Скално светилище Калугерица-Мадара

Zbelsrud писа: Не по темата, извинявам се предварително.

Йордан_13 писа: В крайна сметка, връх Калугерица има и край село Хвойна, Родопи. Изглежда многообещаващ със забития кръст на върха му.

imageshack.us/photo/my-images/717/42323772.jpg/

Георги Арнаудов "Светлини над Рупчос"

Второто е по А.Калинов, но не съм сигурен дали става въпрос за същата местност или за друга някъде в близост до с.Орехово.

imageshack.us/photo/my-images/851/332x.jpg/

Мисля, че за тази пещера става дума на Калугерица, над Хвойна.

Коилово и Мехчец, двете заличени махали по време на масовото помохамеданчване на района се намират по пътя от Рахово (Орехово) за Цирикова черква (х. Кабата), друго място, където масово са избити няколко села и махали по време на помохамеданчването. Въобще тези места свидетелстват за тоталния геноцид на Османската империя, прилаган над нас, българите. Родопа планина е обезлюдена благодарение на тях. Околностите на Рахово, представляват едно огромно светилище, свидетелстващо за саможертвата в името на Вярата.
Някой ден ще разгледам нещата от този аспект - саможертвата в името на Верата и Рода! Не отстъпват, не се предават, умират, но не позволяват районът, родното им място да шалваряса и фесляса! Затова и до днес, в този район, няма джамии, фесове и шалвари! Саможертвата, саможертвата, не оцеляването! Оцеляването е покушение над Съвестта!
Откъде идва това? Идва от Саможертвата на Елена. Това е една голяма тайна, която се носи от едно светилище - Петрова черква над Коилово. Там, както в нестинарските села в Странджа, от гората излизал Елен, който сам доброволно се пренасял в жертва. Но първом трябвало да си почине, т.е. да се прости със себе си. Обаче един път не го изчакали и го принесли в жертва направо. Оттогава повеке Елен не излизал за доброволна жертва. Вероятно тогава и светилището е прекратило своя живот.
Коилово било голямо селище, толкова многолюдно, че когато го обкръжили, за да ги турчат се съпикясали, че не могат да ги избият сите, така лесно. Затова, заедно с жителите на махалата Мехчец ги завели на Костен камък. Той не се казвал тогава така. "Костен камък" е скален феномен, подобен на Чудните мостове, но много малко известен. И там от камъка хвърляли всички в пропастта. И понеже долът на Коилово дере е недостъпен, костите им останали да белеят, затуй го нарекли "Костен камък". Създало се едно ново светилище, осветено от кръвта и саможертвата в името на Рода и Верата, подобно това на Цирикова черква и Челевешката пещера! Това са топоними на свещената Саможертва! Досещате се, какво е станало. Човекът заместил Елена в идеята за доброволния жертвопринос.

А по отношение манастира "св. Богородица" под Персенк, не е точно под върх Персенк, а под единия от Персенкците - връх Гидика. Аман от неточности и нарочни погрешни сведения. И не се казва "св. Богородица", а "св. Ана", майката на Богородица. А местото се казва "Имамова черква". От керамиката, която гледах изложена в малкия музей в Рахово (село Орехово), то е старо древно светилище, някъде отпреди 12-8 век пр.н.е. (желязна епоха, халщат), след това превърнато в християнско средище, а когато дошли да ги турчат се случило нещо много странно, което днес се разказва като легенда, от което получило името си "Имамова черква". Не съм ходил, още да го видя къде е и какво представлява, но имам описанието как да стигна до него.

Боровото е старо "тракийско" средище. Намира се между Ситово и Рахово, в Раховското землище. Разрушено по времето на турченето. Тогава е било махала. От него е възникнало село Малево в Ропката. Неслучайно от него тръгва път към Малево и Хвойна, който всъщност е пътя на преселението. Най-вероятно това "Борово" е древният Бурсей, който Личков тълкува, като "Дом на Бога". До него е връх Еремлийца. Много интересен топоним, съдържащ в себе си съставките Ерим (Ерим папа)и Ерми (Хермес), но и малко известния архангел Иримлия. Така се оказа, че всъщност върхът може би означава "Божия височина", защото така се превежда Иримлия. В района наскоро са открили нещо важно, но тия дни научих за него и не съм ходил да го видя, но добих представа къде е.

