" Човекът и неговите богове се срещали в храмовете и предадените в резултат на това знания, ритуали и вярвания, се наричат религия.
Най-важният „култов център", „пъпът на света" бил градът на Енлил в земята, която по-късно щяла да се превърне в Шумер. Главен в религиозно, философско и реално отношение, този град, Нипур, бил контролният център и неговата светая светих, в която се пазели плочките на съдбите, се наричала ДУР.АН.КИ - „Връзката небе - Земя".
И оттогава насетне, през всички епохи, във всички земи и религии култовите места, наречени храмове, въпреки промените, които претърпели те, в човечеството и неговите вярвания, останала връзката Небе-Земя."
(стр.82, “Когато времето започна” Зекария Сичин)
Всичко това, щеше да си остане в книгите на Чифин (Сичин) и щеше да остане с аксиомата, че това е един шумерски термин и че няма нищо общо с древната история на Българите, докато един ден чувам по телевизора: "професор Дуранкев, професор Дуранкев". Нещо много здраво ме бодна под лъжичката... Не се укорих, че не съм се досетил досега за Дур Ан Ки, а толкова много обичам да чета книги на тази тематика, укорих учените, които това им е професия, а не са се досетили досега. И като се почна Дуранкев, Дуранкулак!
Шумер отдавна го няма, но България все още е жива, а ние знаем, че нейната история е много по-древна от тази на Шумер, и че е преминала множество перипетии. Тогава как да си обясним това, че термина Дур Ан Ки и до днес е останал налице в българската топонимия и фамилии? Не бих тръгнал да го обяснявам с шумерско влияние, по-скоро бих търсил древнобългарският фундамент, върху който е образуван Шумер. А ние знаем колко е важен Дуранкулак за дълбоката ни праистория
"Дуранкулак е комплексен археологически обект, където са представени върховите моменти от праисторията на Добруджа. Проучените 12 000 праисторически погребения, наред с некрополите от Девня и Варна, показват, че западните брегове на Черно море са били люлка на най-древната протоцивилизация на човечеството. Находките на Големия остров и в местността Нивата, където се намира друго забележително откритие - най-големият некропол в Европа, са по-стари дори от Варненския некропол и се определят като "Българската Троя" поради тяхната възраст и изключителна значимост."
bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%83%D1%80...83%D0%BB%D0%B0%D0%BA
Разбира се, опитът на учените да тълкуват името Дуранкулак е твърде неубедително, а тюркското търсене на произхода му е да не кажем смешно, то е направо жалко. Словото“Дуран”, Дуранкулак, Дуранкев идва от дълбоката праистория на Балканите, най-вероятно още от времената преди ранния неолит и значението му се е запазило в шумерският изговор “Дур Ан Ки”. “Дур” означава “пъпна връв, връзка”, Ан – Небе и Ки – Земя.
Тази връзка между Небето и Земята предпоставя идеята за космичния им брак, чийто трансформации в митологичните времена създава новите теогонии, т.е. новите поколения богове. А зависими ли са боговете от Дур Ан Ки? Напълно. Тя е жизнено важна за тях, за завръщането им на Небето, особено, когато са на земята. Може би, именно затова, в контекста на пътуванията в Небето, между звездите или между измеренията на времепространството, терминът визира и конкретно място, било то физическа планета, било то духовна планета т,е, друго измерение на времепространството, различно от това на физическият Космос. Затова може би, не е случайно това, че във санскрита, то добива значение на Врата (Вж. Дур – “Врата” на санскрит). Вратата не е само това, през, което влизаш в храма,в дома си, Вратата е това, през което преминаваш и сменяш измеренията духовни и физически, сменяш съзнанието. Това е мястото, през, което преминаваш от Земята в Небето и обратно. Това е пространство-времеви коридор, който се отваря и затваря чрез динамиката на съзнанието. Именно разбирането на тази идея довежда до идеята за Тао/Дао, за Пътя и неговата Сила. И така Връзка, Врата, Път... и Дом. Всичко това, трябва да ни върне обратно в нашия Дом – Небето.
