ПЪТЕКИТЕ НА ПАДЕНИЕТО От Ангел Грънчаров-Елтимир

Тъжба...

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Та Цъката завел дело срещу мен, значи. Ами хубаво. Както можете сами да се убедите, делото е за обида, а не за клевета или за изнасяне на лични данни, както твърдеше някой си, подписващ се като „Лоенгрин” в Интернет форума на Движение „Воини на Тангра”. За „Лоенгрин” също твърдят, че е човек на Силвия Мирчева, ама да не се отклоняваме от темата. Освен че заведе дело, Йолов закри тогавашния Интернет сайт на Движението, на който бе системен администратор. С обещанието, че след като изгони мен и още трима-четирима души, ще направи много по-добър сайт. И с обяснението, че ние сме били „смотана секта”, а истинският националист и истинската душа и сърце на сайта и на Движението бил той – Цветомир Йолов, с псевдоним Есхар. Само погледнете какво представлява днес „обновения” сайт на Йолов. Останало е само името, което е обявено за продан.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Та Цветомир съсипа сайта, обаче заведе съдебно дело, защото съм бил опетнил честното му /с четири висящи криминални дела/ име и съм бил засегнал чувствителната му човешка душа. Аз бях на друго мнение, ама кой ме пита. Според мен такива, които предават приятелите си, които вършат злини на хора, от които са видели само добро, нямат нито сърца, нито души. В крайна сметка прекратиха делото. Пак по негово настояване. Изглежда това момче твърде често си променя мнението по разни основни въпроси. Разказаха ми нещо, за чиято достоверност не мога да гарантирам, но ще ви го разкажа. Ако някой има възможност да провери дали е така, няма да е зле да научим истината. Та според онова, което ми разказаха, Йолов бил извикан от същите ченгета, които му наредили да заведе делото. Този път му наредили да го спре. Той се опитал да откаже с мотива, че щял да стане за смях и за резил, ако го направи. Тогава някакво ченге му рекло: „Слушай, бе, боклук такъв! Или спираш делото, или с бизнеса ти е свършено!” Разбира се, аз не съм присъствал на разговора и не мога да гарантирам дали такъв разговор изобщо се е състоял. Само предавам онова, което ми разказваха с едничката цел да науча истината. Но не и това бе главната цел да напиша този текст и да приложа към него съответните документи.
Един ден вкъщи разчиствах и подреждах книгите си и попаднах ето на тази книга:

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Навремето ми я подари същият Цветомир Георгиев Йолов. Имаше липсващи страници. Тогава, когато ми я даде, той ми обясни, че я бил откраднал от градската библиотека във Враца, защото била еврейска. Драскал из нейните страници и надрасканите листове лепял тук и там като нагледна агитация. Имаше намерение да оползотвори цялата книга по такъв начин. Поисках да ми я даде на мен, тъй като по мое дълбоко убеждение не бива да се унищожават книги. Тогава даже си спомних за отговора на Максим Горки, когато Сталин го попитал какво мисли за „Моята Борба” на Адолф Хитлер. „По принцип вредни книги няма” – отговорил писателят. Не съм съвсем съгласен, но все пак съм на мнение, че е по-добре книгите да се съхраняват, отколкото да бъдат унищожавани. Та многострадалната книга „По пътеките на еврейската история” попадна в мои ръце и аз я запазих. Предоставям на вашето внимание част от тези надраскани листа. Предупреждавам, че книгата у мен е оригинал, и че е надраскана собственоръчно от Цветомир Георгиев Йолов. Това си е документ, който не подлежи на опровержение.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

...

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

...

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

...

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

...

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

...

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Не рекламирам ръкописите по никакъв начин. Отказвам да дам дори мнение за тях. Единствената ми цел е покажа нагледно какво е писал преди години Цветомир Георгиев Йолов, преди да се превърне в това, което е днес. Е, освен с теория, Цъката искаше да се заеме и с практика, ама нещо не се получи. Доколкото ми е известно, специални изследвания са доказали, че от човешка мазнина, пък било тя и еврейска, сапун не може да бъде произведен. Цветомир Йолов много искаше да опита, аз тогава го разубедих. Сега съжалявам. Съжалявам, че го отклоних от престъпната пътека, по която беше поел. Ако не се бях занимавал с него, ако го бях оставил да продължава както си знае, Цветомир нямаше да основе фирма „Ария Нет” във Варна и едно съдебно дело щеше да ми бъде спестено. Сега ми е интересно да науча дали ционистите, след като видят надрасканите листове от тяхната книга, вече не съжаляват, че са допуснали такова лице да основе такава фирма. И то точно в града, чиято емблема толкова наподобява знамето на Израел.
Защо написах всичко това, и защо приложих всичките тези снимки? Заради Цветомир Георгиев Йолов? Ами! Заради ционистите и заради евреите, естествено. Ей, господа евреи и вся остальная сволочь! Вие, които за половин дума срещу вас преследвате човека до гроб как ще ми обясните горното? Как ще ми обясните вашата любов необяснима към скинхеда Цъката, превърнал се в много-уважавания г-н Йолов? Господа евреи и вся остальная сволочь, след разкритията, че финансирате възстановената СС дивизия „Скендербег” как да не ви подозирам в прохитлеристки чувства? Господа евреи и вся остальная сволочь, как след всичко да не мисля, че нацизмът, в който толкова обичате да обвинявате нас, всъщност не е ваше дело?
Ама както казват, неизповедими са пътищата Господни. Еврейските – също.
Ангел Грънчаров – Елтимир
Февруари 2008 година