Бакарната книга

Българинът по лош навик е свикнал повече да се прехласва по чуждото, по далечното, по това, което има у съседа, но не и по това, което има като ценност у себе си. Той страда от особен вид късогледство, което го въвежда в невежество по отношение самия него и в поклонение пред чуждото. Тази вътрешна, духовна немарливост, лишава от достоен стопанин богатствата, които са оставили дедите му. А те не са само материални, те са и духовни, те са и културни богатства. Едно от тях е богатството на писмеността.
Тази безстопанственост създава крадците, които идват в една тиха и светла нощ и му вземат всичко, заграбват го и го обявяват за свое. Българинът остава гол и въпреки това продължава да се прехласва по чуждото, все едно е негово. Парадоксът на кражбата, обаче е такъв, че в един момент чуждото наистина се оказва неговото собствено неприпознато наследство.
Това е съдбата на спящия, това е съдбата на слепия, който ще се пробуди, за да прогледне.
Такъв е случаят и с един много ценен исторически факт, който по ведоми пътища, които се наричат "иманярски прекупвачески мрежи" се озовават в ръцете на човек живеещ в южната част на днешната Република Македония, в края на осемдесетте, началото на деветдесетте години, и който македонските власти наричат "Бакарната книга".
Македонските власти се опитват да откупят книгата, но не успяват, защото гражданинът им, непрекъснато надува цената.
Те я заснемат, анализират и оттук насетне почват опитите за пригаждането й към "македонизма" като историческа доктрина. Според тях това е писменост от времето на Александър Македонски и е свидетелство, че македонците са първите жители на Балканския полуостров. Това твърдение е верно, само, ако македонците са наследници на древните и впоследствие Куберовите българи. Тогава ние можем наистина да кажем, че книгата съставена от медни листа отразява древномакедонска, т.е. древнобългарска писменост. Експертното мнение на техните учени е, че това е древномакедонска писменост, примесена с малко гръцки и римски букви. Друг учен, дава становище, че тя е на повече от 3000 години. Така в опити да я пригодят и след това разчетат, те дълго се блъскат върху това чудо и накрая в безсилието си, решават, че то няма научна стойност. Още повече ги разколебава факта, че днешния притежател на книгата, посочва, три места на територията на България, където тя е намерена, а не на територията на днешната република Македония. Едно от тези места е в Родопите, където казва, че му я е продал някакъв "поп".
От страна на българската историческа наука и дръжава, реакцията е никаква. Вече 17-18 години. Може би причината за това мълчание е твърде проста. Може би тя нарушава догмата за безпросветието на древните българи, поддържана от мастити титулувани учени. Затова те не надигат глас и мълчаливо дават съгласие, тя да бъде експлоатирана от македонизма в своя полза. Така вълкът е сит, и агнето цяло.

Изключително интересни са писменните знаци в тази т нар "Бакарна книга" и разбира се мнимата македонска писменост.

Моето изумление беше голямо, когато, а и радостта ми голяма, когато ми пратиха линка с филмчето за тази книга



защото много преди това бях я видял в книгата на Ангел Личков "Лилково - камъни, богове, руни" и там тя бе представена като медна плочка, намерена в околностите на село Лилково. Личков, след това я дешифрира и смята, че това е "задгробния паспорт", на Тарзос, дионисиев жрец от Лилковска община, един от водачите, заедно с Динис и Турезис на въстаналите древни Българи срещу римското господство през 26 г. от н.е., с думите: "искаме от римляните да се отнасят с нас като равни с равни, защото в противен случай, ако искат да ни натрапят робство като на победени, ние имаме млади хора, оръжие и дух да защитим свободата си или да умрем", като едновременно с това те напомняли за своите вкопани в скалите укрепления и заплашвали с трудна, тежка и кръвопролитна война.

Аз се заинтересувах от това как е открита и къде е открита, отговор не получих, но един ден, пътувайки в рейса, Слав Кашедаров, от село Лилково ми разказа за нея, като сподели, че тя е намерена в могила, в местността Топ Кория, край махалата Брезовица, между селата Ситово и Лилково.
Сравнихме ксерокопието, което Личков е публикувал в книгата си с това, което "македонците", показват във филма си и сме на мнение, че те напълно съвпадат, с тази разлика, че на Личков му е било дадено ксерокопие, само на част от книгата, а не всичките и страници.
Тогава е напълно ясно, че македонският й днес притежател не лъже. Книгата, вероятно е изровена при иманярски набег в Северните Родопи, в местността Топ кория край махалата Брезовица, където вероятно е бил погребан Тарзос, след потувашаването на възстанието от римляните.

