Великият Щутград Ситово, България

anti666 писа: Отвратителен филм!
Кръчмарско хоро и Щута на фона на гербаджийската кметска мутра, който се опитва да прави някакви умозаключения.

Определено има интерес към Светилището, сигурно от родолюбиви пориви. Снимките от клипа са крадени от нашия сайт. На фона на сватбарската музика много им отива. Баси!

Снимките не са крадени Лично аз ги изпекох на ДВД и ги дадох. Филма е правен от "Пази местата" и всъщност това е и първата професионална камера, която влиза да снима филм на някаква тематика в Ситово. И каквото е видяла камерата, това е заснела Това са реалностите. А те са такива, каквито са - чалгаджийско-ресторантски песнювки и хора, ГЕРБ, кебапчета, бира Това е нивото човек, това е съвременното Ситово, голо без дрехи. "Кмета" фиркан до козирката, дава интервю и разказва една много важна легенда, повече с мимики и жестове. Аз легендата я разбрах като факти и смисъл и тя е много важна за изследванията на Щут, но такива са нещата. А и аз сметнах, че е добре, като начало да се почне с това първично ниво. Затова като сглобиш кадрите и сниманото, се получава една грозна картина - контрастът е голям, цялото величие на Щут на фона на съвременното падение на българина. Жестоко е, бих казал, но това е реалността. Така разбираш, че в България няма ниво за големите идеи и съвсем нормално е затова и ние да нямаме необходимата обширна подкрепа. Така е и по другите села. Още повече, че автентични ситовци, тук почти не останаха - измряха. Техните наследници са граждани. Те нито носят духа на древността, нито бита на прадядо си, например. Затова няма автентично хоро на Събора на Голяма Богородица, няма, няма ги и автентичните ритуали.
Още повече, че селото се заселва плътно с полицаи от първо РПУ в Пловдив, хора от селата Извор и Първенец, чийто нископланински бит, който си е чиста проба градски, няма нищо общо с бита на високопланинците.
Новият филм ще има по-високо ниво, в него няма да присъстват снимки от фото, а кадри от камерата, вече, защото тази пролет и лято камерата беше заведена на по-важните места и те бяха заснети, дори плочата, макар и счупена. Концепцията на филма ще е вече малко по-друга. Този е за обща консумация "Пази местата" вършат чудесна работа, макар съвременните ситовци да не го заслужават. Но не те са причината за това, което ще се създаде

След като снимките си ги дал ти, значи клипа е правен от наши съмишленици. Може и да се обидят, но контрастът е много гаден. Когато слизам от някое светилище да се потопя в клоаката на републиката, първите няколко часа се чувствам по същия начин като гледам тоя филм.

Но като помислиш - си прав, камерата просто е заснела това, което е. Първосигналата ми реакция беше такава.

И знаеш ли, може би настина трябва да се направи един такъв филм. Филм за контрастите. От една страна - вечното и непреходно величие на българските Светилища и от друга - мизерията на съвременната република. Щута, Мадара, Ранули и Столипиново, чалготеките с пияни оядени месища, тръскащи се под ориенталски ритми.

Вероятно това е начин да се стреснат българите. На мен определено ще ми е тежко да го гледам. Обаче такъв филм за крайностите може накара някои хора да се замислят. Нас ни обвиняват, че сме екстремисти, но точно такива правят промените в света, а не приспособленците. България е пред гибел и колко повече хора се "маргинализират" (както сега е модерно да казват) към национализма - толкова по-добре.

Вчера (Сряда), 5 ноември 2014 г., бе открит Щутград като град. Затова от днес нататък ще разглеждаме Щутград не само като светилище, но и като град, който е от тикли и камъни без спойка. Извършен бе първоначален комплексен оглед на града, преброени бяха наличните руини, на място бе направена схема на разположението на руините и пътищата в него. Повече няма да кажем. Нито ще кажем къде е. Снимката на съоръжението долу е от града. Обръщаме се към вестник "Марица" - когато искате да пишете за случая, не използвайте думата "анонимни потребители" или хора. Пишете на страницата на селото, за да ви бъде предоставена точна информация и не и правете редакции, ако ви е неудобна. Обръщам се и към шефа на Пловдивският музей, г-н Кисьов: "Г-не, въпреки всичките ви негативи към Ситово и престъпления на ръководената от вас институция "Пловдивски музей" към селото, време да заемете отговорна позиция, без шикалкавения и интересчийство, да признаете грешките си и да приведете дейността на вашата институция, в нейното предназначение. ТОВА Е СИГНАЛ ОТ НАС КЪМ ВАС. Защото градът е неразкопан от иманяри, девствен е и в това е вашият уникален шанс. Пропуснете ли го, втори няма. Градът засега остава под охраната и отбраната на Българският Саракт."

