Добре дошли,
Гост
Епосът “Чулман Толгау” Съдържание
Йордан_13
Автор на темата
Посетител
преди 11 години 10 месеца
#50123
І. Иске Булгар ъръ (“Песен за Стария Булгар”) или Сънджак ъръ (“Песен за Сънджак”):
1. Какво било в началото – 65 четиристишия.
2. Как се появили Земята, морето и сушата – 77 четиристишия.
3. Как се появили животните и хората – 71 четиристишия.
4. Как хората станали красиви и обидили Чулман – 24 четиристишия.
5. Как Субан разрушил Стената на Дивовете – 50 четиристишия.
6. Как годините получили названия – 71 четиристишия.
7. Как Чулман станал с две лица – 46 четиристишия.
8. Как се образувал Съюзът на Седемте Племена – 107 четиристишия.
9. Как Умай изгубила и възстановила своето царство – 90 четиристишия.
10. Защо българите напуснали царството на Умай – 90 четиристишия.
11. Как се образувало царството на българите н Сънджак – 59 четиристишия.
12. Джам построява Сандугач и запалва огнището Аратеб – 44 четиристишия.
13. Как Иджик помогнал на българите – 123 четиристишия.
14. Чулман помага на българите – 71 четиристишия.
15. Как българите почитат Чулман – 85 четиристишия.
16. Джам се отказва от безсмъртието и умира – 44 четиристишия.
17. Защо Шамбат отишъл в Сувар – 77 четиристишия.
18. Шамбат се жени за Самар – 41 четиристишия.
19. Заминаването от Сънджак на братята на Шамбат – 82 четиристишия.
20. Как Иджик се опитвал да помогне на българите – 136 четиристишия.
21. Бурджан напуска Булгар и броди по света – 147 четиристишия.
22. Караджим, Сакмар и Иджик-Аспарък – 262 четиристишия.
23. Как Умай спасила сънджакците – 119 четиристишия.
24. Как имегените разгневили Чулман и били наказани от него – 65 четиристишия.
25. За царя на Сънджак Давър и неговите деца – 75 четиристишия.
26. Иджик става алп на лова и помага на масгутите – 43 четиристишия.
Общо: 26 хая и 2164 четиристишия.
ІІ. Илат ъръ (“Песен за Илат”):
27. Как Сувар бил потопен – 108 четиристишия.
28. Атряч плава по моретата и стоварва келбирите на един остров – 65 четиристишия.
29. Атряч се спуска от Аралхат и става джабгусир на Илат – 91 четиристишия.
30. Атряч Таргиз се спуска в Царството на Чулман и какво произлиза от това – 151 четиристишия.
31. Как Таргиз търсил и намерил Танъш – 138 четиристишия.
32. Таргиз Кимер отвлича Танъш и я изгубва – 147 четиристишия.
33. Как Таргиз ходил за Танъш при Чулман – 60 четиристишия.
34. Как Могер дошъл на власт и управлявал – 108 четиристишия.
35. Могер и Раджил Авар – 113 четиристишия.
36. Анджа, Бел и Раджил Авар – 194 четиристишия.
37. Кой и как царувал в Илат след Бел – 162 четиристишия.
38. Егим и неговите потомци – 109 четиристишия.
39. Как проклятието на Умай тегнело над рода на Талай – 132 четиристишия.
Общо: 13 хая и 1578 четиристишия.
ІІІ. Кимер ъръ (“Песен за Кимер”):
40. Катраг – последният цар на Илат – 129 четиристишия.
41. Катраг попада в плен и бяга от Илат – 129 четиристишия.
42. Катраг завладява Агаджир и част от ас-халджийците отива в Кашан – 171 четиристишия.
43. Ташлък и Тирджат – 228 четиристишия.
44. Ижмакай и Байджил – 239 четиристишия.
45. Даил – спасителят на кимерците – 181 четиристишия.
46. Как ас-халджийците отишли от Кашан в земята на предците – 153 четиристишия.
47. Войната на Тарвил с кучуките – 205 четиристишия.
Общо: 8 хая и 1435 четиристишия.
ІV. Маджи ъръ (“Песен за Маджи”):
48. Маджи и Пирин – 157 четиристишия.
49. Как Ингарсак спасила Маджи – 199 четиристишия.
50. Как Маджи, Раджи и Сандугач върнали на Куян неговото царство – 86 четиристишия.
51. Как Маджи с помощта на приятелите станал цар на Аскъп – 270 четиристишия.
52. Раджи попада в беда – 80 четиристишия.
53. Как Маджи с приятелите помогнал на Раджи – 168 четиристишия.
Общо: 6 хая и 960 четиристишия.
V. Песен за аскъпските бахадири:
54. Как Джирас Арджан отишъл в Подземния Свят – 94 четиристишия.
55. Какво разказал на Джирас Кубан – 97 четиристишия.
56. Какво разказал на Джирас внукът на Кубан – Тар-Кубан – 190 четиристишия.
57. Как Джирас и Тулуш с приятелите помогнали на Аскъп – 166 четиристишия.
58. Как Раудеб и неговите приятели се срещнали с великите алпове – 169 четиристишия.
59. Раудеб и Арджанбий – 148 четиристишия.
