Добре дошли,
Гост
Испериховото орле
преди 13 години 6 месеца
#45482
Сребърният орел от гроба на кан Исперих край с. Вознесенка все още е предмет на спор в научните среди. Именно той е послужил като основно доказателство, че там е погребан българският владетел. Някои изследователи го считат за византийски по произход, като се предполага, че той е или навершие на византийско знаме, което е попаднало в български ръце или е принадлежало на някой си Петър - византиец, който вероятно е бил дук, т.е. княз. Предположенията за неговата принадлежност се базират единствено на монограма върху гърдите на орлето, коѝто го разчитат като ''Петрос'', ''Петроу'', т.е. ''на Петър'', и на надписа ''ΔΟΧ'' върху едно от крилата му, който се приема за владетелска титла. Разбира се, сигурни доказателства за предполагаемия византийски произход не съществуват.
Какво можем да кажем по въпроса без претенции за изчерпателност. До сега не е открит нито един орел на територията, на която се е разпростирала някога Византия. За сметка на това на територията на Украйна са открити, освен този от Вознесенка и още няколко подобни. Това ще рече, че някога тези фигурки на орел са били широко разпространени в Стара Велика България. В такъв случай е учудващо, че продължават да го обявяват за византийски по произход, след като не е намерен дори един върху територията на някогашната Византия.
Обявен е за навершие на византийско знаме, но до сега това твърдение не е подкрепено с доказателства, та дори и като рисунка или описание на такова от съответния период. Причината трябва да търсим най-вероятно в отсъствието на такива след приемането на християнството като официална религия в Римската империя. След това символ е кръстът.
Тези, които са от времето преди приемането на християнството е неуместно да се сравняват с орела от Вознесенка, най-малкото, защото са от друга епоха, пък и в стилово отношение не са същите. При фигурката от Вознесенка имаме всъщност сцена, която изобразява борба между орел и змия, символизираща борбата между Доброто и Злото. Тези от предхристиянския период в Римската империя са изобразени с разперени криле и в една, да я наречем по-агресивна поза. Друго, което може да се каже е, че различните легиони са имали различни навершия, т.е. орела не се явява общ задължителен символ.
Надписът на опашката трудно се поддава на разчитане, но от разчетеното до сега става ясно, че не е на гръцки език. При условие, че е на знатен византиец е доста странно, че надписът е на друг език. Това също е минус в хипотезата за византийския му произход.
Надписът ''ΔΟΧ'' на крилото му погрешно се тълкува като византийската титла дук. Исперих никога не е носил такава титла, за това няма да сгрешим, ако го свържем с неговата рождена година, която както знаем е в 639 г. Тя се пада в годината на глигана според българския циклов календар, а ''ΔΟΧ'' се превежда именно като глиган (свиня). Същевременно не е известно да е живял по това време дук с име Петър.
Същият орел може да се види върху една женска народна носия от селището Черчемаджоре близо до град Кампобасо (Молизе). В този район както знаем, се заселват Алцековите българи.
Самото орле е изобразено върху носията максимално достоверно и е видно, че става въпрос за същото, което е открито в гроба на Исперих. Специфичните „пъпки” на гърба на птицата се виждат ясно и не оставят никакво съмнение.
Дотук се вижда, че няма никакви сигурни доказателства за неговия византийски произход. Единствено монограмът е спорен, но ето мнението на експерта в областта на византийските монограми, Рудолф Кох:“понякога монограмите трудно се поддават на интерпретация, тъй като буквите им често са замаскирани, поставени в обратен ред, или начертани само отчасти така, че често е необходимо голямо умение да се разгадаят имената, скрити в тях...”
Това ще рече, че когато монограмът го разчитат като ''Испор'', то това има своето пълно основание.
Като извод въз основа на горната информация може да се каже, че находката от Вознесенка е наистина гроба на Исперих. Отделно може да се изтъкнат и редица други доказателства от самата находка, но те не са предмет на темата.
vfl.ru/fotos/ae46216b14920529.html
vfl.ru/fotos/b2bf837214920538.html
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
преди 13 години 6 месеца
#45522
Благодаря, за хубавите думи Елтимире, но едва ли съм направил нещо особено. Все пак съм само един аматьор, който се рови в историята. За нещо повече си трябват професионално подготвени хора. Трябва да се направи един десант от честни български учени, тук и на други места, където е имало българи, за да научим повече за историята. Но, ето нещо интересно. Например в Молизе има също празник като Тодоровден в България. Състезание с коне, като накрая победителя единствен влиза в местната църква заедно с коня и го благославят като награда. Жива традиция!
Кампобасо пък в началото е бил дървен град и е възникнал в ранното средновековие. Твърде много съвпадения има, за да е случайно.
Преди време работих с един майстор - строител и веднъж, когато правехме кофраж, работата се закучи. Бие пирони майстора - те не се забиват и така няколко пъти. Накрая и дъската се разцепи и майстора рече: ''не ше, но, не ше'', т.е. не ще, не иска. ''Не ще'' е на български и е дори диалектен израз. Как е попаднал и оцелял до днес в този район, не е тайна. Само че, местните не могат да произнесат ''щ'' и затова звучи като'' ш''. Толкова с тюркския език на прабългарите.
Кампобасо пък в началото е бил дървен град и е възникнал в ранното средновековие. Твърде много съвпадения има, за да е случайно.
Преди време работих с един майстор - строител и веднъж, когато правехме кофраж, работата се закучи. Бие пирони майстора - те не се забиват и така няколко пъти. Накрая и дъската се разцепи и майстора рече: ''не ше, но, не ше'', т.е. не ще, не иска. ''Не ще'' е на български и е дори диалектен израз. Как е попаднал и оцелял до днес в този район, не е тайна. Само че, местните не могат да произнесат ''щ'' и затова звучи като'' ш''. Толкова с тюркския език на прабългарите.
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
За нас
Подкрепете ни!
Ако желаете да подпомогнете Движението, свържете се с нас чрез формата за контакт. Ще Ви предоставим информация за възможните начини да го направите.