Тогава е ясно, че фамилията Дуранкев ни говори за род на жреци, пазители на тайната на Връзката “Небе-Земя”. Не е случаен факта, че е налице и такъв предпотопен цар Ен Ме Дур Ан Ки (Енмедуранки); ( Ен – повелител, господар; Ме – мъдрост, знание, изкуство и др.; Дур – пъпна връв, връзка; Ан – Небе;Ки – Земя) или “Господарят (Повелителят) на знанието за единството на Небето и Земята” . Бил е десетият цар в предпотопният град Сипар (седмия и предпоследен преддинастичен цар на Шумер, ок. 2900 г. пр. хр.), и според редица мнения, зад това име се крият личностите на Ерми-Тот и библейския Енох. Той е първия, на когото боговете дават знание за звездите и единството на Небето и Земята. Според легендата, при него отишли Шамаш (Слънцето ) и Адапа (бога на вятъра) и го взели (вдигнали), отвеждайки го на Небето в общността на боговете. Трябва да споменем, че Сипар е град на бога на Слънцето (Уту, Шамаш), в който се е намирал и неговият храм (Е. Баббар), т.е. това епознатият ни Слънцеград. Енмедуранки е изключително важен за Шумер, тъй като от него, като прародител, водят произхода и началото си всички свещеници на Бога Слънце.
Понятието Дур Ан Ки, чрез преминаването на “Д” в ‘Т” се видоизменя и се трансформира в понятието Туран и всички негови производни. Това отново ни връща към образа на Ной, който в древния зороастрийски текст “Зенд Авеста” е Йима, единственият оцелял от природно бедствие, което обезлюдява земята. Единият от неговите внуци се казва Тур или Тура, предполагаем праотец на “туранските народи”. Най-интересното е, обаче, че с прозвището Тура, чувашите се обръщат към върховното божество Небе. Затова може би под Туран се е разбирало “земя на Слънцето, земята на Господ”. Факт, който напълно съвпада с името на “етруската” богиня на любовта Туран, чието име означава “господарка” (Господарка на зверовете). Нейното име и характеристики пък напълно съвпадат с древнобългарската и велика Турун Аби (Туран Бика, Умай Биче) (за нея виж. “Сказание за Чулман”
www.voininatangra.org/modules/xfsection/...le.php?articleid=215). Виждаме колко всеобхватна е връзката Небе- Земя и какви са нейните трансформации през времената. Преминаването на тази връзка от Небесния към земния господар, показва планетарното представителство и присъствие на Бога и слизането на Орендата и Помазаничеството, която тя извършва на поставеният от Небето, чиято Воля, той трябва да изпълни. Така са се създавали Царствата. Те са съвършения израз на единството на Земята и Небето, вътре и вън от човека. Именно на Турун Аби, дължим съсредоточието на топоними около Смолян с имената Турян и Търън. Тези думи на чувашки означавали ““княз, висш сановник, местен управител”. А това абсолютно съвпада с археологическите находки при параклиса “св. Константин и елена”, където е открито погребение на древнобългарски (тракийски) вожд, живял през ранножелязната епоха.
(
www.smolyandnes.com/selo-turyan)
Така стигаме, докъде? Отново до наименованието Дур, стоящо в основата на фамилията Дуранкев, което се споменава в една средновековна унгарска легенда като легендарен племенен вожд на кавказките алани (арани, ирони - съвременните осетинци), чиито дъщери станали жени на маджарските праотци Магор и Хунор. Според някои, това е същия владетел Дуло (Дула) от рода Белар, рода на древните българи.
Вързката Небе и Земя Дур Ан Ки, ще бъде вечна, дотогава, докато Земя и Небе не преминат. В новото Небе и новата Земя, каква ще бъде тя, и ще има ли нужда от нея в съвършеното Единство, бъдещето ще покаже. Аз събрах някои образци и артефакти от каменно-медната епоха до края на желазната, за да ви я покажа, как тя е изобразявана върху съдовете и изменяла ли се е и как. Те са от село Градешница,. Северозападна България, където я има почти върху всеки съд, от връх Острец над Велинград, от Щутград, Ситово и от Портата на Слънцето в Тиахуанако. Има я и при много други съдове, от много други места, но аз избрах тези.
www.voininatangra.org/modules/xcgal/thum...php?album=334&page=1 