60. Как Раудеб се бил със Шаръкан – 135 четиристишия.
61. Как Раудеб се прощавал с Аратеб – 225 четиристишия.
62. Пещерата на Раудеб – 72 четиристишия.
63. Как Зътолгау възпял Бавър – 215 четиристишия.
64. Как Искел станал цар – 81 четиристишия.
65. Шила-Идел – внукът на Тимджан – 130 четиристишия.
66. Как Идел и приятелите разбили Искел – 138 четиристишия.
67. Как Зътолгау и Уктимас се помирили – 213 четиристишия.
68. За лошото време на Дебер и славното превземане на Аркел – 215 четиристишия.
Общо: 15 хая и 2288 четиристишия.
VІ. Атай ъръ (“Песен за Атай”):
69. Как Атай се появил на свята и бил откърмен от самата Ингарсак – 177 четиристишия.
70. Атай се среща със Сузук и синовете му – 158 четиристишия.
71. Атай с приятелите отива на гроба на баща си и среща Сарвар – 107 четиристишия.
72. Атай с приятелите се отправя да търси дървото Айрамбаз – 142 четиристишия.
73. Как приятелите загубили Булут – 133 четиристишия.
74. Чулман и неговото огледало помагат на Ат и Сарвар да се срещнат – 181 четиристишия.
75. Как Атай изгубил своите приятели и Сарвар – 174 четиристишия.
76. Атай става цар на Аскъп и разбива враговете в Биджан – 156 четиристишия.
77. Ат търси и намира плачливката – Еваба – 248 четиристишия.
78. Ат с приятелите разбива дивовете и барджийците в Събан – 162 четиристишия.
79. Ат наказва Балдиу за вероломството, но той коварно убива Атай – 183 четиристишия.
80. Как духът на Ат с помощта на приятелите се вселява в Ташлък и убива Балдиу – 197 четиристишия.
81. Приятелите помагат на духа на Ат да се добере до Шатрата на Тангра и си спомнят за неговото управление – 118 четиристишия.
Общо: 13 хая и 2136 четиристишия.
VІІ. Песен за потомците на Атай:
82. За онези, които управлявали след Ат – 169 четиристишия.
83. Как Чукрак устроил размирица, а Джунт загинал в нея – 222 четиристишия.
84. Как Кубан и неговите приятели се сблъскали със злодея Ирджиган – 171 четиристишия.
85. Кубан и неговите приятели по призива на Ер-Сар потеглят срещу Ирджиган – 206 четиристишия.
86. Ак-Бури получава конете на Чулман и помага на приятелите да надвият враговете – 233 четиристишия.
Общо: 5 хая и 1001 четиристишия.
Всичко: 11 562 четиристишия.
1. Какво било в началото – 65 четиристишия.
2. Как се появили Земята, морето и сушата – 77 четиристишия.
3. Как се появили животните и хората – 71 четиристишия.
4. Как хората станали красиви и обидили Чулман – 24 четиристишия.
5. Как Субан разрушил Стената на Дивовете – 50 четиристишия.
6. Как годините получили названия – 71 четиристишия.
7. Как Чулман станал с две лица – 46 четиристишия.
8. Как се образувал Съюзът на Седемте Племена – 107 четиристишия.
9. Как Умай изгубила и възстановила своето царство – 90 четиристишия.
10. Защо българите напуснали царството на Умай – 90 четиристишия.
11. Как се образувало царството на българите н Сънджак – 59 четиристишия.
12. Джам построява Сандугач и запалва огнището Аратеб – 44 четиристишия.
13. Как Иджик помогнал на българите – 123 четиристишия.
14. Чулман помага на българите – 71 четиристишия.
15. Как българите почитат Чулман – 85 четиристишия.
16. Джам се отказва от безсмъртието и умира – 44 четиристишия.
17. Защо Шамбат отишъл в Сувар – 77 четиристишия.
18. Шамбат се жени за Самар – 41 четиристишия.
19. Заминаването от Сънджак на братята на Шамбат – 82 четиристишия.
20. Как Иджик се опитвал да помогне на българите – 136 четиристишия.
21. Бурджан напуска Булгар и броди по света – 147 четиристишия.
22. Караджим, Сакмар и Иджик-Аспарък – 262 четиристишия.
23. Как Умай спасила сънджакците – 119 четиристишия.
24. Как имегените разгневили Чулман и били наказани от него – 65 четиристишия.
25. За царя на Сънджак Давър и неговите деца – 75 четиристишия.
26. Иджик става алп на лова и помага на масгутите – 43 четиристишия.
Общо: 26 хая и 2164 четиристишия.
ІІ. Илат ъръ (“Песен за Илат”):
27. Как Сувар бил потопен – 108 четиристишия.
28. Атряч плава по моретата и стоварва келбирите на един остров – 65 четиристишия.
29. Атряч се спуска от Аралхат и става джабгусир на Илат – 91 четиристишия.
30. Атряч Таргиз се спуска в Царството на Чулман и какво произлиза от това – 151 четиристишия.
31. Как Таргиз търсил и намерил Танъш – 138 четиристишия.
32. Таргиз Кимер отвлича Танъш и я изгубва – 147 четиристишия.
