ДО АДМИНИТЕ НА САЙТА

...След това главният Източен водач (Антихристът) ще бъде победен от Севера и Запада и голяма част от воините му ще бъдат убити, повалени, а останалите ще обърнат в бягство. Децата, които ще има от много жени, ще бъдат затворени и тогава ще се сбъдне предсказанието на кралския гадател, че Бог „чува въздишките на окованите и освобождава синовете им от смъртта"...

Но създате­лят Бог, виждайки болката на своя народ, ще каже: „Сатаната да бъде хвърлен в най-дълбоката пропаст!" И тогава ще настъпи мир между Бога и хората, който ще с ьщестува на света около 1000 години. Тогава Духовната власт ще придобие най-голяма сила и после всички ще бъдат свободни.

През V в. в съюз с хуните българите завладяли земите на Централна и Източна Европа, и изградили могъщата Хунобългарска империя на кан Атила. Поставил на колене Константинопол и Рим, той останал в историята с прозвището Бич Божий (Flagellum Deum). Приема се, че Атила бил от династията Дуло, но понеже неговото име не е вписано в Именника, някои изследователи като Петър Добрев твърдят, че е от друг род. Във всеки случай обаче името на неговия най-малък син Ирник е вписано в България при царуването на цар СамуилИменника като втори владетел след Авитохол. “Ирник живя 150 години. Родът му бе Дуло, а годината Дилом Твирем.” Подобно на кан Авитохол, Ирник също бил обожествена личност, и на него били приписани сто и петдесет години царуване – половината от годините на Авитохол. В 453 г. по време на един пир внезапно умрял Атила. Увлечени в раздори за подялба на бащината империя, по-големите братя на Ирник предизвикали гнева на поданиците си, които възстанали срещу тях и империята се разпаднала. В тези битки загинали някои от синовете на Атила, а Ирник се изтеглил в Малка Скития (Добруджа) и възродил Стара Велика България. През VII в. многобройни хазарски пълчища застрашили Старата Велика България. Около 660 г. на преклонна възраст умрял нейният последен владетел – кан Кубрат. Най-големият му син Бат Баян останал със своята войска да брани столицата Фанагория, а останалите изтеглили българските племена към нови земи. Котраг потеглил на изток и край бреговете на Волга основал Волжка България с главен град Болгар. Кубер преминал през Панония и се установил в Битолското поле (Македония), а Алцек достигнал земите на Италия. С основната част от българите (уногундури), Исперих (Аспарух) се насочил към делтата на Дунав, където завладял Мизия и в съюз със славяните основал новата българска държава със столица Плиска, призната от Византия през 681 г. Под управлението на кан Тервел (700-718) България се разширила териториално и се преврнала в голяма политическа сила.

WhiteKNght, не твърдя, че имам намерение да крия знания въобще, по принцип. Но не мога да оставя плодовете на своя труд именно тук, където демонстрираха такова отношение към мен, съответно към труда ми. Да не повтарям едни известни думи от книга, писана преди почти 2000 години.
Онова, което е по силите ми да направя сега, е да обявя навсякъде, че моите материали стоят тук въпреки моето изрично нежелание. Ако още някой ме обвини, че съм си преписал отнякъде книгите и другите текстове, да зарповяда с доказателства. Време е да прекратим с празните приказки.

Какви са законовите норми прилагани в обществото на Българската държава?

При своето пребиваване в столицата на кан Атила от род Дуло (434-453) в Панония, летописецът на тази епоха Приск казва за него след­ното: “...крупен държавен деятел извършил велики дела...”. Както Приск, така и други негови съвременници, констатират, че в държавата на кан Атила (Тохол = АвеТохол) няма робство и тежки данъчни задължения и че чужденците могат да живеят спокойно, а различните вероизповедания не са подложени на преследване. В най-общи черти

това означава, че не е имало кражби, насилия и разбойничество.

Как е било осигурено обществото в държавата от такава опас­ност?

За неговия родственик, също от род Дуло , кан Крум, в историографията съвсем бегло се споменава за неговите строги закони. Не са за прене­брегва­не и фактитите, че преди да поеме държавната отговорност, кан Крум идва от региона на Панония, а синът му Будим е първи държавен ръководител (Урус тархан ) на зет му кан Урус Айдар от род Дуло .

В българската историография битува твърдение, че кан Крум е во­дил войни срещу аварите...и ги покорил! В нашето изследване установих­ме, че Крум, син на кан Азан = Асен Тукта и внук на аварския каган Улаг е нело­гично да води война срещу войските на своя дядо. Логиката и фак­тите сочат, че първите войни с участие на Крум Велики са срещу агресия­та и войските на Карл Велики в региона

на Панония.

