, и на никому не би дошло на ум да възразява, ако същото би било казано, да предположим за украинците, вместо за "ЕВРЕИТЕ"
Но съобщаването на този факт става повод за написване на тайния донос само защото, това е имало отношение към ЕВРЕЙСТВОТО.
Възвеличаването на Юда Искариотски, за което пише Уилтън, е още едно умишлено предупреждение към християнството. Ако целта на еврейските болшевишки "управници" бе само да изградят през 1917г. едно общество на всеобщо РАВЕНСТВО, то за какво тогава е необходимо да създават ореол на героизъм около едни факт, който се е случил през 29г.след Рождиство Христово. Но руската революция неможем да я разберем вобще, ако не изясним значението на този симвуличен акт. Върху масовите убийства от този период ЛЕЖИ неизгладимият печат на ТАЛМУДИТСКАТА МЪСТ над езичниците. През август - 1918г. студентът (репресирания, уж евреин,ала студент?) евреина Канигисер застрелва чекиста евреин Урицки, след което друг евреин Якоб Петерс - председател на петроградската ЧК - нарежда да започне МАСОВ ТЕРОР против Руснаците. А друг евреин, Зиновиев, иска да бъдат унищожени, ни повече ни по-малко, а ТОЧНО ДЕСЕТ МИЛИОНА РУСНАЦИ. Бялата Книга на британското правителство за еврейският болшевизъм от 1919г. СВИДЕТЕЛСТВА за последвалите масови УБИЙСТВА на руски селяни. Най силно е изразено всичко това в знаменателна форма на убийството на семейство Романови.
Без Уилтън, ИСТИНАТА за това никога не би станала известна на външния свят, който вероятно би вярвал и до сега, че царкото семейство е завършило своите дни по естествен път, някъде под домашен арест.
( Книгата на Роберт Уилтън не е, разбира се единственото свидетелство за края на императорското семейство. В средата на 20-те години е публикувана книгата на следователя за особено важни дела Н.А.Соколов "Убийството на царското семейство", представляваща особен документален отчет за следствието по делото за цареубийството, проведено след заемането на Екатеринбург от белите войски през 1918г. Този труд до сега се смята за главния исторически източник по дадения въпрос. Соколов обаче не успя да завърши работата си по издаването на книгата, когато едва на 42 годишна възраст "ВНЕЗАПНО ПОЧИНАЛ ОТ РАЗРИВ НА СЪРЦЕТО" във Франция. Два месеце по късно също така, съвсем "СЛУЧАЙНО" във Франция " НЕОЧАКВАНО" - УМИРА и Роберт Уилтън?)
През април 1918г. след окончателното закрепяване на ЕВРЕЙСКИЯ РЕЖИМ, императорът и неговото семейство по заповед от Москва са преместени в Екатеринбург. Руските войници, които пазят дома където е затворен императорът се заменят с други, личности, които никога не са точно установени. Местните руснаци ги считат за "латвийци" тъй като не знаят други червеноармейци, които да не говорят руски,но пък приличат на бившите австро-унгарски военнопленници, преминали на служба при болшевиките. Руският комендант в къщата на Ипатиев е сменен от ЕВРЕИНА Янкел Юровский, това става на 7 юли 1918г. Този човек е последното звено от веригата на ЕВРЕЙСКИЯТ ЗАГОВОР. Той започва от Москва, преминава през областния Уралски съвет и стига до Екатеринбурската тюрма. Русия е управлявана от дясната ръка на евреина Ленин, от евреина терорист Янкел Свердлов. Екатеринбурското ЧК се управлява от СЕДЕМ ЕВРЕИ, един от които е самият Янкел Юровский. На 20 юли Уралския съвет обявява,че по негово постановление царя е разстрелян, а жена му и децата му са отведени на "безопасно място". ВЦИК в Москва прави аналогично съобщение, което носи подписа на Свердлов, като в него се " одобрява действието на Уралския съвет". По това време цялото семейство отдавна е избито.
Истината става известна след освобождаването на Екатеринбург от бялата армия на 25 юли 1918г. Генерал Дитерихс, началник щаб на бялата армия, известния криминален следовател Н. Соколов и Уилтън разкопават заритите улики. При отстъплението на белите Уилтън изнася от Русия тези доказателства за извършеното престъпление, които са възпроизведени в книга, снабдена с много снимки. Убийството е извършено по заповед от Москва ( също като в България, ама после казват тези изроди,че служили на България, ама не казват на коя България ) - като се поддържа постоянна връзка със Свердлов, открити са записки на телефонните разговори с чекистите в Екатеринбург. Сред тях е и донесението за него от Екатеринбург, което гласи: "Вчера отпатува куриер към Вас заедно с инерисуващите Ви документи"
Куриерът е самият главен убиец Юровский, а "ДОКУМЕНТИТЕ" по мнението на следователя, са главите на убитите Романови, тъй като нито черепите им,нито пък някакви остатъци от черепни кости са намерени.
Убийството е описано от очевидци, които не успяват да се скрият, а един от тях в крайна сметака се оказва, че е и участник. В полунощ на 16 юли Юровский разбужда царя и неговото семейство, отвежда ги в избата за разстрел. Непосредствените убийци са самият Юровский, седем чужденци, известни само на него, някой си Никулин от местната ЧК и двама руснаци, по всяка вероятност те са служила като палачи.
Жертвите са царя, неговата жена, болният им син (бащата държал сина си на ръце,тъй като той не бил в състояние сам да върви), четирите дъщери на царя, лекарят- руснак, камериера на царя, готвача и камериерката на царицата. Когато Соколов и Уилтън отиват на местопрестъплението, избеното помещение все още представлявало ужасяваща кръвна гледка със следи от изстрелите и ударите на щиковете.