33. Как Таргиз ходил за Танъш при Чулман – 60 четиристишия.
34. Как Могер дошъл на власт и управлявал – 108 четиристишия.
35. Могер и Раджил Авар – 113 четиристишия.
36. Анджа, Бел и Раджил Авар – 194 четиристишия.
37. Кой и как царувал в Илат след Бел – 162 четиристишия.
38. Егим и неговите потомци – 109 четиристишия.
39. Как проклятието на Умай тегнело над рода на Талай – 132 четиристишия.
Общо: 13 хая и 1578 четиристишия.
ІІІ. Кимер ъръ (“Песен за Кимер”):
40. Катраг – последният цар на Илат – 129 четиристишия.
41. Катраг попада в плен и бяга от Илат – 129 четиристишия.
42. Катраг завладява Агаджир и част от ас-халджийците отива в Кашан – 171 четиристишия.
43. Ташлък и Тирджат – 228 четиристишия.
44. Ижмакай и Байджил – 239 четиристишия.
45. Даил – спасителят на кимерците – 181 четиристишия.
46. Как ас-халджийците отишли от Кашан в земята на предците – 153 четиристишия.
47. Войната на Тарвил с кучуките – 205 четиристишия.
Общо: 8 хая и 1435 четиристишия.
ІV. Маджи ъръ (“Песен за Маджи”):
48. Маджи и Пирин – 157 четиристишия.
49. Как Ингарсак спасила Маджи – 199 четиристишия.
50. Как Маджи, Раджи и Сандугач върнали на Куян неговото царство – 86 четиристишия.
51. Как Маджи с помощта на приятелите станал цар на Аскъп – 270 четиристишия.
52. Раджи попада в беда – 80 четиристишия.
53. Как Маджи с приятелите помогнал на Раджи – 168 четиристишия.
Общо: 6 хая и 960 четиристишия.
V. Песен за аскъпските бахадири:
54. Как Джирас Арджан отишъл в Подземния Свят – 94 четиристишия.
55. Какво разказал на Джирас Кубан – 97 четиристишия.
56. Какво разказал на Джирас внукът на Кубан – Тар-Кубан – 190 четиристишия.
57. Как Джирас и Тулуш с приятелите помогнали на Аскъп – 166 четиристишия.
58. Как Раудеб и неговите приятели се срещнали с великите алпове – 169 четиристишия.
59. Раудеб и Арджанбий – 148 четиристишия.
60. Как Раудеб се бил със Шаръкан – 135 четиристишия.
61. Как Раудеб се прощавал с Аратеб – 225 четиристишия.
62. Пещерата на Раудеб – 72 четиристишия.
63. Как Зътолгау възпял Бавър – 215 четиристишия.
64. Как Искел станал цар – 81 четиристишия.
65. Шила-Идел – внукът на Тимджан – 130 четиристишия.
66. Как Идел и приятелите разбили Искел – 138 четиристишия.
67. Как Зътолгау и Уктимас се помирили – 213 четиристишия.
68. За лошото време на Дебер и славното превземане на Аркел – 215 четиристишия.
Общо: 15 хая и 2288 четиристишия.
VІ. Атай ъръ (“Песен за Атай”):
69. Как Атай се появил на свята и бил откърмен от самата Ингарсак – 177 четиристишия.
70. Атай се среща със Сузук и синовете му – 158 четиристишия.
71. Атай с приятелите отива на гроба на баща си и среща Сарвар – 107 четиристишия.
72. Атай с приятелите се отправя да търси дървото Айрамбаз – 142 четиристишия.
73. Как приятелите загубили Булут – 133 четиристишия.
74. Чулман и неговото огледало помагат на Ат и Сарвар да се срещнат – 181 четиристишия.
75. Как Атай изгубил своите приятели и Сарвар – 174 четиристишия.
76. Атай става цар на Аскъп и разбива враговете в Биджан – 156 четиристишия.
77. Ат търси и намира плачливката – Еваба – 248 четиристишия.
78. Ат с приятелите разбива дивовете и барджийците в Събан – 162 четиристишия.
79. Ат наказва Балдиу за вероломството, но той коварно убива Атай – 183 четиристишия.
80. Как духът на Ат с помощта на приятелите се вселява в Ташлък и убива Балдиу – 197 четиристишия.
81. Приятелите помагат на духа на Ат да се добере до Шатрата на Тангра и си спомнят за неговото управление – 118 четиристишия.
Общо: 13 хая и 2136 четиристишия.
VІІ. Песен за потомците на Атай:
82. За онези, които управлявали след Ат – 169 четиристишия.
83. Как Чукрак устроил размирица, а Джунт загинал в нея – 222 четиристишия.
84. Как Кубан и неговите приятели се сблъскали със злодея Ирджиган – 171 четиристишия.
85. Кубан и неговите приятели по призива на Ер-Сар потеглят срещу Ирджиган – 206 четиристишия.
86. Ак-Бури получава конете на Чулман и помага на приятелите да надвият враговете – 233 четиристишия.
Общо: 5 хая и 1001 четиристишия.
Всичко: 11 562 четиристишия.