Могила от "каменна грамада" на Боровото, свързана с много древни вярвания

Луда работа, пишеш този пост, ден след като съм се върнал от тези места в село))

Всъщност архангела се нарича Иеремиил: "Архангел Иеремиил съдейства на човека за неговото възвръщане, възвисяване към Бога."

Боровото е старо "тракийско" средище. Намира се между Ситово и Рахово, в Раховското землище. Разрушено по времето на турченето. Тогава е било махала. От него е възникнало село Малево в Ропката. Неслучайно от него тръгва път към Малево и Хвойна, който всъщност е пътя на преселението. Най-вероятно това "Борово" е древният Бурсей, който Личков тълкува, като "Дом на Бога". До него е връх Еремлийца. Много интересен топоним, съдържащ в себе си съставките Ерим (Ерим папа)и Ерми (Хермес), но и малко известния архангел Иримлия. Така се оказа, че всъщност върхът може би означава "Божия височина", защото така се превежда Иримлия. В района наскоро са открили нещо важно, но тия дни научих за него и не съм ходил да го видя, но добих представа къде е.

Темата за изоставените села и махали в района е много интересна.Според мен не са напуснати по време на помохамеданчването, нито това се е случило изведнъж и стихийно.

Конкретно за Борово е трудно да се проследи историята,защото на територията на същата нахия Рупчос съществува и друго селище с такова име. Не е ясно за кое селище става въпрос в запазените извори, абе въобще такова име в Родопите, трудна работа... За село Борово,общ.Лъки някъде пишат,че е създадено от преселници от селището от Ропката, другаде от давидковци,абе пълна каша.

Иначе Борово се споменава още в Джелепкашанския регистър от 1576. По-интересно е споменаването му в Регистъра за данъка авариз от 1695.

imageshack.us/photo/my-images/853/borovo.jpg/

imageshack.us/photo/my-images/405/borovo2.jpg/

Не знам доколко е достоверен източника,но правят впечатление някои интересни факти.Първо, макар не напълно,но при изброяването на селищата се спазва някакъв бегъл географски признак. Първо изброява селищата по р.Чая - Бачково,Наречен,Косово. После преминава на запад- Плочник,Бойково,Дедево.После пак продължава по р.Чая - Павелско, Коня(?),Малево, Борово.После подхваща селата на изток от реката - Ислова (селището Сливово?), Булмаджа или Озорище(?), Дряново, Добростан,Богутево и тн. По някое време пак се връща на запад - Студенец,Орехово,Забърдо и тн. Интересно ми е дали Проскова не е Борускево или е друго селище.
Може и да греша,но според мен в споменатия източник става въпрос точно за Борово в Ропката.

Ако това е действително така,продължаваме с интересните факти. Споменато е като отделно селище, а не като махала на някое от съседните.Споменато е паралелно с близките Орехово и Малево,т.е. последните не са възникнали след напускането на Борово,евентуално Борусково и др. Движение на родове в тази посока със сигурност е имало,даже можем да продължим в този ред на мисли и да приемем,че по това време -1695 г това движение е вече започнало и тн. Друг интересен факт - селището е споменато като християнско.

С други думи,според мен напускането на споменатите махали Койлово /впрочем май някъде в турските архиви беше споменато отделно,не съм много сигурен/, Мехчец,Борово и др.е станало постепенно или поне по различно време. Някои казват,че това се е случило през следващия 18 в, времена на анархия,несигурност и нападения на хайти.Тогава населението се събира на едно място с цел по-добра защита. Със сигурност е имало и други спомагателни фактори като загубата на планинските пасища и предаването им на юруците в началото на робството, тормоза на местни дерибеи като напр.забитина на Борускево и др.

За финал - според мен името Еремлийца идва от турското erimli, което днес се среща в много геогр.названия, фамилии и др. Не срамно или чудно,все пак наоколо е имало юруци.По-важното е, че името е преосмислено от местното население с прибавянето на славянската частица - ица.
Името Бурсей/Вурсей от Типика на Бачковския манастир също е със спорно тълкуване. Някои смятат, че е предадено славянско наименование от рода на Бърдце,Бърце или нещо подобно.

Извинявам се за разводняването на темата, бъдете живи и здрави!