Отправените ни “предизвикателства” от медийната среда в България, в които под давление на определени лица в Ситово с лични амбиции за имане и някой да не им го вземе, превърнаха тематичния разговор за древностите в селото и района в иманярски разкази и обвинения. Затова, реших да отговоря и по-интелигентно на нападките, които пряко или косвено са отправени към мен, като разгледам един от “най-иманярските знаци” в района, а именно “вървилника” при Щут. Този знак е дефиниран като “нишан”, както от ситовци, така и от лилковци, а ямите около него, преди години бяха пресни, именно поради тази причина. Разположението на знака е такова, че той е един от малкото оцелели от иманярските набези през годините и напомня за детството на много ситовци. Разположен е на източният скат на Щутград (няма да кажа точно къде), на голяма височина, почти на върха на непристъпна скала и представлява малък скален навес, естествена част от скалата, чиято страна обърната към земята е гравирана с нестроен мрежест орнамент замазан отгоре с разредено бяло вещество. Поради тази причина, тази част на скалата рязко се отличава от останалата и навежда на мисълта, че има изкуствен, а не естествен произход.
Знака е в кореспонденция със скален фриз (подобно фриза на надписа), без знаци по него и скален коридор (процеп между две скали по цялата им дължина) с забит скален къс в него, характерен за почти всички наши скални светилища в Родопите. Те бяха открити и регистрирани през август 2014 г. при теренен обход на тази част от светилището.
Що за чудо е “вървилника”? Паметта за него си е отишла с поколенията в древността и вероятно е заличена още с римското завоюване на тези места. Затова късните вече поколения не са знаели смисъла и предназначението му и за да го направят разбираем и усвоим за своето съзнание са го оприличили с предмет от своя селскостопански бит – коша за плява, наричан по народному “вървилник”. Ако бита на населението бе свързан с морето, може би щяха да го нарекът “рибарска мрежа” - терминът, който се употребява в археологическите среди за изображения по съдове и керамика от този тип. Друга асоциация на знака можем да направим с решетката на ситото, с което посочвам, че ситовският щутградски “вървилник” не е изолирано явление на територията на България, то се среща на много места из нея, както и в малоазийските земи в дълбоките праисторически епохи. Най-голяма му древност като изображение, обаче е засвидетелствувана в пещерата “Козарника” в Северозападна България, където възрастта на знака нанесен върху кост е определена на 1,5 милиона години. Това е впечатляващо. Подобна научна констатация идва да покаже, че знакът е съпътствал пътя и битието на човека, вероятно още от неговото създаване.
С тази разлика, че “вървилника” от Козарника е много по-правилен от Щутградския. В Щутградският му вариант има една отвлеченост, една нестройност, една хаотичност на изображението. Със сигурност това си има своето обяснение. Най-близо до него като знак стои “орнаментиката” тип “рибарска мрежа” върху праисторическите съдове от ранният неолит по територията на България и Мала Азия. Там те са нанесени с бяла паста върху стените на съдовете с червен цвят. Това кореспондира с бялото вещество с което е “изрисуван” и обмазан “вървилника” от Щутград. Разликата тук, обаче пак е в начина на изобразяване. Орнаментиката тип “рибарска мрежа” върху съдовете от ранният неолит, отново е прекалено правилна.
Факта, че е направен да се гледа отдолу с вдигната глава към Небето, а самият той сочи обърнат към земята, говори, че “вървилника” от Щутград няма практически, а религиозни цели. Първата идея, която може да му дойде на човек е, че подобен знак филтрира небесната енергия, пресява я, за да може, когато тя стигне да бъде благодат, а не казън. Това е асоциацията му със ситото, което е и символ на звездният куп Плеяди. Дали знакът е свързан с идеята да се филтрират вредоносните енергии, които в народната астрономия този звезден куп носи в определени дни от годината? Това е въпрос, който търси отговор.
Така създаден, нанесен върху и същевременно под скална козирка, насочен към земята, знакът внушава идеята за каменното небе. Това каменно небе, обаче няма физически измерения, то не е обсипано със звезди, каквито са множеството каменни звездни карти съществуващи и съществували в района на Ситово. Това е едно духовно небе. Това вече обяснява неговата отвлеченост, хаотичност и нестройност. Небе, което не може да бъде обхванато със сетивата и ума. Какво е това Небе, обаче, какво е неговото значение? Щут мълчи... За наша радост, обаче световните култури са запазили онова, което ние сме изгубили. И неговото значение откриваме в Китай.
В студията “Безписмените Писменици”, посочих значението на този знак, разглеждайки го в контекста на предпоставките за възникването на писмеността. Но това е без значение, ще го повторим още веднъж.