Законите във времето на кан Атила, кан Урус Айдар, и кан Крум, кои­то гарантират необходимия ред и спокойствие на обществото в българ­ската държава са много по-древни и са строго спазвани в продължение на хилядо­ле­тия. Тук цитираме част от тях, които засягат обществото в б ъл­гар­ската дър­жава:

Чл. 44 . “...крадецът се осъжда да върне окраденото в десеторен раз­мер. Ако той не е в състояние...се взема от близките му родственици...”.

Чл. 45 . “...ако на крадецът му е първи път, освен върнатото в десе­торен размер, той е длъжен да се закълне, че вече няма да краде. Ако му е за втори път, освен върнатото в десеторен размер му се отрязват носа и ушите и се подлага на бой като безчестен човек...ако бъде заловен в краж­ба трети път...освен горните наказания му се пречупват краката...”.

Чл. 38 . “...убийците се предават на рода на убития, а те сами реша­ват да го убият ли или да му позволят да живее срещу откуп...откупът за убиец мъж е 1000 овце или 100 камили или 300 коня, а за убиец жена, два пъти по-малко...”.

Чл. 39 . “...ако убийството е извършено чрез отравяне...с отровители­те се постъпва както с убийците...и ако е чрез вино се унищожават лозята на убиецът...ако е чрез месо се унищожават и животните на убиецът...”

Чл. 41 . “...на убиец на свойте родители или близки родственици...не се разрешава откуп...него го убиват вързан...със стрели...”.

Чл. 51 . “...Бременна жена се освобождава от наказания...”.

За правилата на поведение в обществения живот в държавата на бъл­гарите немаловажно значение имат и следните клаузи от закона “Торе”:

Чл. 25 . “...във всички случаи трябва да бъде даден откуп за невеста­та, даже и ако тя е взета насила... ако при нейното похищение...някой от похитителите е убит... никой не носи отговорност”.

Чл. 32. “...Войн , проявяващ неуважение към своето оръжие, се ли­ша­ва от него”.

Чл. 32. “...Войните призовани на сбор, които се явят в непълно въо­ръжение и не изпълняват заповедите...или побегнат от полесражението, се наказват от своите военноначалници”.

Чл. 55. “...Ако някой се опита да избегне присъденото му наказание ... го убиват “.

Чл. 51 . “...Жена, имаща деца, при раздяла на имуществото получава не само своята част, но и частта на децата...бащите на децата могат да бъ­дат различни, но майката е една. Нека децата не забравят това и да се по­кланят на майката преди да приветстват бащата”.

Наследниците на Симеон II:
1. Кардам, княз Търновски, херцог Саксонски - православен
2. Кирил, княз Преславски, херцог Саксонски - православен
3. Кубрат, княз Панагюрски, херцог Саксонски - католик
4. Константин-Асен, княз Видински, херцог Саксонски - католик
5. Калина, херцогиня Саксонска - католичка

Разбира се, че прекратяването на ченгесарско-комунистическата узурпация на властта в държавата ще се ознаменува с възстановяването на Българското Царство, когато му дойде времето.
Друг Цар няма да се избира обаче, защото си има законен от 70 години - уникален в света случай.
Нов Цар се избира, когато династията е била прекратена след унищожаване на Царството за дълго време.
Такъв случай вече имахме и след решението на Великото народно събрание напук на Русия и всички други Велики сили, избрахме си Княз и след това го обявихме за Цар. Стамболов прати 3-ма (бъдещи) министър-председатели да го избират и изборът е бил повече от добър за "твърдият ни човешки род, който трудно се води".

Така че изборите приключиха. За българските историци с българско самосъзнание няма да е никакъв проблем да установят връзката между сегашната ни династия с древната българска Царска династия.
В крайна сметка всички европейски династии се блазнят да докажат връзката си с Дуло, но само за Цар Симеон Велики проф. Омелян Прицак от Харвард пише в "Произходът на Русь":
"Противно на славянските принцове, Симеон, потомък на династията на Атила, не е имал комплекс за малоценност: в неговите очи Византийските Императори са били парвенюта."
Платените чуждопоклоннически лекета нямат никакъв шанс, тепърва да ни създадат комплекси за малоценност.

Дуло

Ранно средновековна владетелска династия, управлявала империята на хуните, българската държава и други варварски кралства от епохата. Името й е известно от т.нар. "Именник на българските владетели" преведен на славянски език през ІХ в. За основоположник на династията се счита хунският вожд Баламер, който в края на ІV и началото на V в. предвожда хунски клан в степите на Централна и Източна Европа.
Към 432 г. скитащите хуни са обединени от Руа (син или внук на Баламер). След смъртта му през 434 Руа е наследен от племенниците си Атила и Бледа, синове на брат му Мундзук. Около 445 г. Бледа умира. Водят се спорове дали той е убит от Атила или умира по друга причина. Така или иначе оттогава брат му остава едноличен водач на хуните.