Темата не се разводнява, дори мисля, че е добра провокация, да кажа нещо, което едва ли бих казал за Боровото, Средни ливади и т.н., това е едно место, не само с минало, но и с много важно значение за бъдещето.
Светилищата в тоя район не са някакви ярки и помпозни, дори Щутгарт не е такъв, но са с изключително важно значение и като минало и като бъдеще.

И аз съм на мнение, че не се е случило изведнъж и стихийно, но специално трябва да отбележим, че множество селища във високите части на Родопите изчезват още със завладяването им от турките, след това имаме изчезване, вследствие разбойнически нападения, но най-голям удар нанася турченето, тъй като унищожава физически жителите на селото или, ако приемат исляма, променя самосъзнанието с времето.
По случая с Бурускево/ Борускево/Бурсей, то се е състояло от три махали: Горна, Долна и Боровото. Още по време на първото помохамеданчване /1515-1520/, Боровото е била разрушено и голяма част от неговите жители се заселват в района на Лъки, между селата Мостово и Белица. Не съм много сигурен, но мисля, че покрай точно това Борово минахме един път ръчкайки района между махалата Врата (Беланташ) и село Три могили. Значи то се намира вляво от пътя (мисля, че беше) махала Врата – село Три могили. (Мостово и Белица, са по-далечко от него). Бая далечко са се заселили. Ето един добър повод, един ден, живот и здраве, да ги посетя и да им занеса малко пръст и камъни от старото им огнище. Не се бях сетил досега!
Едно е сигурно, селото Бурускево/ Борускево/Бурсей е съществувало до 1715 г., когато убиват забитина (управителя) Мустафа Ага. Въобще в този край не са се церемонили с турците, каквото и да им струва това. Най-вероятно до тази 1715 г., селото да е било смесено (мохамедани и християни), но е малко вероятно. Вероятно е имало само “шериф”, чието пречукване е довело да пълно разорение и заличаване на селото от картата. Най-вероятния извърптел е Данаил Шопа от Борускево, който става хайдутин и почва да води чета.
Сега ти виждаш, че нещата не са толкова прости. Най-вероятно Борово е продължило да съществува и след първата вълна на турчене през 1520 г., но е факт, че имаме разселвания от него в различни посоки. Легендите за възникването на Хвойна, Малево и част от Орехово, от Боровото, едва ли са измислица. И до днес раховци тачат това място. Вероятно Хвойна и Малево са били махали или малки селца, които притокът на човешка маса от посока Бурускево/Бурсей, ги е превърнало в села. Тези села – Малево и Хвойна, колкото пъти и да мина през тях ми “звучат” като нови. А в случая със село Рахово, вероятно те са играли значителна роля при формирането на това село, за да остане такъв спомен за тях.
Бурсей е бил значим античен център, то е безспорно, защото през него минава магистралата “Бяла черква-Персенк” и там, както в Киндулсица (съседно на Бурсей) по посока Ситово, разположено в местността Крива река, се е извършвал добив на руда и други полезни изкопаеми.
Според мене има три древни или хайде да ги кажем, антични селища, играли важна роля в миналото и формирали облика на околните села Косово, Хвойна, Малево и Рахово. Това е Старо село, в района на параклиса св. Атанас, по посока местността Преспа и Бяла Черква, от което се е формирало Косово. Селището край Средни ливади (което регистрирах наскоро), което, най-вероятно е било сърцето дало живот на Хвойна; и Боровото, в съседство с това на Средни ливади, дало своя дял, във формирането на Малево, Хвойна и Рахово. По същия начин, Киндулсица е дало своя принос във формирането на Лилково, Бойково и Дедево.
Затова съм на мнение, че преводът на Личков “Бурсей” като “дом Господен”, “храм Божи” или както пише той “ Тук, възможно е, би могло да е имало в древността и молитвен Храм или Параклис, свързан с култа към Великия бог - Отец.”, тоя път е абсолютно вярно, тъй като този храм, преди две години е открит, като раховци, работили там като дървосекачи са го определили като черкова. Но той и светилището на бесите край Дженевра, първоначално е определено като черкова, но в последствие се оказа нещо съвсем друго.

