Епосът “Чулман Толгау” Съдържание
Йордан_13 писа: Втора глава от епоса започва с описание на предпотопната обстановка в Сувар и самия Потоп, който става при кан Балъш, 63-тия цар на Сувар. Епохата, предшестваща Потопа, е епоха на духовен упадък, силно религиозно разделение и противопоставяне, съпроводено с братоубийство.
Втората част на "Сказание за Чулман" е систематиризана и качена в подходящ формат. Във връзка с последните наводнения в един от бастионите на ГРОБ - искам да обърна внимание на Втората част. Някак си това събитие, което Йордан качи пролетта, благодарение превода на Емил Коларов мина незабелязано. Но всъщност в "Песента за Илат" се описва в стихотворна форма как и защо се е случил Потопа. И там се говори не за нещо друго, а за Атлантида.
(2) Слезлите тук дияри си построили град и го нарекли Кам-Илат, а острова – Ат-Алан.
(95) Считаха се българите за избран народ, но изпаднаха в безверие вашите предводители. Заради това е унищожено вашето могъщество, а самите вие ще бъдете пръснати по света...
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
Предсрочните избори са най-малкото нещо, което може да бъде поискано в случая! Тангра си иска Своята Собственост - Българската Държава и ще си я вземе. Това е най-лошият вариант, защото Дунавска България ще приключи и децата ви ще се казват "фон - дон-мон европен" или "карагьоз мустак Мееемед"
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
(36) Халджи мислел, че това
ще всее раздори сред българите,
но се случило нещо неочаквано:
добрият Аслан го подкрепил.
(37) Затова една част от народа
подкрепила Аслан и Бурджан,
друга последвала Билиш
и започнала да почита Умай.
(38) Трети повярвали на Шамбат и Буртас
и се нарекли субаши,
а четвърти съхранили
истинската Вяра.
(39) Само онези, които подкрепяли
Аслан и Бурджан
били приятели на Халджа,
а останалите той считал за врагове.
(40) Докато за всички имало
и земя, и храна
всички страни мирно
се спогаждали помежду си.
(41) Но ето, че хората станали
толкова много, че Булгар
вече не могъл да изхрани всички
и започнали раздори.
(42) Тогава коварния Халджа
с помощта на Мар
успял да прогони
противните суби от Булгар...
(43) Биркамът помолил Мар:
“Помогни ми, направи така,
че няколко седмици
да не те виждат на Земята:
(44) искам с това да покажа,
че се гневиш на враговете,
за да ги прогоня от Булгар!...” –
и Мар се съгласил да помогне.
(45) Наредил Нар на Кубар
по сигнала на Халджи
да закрие небето с облаци,
а сетне да го открие.
(46) А Халджи събрал народа
и обявил на хората:
“Мар се е разгневил на онези,
които не го почитат!
(47) Затова Нар не ще се появи
дотогава, докато
злобните му врагове
не напуснат неговия Булгар!”.
(48) И хората видели,
че облаците закриват небето
и Мар не се виждал;
те силно се изплашили.
(49) Тогава почнали враговете на Халджа
да напускат Булгар –
натам, накъдето посочвало
гаданието на кама Халджа.
(50) Аслан не задържал никого,
дори се радвал на заминаването на хората –
мислел, че с тяхното заминаване
на останалите ще стане по-добре...
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
На Велики Чулман, Сътворителят на всичко живо, поклон!
"Неолитната революция" според Сказание за Чулман, започва с желанието на Умай да възстанови първата, разпаднала се и след това разрушена, българска държава на земята. Тя неистово се опитва да събере разпръсналите се по цялото земно кълбо, 72 древнобългарски племена, но успява да склони само част от именците от Балканите и Мала Азия. Причините за разпада на първата българска държава, не са само матриархалните закони на Умай, при които мъжкият пол е дискриминиран, но и икономиката, при която, без животновъдството и земеделието, каквито ги познаваме днес, племената гладуват. Тогава синът й, алпа Субан решава да й помогне, като първом се заема да реши генералният проблем - да създаде икономика, която да може да държи племената събрани заедно, и по този начин да облекчи до известна степен натиска на матриархалното законодателство на Умай. Така започва епохата на Неолита. Той започва, първом като необходимост за възстановяване на матриархалната държава на Умай в един нов, по-съвършен вариант. Какво прави Субан? Субан не започва с плуга и орането, а с животновъдството. То е най-близо, до техният предишен мезолитен бит. Кое, обаче е първото животно, което опитомява Субан? Не, не е кравата. Първото е конят. Противно на разбиранията на археолозите за неолита. Българите от превъзходни ловци, се превръщат в превъзходни конни бойци, за да освободят кравите, необходими им за прехрана и живот, затворени от злият Яга в пещерата Абдера. Така, първият символ на неолита, става, не кравата, а конят и мечът! Слава на Тангра!
(28) Той го отнесъл в Сънджак,
но 7-те племена
не го последвали –
силата на мънистата била изчезнала.
(29) Взел тогава Субан да моли хората:
“Подчинете се на Умай!”, -
но хората отказали
и казали защо:
(30) “Измъчихме се при нея,
живеехме в глад...
Ако при нея имаше храна,
щяхме отново да й се подчиним!”.
(31) Тогава хората още не отглеждали
нито крави, нито коне...
Решил Субан да научи хората
да ги опитомяват и използуват.
(32) Но в замяна
помолил хората
да се подчинят на майка му
и те се разколебали.
(33) В края на краищата
половината от именците
се съгласила да се подчини
и да отиде в Джеремел.
(34) Там Умай решила
да създаде новото си царство.
А Джеремел се намирал
между Бури-чай и Шир...