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
Йордан_13
Автор на темата
Посетител
преди 11 години 10 месеца
#50124
Епосът е толкова силен и главозамайващ, че не знам защо в Материали на Воините има само част от първият ЪР, който е 26 хая, а ние имаме само 24-ри.
По мнението на Зенд Бурджан колобъра, този епос обхваща българска памет от началото на Сътворението до II в. пр. н.е. Това е нещо колосално като история.
Иначе от учените очакваме рутинното - да бъде обявен за фалшификат като "Веда Словена"; "Джагфар Тарихи" и т.н. и т.н.
По мнението на Зенд Бурджан колобъра, този епос обхваща българска памет от началото на Сътворението до II в. пр. н.е. Това е нещо колосално като история.
Иначе от учените очакваме рутинното - да бъде обявен за фалшификат като "Веда Словена"; "Джагфар Тарихи" и т.н. и т.н.
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
Йордан_13
Автор на темата
Посетител
преди 9 години 8 месеца
#52599
Как наште кът са научили да търгуват, да пият до умиргане, да ползват златото от кряшците (гърците) си таковали майката на държавата, т.е. приложили са "европските ценности". Днес, към пиенето е прибавена и дрогата. И след това, пак тръгнали да търсят "Спасител". Не, че нещо и не, че нещо...
(123) Като помислила, Тайга
казала на приятелите:
“Ще се реша на жертва –
ще пусна Баръс с вас.
(124) Но не само,
за да се срещне с баща си –
аз искам
Баръс да стане цар на Аскъп.
(125) При управлението на Дебер
Аскъп се разпадна
на няколко владения –
и трябва отново да го съберем.
(126) При сегашния цар на Басъл –
лекомисленият Сагдак
поквариха се нравите
на мнозина агаджирци.
(127) Те започнаха да търгуват –
и затова се научиха
да мамят и чуждите,
и своите хора.
(128) Възприеха те също тъй
обичаите на кряшците,
презирайки българските
и ставайки лабътци.
(129) По примера на кряшците
те почнаха
да пият неумерено –
и много поглупяха.
(130) И цар Сагдак също
не изостана от другите.
Оглупявайки, той заряза
всички държавни дела.
(131) Почнаха да управляват вместо него
братята на неговата майка –
хора лоши
и много недалновидни.
(132) Мнозина разумни хора
от обкръжението на царя
тези вуйчовци отстраниха
или дори умъртвиха.
(133) Останалите свястни хора
изпаднаха в страх и корист,
позволиха да ги наплашат
и подкупят с кряшско злато.
(134) Овладявайки напълно властта,
лошите хора почнаха
да потискат народа като кряшците,
превръщайки свободните в роби.
(135) Всичко това е нетърпимо
за масгутите: нали Басъл
е общото отечество
на всички българи.
(136) Затова именно аз искам,
изразявайки волята на българите,
да възстановя единството
на Аскъп и нашия обичай в него.
(137) Баръс е басълски принц
и същевременно масгутски,
възпитан според обичая:
нему трябва да дадем царството.
(138) Ако ти, Атай,
ми обещаеш
да помогнеш на Баръс да стане цар
и винаги да бъдеш до него –
(139) то аз ще пусна
Баръс с теб.
Моята майчина жертва
трябва да бъде възнаградена!”.
Въвели са антитерористичният закон, закона за подслушванията и още редица човеколюбиви закони в името на човека
(134) Овладявайки напълно властта,
лошите хора почнаха
да потискат народа като кряшците,
превръщайки свободните в роби.
(123) Като помислила, Тайга
казала на приятелите:
“Ще се реша на жертва –
ще пусна Баръс с вас.
(124) Но не само,
за да се срещне с баща си –
аз искам
Баръс да стане цар на Аскъп.
(125) При управлението на Дебер
Аскъп се разпадна
на няколко владения –
и трябва отново да го съберем.
(126) При сегашния цар на Басъл –
лекомисленият Сагдак
поквариха се нравите
на мнозина агаджирци.
(127) Те започнаха да търгуват –
и затова се научиха
да мамят и чуждите,
и своите хора.
(128) Възприеха те също тъй
обичаите на кряшците,
презирайки българските
и ставайки лабътци.
(129) По примера на кряшците
те почнаха
да пият неумерено –
и много поглупяха.
(130) И цар Сагдак също
не изостана от другите.
Оглупявайки, той заряза
всички държавни дела.
(131) Почнаха да управляват вместо него
братята на неговата майка –
хора лоши
и много недалновидни.
(132) Мнозина разумни хора
от обкръжението на царя
тези вуйчовци отстраниха
или дори умъртвиха.
(133) Останалите свястни хора
изпаднаха в страх и корист,
позволиха да ги наплашат
и подкупят с кряшско злато.
(134) Овладявайки напълно властта,
лошите хора почнаха
да потискат народа като кряшците,
превръщайки свободните в роби.
(135) Всичко това е нетърпимо
за масгутите: нали Басъл
е общото отечество
на всички българи.
(136) Затова именно аз искам,
изразявайки волята на българите,
да възстановя единството
на Аскъп и нашия обичай в него.
(137) Баръс е басълски принц
и същевременно масгутски,
възпитан според обичая:
нему трябва да дадем царството.