По отношение топонимът Еремлийца, ще говоря малко по-натам, защото ще трябва да се кажат важни неща. Ти да не си туркофил? Мене не ме е срам, защото знам, че грешиш, работиш с ума, а той не е способен да проницае Истината. Едно трябва да знаеш, топонимът съществува в турски фамилии, редица места и т.н., но то е, защото тези, дето го носят са асимилирани жители и техните потомци, които не са турци. Какво значи “еремли” на турски? Кажи ми, за да ти кажа, къде грешиш))) Терминът съществува, още отпреди идването на турците на Балканите и никви юруци, никви там турски списъци не важат. Още нещо трябва да знаеш, омразата към турките в района (Ситово, Лилково) е толкова голяма, че не е останал никакъв топоним, нито паметник, който да свидетелства за тяхното присъствие – пълно изличаване, никаква толерантност и демокрация не е проявена от местното население. И това е правилния ход, ако искаш да имаш бъдеще с чист и ясен хоризонт. Така, че не вярвам Еремлийца да е оцелял турски топоним. Особено на такъв връх, какъвто е той, а той не е случаен връх. Това е абсурдно.

По отношение топонимът Еремлийца, ще говоря малко по-натам, защото ще трябва да се кажат важни неща. Ти да не си туркофил? Мене не ме е срам, защото знам, че грешиш, работиш с ума, а той не е способен да проницае Истината. Едно трябва да знаеш, топонимът съществува в турски фамилии, редица места и т.н., но то е, защото тези, дето го носят са асимилирани жители и техните потомци, които не са турци. Какво значи “еремли” на турски? Кажи ми, за да ти кажа, къде грешиш))) Терминът съществува, още отпреди идването на турците на Балканите и никви юруци, никви там турски списъци не важат. Още нещо трябва да знаеш, омразата към турките в района (Ситово, Лилково) е толкова голяма, че не е останал никакъв топоним, нито паметник, който да свидетелства за тяхното присъствие – пълно изличаване, никаква толерантност и демокрация не е проявена от местното население. И това е правилния ход, ако искаш да имаш бъдеще с чист и ясен хоризонт. Така, че не вярвам Еремлийца да е оцелял турски топоним. Особено на такъв връх, какъвто е той, а той не е случаен връх. Това е абсурдно.

Естествено,че не съм туркофил, нито говоря езика. Районът изобилства с топоними с турски произход,независимо дали ни се иска или не. Дори ще ти дам примери от най-близките места - Кюмюрлю тепе, Сарък,Кьошкет,Беглицкото,Башмандра,Капъклъ бунар и тн. Какво да се прави,трябва да сме обективни,не е редно да кривим историята.Аз лично не се кефя особено не само защото са следи от поробителите,но и защото са заместени и загубени много древни имена.
Тук не мога да не се сдържа и да споделя - скоро попаднах на възможна етимология на името Зигош/Жигош.Отдавна се чудих за значението и произхода на името на най-високата част на връх Модър.Зигос е наричана част или цялата Стара планина,дори българският цар е наречен владетел на Зигос.Такава планинска област е имало и по границата на Византия и Сръбското княжество,село около Кавала,манастир(и хълма на който е разположен?) в Гърция и тн. Най-общо казано зигос е означавало планина,било,връх или нещо подобно. Интересното в случая,че на гръцки зигос означавало нещо с напречни пръчки, оттук ярем,преносно робство,също везна и тн.,абе съвсем други неща.Не се среща дума и с подобно значение и в славянските езици.За такива загубени езикови следи говорех одеве...

Бурсей е бил значим античен център, то е безспорно, защото през него минава магистралата “Бяла черква-Персенк” и там, както в Киндулсица (съседно на Бурсей) по посока Ситово, разположено в местността Крива река, се е извършвал добив на руда и други полезни изкопаеми.

Подсетих се нещо друго Като говориш за рудодобив, скоро попаднах на място за преработка на желязна руда в района на Лилково.Не бях срещал шлака извън стари селища, крепости и тн.
imageshack.us/photo/my-images/825/115wy.jpg/

imageshack.us/photo/my-images/171/116ls.jpg/

Иначе за Борово и околните махали, миналото на селищата в Ропката и тн. ще продължим друг път. Не съм достатъчно компетентен,ама на мен поне подобни теми са ми интересни. Спирам,че пооспамихме яко темата за Калугерица.