Атила - худ. Йожен Дьолакроа

Атила (името му вероятно идва от готското "атта" - т.е. "баща") е най-могъщият варварски владетел и пълководец на средновековието, управлявал до смъртта си през 453 г. най-голямата европейска държава по това време. При неговото управление хуните са най-голямата заплаха за Източната и Западната Римска империя. Той нахлува два пъти на Балканите, като втория път обсажда Константинопол, пресича Германия и Галия до Орлеан преди да бъде спрян в битката при Шалон и прогонва западния император Валентиниан III от собствената му столица Равена.

Макар че империята на Атила умира заедно с него, той се превръща в легендарна фигура в европейската история. Наречен още приживе Бич Божий, той и до днес е запомнен като символ на жестокост и хищност. Според "Именника" Атила (наречен в него Авитохол) живял в продължение на 300 години и бил наследен от Ирник, чийто живот продължил също легендарните 150 години. Ирник историците идентифицират като най-малкия и любим син на Атила - Ернак, за когото било предсказано, че единствен ще продължи Атиловия род.

След смъртта на Атила синовете му Ирник и Денгизих влизат в конфликт с посочения за наследник техен брат Елак, и разделени, са разгромени в битката при Недао през 454 г. Подчинените им племена се отделят и основната част от хуните се изтегля от Централна Европа в Черноморските степи. Не след дълго Денгизих е убит от алана Аспар, а главата му е изпратена в Константинопол. Ирник получава от Константинопол правото да се засели в провинция Малка Скития (дн. Бесарабия или Добруджа) като византийски федерат.

Наследниците на Ирник са ни известни от историята на Волжките българи "Джагфар тарихи", чиято достоверност се оспорва от някои историци. Според нея Ирник бил наследен от сина си Джураш Масгут, той от неговия син Татра, той от сина си Баян Челбир, а той от своя син Тубджак. Тубджак имал двама сина - Органа и Албури, които живеели в началото на VІІ в. по време на аварската хегемония над Източна и Централна Европа.

Въпросният Органа именно е онзи "хунски" аристократ, който по времето на император Ираклий намерил убежище в Константинопол, заедно с племенника си Кубрат (в Именника Курт, вероятно Курт'бат, т.е. Курт с добавка "бат" - по голям брат, старши съвладател). Чичото, племенникът и свитата им приели християнството и заедно с него високите титли патриции и покровителството на императора. По-късно Кубрат повел въстание против аварите и се превърнал във фактическия основател на българската държава някъде около 632 г. В средището й на територията на днешна Украйна е открит гробът на Кубрат, идентифициран по три пръстена - два на самия владетел и един на чичо му Органа (Бат'Оркан).

Кубрат и синовете му - худ. Димитър Гюдженов

Кубрат имал няколко синове - първородния Бат'Баян, предводителя на котрагите Котраг, предводителя на оногундурите Аспарух (Испор, Еспор, Есперих, Аспар-хрук; вероятно Аспар с добавка готското "рих", т.е. "крал"), Кубер и Алцег. Между тях още приживе на баща им възникнали противоречия, заради което му се наложило да ги призовавав към единство. След смъртта му обаче междуособиците все пак избухнали. В тях според Джагфар Тарихи ключова роля изиграл и братът на Кубрат и чичо на петимата му сина Шамбат.

В междуособиците се намесили и хазарите, на които се подчинил Батбаян. Аспарух бил принуден да пренесе столицата си в делтата на река Дунав, непосредстевно до византийската империя. Това съседство се сторило нежелано на Константинопол и срещу българите бил организиран поход, който обаче претърпял неуспех. Така през 680-681 г. България за пръв път овладяла територия на юг от река Дунав. Въпреки това България запазила големи територии на север, за което говори и фактът, че гроба на Аспарух е намерен непосредствено до гроба на баща му Кубрат по течението на река Днепър.

Преселението на Аспарух - худ. Н. Павлович

Братята на Аспарух Кубер и Алцек първоначално се подчинили на аварите, но по-късно навлезли във Византия и се заселили съответно край Солун и Битоля на Балканите и край Венеция в Италия. В днешна Албания е намерено съкровище на Кубер. Той продължил да поддържа връзки с владетелите в Плиска, за което говори един от надписите край Мадарския конник, в който Тервел говори за "моите чичовци в Солун".