(138) Ако ти, Атай,
ми обещаеш
да помогнеш на Баръс да стане цар
и винаги да бъдеш до него –
(139) то аз ще пусна
Баръс с теб.
Моята майчина жертва
трябва да бъде възнаградена!”.
Въвели са антитерористичният закон, закона за подслушванията и още редица човеколюбиви закони в името на човека
(134) Овладявайки напълно властта,
лошите хора почнаха
да потискат народа като кряшците,
превръщайки свободните в роби.
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
Йордан_13
Автор на темата
Посетител
преди 9 години 8 месеца
#52623
Сказание на Чулман, Втора част, Песен за Илат
По случай Българската нова година, годината на Огненият Петел се публикува Втора част от епосът „Сказание за Чулман” (в превод на Зенд Буржан колобър)
Епосът „Сказание за Чулман” е живото Предание на Българският исторически път и дух, материализирано за поколенията като Свещено Писание; като Свещено Писание „Сказание за Чулман” е непресъхващият оптимизъм, че Бъдещето принадлежи на Българина!
Втора глава от епоса започва с описание на предпотопната обстановка в Сувар и засяга самият Потоп, който става при кан Балъш, 63-тият цар на Сувар.
Епохата предшестваща Потопа е епоха на духовен упадък, силно религиозно разделение и противопоставяне, съпроводено с братоубийство. Духовният упадък е следствие на това, че почитта към Тангра е забравена и на преден план е излязла почитта към два алпа – тарханът на алпите Мар и Чулман. Тази почит е в основата на силно религиозно разделение и противопоставяне, като привържениците на Чулман са гонени и изселвани от тези на Мар, а тези на Чулман противостоят на тези на Мар.
Тарханът на алпите Мар създава Златното рухо (заради което е и Походът на Аргонавтите), когато кан Атряч създава първият курган и го посвещава на Мар. Срещата на Атряч с Мар дори води до промяна на времето, в което се чества Българската нова година. Атряч започва война с царя на Египет (Мамил), Хараб и го побеждава, вземайки трона му. В отговор на това, Хараб като служител на Яга, по негов съвет изсипва една кана с нечистотии в свещената река Тангра Су, за да разгневи нарочно алпа Чулман. Така той си връща престола в Мамил (Египет). Но самият Мар се изплашил, че Тангра ще разбере за прегрешението му, тайно да разреши на хората да се заселят в Сувар. За да заличи това свое земно дело, той заповядва на Чулман да потопи целият Сувар под вода, за да унищожи хората в него. Преди това заповядал на своите любимци в лицето на кан Атряч, да си построят кораб, и да се качат в него, без да им казва, какво ще се случи. Потопа се образува като Чулман разлива широко водите на реките Тангра и Куа-Бурат, като същевременно ги съединява. Така възниква Ек-Дингез - Бяло море или още Егейско море ( static.bnr.bg/…/62/623bebdb845953612c1c91a06f090ef9.… ).
По-нататък? По-нататък „приятно четене”, на всички будни Българи!
По случай Българската нова година, годината на Огненият Петел се публикува Втора част от епосът „Сказание за Чулман” (в превод на Зенд Буржан колобър)
Епосът „Сказание за Чулман” е живото Предание на Българският исторически път и дух, материализирано за поколенията като Свещено Писание; като Свещено Писание „Сказание за Чулман” е непресъхващият оптимизъм, че Бъдещето принадлежи на Българина!
Втора глава от епоса започва с описание на предпотопната обстановка в Сувар и засяга самият Потоп, който става при кан Балъш, 63-тият цар на Сувар.
Епохата предшестваща Потопа е епоха на духовен упадък, силно религиозно разделение и противопоставяне, съпроводено с братоубийство. Духовният упадък е следствие на това, че почитта към Тангра е забравена и на преден план е излязла почитта към два алпа – тарханът на алпите Мар и Чулман. Тази почит е в основата на силно религиозно разделение и противопоставяне, като привържениците на Чулман са гонени и изселвани от тези на Мар, а тези на Чулман противостоят на тези на Мар.
Тарханът на алпите Мар създава Златното рухо (заради което е и Походът на Аргонавтите), когато кан Атряч създава първият курган и го посвещава на Мар. Срещата на Атряч с Мар дори води до промяна на времето, в което се чества Българската нова година. Атряч започва война с царя на Египет (Мамил), Хараб и го побеждава, вземайки трона му. В отговор на това, Хараб като служител на Яга, по негов съвет изсипва една кана с нечистотии в свещената река Тангра Су, за да разгневи нарочно алпа Чулман. Така той си връща престола в Мамил (Египет). Но самият Мар се изплашил, че Тангра ще разбере за прегрешението му, тайно да разреши на хората да се заселят в Сувар. За да заличи това свое земно дело, той заповядва на Чулман да потопи целият Сувар под вода, за да унищожи хората в него. Преди това заповядал на своите любимци в лицето на кан Атряч, да си построят кораб, и да се качат в него, без да им казва, какво ще се случи. Потопа се образува като Чулман разлива широко водите на реките Тангра и Куа-Бурат, като същевременно ги съединява. Така възниква Ек-Дингез - Бяло море или още Егейско море ( static.bnr.bg/…/62/623bebdb845953612c1c91a06f090ef9.… ).