Ето какво казва самия Личков за нея, в книгата си

========================================================

"Аз - роденият в Лалку община -Тарзос, на Дионисий жрец съм..."

Това е фрагмент от надгробен надпис, издълбан върху медна плоча, както ми беше заявено. На този надпис била направена фотографска снимка и после -ксерокопие от тази снимка, което ми беше предоставено от непознат посетител на 28.07.2001 г.
От посетителя разбрах, че той и негови приятели "туристи" намерили въпросната медна плоча, която била захвърлена от иманяри край разкопана могила в района на Лилково. И като знаели, че събирам всякакви материали за Лилково, решили да ми предоставят това копие, за
да ползвам непознатите знаци като документален материал при написване на историята на селото.
Друго от преносителя на ксерокопието не успях да науча, но тъй като виждах, че това ксерокопие ще ми свърши много работа за доизясняване миналото на Лилково, приех го с благодарност от "туриста-природолюбител", за какъвто се представи и с когото повече не се видях никога /220/.
Веднага се заех с дешифровката на текстовата част и символите. Бързо разбрах, че тук става дума за царско погребение, извършено някога в района на Лилково и че погребаният се е казвал - Тарзос, един от водачите на въстаналите през 26 г. от н.е. местни траки и че е роден в Лалку-община, разположена в землището на днешното Лилково.
И така, селищното име Лалку, за което вече стана дума, за пръв път го срещаме тук в писмен вид. Изписването по такъв начин на селищното име се явява в пълна подкрепа на казаното в преданието за произхода на Лилково, в което съвсем ясно е посочено името на неговия основател - Лалку.
Този път, при тълкуването на споменатото название - Лалку, представяме го като двуосновно съчетание, но въпреки това пак стигаме до познатия ни смисъл, а именно: LALKOU (Lal-kou)
Lal(l)a - много разпространена индоевропейска теофорна основа /39/.
Относителното редуване /а: е/, което е характерно за езика на траките /39/, а защо не и редуване /и:е:а/, каквото се забелязва в корена: Lal-ku:Lel-ku и оттук следват вариантите: Lil-kou:Lelkou:Lalkou, което ни дава обяснение за възникващите, по едно или друго време, промени в селищното име.

И така - ред е на загадъчните знаци:
Положих големи усилия за разчитането на предоставеното ми ксерокопие, за което вече стана дума. Самонасърчих се още повече щом видях на долния десен край в текстовата част допълнително отбелязано името на Лилково върху ксерокопието. Това ме накара да мисля, че надгробния надпис е действително от района на Лилково.

За улеснение на превода изготвих схема на основните части, съставящи надписа

ПРЕВОД: 1.

1.1. Към царството на Дракона и погребалната камера, Хермес е повел
поразеният от меча на съдбата. С молба към подземния господар и към
небесния покровител: Четиринадесет на Патрос холокаусти принасяме.
И нека подземните божества от границата между земното и подземното
и далеч от Бездната - към третото небе да го насочат.

1.2. Подземните богове в Геената 50000 години грешника държат, но падат
бариерите и идва краят на мъките му в огъня, когато Хермес поиска с
Небето да го свърже. Патрос - синът на Зевс, силата на Змея с
енергията си поразява. Той - с небесната си сила, Хефест и слугите му
в Ада отстранява и при Сатурн Душата на починалия изпраща. И там -
при Душата блажена на: Древния Александър император-под закрилата
на Патрос и Зевс - при душите на възкръсналите, Тя остава.

2.1. Патрос - божественият, природата оплодотворява. Светлината и благо
денствието земно - от него са. Тайната на скритото и заклетото, връзка
та между небесното и земното, между неблагополучието и кутията на
Пандора - под негов контрол са.

2.2. Аз - роденият в Лалку община - Тарзос, на Дионисий жрец съм.
Той и богинята на съдбата към победи ме направляваха. От делата ми ползи и добрини произтичаха. Сега - под знака на осмицата, при Еак с пътна диодрахма и благословен с Лодкаря потеглям, и от там - при Бог.

