Бакарната книга

Нека някой ако има време и желание да го преведе на новобългарски и да го качи тук като материал. Сведенията за падането на тракобългарите под римска власт идват от самата Римска империя и макар тенденциозни, са неизвестни за обикновения българин. Доскоро въобще историята на България започваше от лето 681-о според заповедите на Щуката (разбирай комуноидните манипулатори)

2. Въстанието на койлалетите, одрисите и диите
III. 38... Цезар упрекнал съдиите задето оправдали Антисий Ветера, един от македонските първенци, обвинен в прелюбодейство, и повикал последния на съд за обида на особата, като човек буен и замесен в плановете на Рескупорид във времето когато последния убил брат си Котис и замислял война против нас. Подсъдимият бил осъден на заточение, като било прибавено да е задържан на остров, който не е нито близо до Македония, нито до Тракия. След като Тракия била разделена между Реметалк II и децата на Котис, на които поради малолетие им бил настойник Требелен Руф, несвикналата още с нашата власт (Тракия), се бунтувала, обвинявайки Требелен, пък не по-малко и Реметалк, че оставя неотмъстени обидите, които търпи народът. Койлалетите (една част от това тракийско племе живеела в Родопите, по поречието на р. Арда, друга в полите на Стара планина, южно от Троянския проход), одрисите и диите, силни племена, се заловили за оръжие под предводителството на разни началници, но еднакви по своята незнатност. Това била причината, поради която не могли всички да се обединят за страшна война. Едни от въстаналите бунели местното население, други преминали планината Хемъ, за да разбунтуват и отдалечените племена; най-многобройните и добре подготвени от тях обсадали царя и град Филипопол, основан от царя Филип.
39. Като узнал това П. Велей (пропретор на Мизия) – той командвал най-близката армия – изпратил съюзическа конница и лека пехота против тия, които се скитали, за да грабят или да търсят помощни войски, а самия той повежда ядката на пехотата (легиона) си, за да освободи града от обсада. Всичко било извършено едновременно с успех: грабителите били избити, между обсадените се появили разпри, царят (Реметалк) направил пробива, тъкмо когато дошъл легиона. Тук не би трябвало да се говори за боен строй или сражение, където полувъоръжени и разпръснати неприятели били избивани без жертви от наша страна.
3. Последните войни на тракийците с Рим
IV 46. В консулството на Лентула Гетулика и Г. Калвизий (26г. сл. Хр.) били дадени триумфални почести за Попея Сабина, понеже съсипал тракийските племена, които живяли по планините без култура и затова били много упорити. Повод за въстанието, освен техния нрав, било нежеланието да допускат набор и да дават на нашата войска най-здравите си хора. Те дори били навикнали и на царете си да се подчинавят, когато им скимнело. Дори когато пращали помощни войски, назначавали свои предводители и воювали само със съседните народи. Сега обаче се появил слуха, че ще ги разпръснат и ще ги влачат по разни страни, смесени с други племена. Но преди да се заловят за оръжие, пратили посланици, които да напомнят за приятелството и покорността им, и да заявят че тези неща ще си останат така и за напред, ако не ги натоварват с ново бреме. А ако искат да им налагат робство като на победени, то у тях има желязо, младежи и решителност да защитават свободата си или да умрат. Същевременно те разчитали на своите крепости, съградени върху скалите, и на прибраните там свои жени и родители, и заплашвали със заплетена, тежка и кръвопролитна война.
47. Сабина, докато не си събрал войската им давал уклончиви отговори. Но когато пристигнал Помпоний Лебеон с един легион от Мизия и цар Реметалк с помощни войски от туземците, които ни останали верни, Лебеон присъединил тия отреди към наличната войска и побързал към неприятеля, който бил вече заел гористите планински теснини. Една част от неприятелите, които били по-смели се показвали вече по откритите хълмове. Римският военачалник се приближил и лесно ги изтикал оттам, без да пролее много варварска кръв, понеже убежищата им били наблизо. След това той укрепил на това място своя стан и завзел със силен отряд една планинска верига, която се простирала на еднаква височина с близката крепост, заета от голям брой въоръжени и невъоръжени защитници. Същевременно изпратил отряд стрелци срещу най-смелите, които скачали пред окопите с песни и хора по обичая на своя народ. Докато стрелците пущали стрели отдалеч, безнаказано ранили мнозина неприятели. Ала когато се приближили били стъписани от неочаквано излезлите неприятели, но били защитени от една сутамбрийска (Сутамби, германско племе, от левия бряг на долен Рейн) кохорта, която била храбра в опасности и не по-малко страшна с песните и дрънкането на оръжията си и била разположена от римляните там наблизо.