По-нататък? По-нататък „приятно четене”, на всички будни Българи!
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
Йордан_13
Автор на темата
Посетител
преди 9 години 8 месеца
#52637
Сказание за Чулман. Глава (ър) Трета., 41 хай (стих, песен). Какво да ви кажа, четете, как днешните евреи са споделили съдбата на тогавашните българи, да останат без Родина и как ние, отново се връщаме към този исторически момент. Пиронът в ковчега на тракизиращите, тука е окончателно забит. Сказанието говори за храм на бог Тангра на о-в Крит (Креш)
. Лошият бог Тангра, за който нямало никакви сведения на Балканите. Е, как да има? Тенгрианството постепенно се превръща в митология, вероятно въпросната "древногръцка", където гъмжи от почитането на богове, богини, нимфи...сиреч на сбирщината от алпове, алпи и алпета. Я, четете, четете, белким ви светне Бъдещето.
(78) Илатците, които избягали
в Бал-Истан, съчинили
песен за това,
как изгубили земята си.
(79) В нея те пеели:
“Някога билишците били
най-добрите от българите,
защото почитали Тангра.
(80) Но сетне нашите владетели
издребняли дотолкова,
че почнали да считат Тангра
за различни алпове.
(81) Почнали владетелите
едва ли не всеки ден
да устройват възлияния
в чест на тези алпове.
(82) Пиянството още повече
отслабило техните способности:
силните станали слаби
и в главата, и в мускулите.
(83) Когато умните камове
се опитвали да ги усвестят,
те изпаднали в ярост
и ги прогонили.
(84) Мястото им до трона
заели престъпниците,
способни да ласкаят,
а още повече – да крадат.
(85) Извършвайки богохулство,
владетелите изгубили срам,
почнали да развратничат
и да потискат народа.
(86) А слугите на владетелите
и нашите бийове,
за да не изостанат от царете,
също почнали да крадат и блудствуват.
(87) Накрая и нашите съдии
станали продажни
и изобщо вече нямало кой
да мисли за народа.
(88) Най-добрите затънали
в разврат и разбойничества,
а народът загивал
от глад и войни.
(89) А и половината от народа
по примера на господарите
почнала да краде
и да развратничи навсякъде.
(90) Всички развратници станали
отлични търгаши
и всеки се стараел
да измами другия.
(91) На всичкия позор отгоре
те почнали да търгуват с хора –
и братът продавал брат си,
а родителите – децата.
(92) Само малцина българи,
съхранили благородството си,
отишли при Гидж –
свещената планина на Креш.
(93) Там хората попитала Тангра:
“О, Всевишни, какво да правим?
Бяхме могъщи,
а сега загиваме...”.
(94) Тогава на върха се явил
Кулюг-Бала
и предал словата
на самия Всевишен:
(95) “Считаха се българите
за избран народ,
но изпаднаха в безверие
вашите предводители.
(96) Заради това е унищожено
вашето могъщество,
а самите вие
ще бъдете пръснати по света.
(97) Креш ще се възроди тогава,
когато мнозинството се пречисти
и в новата столица
построи храм на Всевишния.
(98) Тогава ще бъде наредено
на Посланика на Небесата
незабележимо да ви навести
и да ви провери.
(99) Ако той каже,
че ще се поправили
и сте се очистили от пороците,
ще получите прошка!
(100) Така бе казано
някога на мага Гидж,
а сега ви е повторено
на вас.
(101) Повече нищо
не ще ви се казва,
а ако не се поправите,
Ужасът ще ви намери!”.
(78) Илатците, които избягали
в Бал-Истан, съчинили
песен за това,
как изгубили земята си.
(79) В нея те пеели:
“Някога билишците били
най-добрите от българите,
защото почитали Тангра.
(80) Но сетне нашите владетели
издребняли дотолкова,
че почнали да считат Тангра
за различни алпове.
(81) Почнали владетелите
едва ли не всеки ден
да устройват възлияния
в чест на тези алпове.
(82) Пиянството още повече
отслабило техните способности:
силните станали слаби
и в главата, и в мускулите.
(83) Когато умните камове
се опитвали да ги усвестят,
те изпаднали в ярост
и ги прогонили.
(84) Мястото им до трона
заели престъпниците,
способни да ласкаят,
а още повече – да крадат.
(85) Извършвайки богохулство,
владетелите изгубили срам,
почнали да развратничат
и да потискат народа.
(86) А слугите на владетелите
и нашите бийове,
за да не изостанат от царете,
също почнали да крадат и блудствуват.
(87) Накрая и нашите съдии
станали продажни
и изобщо вече нямало кой
да мисли за народа.
(88) Най-добрите затънали
в разврат и разбойничества,
а народът загивал
от глад и войни.
(89) А и половината от народа
по примера на господарите
почнала да краде
и да развратничи навсякъде.
(90) Всички развратници станали
отлични търгаши
и всеки се стараел
да измами другия.
(91) На всичкия позор отгоре
те почнали да търгуват с хора –
и братът продавал брат си,
а родителите – децата.
(92) Само малцина българи,
съхранили благородството си,
отишли при Гидж –
свещената планина на Креш.
