Нариман Тарихи

Така представена историята на Първото българско царство, т.е. на Завръщането на Българите в Родината помирява гледните точки на официалната история, до 1990 г. и дисидентството"", след това, което твърдеше, че няма как ордата на Аспарух да е била нещо незначително, което след това е било бърже претопено в "голямото славянско море". Това е, защото официалната БАН история, ползва написаното от източно-ромейските летописци (нарочно). Там наистина и със сигурност акцента е върху тези 20 000 души на Аспарух, което дори не е Орда, а Ордичка. Ако официоза си беше нарушил догмите и ползвал историческите източници на волжките българи, щеше да разбере, че няма как с 20 000 души да се победи източноримският император. Дручко си е цялата мощ на Велика България да се включи в офанзивата - 800 000 човека. Ето това, ние разбираме под думата "Орда"! Тъй че, източно-римските летописци, си отиват в коша за боклук. Българите не са онзи "мръсен и нечестив народ", както са представени в летописите им. В 681 г. става въпрос за война между две империи - Велика България и Източноримската империя
Колкото да икономиката през 7 век за Велика България, необятният "руския пазар", който имахме по "Татово време" е бил тогава Източната Римска империя. Как са се обърнали полюсите, в 20 век. М-да. За Дунавска България, необятният източно-римски пазар се явяваше територията на Велика България, наречена накратко СССР.

Тук е налице и промяна в стратегията за завръщане към Родината. След половинчатият успех на Ордата на Атила, която проправя пътя на основното българско ядро към Европа и Балканите, се вижда, че стихийният военен натиск няма да даде желаният краен резултат. Тогава се прибягва до най-силното ни оръжие - организирането на голяма държава с ранг на империя, в близост до границите на Източен Рим и създаването на взаимни икономически връзки, които да водят до опознаване слабите места на противника и натрупването на капитал за изграждането на Велика България - Имперска сила с икономичекси и военни възможности, да отвоюва Балканите от Източната Римска империя. Тъй се прави, дами и господа.

От този текст става ясно, че още Атила, 200 години преди неговия правнук и съименник Аспарух-Атила включва Добруджа/Онгъла в състава на българската империя. Като аванпост за нахлуване във Византия, ромеите също са разбирали значението му и затова договорили с Атила там демилитаризирана зона. Българските гарнизони са били само с 20 хил. воиници. Но прадедите ни винаги са търсели повод да започнат инвазията и нарушението договора от страна на ромеите през съдбоносната 681 година дава на Велика България казус бели (повод за война).
Половин милионна армия, събрана от огромната територия на Велика България и съставена от сурови воини-тенгриани, за които смъртта в битка е път към Балхала...
Тук не говорим за случайности, а за старателно планиран удар с подавяща мощ за освобождение на древните ахилски територии (Балкан). Как беше - "да убият 100-ина врага за тях било като да размажеш комар" Да имахме само 1% от тия мъже сега...
Другото е, че в Миджан (Северна България) въобще не имало съпротива. За урумските гарнизони ясно - бягат презглава, но е видно че сакланите-траки ги посрещат като освободители.
Единствената съпротива урумците оказват в Загорието (Тракия), където просто са били смазани.

"Единствената съпротива урумците оказват в Загорието (Тракия), където просто са били смазани."