3.1. Най-Първият от царете О, Богове - войника на Марс - приемете!
И ти - Велик Черен Дух - отровител и умъртвител-подкрепи го!! О, Манибус - богове подземни, и ти - Бона Деа, затворете входа към погребания! О, Дис Манибус - пазете: 1000 + 5000 + 10000 /= 16000/-заровени аси, от които
3.2. 50+50+50 /= 150/ - динари, защитени от Великия Душегубец - отровител
и умъртвител, поставяме тук по време на Плеядите, 5 + 9 + 90 + 50 /=
154/ - драхми, 50 +500+10+4 /= 564/ - драхми.
3.3. Хермес и Венера, те двамата закрила от боговете подземни молят.
Молби от светилището жреците изпращат, възхваляват те нощния
Дионис и с послания молитвени към боговете се обръщат - в царството
на блажените душата на починалия да приемат.
3.4. Погребаният тук цар на свободните беси и заровените му либри - под
закрилата на силите на Ада, на принесените холокаусти и на Горския
Дух са.

Тези сили по време на Идите и особено на 13.VI и 13.IV, противоположно на Небето действат. Понтифексът в сражение падна и въплъти той в скалата на каменното убежище силата си, след края на 12-годишното си царуване.

Харпията - хищна и зловеща, умъртвява бързо на входа на подземния свят и всичко гълта, и тя тук бди.
3.5. При Хадес и Хефес, по време на Плеядите, Хермес през май с Душата
премина бариерата тайна.
И на Бакхус - Нощния, а също и на Плеядите, небесната защита на Душата в Ада предостави!
3.6. Дарява той събраното: от такси-90 + 1000 + 5000 /= 6090/ - за
предизвестия, и още: 1000 виктории - за предсказания.
Това - от него припечеленото-за достъп до Боговете: "do ut des", и за приемането му при Орфей!

Ксерокопието, предоставено на Ангел Личков



И самата "Бакарна книга" изследвана от македонските историци





Тук съм публикувал всичко, до което съм се докопал за нея

www.voininatangra.org/modules/xcgal/thumbnails.php?album=lastup

Най-интересното е, все пак, че македонските историци, четат "между редовете" и не виждат очеизвадното, а тое написано тук - "Тракия"

Снетите от македонските учени символи и знаци от книгата

Аз съм просто изумен от наглостта на макетата. Нямам и думи да го опиша. Който разбира малко повече от този идиотски български диалект, нека да преведе най-важното и да го напише тук. Най-наглото е, че самият собственик, който се пазарил през 1991-92г за 60 бона дойче марки казва, че е намерена в България. Вижте кадрите от 4.42 до 5.15 минута. Там водещата със съжаление установява, че и трите посочени места са в България, едно от които даже в Родопите. Най-вероятно иманярът я е купил от поп-ристиенин. Артефактът е бил захвърлен в някой сандък зад амвона в църквата му и в гладните луканови години го продал на макето за немски марки. Обикновено, в миналото разни пастири и обикновени селяни, като намерят някой артефакт като този го предавали на "учените" глави, селския поп. Оттам, понеже нема нищо ристиенско в книгата, я захвърля в сандъка.
Безумие е да твърдят, че намерената в Родопите Медна книга, на която ясно пише "Тракия" (виж кадъра на 6.38 мин) била с "македонска писменост". То е подсилено и с изцепката за Златната книга, дето била намерена в Македония, ама сега стояла на рафта на софийски музей (ако някой се сеща за какво говори макето да казва). Виж кадъра на 2.15 минута.
Некакъв пък професор обяснява, че написаното било "мешавина" от "протомакедонски" , латински, гръцки, румънски (българския не е споменат). Само да припомим на уважаемия професор, че до 19 век, румънците са използвали българската кирилица.
Всъщност тази мешавина показва приемствеността на древнобългарската азбука. В книгата наистина се забелязват всичките древнобългарски символи, използвани от дълбока древност до наши дни

Преписа от символите в клипчето най-добре можем да видим от 4.42 до 5.15 минута. Там както Данчо е посочил в таблицата се виждат по-голямата част от руническия куниг на древните българи. Руната Кен също я има, ранораменния кръг, символа на Тангра, Троицата с точката в средата. Там е и Азът от глаголицата. Просто са уникални символи.
На 6.27 минута можете да видите стилизираната руна Ж на Умай, същата като от съкровището при Сент Миглош (Свети Николай). На 6.38 минута, надписа със по-новата азбука Тракия от самата Медна книга.
Прави впечатление и пълната простория на македонстката водеща. На едно място, виж 5.16 минута ученият и обяснява, че книгата е дописвана около 3000 години, а в 5.37 минута патицата се чуди как така е писана цели 3 века.
Уникални кадри и уникална простотия и наглост.

Те говорят за " румънски", защото веднага някои от знаците натрапват аналогии с тези от плочката от Тартария. Но те съвсем забравят, че върху тези земи, държавата Румъния е образувана много късно, и че в древността и античността, това са наши земи. Да не говорим, че по времето на цар Симеон, те пак са си част от България