(93) Там хората попитала Тангра:
“О, Всевишни, какво да правим?
Бяхме могъщи,
а сега загиваме...”.
(94) Тогава на върха се явил
Кулюг-Бала
и предал словата
на самия Всевишен:
(95) “Считаха се българите
за избран народ,
но изпаднаха в безверие
вашите предводители.
(96) Заради това е унищожено
вашето могъщество,
а самите вие
ще бъдете пръснати по света.
(97) Креш ще се възроди тогава,
когато мнозинството се пречисти
и в новата столица
построи храм на Всевишния.
(98) Тогава ще бъде наредено
на Посланика на Небесата
незабележимо да ви навести
и да ви провери.
(99) Ако той каже,
че ще се поправили
и сте се очистили от пороците,
ще получите прошка!
(100) Така бе казано
някога на мага Гидж,
а сега ви е повторено
на вас.
(101) Повече нищо
не ще ви се казва,
а ако не се поправите,
Ужасът ще ви намери!”.
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
Йордан_13
Автор на темата
Посетител
преди 9 години 8 месеца
#52638
Велика част от Сказанието за Чулман! А сега, спорете, дали е кана убоги, убиги
, княз в Бога, ахахахахаххахахахахахахахаха и други шменти-капели, спекулации на мизерният ви ум. Ако сте загубили паметта на Преданието, не ви остава нищо друго, освен да приемете достоверността на Писанието! Трек, трек, трек-трак, трек, трек, трек-трак, в Казанлъшката гробница Аймак, последната Тумарбика, дава власта на Кана. Ми нормално бе, в Индия женският космичен принцип го наричат Шакти, сиреч Сила 
============================================================
(172) Като потушила метежа,
Аймак казала на хората:
“От днес Идел, както и Сънджак,
ще се подчиняват на Караджим.
(173) А Агаджир нека има
субагове в Джеремел и Бърбат,
и те сами да решават кой от тях
да бъде кан-субаг.
(174) Кан-субагът ще
отговаря за данъка
на Агаджир за Караджим
и за вярността на агаджирците.
(175) В Тамта-Илат, а също и
в Бърман и Гюриджак
от днес ще
чергаруват масгутите.
(176) А аз, Аймак,
последната Тумарбика,
давам на Урусман
цялата пълнота на властта”.
============================================================
(172) Като потушила метежа,
Аймак казала на хората:
“От днес Идел, както и Сънджак,
ще се подчиняват на Караджим.
(173) А Агаджир нека има
субагове в Джеремел и Бърбат,
и те сами да решават кой от тях
да бъде кан-субаг.
(174) Кан-субагът ще
отговаря за данъка
на Агаджир за Караджим
и за вярността на агаджирците.
(175) В Тамта-Илат, а също и
в Бърман и Гюриджак
от днес ще
чергаруват масгутите.
(176) А аз, Аймак,
последната Тумарбика,
давам на Урусман
цялата пълнота на властта”.
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
Йордан_13
Автор на темата
Посетител
преди 9 години 8 месеца
#52639
Валентин Иванов: Кaзaнлъшкaтa гробницa е едно бижу нa тенгриaнското приложно изкуство. Тa дори и конете сa "небеснa" породa a нaвсякъде е изобрaзен нaй-почитaният им Дух Сaмaр( Сaбaн, Тюрк, Юлкер), изобрaзявaн кaто бик или бичa глaвa. Или грaфичния му знaк.
Мирослав Михов: "Суба", събрание, единност...народ, държава. Плеядите са наречени "Субару" от японците.
Йордан Стайков: Точно така е, защото обединяването на седемте племена в един народ е именно под давлението на този звезден куп. Един небесен модел е пренесен на земята. Каквото е горе, такова е и долу. Плеядите са един от основните астрономически обекти на колобърско-жреческият състав.
Валентин Иванов: Спaлнятa в кaпaнскaтa къщa се кaзвa - собa.
Мирослав Михов: "Суба", събрание, единност...народ, държава. Плеядите са наречени "Субару" от японците.
Йордан Стайков: Точно така е, защото обединяването на седемте племена в един народ е именно под давлението на този звезден куп. Един небесен модел е пренесен на земята. Каквото е горе, такова е и долу. Плеядите са един от основните астрономически обекти на колобърско-жреческият състав.
Валентин Иванов: Спaлнятa в кaпaнскaтa къщa се кaзвa - собa.
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
Йордан_13
Автор на темата
Посетител
преди 9 години 8 месеца
#52640
(214) Завършил тази песен
Кубан с тези думи:
“Джам Иджик събра 7-те племена
под своята власт.
(215) Благодарение на това се образува
единният велик народ на българите,
животът на който бе направляван
от самите Небеса.
(216) Таргиз се отказа от властта,
но с това не предизвика хаос,
а накара всички да помислят
за необходимостта от единство.
(217) Азан веднъж каза,
че е решил да разшири
Кашан от Афджан-Идес
до шиирокия Сулдан.
(218) И се случи тъй,
че Кашан действително застана
начело на Аскъп –
сякаш той бе успял в това.
(219) Всички тези непонятни
за хората действия
стават понятни,
когато кажем:
(220) Ясно е, че тези действия
са извършени по внушението
на Тангра – и затова
те са постигнали целта си.