48. След това приближил своя стан до неприятеля, а в предишните укрепления оставил тракийците, които както казахме ни дошли на помощ. Там било позволено да опустошават, да горят, да влачат плячка, стига само опустошението да траяло през деня, а нощта да прекарват в стана в безопасност и бдителност. Отначало постъпвали така, а после, като се предали на разкош и забогатели от плячка, почнали да изоставят заставите, да правят разпуснати пиршества и да се излежават сънливи и пияни. Неприятелите като узнали безгрижността им, приготвили два отряда, от които единия трябвало да нападне грабителите, а другигия да удари римския лагер, и то не с надежда да го превземе, ами да не чуят римляните шума от другото сражение, бидейски залисани с викове, стрели и със своята собствена безопасност. Освен това, за да бъде по-голям страха избрали нощно време. Тия, които нападнали окопа на легионския стан лесно били прогонени. Тракийските помощни войски, уплашени от ненадейното нападение, понеже една част лежала покрай укрепленията, а повечето се скитали извън тях били избити с толкова голямо ожесточение, обвинявайки ги за бегълци и предатели, които носят оръжие за свое и отечествено поробване.
49. На следващия ден Сабин изкарал войската си на равно място, за да види дали варварите одързостени от нощния успех, няма да се осмелят да се сражават, но понеже те не излизали от крепостта и съседните хълмове, той почнал обсадата чрез редути, които почнал да строи още по-рано. След това ги свързал с окопи, та обхванал едно пространство четири мили (6,4км) в окръжност. После постепенно стеснявали обсадната линия и описвали все по-тесен кръг, за да отреже неприятеля от водата и храната за добитъка. Издигнал също един насип, за да хвърлят оттам камъни, копия и запалки върху близкия вече неприятел. Но нищо не мъчело последните толкова колкото жаждата, понеже голямото множество войници и невъоръжени хора се ползвало само от единия извор, който им останал. При това конете и стадата им, затворени по варварски обичай заедно с тях, измирали поради липса на храна. До тях лежали трупове на човеци, загинали от рани и жажда. Всичко било омърсено със загнила кръв, воня и зараза. Към тази неволя се присъединило и последното зло – раздорите - едни искали да се предадат, други да умрат чрез взаимни удари. Имало и такива, които съветвали да не умират без отмъщение, а да направят опит да пробият обсадата.
50. И не само простите били на различни мнения. Дори един от водачите, Динис, човек стар и с дълъг опит, запознат с римката сила и милосърдие, доказвал, че трябва да се сложи оръжието и че това е единственото спасение за нещастните, и пръв заедно с жена си и децата си се предал на победителя. Последвали го всички слаби по години и по пол, които жадували повече за живота, отколкото за слава. Но младежда последвала отчасти Тарс, отчасти Турес. И двамата били решили да умрат със свободата. Но Тарс казвал, че трябва да се ускори края и да се прекрати както надеждата тъй и страха, и дал пример като забил меча в гърдите си. Не лиспвали и други, които потърсили смъртта по същия начин. Турес със своя отряд очаквал нощта, което узнал и нашия военачалник, затова стражевите постове били усилени с повече войници. Настъпила нощта, страшна с проливен дъжд и неприятеля ту с боен вик, ту с гробно мълчание, възбуждали недоумение у обсадителите. Ала Сабин обикалял войниците и ги подканял да не се смущават нито от съмнителния шум, нито от привидната тишина, та да не позволят на неприятеля да ги измами, и всеки да изпълнява своята длъжност, да не се мести (да не побягва?) и да не хвърля стрелите напразно.
51. Между това варварите притичвали на тълпи, хвърляли в окопите речни камъни, обгорени накрая колове, отсечени дъбови дървета и пълнели рововете с храсталаци, прътища и трупове. Някои хвърляли по-рано приготвени мостове и стълби върху предните укрепления, залавяли ги, смъквали ги и се биели отблизо с противниците си. Римските войници ги отпъждали със стрели, тласкали ги с гърба на щита, хвърляли копия и събаряли отгоре им натрупания каменен материал. Римляните били одързостени за близката вече победа и от още по-голямия срам в случай на отстъпление. А варварите – че това е послената надежда за спасение и от плача на майките и жените им, които придружавали повечето от тях. Нощта на едни придавала смелост, на други – страх. Ударите се нанасяли на слука, а раните се получавали неочаквано. Свои и врагове не се разпознавали, гласовете на които отеквали из планинските кривини и ехтяли като че ли изотзад, докарали такава бъркотия, че римляните напуснали някои от укрепленията като загубени. При все това малцина от неприятелите успели да се промъкнат. Останалите след като били избити или ранени, а най-храбрите били изтикани чак на разсъмване в най-високата част на крепостта, където били принудени да се предадат. И най-близката околност доброволно се покорила. Настъпилата рано сурова зима в планината Хемъ объркала намеренията да бъдат покорени и останалите със сила или обсада.