Zbelsrud писа:

По отношение топонимът Еремлийца, ще говоря малко по-натам, защото ще трябва да се кажат важни неща. Ти да не си туркофил? Мене не ме е срам, защото знам, че грешиш, работиш с ума, а той не е способен да проницае Истината. Едно трябва да знаеш, топонимът съществува в турски фамилии, редица места и т.н., но то е, защото тези, дето го носят са асимилирани жители и техните потомци, които не са турци. Какво значи “еремли” на турски? Кажи ми, за да ти кажа, къде грешиш))) Терминът съществува, още отпреди идването на турците на Балканите и никви юруци, никви там турски списъци не важат. Още нещо трябва да знаеш, омразата към турките в района (Ситово, Лилково) е толкова голяма, че не е останал никакъв топоним, нито паметник, който да свидетелства за тяхното присъствие – пълно изличаване, никаква толерантност и демокрация не е проявена от местното население. И това е правилния ход, ако искаш да имаш бъдеще с чист и ясен хоризонт. Така, че не вярвам Еремлийца да е оцелял турски топоним. Особено на такъв връх, какъвто е той, а той не е случаен връх. Това е абсурдно.

Естествено,че не съм туркофил, нито говоря езика. Районът изобилства с топоними с турски произход,независимо дали ни се иска или не. Дори ще ти дам примери от най-близките места - Кюмюрлю тепе, Сарък,Кьошкет,Беглицкото,Башмандра,Капъклъ бунар и тн. Какво да се прави,трябва да сме обективни,не е редно да кривим историята.Аз лично не се кефя особено не само защото са следи от поробителите,но и защото са заместени и загубени много древни имена.
Тук не мога да не се сдържа и да споделя - скоро попаднах на възможна етимология на името Зигош/Жигош.Отдавна се чудих за значението и произхода на името на най-високата част на връх Модър.Зигос е наричана част или цялата Стара планина,дори българският цар е наречен владетел на Зигос.Такава планинска област е имало и по границата на Византия и Сръбското княжество,село около Кавала,манастир(и хълма на който е разположен?) в Гърция и тн. Най-общо казано зигос е означавало планина,било,връх или нещо подобно. Интересното в случая,че на гръцки зигос означавало нещо с напречни пръчки, оттук ярем,преносно робство,също везна и тн.,абе съвсем други неща.Не се среща дума и с подобно значение и в славянските езици.За такива загубени езикови следи говорех одеве...

Бурсей е бил значим античен център, то е безспорно, защото през него минава магистралата “Бяла черква-Персенк” и там, както в Киндулсица (съседно на Бурсей) по посока Ситово, разположено в местността Крива река, се е извършвал добив на руда и други полезни изкопаеми.

Подсетих се нещо друго Като говориш за рудодобив, скоро попаднах на място за преработка на желязна руда в района на Лилково.Не бях срещал шлака извън стари селища, крепости и тн.
imageshack.us/photo/my-images/825/115wy.jpg/

imageshack.us/photo/my-images/171/116ls.jpg/

Иначе за Борово и околните махали, миналото на селищата в Ропката и тн. ще продължим друг път. Не съм достатъчно компетентен,ама на мен поне подобни теми са ми интересни. Спирам,че пооспамихме яко темата за Калугерица.

За съседното на Еремлийца, Кюмюрлю тепе и Кьошкет съм съгласен, за другите не съм много сигурен, дали са от турския езиков състав, там може да се спори. Какво да изкривяваме историята, тя си е изкривена по принцип. Но чак да изобилства с турски топоними, не съм останал с такова впечатление)) Турските топоними тук са мизерни, в сравнение с други части на България. Но за Еремлийца не съм много съгласен. Дори Личков, не я пише в книгата си Еремлийца, а Ермица.
==============================================
МИ Ермица
Местността е разположена на около 3-4 км югоизточно от Лилково, по пътя Бяла черква - Персенк.
Възникването на топонима е свързано, предполагаме, с култа към бог Хер-мес. Херодот съобщава, че траките: "... от • боговете почитат само тия: Арес, Дионис и Артемида. Отделно от народа царете почитат Хермес повече от всички богове, кълнат се само в неговото име и изкарват от него произхода си /178/.
Траките вярвали, освен в Хермес, и в други богове, но само той е бил почитан като бог на търговията, пътищата и печалбите. Бюстове на този бог /наричани Херми/ са били поставяни като пътеводни знаци по тракийските магистрали и пътища, по които са се движели търговските кервани /94/.
Един от древните пътища, който тръгвал от Пловдив и пресичал Родопите, минавал през Бяла черква, Баш мандра и Ермица. Това ни дава основание да предполагаме, че топонима Ермица е пряко свързан с тракийския бог Хермес и с неговите бюстозе-Херми /Ерми/, от където, чрез топонимичната наставка /-ица /, се е оформило това местно име.
По-малко вероятно е местното име да е във връзка с култа към пророк Йеремия, тъй като не само в този район, но и в цялото землище на Лилково няма култова местност, свързана с името на този пророк.

