Скално светилище Калугерица-Мадара

Тъй като в нета се появи описание вече на това место, нека и аз допълня с нещо. Първом трябва да се каже, че този скален масив в посока Каспичан е един вид продължение на светилището Мадара. Самия му топоним "Калугерица" подсказва, че става въпрос за свещено место от времето на християнството, но това далеч не е така. Обикновено тези скални светилища от древността са били после преизползвани по време на християнството с цел да се заличи "езичеството" или да се докаже силата и господството на христиенската вера. Само дето единствените, които са се навивали да живеят там са аскетите, а те бързо са прихващали от древния дух на местото. В крайна сметка, това, което може да се каже за това место не е много. Едно е сигурно, открития там календар, подобен на този от Байлово и на някои други изсичания от Източните Родопи, наличието на Утроба, белязана с две ниши (характерен белег на означение на свещеност за Източните Родопи), показват неговото праисторическо начало. Освен скалните скитове, високо в скалите, достъпни само за хора с алпинистка екипировка и подготовка, по скалите на места има едвам забележими графити и малки кошероподобни ниши. Венец на култовия комплекс е скалната гробница изсечена странично в скалата, а не, както сме свикнали да ги наблюдаваме по Източните Родопи и Провадийско - върху скалата. Тя е имала капак, който е прилепвал плътно. Но най-същественото е самото изсеченото вътре в самата ниша "гробно" легло под формата на човешка фигура. То е подобно склания гроб/легло в пещера Водната край село Табачка, Русенско. Тази концепция много ми напомня за хероонното начало, за това, че убития цар Рез, ще обитава скалите след своята смърт. Потвърждение на това е изсеченото съвсем наблизо скално светилище, превърнато в ранно-християнски храм, което се състои от две скални вани, вляво и вдясно от входа, чието предназначение е било да задържат течност и вероятно са били използвани за кръщение в раннохристиянския период. Отвън скалния храм е бил затварян с голяма каменна врата. Горе, в горния ляв и десен ъгъл има изсечени (едвам личащи си сега) два детелинообразни кръста. Това представлява в общи линии зпадната част на скалния масив, до който успях да се докосна, въпреки проливния дъжд, който се изсипваше над нас. Източната част на скалния масив, остана неизследвана от нас, поради липсата на време и самото крайно лошо време тогава. Затова мога да кажа, че ние само се "лизнахме" покрай това место. Вероятно затова не сме и открили календара. Определено местото ме дърпаше, затова на път към Овеч го посетихме. Скалния масив при движение от изток е изключително обрасъл и дори движението покрай скалите е доста затруднено. Това, обаче не пречи скалният храм да бъде издраскан отвсякъде от лумпени. На екопътеката, дето е на снимката много не разчитайте, тя е по-чиста откъм запад, но от изток към запад, се налагаше да лазя, за да стигна до скалния храм с гробницата, а това водеше до порядъчно окъпване на мен самия и техниката от водата по храстите, независимо от проливния дъжд)) Ще се върнем един ден там, ако рече Господ.
В крайна сметка, връх Калугерица има и край село Хвойна, Родопи. Изглежда многообещаващ със забития кръст на върха му.

Календарът на Калугерица (снимки crazywolf crazywolf.snimka.bg/culture/peshterno-sv...niya.493648.18327812 )

media.snimka.bg/6036/018327787.jpg?r=0

media.snimka.bg/6036/018327792.jpg?r=0

media.snimka.bg/6036/018327796.jpg?r=0

media.snimka.bg/6036/018327797.jpg?r=0

media.snimka.bg/6036/018327798.jpg?r=0

media.snimka.bg/6036/018327804.jpg?r=0

"цвете от кръгове"
media.snimka.bg/6036/018327805.jpg?r=0

тука измежду кръговете, някой е изпращял един кръст
media.snimka.bg/6036/018327812.jpg?r=0

media.snimka.bg/6036/018327813.jpg?r=0

media.snimka.bg/6036/018327815.jpg?r=0

Календарът от Байлово за сравнение

Не по темата, извинявам се предварително.

Йордан_13 писа: В крайна сметка, връх Калугерица има и край село Хвойна, Родопи. Изглежда многообещаващ със забития кръст на върха му.

imageshack.us/photo/my-images/717/42323772.jpg/

Георги Арнаудов "Светлини над Рупчос"

Второто е по А.Калинов, но не съм сигурен дали става въпрос за същата местност или за друга някъде в близост до с.Орехово.

imageshack.us/photo/my-images/851/332x.jpg/

Калугерица е продължението на Мадарското плато на север. Целият скален комплекс обаче продължава дълбоко на изток и стига чак до Провадийското плато. Това място от дълбока древност е заемало централно място в българския Саракт. Неслучайно победоносният ударен авангард на Кан Субоги Испериг освобождава първо тези места. И точно тук, недалеко от Мадара избират да бъде новата им столица, Слънцеград. Мястото на свещеното Гумно.
Тепръва там ще изкарваме още снимки и материали. Пак неслучайно евреите избират именно това място за да ни уязвят. Във филма "ЕВРИЯ" на Батков/Чьорни те си избират фиктивната им държавица Еврия именно да е в този район.
Трябва да им е ясно, че и ние вече сме наясно със значението му. Като енергиен стълп за бъдещия български Саракт. Защото това светилище е активно и действащо, не си правете илюзиите, че ще принадлежи другиму, освен на българите

Въпросното Калугерица идва от раннохристянските калугери. Които след касапницата на византийския лакей Борис-Михаил и особено при другото ромейско изчадие, епилептика Петър изибрат за свое седалище. Мисля има над 150 скални пещери, изсечени от тях, които са обитавали. Интересен е и въпроса дали всички от тях са били калугери и защо са избрали именно това място. Ясно е, че след като свещена България пада под византийско робство светилищата трябва да бъдат опазени. Аз лично съм повече от уверен, че освен раннохристиянски монаси, исихасти и богомили, тези места са били опазвани от реалните хранители на Светилището - българските колобъри. Просто за да се пази искрата жива, да се пазят активни за бъдещето. За НАШЕТО бъдеще и това на децата ни, когато енергиите от тези светилища ще ни трябват особено много за възстановяването на Саракта.