Снимка на корицата на Медната книга от царската могила в местността Топ Кория, махала Брезовица между селата Ситово и Лилково. Копната от иманярски форум. Снимката е правена в домашния условия с изключително добро качество, поради, което се вижда уникалните й писмени знаци, кото са инстински рай за лингвистите. Ако се направи съпоставка на знаците от неолита и каменно-медната епоха, с тези в началото на римското владичество на Балканите, ще се открие не просто "писмеността на траките", но и древните извори на Българският език. Само вижте в долния десен ъгъл как е изписана думата "богатство" - на родопският диалект, от което се вижда, че той почти не е търпял промени хилядолетия! "Богатство" е написано на чиста кирилица(!) като "богутоство". Днес дори се е запазило в Родопите село с такова име Богутево!
Заглавната страница на книгата, обаче носи нови изненади. Ангел Личков, краведът от Лилково е скрил част от надписите и не ги е посочил в книгата си 'Камъни, богове, руни". В левият ъгъл на книгата е написано "Антика (предмет) на Александър Базилевс (Василевс)"... Хоп, спираме дотук. Каква е връзката на Александър Македонски с превода на Личков " Аз Тарзос, от Лалку село, на Дионосий жрец съм..."? Връзката сочи къде е търсеното светилище на Дионис в Родопите. Книгата вероятно е била поднесена като подарък от Александър Македонски на светилището и е била съхранявана като ценен дар от жреците, като е била препредавана. Това лято, Господ ни даде възможност съвсем малко да ходим, многобройните лични проблеми и иманярски набези на важни светини ни възпрепятсваха. Въпреки това, обаче, едно от големите според мен разултати бе откриването на основите на кръглата сграда на светилишето на Дионис, описана от различни антични автори. Вероятно бъдещите изследвания ще докажат нашата правдивост, но засега приемаме, че точното място на светилището на Дионис е коригирано и доуточнено и то не е далече от мястото, на което преди предполагахме, че е. Ако има интерес от научните среди, лично ще ме търсите и аз ще реша, кой учен заслужава да го посети. Искам да не е от известните и наложили своите виждания. Искам да е учен от младите, дори от "ъндърграунда", ако така мога да се изразя. Не смятам, че "старите лъвове" трябва да се окичват с незаслужена слава от телевизионните екрани. Те и предната си "слава" е съмнително, че я заслужават.

Впрочем участниците в иманярският форум твърдят, че тая книга била обратно в България и била закупена от Васил Божков Черепа, който и търсел едни милиони лева пара Впрочем те твърдят, че тази книга е била тиражирана в древността и че има не един екземпляр от нея.

Искам да се обърна и към осиковци във връзка с тарашуването им из планинските върхове. Стига, холан, видяхме следите на мулето ви, айде стига, от глад не сте умрели! За да не си разваляме добрите отношения, да оставите старините там (знаете къде) на мира. Там няма имане! Тарашували сте, видели сте, хайде стига толкоз, холан, нека оставим нещо читаво за бъдещето на децата ни!

Тук съм направил малка сборка от снимки на могилата при Топ кория, Меремус (Старо село) при махала Брезовица, от която е взета Медната книга. Според А. Личков, това е царската гробница на Тарзос - един от водачите на дедите ни, родопчани, въстанали срещу римските нашественици. В горния десен ъгъл се вижда, как могилата е разрязана на кръст в 2-3 метра дълбочина и триангулачната точка, която е била върху могилата е паднала в центъра на кръста. Другите снимки показват какво представлява могилата от всички посоки на света. Там вече няма нищо. Архитектурата на гробницата, която е била от камъни и тикли е напълно разрушена, изгребана и разпиляна. Това най-вероятно е станало с багер. По време на социализъма, тази могила е отбелязана на картите като важна историческа могила и по сведения на човек от рода Вангелови от махала Брезовица, там е било забранено тогава да се копае. Веднага след настъпването на демокрацията могилата е атакувана и ограбена, като по сведения в този погром са участвали и хора от село Лилково. Това мисля, че трябва да се знае за бъдещите поколения. Ако по време на соца, археологическата наука имаше правилното отношение към тази могила, сега Медната книга щеше да е в НИМ. Но то човек не знае, кое е добро, кое зло, в случая.

