Бакарната книга

Ама няма румънски! Аз съм говорил неколкократно с хора, учили дори в Румъния. До средата на 19и век те използват нашата азбука. Като бях в северната част на унгароговорящата Румъния, там има едни солени мини, копани от времето на Кан Крум. Сега ги използват за лечение на астматици. Там имаше един музей и бяха открили корито (съд за свещенодействие с вода, нещо подобно, което поповете позлват за водосвет). На самият съд имаше абсолютно същия куниг като Ситовксия надпис. Дори те си признават най-откровено, че е български и че самата галерия е строена от българите. Същото нещо е с Тарт-Ария.
Аман вече!

Според мене книгата е изключителен исторически документ, който показва еволюцията на писмеността - показва как се е загубила и трансформирала, нашата изначално древна писмена система. Вижда се, че тя е претърпявала еволюция през хилядолетията, когато е била самобитна, т.е. лишена от външни влияние. Тук в така наречената "Бакарна книга", обаче, освен това е и показан процесът на гърцизация и романизация, които са се засилвали по нашите земи вследствие усилването на могъществото на Римската империя и толерацията от нейна страна на еладската, за сметка на нашата култура, за да могат да ни победят и след това асимилират. Затова в книгата, има включени букви и цели фрази от гръцката и латинската азбуки. Този същия момент се повтаря по-късно при падането ни под турско робство. Там Османската империя също така толерира гръцкото духовенство и го насочва срещу нас, за да започне процес на гърцизация.
Днес процесът е отново същия, само че, този път острието е англо-саксонската култура, преди това беше пък руската. В езика ни навлязоха русизми, а сега англицизми. Някои вече пишат и говорят по-добре на тези езици, отколкото на родния си.
Всичко това, преводът на Ангел Личков, ако е достоверен, добавя, още по-голяма дълбочина в разбирането на самите себе си, защото самият превод описва част от нашата самобитна култура, каква е била тогава, какви са били обичаите, вярванията и автоматически превръща тази книга в своего рода древнобългарската "Книга на мъртвите" или писание от този род.

Същественото, което трябва да се отбележи е, ромбът с кръг в средата. Знаците са разположени, както в самия него, така и вън от него. Ромбът, се разбира като "ден", "светлина", а кръгът в средата, като неин Източник, от който радиално излизат нейните лъчи. Този кръг, състоящ се от два или три пояса, ще го срещнем в гробниците в "Долината на царете". Доколкото си помням това нещос е срещаше в "Оструша" или "Голямата косматка" или в "Шушманец". Трябва да проверя.

То е подсилено и с изцепката за Златната книга, дето била намерена в Македония, ама сега стояла на рафта на софийски музей (ако някой се сеща за какво говори макето да казва).
========================================================

www.voininatangra.org/modules/xcgal/albu...ficheska%20kniga.jpg

Излела ми стара майка
Излела ми утъ сарае,
Фъ десна хи рока ясна борница
Ясна борница ясенъ огънь,
Фъ лева хи рока бела книга 5
Бела книга царну писму,
Рукнала са подрукнала,
Гласумъ рука песна пее
Песна пее бела книга
Бела книга царну писму...

Действително в НИМ в София има ЗЛАТНА ТРАКИЙСКА КНИГА, но е обявена за „ЕТРУСКА” тъй като за нашите учени Траките са безписмен народ и си нямат азбука!
И това, че ТРАКИТЕ-ФРИГИ имат азбука и писменост преди елините, пак никой не казва!
Книгата е намерена от Българин в тракийска гробница по долината на река Струма в земи населени с траки.
А какво прави златна „етруска” книга в царска тракийска гробница не се споменава……явно това са „малки” подробности.
Ето и малко информация:

„В Националния исторически музей в София е изложена древна книга, състояща се от 6 страници, изработени от 23,82-каратово злато, с размери 5 см на 4,5 см, свързани със златни пръстени.
……………….
Вие спокойно можете да я поместите върху дланта си. Мистериозната книга, която се състои от шест пластини, направени от 23.82 карата злато с размер само 4.5 на 5 см. Рисунки на кон, конник, лира и войни могат да се "прочетат" на страниците й. Двама експерти потвърдиха, че реликвата датира от 5 или 4 век преди н.е.
В просторния и почти безлюден национален исторически музей, разположен в официалната държавна резиденция в Бояна в покрайнините на София, книгата е поставена върху малка поставка до тракийска фреска, която изобразява войн с шлем.
Това е първата напълно съхранена книга от този род, достъпна както за специалисти така и за широката публика. По света има около 30 страници от такива етруски "книги", смята Елка Пенкова, която оглавява археологичния отдел на музея.
Обикновено златните пластини са били слагани върху гърдите на починалите, за да представляват "пътна карта" за душата в нейното пътешествие във вечността, в търсенето на божествата. Счита се, че книгата в София е била използвана за погребението на етруски аристократ, който е владеел Учението на легендарния тракийски магьосник и певец Орфей.
Философът Питагор е разпространил учението на Орфей в гръцките градове в Южна Италия. В крайна сметка идеите на Орфей са достигнали до съседните етруски племена, които са били известни с артистичното си майсторство. Учените се надяват, че книгата в София може да помогне за разкриване на загадката на етруската писменост, която още не е разчетена.
Друга мистерия представлява начина, по който книгата е попаднала в националния исторически музей. Тя е била предадена на изкуствоведите от 87-годишен мъж, който е казал, че я намерил преди 60 години, когато е бил войник. По време на строежа на път покрай река Струма на юг, той се е натъкнал на тракийска гробница и е намерил златната книга. Той е съхранявал съкровището заедно с фреска от гробницата.”

………………………..

„Размисли на един небезразличен посетител
До д-р Божидар Димитров,
директор на НИМ

Драги господин Димитров,
……….
Най-шокиращ за мен обаче е начинът, по който е изложена златната орфическа книга. Поставката й е в коридор, сбутана между две по-големи, извън всякакъв обозрим контекст, което я прави незабележима. Тази находка, която би трябвало да заема централно място и да е обградена от обяснителни материали, носи енигматичния етикет "Златна орфическа книга, дарена от родолюбив българин..." Няма дори приблизителна датировка. Няма и помен от обяснение какво е вероятното й предназначение или дори какво изобразяват 6-те й златни листа. Намирам това за скандално. В други музеи такава находка би имала поне увеличително стъкло и пана с факсимилета на останалите страници, които не са видими от витрината. За дигитално устройство за обстойно оглеждане и повече подробности относно орфическите вярвания и мистерии явно не бива и да отварям дума.
……..
С уважение,

Мария Спирова

Магистър по Криминология и Криминално право (Оксфорд) „

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Няма и помен от обяснение какво е вероятното й предназначение или дори какво изобразяват 6-те й златни листа. Намирам това за скандално. В други музеи такава находка би имала поне увеличително стъкло и пана с факсимилета на останалите страници, които не са видими от витрината. За дигитално устройство за обстойно оглеждане и повече подробности относно орфическите вярвания и мистерии явно не бива и да отварям дума.
========================================================
Подкрепям написаното от Мария Спирова. Сбутването на тази книга е неудобство от Истината. Обикновено така се процедира. Още повече, че Златната книга има "археологически паспорт". Мисля, че мъжът, който я е предал е указал и точното място на намирането. Бях го чел някъде.
Фотоси от нея в интернет почти няма, мисля,че тези дето сме публикували, са първите два. Информация за нея няма. Още повече, не знаем какво точно е съдържанието на 6-те листа. Никой не ги е заснел и представил пред нас. Нека отговорните институции не излизат с твърденията, че сега се "изучава от специалистите", все едно, че ние сме говеда и не можем да преценим, това, което виждаме и сами.
Искаме да видим съдържанието й!
Защото безотговорно и престъпно е да се поставят квалификации "етруска", без това да бъде обяснено и разработено аргументирано в една студия, придружена със съответния онагледяващ фотосен материал, за да видим кое е "етруското". Макар, че самия етноним "етруски", не е обиден за нас, ние пак можем да си го прочетем като "древнобългарски". Въпроса е принципен.

Тук се постарах да сканирам "Бакарната книга" в едно доста по-четливо изображение. Сега знаците се виждат доста по-добре и по ясно.
"Бакарната книга", също както Златната има своя "археологически паспорт". Това е местността "Топ могила" край махалата Брезовица, между селата Ситово и Лилково. По волята на Българския Бог, който стече събитията така, на българската история бе предоставена златната възможност да разбере за още един величав свой паметник на писмеността. Сега са на ред "българското правителство" и ДС, да си върнат отново книгата на територията на България, за да не се изпозлва тя, за македонистични цели.
Защото аз съм абсолютно убеден, че разкопаването на Топ могила край Брезовица не е станало без помощта на действащата и днес ДС и нейния подопечен Бош-ков.

www.voininatangra.org/modules/xcgal/albu...%20KNIGA_LICHKOV.jpg

Сканиранито копие на Лилков е категорично същата Медна книга, която са я откраднали в Македония. Казвам откраднали, защото забрана за изнасяне на ценни артефакти от България си я има отдавна. И едва ли макето е получил сертификат за износ.
А за защо Златната книга е захвърлена с непубликувани страници е повече от ясно. По нея ще има древнобългарски куниг и символика, по нея ще има кирилица и глаголица далеч преди Кирил и Методи. И ще обърне цялата им старателно строена лъжа наопаки. Затова и я наричат "етруска", да се презастраховат.