Кубан с тези думи:
“Джам Иджик събра 7-те племена
под своята власт.
(215) Благодарение на това се образува
единният велик народ на българите,
животът на който бе направляван
от самите Небеса.
(216) Таргиз се отказа от властта,
но с това не предизвика хаос,
а накара всички да помислят
за необходимостта от единство.
(217) Азан веднъж каза,
че е решил да разшири
Кашан от Афджан-Идес
до шиирокия Сулдан.
(218) И се случи тъй,
че Кашан действително застана
начело на Аскъп –
сякаш той бе успял в това.
(219) Всички тези непонятни
за хората действия
стават понятни,
когато кажем:
(220) Ясно е, че тези действия
са извършени по внушението
на Тангра – и затова
те са постигнали целта си.
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
Йордан_13
Автор на темата
Посетител
преди 9 години 8 месеца
#52641
Явно гръкоманството въобще не е ново етно-културно явление при българите. Не е просто продукт на робството в Османската империя, където българите е трябвало да бъдат асимилирани под формата на "гърци" и "турци". Българинът го е преживявал исторически в античността и има вътрешни нагласи за това. Продукт на тази вътрешна гръкоманска нагласа е и женитбата на наши българки за гърци - съзнателно, в днешно време.
(22) Той си спомнил, че вече 30 години
не се е срещал с други хайджии –
и си помислил: “Какво се е случило
с нашия български народ!
(23) Престанал е той да ражда
своите тамърджии:
а нали те са пазителите
на нашите български обичаи.
(24) Значи, в Басъл вече
е израстнало поколение,
което не е попило с песните
уважението към обичаите!”.
(25) Ужасил се Тимджан
от своята догадка,
почнал да се оглежда наоколо –
и още повече се изплашил:
(26) Половината биракци били
облечени в одежди на кряшци,
говорили на кряшски
и се държали по кряшски.
(22) Той си спомнил, че вече 30 години
не се е срещал с други хайджии –
и си помислил: “Какво се е случило
с нашия български народ!
(23) Престанал е той да ражда
своите тамърджии:
а нали те са пазителите
на нашите български обичаи.
(24) Значи, в Басъл вече
е израстнало поколение,
което не е попило с песните
уважението към обичаите!”.
(25) Ужасил се Тимджан
от своята догадка,
почнал да се оглежда наоколо –
и още повече се изплашил:
(26) Половината биракци били
облечени в одежди на кряшци,
говорили на кряшски
и се държали по кряшски.
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
Йордан_13
Автор на темата
Посетител
преди 9 години 5 месеца
#52883
Понеже ми посочиха тази статия, мога да кажа, че тук няма нищо ново. Дори има някои неща, според мен, грешни. Определението, което сме дали на юдаизма като "авраамическо тенгрианство", сиреч, някакъв вид лично разбиране на Тенгрианството от дадена група хора, прослойка или племе, което, обаче доста го отдалечава от корените и фактически го превръща в някаква самостоятелна вяра. Искам да кажа, още, че древнобългарските епоси, тепърва ще бъдат осмисляни и световната история пренаписвана спрямо тях. Но в това осмисляне, трябва да не се бърза и да бъдем точни и внимателни, защото сме отговорни пред тези след нас. Историята трябва да се събере, след като бъдат изучени всички български предания, станали писания. В крайна сметка, не трябва да преоткриваме историята си в опонация на юдаизма, макар, че все така се получава. Юдаизма е сурогат и полуфабрикат, така, както гръцката митология е сурогат и полуфабрикат. Трябва просто да съберем писанията, да ги прочетем дълбоко, да ги осмислим и проучим и да съставим верната световна история. Тенгрианството никога не е било основавано, То е Изначално. Няма личен основател, макар, статията да преписва тук основател и да го датира като религия. Епосите, категорично свидетелстват за Вяра, не за религия и то Вяра, която не е била константна във времето, имало е упадък, имало е и възвръщане към Първоначалото. На няколко места в "Сказание за Чулман" имаме свидетелства за това, как Единобожието е уморявало владетелите и те са предпочитали да бъдат като "кряшците", т.е. във всеки алп да виждат Тангра, т.е. Тенгрианството се е превръщало в политезиъм, в многобожие и е обслужвало определени властови прослойки (сиреч създавало е вид политически партии). Тенгрианството винаги е било народностно, защото е формирало първият народ на планетата - Българите, които първом са били етнична общност, съборност на племена, имащи близки или еднакви ценности и обичаи. Един народ стават, когато седем племена от тях се обединяват в едно. И казано е в Сказанието, защото числото 7 прави Българският народ безсмъртен. Затова трябва да запомним: като народ, ние сме безсмъртни, като отделни демократични единици, ние сме преждевременни мъртъвци.
bultimes.com/jerusalim-e-osnovan-ot-drev...a-ni-i-bogoslovieto/
bultimes.com/jerusalim-e-osnovan-ot-drev...a-ni-i-bogoslovieto/
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
За нас
Подкрепете ни!
Ако желаете да подпомогнете Движението, свържете се с нас чрез формата за контакт. Ще Ви предоставим информация за възможните начини да го направите.