==============================================

А виж тук

...В село дошли еремлии

Ф село дошли еремлии,
еремлии,баш гидии,

ф село дошли попитали:
--А де седи чифчи Иван,

ВС.1.песен /387 /ан.-оп.РН гр.ПАП/
с. Гранитово Елховско Яб Югоизточна България Горна Източна Тракия
Пенка Гьоргева
Мария Стойкова
Мария Ив.Димова и
Янка Гечева

(Гидия – буен момък)

И най-вече тук

================================================
Град и крепост Голубац, 2000 ж., 47 м надм. вис., десен бряг, км 1039

През 1389 г., след битката при Косово поле, султан Баязид Първи я отнел от сръбския княз Лазар и я дал на своя васал деспот Стефан Лазаревич. Според договор, сключен в Тата през 1426 г., Голубац заедно с Белград бил предаден на унгарците. Сръбският войвода Еремлий – комендант на Голубац, предал крепостта на турците.
===================================================
Ясно е, че Еремлий е дори лично име на човек, не само топоним, същестувал преди идването на турците на Балканите.

А сега да видим сродни или припокриващи се термини

1. Назвы народа: армянін : армянка/ армяне (бел.); хай (саманазва); сомехі (груз.), эрмени (азер.), сомих, шомих (асец.), ермəлы (адыг.), ерменли (карач., балкар.), эрмало (чачэн., інгуш.), ермени (табасар.), Ermeni (тур.), ärmäni (перс.), арменец (балг.), armeán (рум.), arménio : arménia/ arménios (парт.), armeno : armena (ісп.), armean : armeancă/ armeni : armence (рум.), Armeniër : Armeense (нідэр.), armenialainen (фін.), вірменин (укр.), örmény (вуг.), Αρμένιος (грэц.), ارمينية : ارميني (араб.), 亚美尼亚人 (кітайск.); Armenian (анг.), Armenier : Armenierin (ням.), Arménien : Arménienne (франц.).

(Обърни внимание на названието на карачай-балкарците )

2. Еремия, Ермия, Ирима, Ирминден, Зъмски ден (1 май)

3. Нави, арменки, арменци, ерменки, ерменлийки, йермийки, сърмянки...

4. Еремит; еремит - (гр. erēmítēs) - църк. Отшелник, пустинник

5. Архангел Иеремиил - височина Божия

6. Ерим папа, Ерим Бубайко, Ерим Баща

Ти да не си от Лилково? Кво се притаяваш такъв))) Като идваш в района, просто ми се обади, аз съм повечето време в Ситово.

Интересното в случая,че на гръцки зигос означавало нещо с напречни пръчки, оттук ярем,преносно робство,също везна и тн.,абе съвсем други неща.Не се среща дума и с подобно значение и в славянските езици.За такива загубени езикови следи говорех одеве...
================================================

Как точно изглежда това нещо с напречните пръчки, от какво естество е?

Везна, везна за какво? Този превод също трябва да се погледне. На пръв поглед това може да са съвсем различни неща, ако се осланяш на ума, но на втори план, може да излезе нещо съвсем друго.

Знаеш ли, че калугер, означава, също и кукер)), а не само църковно лице, монах)) ?

А калугерица е и име на цветето Перуника, която е от онези билки. притежаващи магическата сила да прогонват змейове? И е свързана и с обичая Пеперуда.

А нали, знаеш, онзи връх Котките, който идва след Йеремлийца, по посока свети Илия. Все си мислех, че е свързан така с присъствието на лъвове в древността, но "котка" е и другото наименование на раждащото се дете, от кукерската невеста в кукерския ритуал. Интересно е, много интересно, де го чукаш, де се пука)) А пътя за Персенк след Котките, през Чуката, излиза на Кукулек)) "Кук" мисля, че е едно наименование свързано с кукерите. А самите кукерски игри са свързани с Асар/Дионис/Озирис.