Нариман Тарихи

Йордан Стайков
Това сведение е съмнително)) Мисля, че е от "Нариман тарих" 5 част. Пропито е с мюсюлмански фанатизъм, Няма как да избягат там тези, които не искат да се покръстят и да са мюсюлмани)) Смешно е)) Те са били тенгрияни. И няма как да станат мюсюлмани в една нова християнска държава, която преди това е била тенгриянска. Просто сведението е нелогично и се опитва да посее мюсюлманство там, където никога не го е имало. Трябва да се чете критично. Тук, думата "тенгриянин" е сменена с"мюсюлманин", просто защото историческият източник е писан от мюсюлманин. И затова се отхвърля от официалната наука, заради този вид недостоверности. Няма археологически находки на джамии от това време 9-10 век. Още повек говори се за алпа Аудан Джураш и след това се говори за джамия "Джураш". Истинският текст е бил, че е построена молитвена кула (тенгриянски храм) на алпа Джураш. Както знаем в тенгриянството са се строели два вида кули - молитвена и погребална (мавзолей). Имаме и скални рисунки на подобни.
==========================================
Аз не успях да стигна до Кара-Бурджан [Дунавска България] поради бурите в морето, от оттам в Джалда [Крим] пристигна моят ученик и сподвижник Фазъл от рода на Кермек и ми разказа някои неща за онзи край. Той се разделя на пет големи части, от които западната се нарича Маг-Идан [Македония], т.е. “Вълчата Низина или Долина”, северната - Кичи-Улаг [Мала Влахия], централната - Барадж Келеу [“Змейова Молитва”, Мизия] в чест на празника за измолване на берекет, южната - Буйрак, а източната - Деберджай [Добруджа]… А Деберджай, което означава “Гръмовержец” е едно от имената на алпа Кубар или Бабай, под покровителството на който считат, че се намира този край. Тук много местности носят неговите имена. Самият Фазъл живее в аул, също носещ едно от имената на Кубар - Саръ Салтък, т.е. “Мълниен” на хонски. До него се намират хълм и езеро, носещи имената на Бабай, тъй като се счита, че той понякога обича да си почива тук… В Деберджай избягали всички онези кара-бурджански българи, които не поискали да се покръстят, и тук винаги са преобладавали мюсюлманите. Абдаллах ибн Башту при всяко свое идване тук изграждал джамии и училища. Оттук той донесъл множество кара-бурджански книги, които били заплашени от изгаряне, тъй като били написани или с древното ни писмо “самра”, или с муслими [арабица]. Някои дори считат, че неговото прозвище “Деберзи” означава “Деберджайски”… В Деберджай намирали убежище също и последователите на ереста на Худаяр [перс. “приятел на Бога” - Богомил]… Най-известният град на този най-благодатен край е Джураш, наречен така защото именно тук се провеждали воинските пирове в чест на алпа Аудан-Джураш. Първият такъв пир бил устроен тук още Алъп-бий и на това място сеид Абдаллах издигнал джамията “Джураш”…”