"Богутоство" Бог-атство. За Дедите ни види се че да си богатъ, не е означавало притежание на хартийки кои въ планината може да послужатъ само за мигновенно стопляне на пръстите. Не е означавало притежание отъ каквото и да е естество. Означавало е БОГЪ... Вероятно Боговъплъщение.

Йордан_13 писа:

Снимка на корицата на Медната книга от царската могила в местността Топ Кория, махала Брезовица между селата Ситово и Лилково. Копната от иманярски форум. Снимката е правена в домашния условия с изключително добро качество, поради, което се вижда уникалните й писмени знаци, кото са инстински рай за лингвистите. Ако се направи съпоставка на знаците от неолита и каменно-медната епоха, с тези в началото на римското владичество на Балканите, ще се открие не просто "писмеността на траките", но и древните извори на Българският език. Само вижте в долния десен ъгъл как е изписана думата "богатство" - на родопският диалект, от което се вижда, че той почти не е търпял промени хилядолетия! "Богатство" е написано на чиста кирилица(!) като "богутоство". Днес дори се е запазило в Родопите село с такова име Богутево!
Заглавната страница на книгата, обаче носи нови изненади. Ангел Личков, краведът от Лилково е скрил част от надписите и не ги е посочил в книгата си 'Камъни, богове, руни". В левият ъгъл на книгата е написано "Антика (предмет) на Александър Базилевс (Василевс)"... Хоп, спираме дотук. Каква е връзката на Александър Македонски с превода на Личков " Аз Тарзос, от Лалку село, на Дионосий жрец съм..."? Връзката сочи къде е търсеното светилище на Дионис в Родопите. Книгата вероятно е била поднесена като подарък от Александър Македонски на светилището и е била съхранявана като ценен дар от жреците, като е била препредавана. Това лято, Господ ни даде възможност съвсем малко да ходим, многобройните лични проблеми и иманярски набези на важни светини ни възпрепятсваха. Въпреки това, обаче, едно от големите според мен разултати бе откриването на основите на кръглата сграда на светилишето на Дионис, описана от различни антични автори. Вероятно бъдещите изследвания ще докажат нашата правдивост, но засега приемаме, че точното място на светилището на Дионис е коригирано и доуточнено и то не е далече от мястото, на което преди предполагахме, че е. Ако има интерес от научните среди, лично ще ме търсите и аз ще реша, кой учен заслужава да го посети. Искам да не е от известните и наложили своите виждания. Искам да е учен от младите, дори от "ъндърграунда", ако така мога да се изразя. Не смятам, че "старите лъвове" трябва да се окичват с незаслужена слава от телевизионните екрани. Те и предната си "слава" е съмнително, че я заслужават.

Здравейте!
Страницата от книгата я публикувах аз в иманярския форум. Според мен книгата има доста добри показатели да е автентична.
Когато видях автора кой е онемях ...... Разбрах че си заслужава да се изследва и го направих като сравних всичко писано от стари източници и сведения от археологически разкопки. Най- интересното е че от този автор всичко е загубено, а той се посочва от старите автори като хроникьора на Александър.

В книгата има схема на могила ,описана е областта в която е , македoнския герб..........,слънце с 12 лъча и т.н.

Ще се радваме, ако споделиш изследванията си с нас, както съществено би било да се запознаем с останалата част от книгата. За мен тя си е автентична, още повече че е свързана и с миналото на района, който обитавам.

Йордан_13 писа: Ще се радваме, ако споделиш изследванията си с нас, както съществено би било да се запознаем с останалата част от книгата. За мен тя си е автентична, още повече че е свързана и с миналото на района, който обитавам.

Не мисля че е редно тази книга да се разпространява ,но на драго сърце ще ви споделя за какво става на въпрос.
Авторът е .......

www.img-share.eu/main/image_view/2JPG9xzFjOs.jpg.htm

За тези които не знаят кой е малко информация.

en.wikipedia.org/wiki/Cleitarchus

По темата мога да кажа че се описва местоположението на могила която е в колония Бизалтия която e срещу Тракия .Написан е и град който според нашите археолози се намира около Петрич.
Има описание на нещо като мазе или подземие.Интересно е че има няколко думи писани с кирилски букви на български език.
Според мен книгата е писана от човек с отлични познания за древната история или е преписана от по-стара което според мен е по-вероятното.
Народният латински и присъстващите български думи с кирилски букви ме карат да мисля,че книгата е преведена , преписана заедно с оригиналните текстове ,или към нея е прибавен превод на vulgaro, някъде около четвърти век .

Също по темата ........,превода който видях от краеведа ,няма нищо общо с бакарната книга която обсъждаме.