В книгата на Уилтън са побликувани снимките. Като се изяснили обстоятелствата на престъплението, следствената комисия безуспешно се опитва да открие телата или поне някакви останки от убитите.
Става известно, че преди бягството на червените евреи от града, Юровский се хвали, че" СВЕТЪТ НИКОГА НЯМА ДА УЗНАЕ КАКВО СМЕ НАПРАВИЛИ С ТРУПОВИТЕ"
Обаче, в края на крайщата земята сама издала своите тайни. Телата са отнесени с камион и до един изоставен рудник в гората, като преди това са раздробени на късчета и изгорени, за което са изхабени около 600 литра мензин. Войков от Уралската ЧК, който на времето пристига с евреина Лени от Германия с ("запечатеният вагон") - доставя в качеството на комисар по снабдяването 400 фунта сярна киселина, за да се разтворят с нея костите. Пепелта и останките са хвърлени в шахтата след като ледът на нейното дъно е пробит, така че всичко да попадне във водата. После в шахтата спуснали дървена настилка и я укрипили над останките. Така, когато настилката е вдигната, търсенето стигнало до своя край. Най отгоре лежал трупа, на кученцето принадлежащо на една от великите княгини. Под него са намерени останките от кости и кожа, отрязан палец и множество лични вещи на убитите, които не са подложени на унищожаване. Една от тези находки е странна колекция от гвоздеи, монети, късчета от варак и т.н. Всичко това изглеждало, все едно,че си преобърнал джобовете на ученик и всъщност точно така е било. Английският учител на наследника на руския престол, Сидней Гибс, успал да познае тази находка. Мерките които са взети при унищожаването на труповете и за закриване на следите на престъплението, доказват МНОГОГОДИШЕН ОПИТ НА ПРОФЕСИОНАЛНИ ПРЕСТЪПНИЦИ. Те твърде силно напомнят методите на вона между отделните бандитски шайки в САЩ в епохата на сухия закон. ( Това е версията на Соколов и Уилтън)
Тези находки показват на целия свят ЛЪЖАТА в официалното съобщение на съветският "ПРЕЗИДЕНТ" Свердлов, че единствено царя е "ЕКЗЕКУТИРАН", а неговото семейство преместено на "БЕЗОПАСНО МЯСТО"
По късно убийците инсценират показен процес по обвинението на 28 лица в убийството на царя и неговото семейство.( каква прилика, със така нареченият "народен съд" в България)
Съобщени са само 8 имена, за нито един от тези хора не е известно нищо, свързано с убийството. Пет от тях са вече разстреляни, но дори и те действително да са съществували, то те не са могли да вземат участие в убийството на царя. Главния убиец Свердлов, по -късно е убит по време на някакви партийни преследвания, а жертви в масовите репресии по този повод ставт хиляди невинни хора. За да се увековечи неговото участие в символичния акт на зареубийството, Екатеринбург е преименуван на Свердловск.
Главната причина, поради която направих толкова подробно описание на погрома над Романави, беще да разкажа за "отпечатъка на палците" оставени в избата на къщата на Ипатиев. Един от убийците,вероятно техният главатар, се задържал в избата, като се е наслаждавал на стореното и оставил многозначителен надпис на стената, покрита с мръснишки издевателски надписи на ЕВРЕЙСКИ, УНГАРСКИ И НЕМСКИ ЕЗИК. Този надпис е едно двустишие, което преднамерено свързва направеното със "ЗАКОНА НА ТОРА - ТАЛМУДА" и предоставящо на неговото потомство изпълнението на този закон, което е образец на ЕВРЕЙСКАТА МЪСТ, каквато се изисква още от времето на ЛЕВИТИТЕ. Двустишието е написано и пародира редовете от ЕВРЕЙСКО- НЕМСКИЯТ ПОЕТ -("Хайнрих Хайне") за смъртта на Валтасар, не сеществувал в действителност упраник,чието убийство е показано в Книгата на Данаиил, като Божие наказание за оскърблението на ЮДА.
"Belzasar ward aber in selbiger Nacht
Von seinen Kneshten umgebracht"
Този, който е писал, насмешливо оглеждайки ужасяващата картина, приспособява тези редове към това, което току-що е направил:
"Belzasar ward aber in selbiger Nacht
Von seinen Kneshten umgebracht"
Никога дотогава ключът към мотива за престъплението и за личността на престъпника не е бил оставян на местопрестъплението с такава ОТКРОВЕНОСТ.
Революцията не е чисто руска. Тя е взрив на световната революция, произведен в Русия, но нейните агенти заемат ръководни постове навсякъде. В периода 1917-1918г. за първи път се разкрива, че водещите "политици" които досега поддържат ЦИОНИЗМА, вече започват да подпомагат и неговият КРЪВЕН БРАТ- КОМУНИЗМА. Това става от двете страни на фронта по време на Първата световна война: щом започнали да се проявяват тайните, но явно доминиращи цели на войната, всичките различия между, "ПРИЯТЕЛИТЕ" и "ВРАГОВЕТЕ" СЕ СТОПИЛИ.
ЦИОНИСТИТЕ продължавали да оказват "НЕОПРЕДЕЛИМ НАТИСК" върху политиците в Лондон и Вашингтон,като в същото време запазвали своята главна квартира в Берлин, а комунистите получели решаваща ПОДДРЪЖКА КАКТО ОТ ГЕРМАНИЯ, така и от нейните ВРАГОВЕ. Когато избухна Първата световна война през 1914г. Германия веднага започва, да ВРЪЩА обратно в Русия руските революционери, бивште пленици, като ги СНАБДЯВА с паспорти и пари, за да предизвикат безредици в своята родина.( донесение на американският посланик в Берлин Херард до "полковник Хауз").........
Поздрави!