В Тракия, населението е силно римлянизирано и елинизирано, от една страна. От друга, Тракия е плодородна низина, "Добруджа" на Южна България. Източен Рим, не може да си позволи, да загуби и нея, икономически и политически. Управляващата градовете римлянизирана аристокрация е добре, има си вили, имоти и т.н.
Ако Българската Орда вземе Бирак на тоя етап и го откъсне от империята, ще има силен дестабилизиращ център на вътрешна съпротива, срещу възродената Българска държава. Защото в Бирак/Тракия, имаме много силно обогатена от римското управление, местно-управляваща прослойка.
Затова, предполагам, се решава териториално, възстановяването на древната Българска държава на Балканите да става поетапно. Аспарух първом, да се укрепи на Север, в Мизия и след това да започне постепенно териториално отвоюване на Бирак, като Аспарух я атакува фронтално, а Кубер да спомогне, откъм десният фланг, откъм Македония, притискайки по този начин Тракия и Родопите в менгеме.
Затова се нанася в 681 г., силен военно-икономически удар върху точно тази силно римлянизирана местно-управляваща прослойка, която е основата на римското владичество в Тракия.
Това, може и да е била печеливша стратегия в близък план, но в дългосрочен е била губеща. Затова се налага, може би, Угор Лачин да избие, всичките 30 000 жители на Пловдив, след време.

Географика на Страбон, фрагмент 47-48,

"Tраките са силен и многоброен народ и днес (I –ви век) има 22 племена в Тракия и макар страната да е пообезлюдена (от римляните) тя е в състояние да изправи армия от 200 000 пехотинци и 15 000 конника”

Какво заварва Аспарух като нахлува с половин милион българи? Нищета, разруха и обезлюдени райони в Мизия и планините. Тук-таме някой ромейски гарнизон да пази за страх, които побягват панически, защото местните на момента въстават. На крешенците в гарнизоните хич не им е било да василевса, при вида на ония "свирепи и отчаяни воини", които да убият стотина било като да разлепят комар.

Виж надолу в слънчева и плодородна Тракия, с минералните бани, вкусни плодове и меки тракийки - вече е имало какво да губят. И воините на Аспарух само това са чакали

Но не ви ли напомня положението в България от VII век с България от ХХI век?

Тъй като "Нариман Тарихи" борави с огромна фактология, преводът не е само механичен, но трябва и смислово да се обработи.
Много от терминологията е съвършенно нова, която обаче по вълшебен път се наслагва и ни открива една грандиозна картина на истинската история за България.
Това отнема време, така че следете периодично прикачения текст. Той ще се се променя с нови неща като превод - фактически и логически, докато се напасне съвсем.

Нариман Тарихи, 5-та част е качена на руски като текстови файл.

www.voininatangra.org/modules/xfsection/...le.php?articleid=587

Отне много време да се оформи в свестен формат, засега се намери човек който ще се заеме с част от превода. Ако още някой иска да помага, да пише или да се свърже с нас и без да се регистрира.

Особено важен в 5-та част е третия раздел за Дунавска България. Защото това е летопис от волжски българин, който е в управлението на Ак Булгар. След обиколката му в земите на Киевска Рус (Искел) и Валахия (Румъния), в 3-ти раздел той описва от първо лице Дунавска България. По това време (1107г.) земите ни са под византийско иго. До Въстанието на братята Асеневци има още 80 години. Едно цяло поколение.

Джанги ал Булгари е волжски българин-мюсюлманин от южната част на Ак Булгар и управител (бей) на Саксин Булгар. Това е бейлик на Ак Булгар в източното Предкаказие с център - някогашната столица на Хазар Булгар - Итил при Каспийско море.
Ясно е, че като ревностен мюсюлманин ще се интересува предимно от мюсюлманските храмове в Кара Бурджан и леко ще поизкриви историята в ислямска полза. По-конкретно, в този раздел пише, че кан Аспарух бил приел исляма и даже построил джамии. Нещо, което в Джагфар Тарихи е много по-различно. Съвпада само, че той, Аспарух умира и е погребан в светилището Торна Уба (торна - жерав, като едно от превъплъщенията на Великата майка Умай и "уба" - светилище). Оттам Търново. И името Велико също идва от онова време, когато аланските българи наричали крепостта до светилището Мен (велик, голям).
Така че ако Летописите на Нариман и на Джагфар са писани от един и същи човек, би трябвало и смислово да съвпадат.