(35) Крави и коне
имало много на Земята,
но когато алпът взел да ги търси,
намерил само няколко коне.
(36) Той научил хората
да ги отглеждат и използуват,
но на тях им трябвали
също и крави.
(37) А всички крави
били пленени от Албастъй,
за да храни злите алпи
в пещерата Абдере.
(38) За да разбере, какво се е случило,
Субан решил
да се превърне в бик
и да види какво ще стане.
(39) Но преди
да се превърне в бик,
Субан-Субаш помолил
своя син Джам-Иджик:
(40) “Въоражи ловците,
научи ги да яздат,
и чакайте вест от мен, -
може би ще сте ми нужни!”.
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
Петь сказитель начинает - слёзы взоры застилают: То звучит сказанье предков, возводивших Дом булгар; Нет на свете песни краше, чем „Чулман толгау" наше -Царь Кубан Боян оставил эти строки людям в дар...
Так писал о „Чуламан толгау" булгарский историк и поэт XVII в. Бахши Иман.
Для древних булгар „Чулман толгау" был и волнующей песней, и увлекательной историей булгар и всего человечества. Сибирские булгары до сих пор сохраняют напевы этого великого эпоса. Восемь тысяч лет звучат над Землей песни „Чулман толгау" - но время не состарило их. Они по прежнему нужны булгарскому народу - ведь они даруют ему жизненную силу и стойкость. Враги булгарского этноса, понимая ценность булгарский исторических источников, всегда, во все времена, старались лишить булгар прежде всего их песен и летописей. До сих пор эти наши враги ведут свою грязную войну против булгарского историческото наследия, изощряясь в злобных нападках на пять главных булгарский источников: „Чулман толгалу", „Нариман тарихы", „Шан кызы дастаны", „Джагфар тарихы" и Сборник Васыла Куша. Поэтому нам, булгарам, необходимо постоянно помнить строки Бахши Имана:
Много сил и крови нашей отнимали лихолетья, Убывал народ булгарский, как в жару - струя реки... Только песни и преданья нас, как матери, питали, Не давали нам погибнуть... Ты их строки береги!
Ф. Г.-Х. Нурутдмнов, историк-источниковед
...Если отнять у нас, булгар, наши летописи и дастаны - то нам придётся писать свою историю на основе чужих источников - русских, греческих, турецких, сербских, франкских... А всегда ли чужие летописцы описывали булгар и события булгарской истории честно? Отдать врагам своё главное оружие - собственные исторические источники - это всё равно, что сдаться в плен и подчиниться врагам!
Когда в 1583 году волжско-булгарский царь Шейх-Гали уходил от московской погони, его сардар [полководец] сказал ему: "Люди и кони выбились и;з сил, и если не бросить хотя бы половину груза - враг настигнет нас!" "А что у нас в мешках?" -спросил царь. "Книги по истории и золото!" - ответил сардар. "Бросим золото в реку, а книги возьмём с собой! - решил булгарский царь и пояснил людям: "Без золота мы проживём, а без истории - сгинем во мраке!" Булгары! Никогда не забывайте эту притчу...
Фаргат Нурутдинов -Тухни аль-Булгары
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
izumitelno.com/zhenskiyat-ostrov-kihnu-p...matriarhat-v-evropa/
Ето, как написаното в "Сказание за Чулман" за островните царства на Умай, които остават единствените анклави от двете й огромни матриархални държави, оживява внезапно за нас и показва, че има неща, които могат да оцелеят въпреки, обстоятелствеността на епохите и времето
Има хора, хойкат по света, кат гламави по екзотични дестинации, а най-важното е под носа им и го пропускат
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
Затова, нашият епос, много правилно е озаглавен "Сказание за Чулман", не "Сказание за Тангра". Но, никой дори не се е замислил, върху тази малка особеност. За Абсолютното не може да се направи разказ, то е Неописуемо, Необозримо за ума и речта, но за неговият планетарен образ, (който търси себе си), може да се разкаже
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
Имало е, разбира се, такива Сказания. Те се появяват след като Яга Албасти се явява на различните български племена под формата на различните алпи и се самонарича Тангра, т.е. от момента, в който се създава митологията (многобожието) като епоха. Тогава изначалното Единобожие, Тенгриянството се скрива зад различните образи, творчество, дейност, бит и живот на алпите. И се започва отделното почитание, откъдето идват и войните между българите, които изначало са били религиозни, не само за земя. Почитателите на Мар срещу почитателите на Чулман. И въпреки това, че почитателите на Мар побеждават, Сказанието, което достига до нас, не е "Сказание за Мар18j писа: Аз съм се замислял защо е Сказание за Чулман и съм си давал обяснение, което е по-повърхностно, разбира се, но в подобен смисъл и то е, че премеждията на хората с Чулман и другите алпи от 2-3 ред, като проявления на Тангра са най-съдържателните изживявания на хората при общението с Абсолюта. Но въпроса, който ме гложди е защо точно Чулман, при условие, че Той не е алпът, който е имал най-много с българите, неговата същност дори не е в календара. Обяснението, което съм си дал на този въпрос е, че вероятно има Сказания за всички алпи или поне не вярвам да не е имало сказания за алпите Урус Бабай, Субан, Аби-Турун или Иджик, които са имали много тесни отношения с хората и са оглавявали различни български общности в различни периоди. Поне за тези съм почти сигурен, че има окултни писания, но те още не са излези на яве. И тук е въпроса защо епосът за Чулман е минал през цензурата все пак и други няма..
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
За нас
Подкрепете ни!
Ако желаете да подпомогнете Движението, свържете се с нас чрез формата за контакт. Ще Ви предоставим информация за възможните начини да го направите.