В Родопите съществуват определени "гнезда на писмеността", които аз наричам накратко "школи на писмеността". Логично е, след като съществува Надпис върху камък, в много по-късни времена, записването да е пренесено върху книга, пък била тя от медни или златни листа. Проблемът е, че тези книги много по-лесно се унищожават от надписа върху камък.
Като ми показаха, това нещо от Македония, щях да припадна от радост, веднага я познах. Оцеляла е. Това е добре.

И така, дами и господа! Намерихме я! Това е могилата, по-скоро фамилната гробница, от която е извадена "Бакарната книга". Това е местността "Топ кория", край местността "Старо село", край днешната махала Брезовица, където на една от нейните поляни в самия и край е тази могила-гробница. Кво да ви кажа, от снимките се вижда, могилата е изтърбушена на кръст, каквито ми бяха и сведенията за нейното състояние, а самата гробница изградена от тикли (каменни плочи) и е тотално разрушена от иманярския набег. Ровили са като луди. Подобни гробници от каменни плочи, са характерни за Северните Родопи. Могилите тук, не са много високи, което е нормално, но това, което можем да кажем за Топ кория, е, именно, че това е "свещената гора на древните царе", т.е. тук е местото за тяхното погребение, местото, от което се възкачват към Небето, което означава, че могилите в района не са само една, но повече няма да кажа. Важното е, че сега "археологическият паспорт" на Бакарната книга е пълен. Уточнено е и точното географско местоположение на могилата, от която е открадната Книгата.
Не очаквам много от "правителството Борисов", но след установяване на Саракта, ако съм жив, ще насоча значителни археологически сили към този район))
Тук почивал Тарзос или Тарзопс, чието седалище е било Щутград. Изгледът от Топ Кория към Щут е уникален, не само като визия, но и като духовна кореспонденция.
Това, което сподели спътникът ми, чрез, когото откриването на тази могила стана факт е, че "Старо село" е било важен школски административен център през 6 век преди Христа, т.е. в него се са обучавали административните и властови кадри, нужни за управлението на Щутград и района като цяло, т.е. това, което днес наричаме "държавен апарат".
Огромно впечатление ми направи това, защото нашите деди са обучавали хората необходими за дадена област от живота в специални селища, вероятно играещи ролята на школи. А днес, ги избираме, не ги обучаваме. Усетете разликата и ше разберем защо нямаме държава днес. Не е случаен и факта, че след християнизирането на района е построен параклис на "Свети Георги Победоносец". За него говорихме, както, че е в пряка връзка с отвъдността, така и с политико-административния апарат.

Изгледът към Западната страна на Щутград откъм Топ Кория. Само оттук може да се види тази неподражаема и уникална гледка, сякаш си кацнал на върха на цялото му скално плато.



Параклисът "Свети Георги", преди представлявал купчина камъни, а сега възстановен напълно - граничната линия на Топ Кория със Старо село.



Цистов гроб от Старо село. Почти напълно разрушен от иманярските набези. Преди година покривната му плоча е стояла отгоре, а днес и тя е паднала в разширения от вероятен повторен иманярски набег гроб.



Цистовите гробове, поне за мен, представляват еднокамерни долмени, вкопани в земята, изградени от 4 или повече каменни плочи, често с покривна плоча отгоре. Така дедите ни са доразвивали част от традицията на долменостроителството, като вкопавайки еднокамарния долмен са му придавали по-голяма устойчивост и защитеност във времето от разрушения на природните сили и човешки набези. Особено трудно би оцелял такъв долмен изграден на повърхността на над 1500 метра надморска височина, където бурите често събарят дърветата, а скалите се рушат от температурните колебания. ИСтинско щастие е да намериш нещо добре запазено при тези условия.

А това е еднокамерен долмен от село Димини, днес Гърция, а преди територия на дедите ни.



А това са цистовите гробове от местността "Пропада", край Малко Търново.