В 5 част, трети раздел на Нариман се описват и топонимите на географски места в България. Айтос - от Ай (богиня на луната) и дус (поколонници). Оттам айдуци - хора, които скитат по тъмни доби.
Карнобат - Маркел. Просто няма начин Фархат Нурутдинов или чичо му през 30-те години на XX век в Казахстан да е знаел, че един затънтен за тях град Карнобат има старо име Мар-кел. А то се оказва че е кръстен на името на Слънчевия Бог

Става ясно, че Върбишката битка не е била известна така, а като Койялска, защото първо е започнала в района на Провадийския проход, а след това Никофор е бил смазан при Ришкия проход. А самия Ришки проход носи името си от Риш или Бариш - Барс.

Дюлински проход пък не се казва така, защото по него растат много дюли. Името му идва от тракобългарската дума "дюл" - път.

Подробностите в Нариман са толкова големи и толкова детайлни, че след публикацията на тази книга вече няма място за съмнение.

Най-вероятно ислямската линия, на този Джанги ал Булгари е отприщила днешната християнска фундаментал атака срещу тенгрианската същност и изповед на българските канове, които набързо бяха направени християни. Защото повече, християн-фундаменталите четат такава книжнина, обикновеният българин, доста по-малко.

Да, християн фундаменталите изкарваха Аспарух християнин, защото баща му Кубрат бил такъв. Сега мюсюлман-фундаменталите защо пък да го не направят мюсюлманин. Защото правоверният Джанги ал-Булгари така бил чул.
Още повече, огузинът (селджук) Осман използвал знака на Небесния Саракт IYI при завоюването на Капдаг само 2 века след това.

Зеленото знаме, което в Нариман Тарихи, а и в Джагфар се казва, че е донесъл Аспарух в Кара Бурджан, не е зеленото знаме на пророка Мохамед. В първите раздели на Нариман е описано откъде произлиза - от планинските българи (агарджийци), символизирайки цвета на гората.
Неслучайно Раковски избира знамето на легионерите и въстаниците да е зелено. Повече по въпроса беше писал Елтимир.

Преди време Спаротока (Павел Серафимов) твърдеше, че Кубрат е бил ристиенин и добър приятел на василевса. Тогава го контрирах, че синът на "добрия" му приятел после откъсва най-плодорната част на империята, като много добър християн.
Същото се отнася и за Аспарух Атила. Синът му Тарвил (който по мюсюлманските закони трябва да е също такъв) спира арабското нашествие към Европа. А както е известно през VIII век именно те са носителите на семитската религия. Много добър мюсюлманин, няма що!

Сега господстващите, но противостоящи си вери, вкупом ще застанат като един срещу нас, защото подложката им е юдаизма. Тоя сблъсък е неизбежен, аз виждам и в информационната среда, как Тенгрианството се посреща, "на нож". Те ще се бранят. Това е неизбежно. Затова ще търсят сгода да атакуват всички важни елементи, които правят зримо за хората, неговото завръщане. А, зад тях стоят и конкретни политически идеологии и политически партии. Именно, това ни се подсказва с годината на Кучето. Но определено нашата контраофанзива, в тази посока, доста намали интензитета на антитенгрианското говорене и плюене.

Още повече, огузинът (селджук) Осман използвал знака на Небесния Саракт IYI при завоюването на Капдаг само 2 века след това.
=================================================================
Тук изненади няма. Авраамическите вери и техните издънки използват цели части и блокове от Тенгрианството. Ислямът експлоатира активно военната му част, както и някои други елементи, каот например прозвището "Танръ" - "Бог" и сакралното цареубийство, посочено тук "По заповед на новия султан Махмуд ІІІ, е убит чрез удушаване, защото според шериата е грешно да се пролее дори и капка кръв на бивш владетел." www.desant.net/show-news/32937/ Въпроса е, доколко последното сведение, може да се счита за достоверно.
За да създадеш държава от ранга на империя, няма как да не ползваш основните Тенгриански фундаменти, особено, ако влачиш със себе си и оцелели през вековете, племенни остатъци от Тюркският каганат