Синът на Аспарух Тервел в началото на управлението си помогнал на детронирания византийски император да си върне властта в Константинопол, заради което получил титлата кесар, а вероятно и императорската дъщеря за жена. По-късно Тервел разбил арабската обсада на Константинопол и подобно на франския крал Карл Мартел спрял ислямската инвазия в Европа. Може би по тази причина българската църква дълги години поддържала култа към св. крал Тривелий, т.е. Тервел.

Тервел в Цариград - худ. Д. Гюдженов

След Тервел България била управлявана от още двама владетели от династията Дуло - Кормесий (Кормес, Курмис, вероятно Крум (І-?) и Севар. След това династията била детронирана.

Съществуват някои хипотези, че дунавските Дуло не изчезнали през VІІІ в., продължили да играят роля в българската история. Така например през ХІ в. в Трансилвания управлявал аристократичен род на име Дюла. Една княгиня от този род на име Шаролта се омъжила за унгарския принц Геза, който, както ще видим по-долу, се падал нейн далечен братовчед, доколкото унгарската кралска династия се явява клон на династията Дуло.

За разлика от потомците на Аспарух обаче, потомците на Бат`Баян продължили да играят ключова роля в историята на Централна и Източна Европа още няколко века. След като се подчинил на хазарите първородният Кубратов син застанал начело на васално княжество, наречено Черна България. Неговия престол бил наследен от сина му Бат`Тимер, той от сина си Сулаби и така по права мъжка линия през Авар, Тат`Утяг, Караджар, Угир Айдар и Джилки до княз Алмуш. Въпросният Алмуш се нарежда по значимост за историята на Дуло непосредствено след Атила и Кубрат, защото той поставя началото на две нови държави, с ключова роля в европейската история и две нови династични линии.

Унгарци предвождани от Арпад - худ. Арпад Фезти

Първата държава е Унгария, първата династична линия - легендарната първа унгарска кралска фамилията на Арпадите. За този факт свидетелстват Според няколко унгарски хроники (анонимната „Делата на унгарците” от 1200 г. с вероятен автор Магистър П., „Делата на хуните и унгарците” от Симон Кеза, написана в края на ХIII в., „Илюстрираната унгарска хроника” от ХIV в. и „Виенската илюстрирана хроника”, съставена от Ян де Турош през ХV в.) Арпадите водят началото си от някой си принц Алмуш (или Алмош/Алмиш). Относно произхода на Алмуш, някои хроники изброяват имената на повече от 40 негови предшественици, но повечето от тях са легендарни, а не реално съществували исторически личности. Затова изводът на повечето съвременни унгарски изследователите е, че вероятно името на принц Алмуш произлиза от името на едноименния княз на черните българи. Нещо повече! В "Историята на Джагфар” Алмуш е баща на Арбат и именно Арбат със своята армия от „моджари” (вероятно маджари=унгарци) се настанил в Централна Европа и положил основите на племенната федерация, която по-късно прераснала в кралство. И не на последно място - династията на Арпадите вярвала, че произхожда от династията на Атила.

Паметник на св. крал Ищван в Будапеща.

Династията на Арпадите продължава да управлява Унгария до ХІ в. Нейният най-известен представител е св. крал Ищван (Стефан), който скъсал с варварската традиция и наложил християнството.

Втората държава, чието начало поставил княз Алмуш е Волжко-Камска България. След унищожаването на Черна България той, начело на част от народа си се преселил на север и създал княжеството, което просъществувало до нашествието на татарите през ХІІІ в. Любопитен факт е, че Алмуш наложил в държавата си исляма и изградил здрави връзки с арабския свят, а двата главни града Болгар и Биляр се превърнали в центрове на ориенталската цивилизация. Династията Дуло управлявала Волжко-Камска България през целия период на нейното съществуване.

Накрая трябва да се отбележи още една личност, която ако наистина е от династията Дуло - ще да е принадлежала към онези нейни представители, които и след Х в. останали да живеят в Приазовието, в земите на черните българи. Става въпрос за византийския аристократ Георгий Цуло, който през ХІ в. управлява провинцията Херсонес (полуостров Крим в днешна Украйна).

Интересна дискусия: bg-science.info/forum/index.php?showtopic=2660

Извинявам се, че така стана, че тук ги постнах всички тези неща, но бях превъзбуден да ги покажа по бързо, пък и Елтимир точно тук беше загатнал за Атила и неговият Син...

Каквото и да имам за казване и показване, то няма да е тук, където показаха само и единствено презрение към мен и към труда ми. Отново настоявам за премахване на всички мои материали от този сайт. Бездруго мои приятели се оплакват, че не могат да се регистрират тук и да пускат свои неща. Току-що отговорих на поредното такова писмо. Време ми е да си вървя при приятелите, при хората, които се отнасят към мен като равен.

www.voininatangra.org/modules/ipboard/in...551&st=0&#entry23356