Според учението на колобър Боян (Лао Дзъ) в Китай, наречено Даосизъм, Върховното Небе се нарича Далоу-тиен (или Дуло-Тиен) или “Небето на Голямата мрежа”. Това Върховно небе е сочено като последно в представите за структурата и йерархията на мирозданието, отделящо Вселената от Големият Мрак. Оттук е и невъзможността и непълнотата да бъде описано точно какво е то и какво има на него. Затова различните текстове, дават различни сведения за него. Една част от сведенията дават, че това Небе е празно. Подобно е и схващането, което са имали жреците на Щутград, изобразявайки по този начин знака върху скалната козирка – с послание за хаотичност, отвлеченост и нестройност, в която строго определените форми на нашият свят се губят. Това е една неосезаема за ума и сетивата реалност. Те не могат да регистрират в нея форма, не мога да я опишат. Там няма “нищо” или по-скоро няма нещо, което може да бъде регистрирано със сетивната човешка ограниченост*. Това каменно небе е символ на Абсолютното Нищо, което няма образ. За жреците на Щутград висшата и съвършена представа за Божеството е да няма образ. То има потенция, но няма конкретика. Именно неговата потенция сред безкрайната отвлеченост символизира “мрежата” на “вървилника”. Тази “мрежа” всъщност е олицетворение на онази митологична представа за началото на сътворението на света, при което всички елементи са в едно общо, взаимосвързано цяло, неразделени помежду си. Между тях няма противоречие. Когато няма противоречие, няма и необходимостта от сътворение. Когато Абсолютното Нищо не се самосъзерцава в представата за самото себе си като свят и битие, не можем да търсим противоречие в елементите на общото цяло и потенциалност, която създава динамика. Не се появява необходимостта от индивидът и индивидуалността. Когато това стане, потенциалността създава кинетичност и се ражда необходимостта от проявлението: “нека стана много”. Индивидът е същността на Божепроявлението,а индивидуалността е формата й. В мрежата на “вървилника”от Щутград, няма и концепция за това. Там са налице кванти времепространство, които преливат едно в друго, пулсират в една неограниченост, без израз и съдържание и без необходимостта от тях*. Ако нещо може да изобрази върховната Свобода, стремежът на всяко сътворено битие, то знакът “вървилник” от Щутград съвършено я демонстрира. Това разбиране за Абсолютното Нищо на жреците от Щутград е близко до това на Адвайта Веданта и до понятието за Нишкала Брахман в Индия.
Затова трябва да се обърне специално внимание на другото име на Щутград, съхранено от жителите на махала Брезовица (Палас), българомохамедани и предадено на лилковци, при изселването им през 1908 г. – Татурес камък. Името е предадено от Ангел Личков в книгата му “Лилково – камъни, богове, руни”. Аз ще посоча малко по-конкретно тълкуване от даденото от Личков значение на представката “Тат” ( “вишни, небесни, божествени”). Брахма сутра казва така: “Тат (Това) означава Брахман, всезнаещ и всемогъщ, причина за произхода, съществуването и разрушението на Вселената”. Явно е, че семантиката на името “Татурес камък”, съдържа именно оная представа за Абсолютното, каквато изразява и самият “вървилник” като символен знак.
В индийската концепция за сътворението, тя е конкретизирана с термина “Нишкала Брахман” (Тат) , който е невремеви, цялостен, без части и с особен вид целибатство – не е в съюз с Пракрити (същността на Вселената) и Шакти (собствената му вътрешна сила на проявление). Именно това негово състояние да е цялостен, невремеви и без части се олицетворява най-добре от мрежата на “вървилника”. Затова се изкушавам да приравня значението на термина “нишкала” със смисъла на думата “нишка” в българският език (мрежа от нишки).
Китайската представа за “Небето на Голямата Мрежа”, обаче не остава в това възприятие за Абсолютното Нищо и с времето го индивидуализира и антропоморфира. ‘Небето на голямата мрежа” става седалище на Небесния Достопочтен на Праначалото (Юаншъ тиендзун). Тази представа, не е отразена в знака “вървилник’ на Щутград, но е налице като концепция в изображения по съдове от ранният неолит в нашите земи (вж. в схемата, съд от Бургас), където в самият знак “вървилник” присъства фигурата на вече проявеният Брахман - Небесния Достопочтен на Праначалото, който разделя небето и земята и започва Сътворението. Разбира се, идеята, че Абсолютното Нищо ще се прояви, ще стане свят е загатната във “вървилника” от Щутград, с ориентацията на знака към земята, но не е конкретизирана, а само потенциално заложена.
Ще завърша с един велик стих от “Книга за Пътя и неговата Сила” на колобър Боян (Лао дзъ), който напълно описва както знака “вървилник” на Щут, така и самото разположение на скалата със знака на стръмния източен склон на светилището

ШЕСТНАДЕСЕТИ ЛИСТ: РАЗКЛОНЕНИЕ

1 – Устременият към целта избира стръмния склон.
2 – Всички същества създават и действуват.
3 – Виждам ги да се съобразяват и да творят ред и закон.
4 – Лъжа е: редът и законът не са Ред и Закон.
5 – И ето: всичко е тъмно, тъмно.
6 – Защото устременият към целта избира стръмния склон.
7 – А ние избираме склонове, а не цели.
8 – Планината за нас е мрежа от пътеки.
9 – Далеч е от нас ТАО. ТАО е Висока Планина – без пътека.
10 – Слинът дири пътека, а сърцето – цел.
11 – Ние не ходим със сърцето, а постигаме със слиновете на нозете.
12 – Оттук великото зло.
13 – И ето: всичко е тъмно, тъмно.
14 – То се връща към своя Извор.
15 – Тъмнината е връщане към Извора.
16 – Връщането към Извора е пребиваване в мир.
17 – Пребиваването в мир е съобразяване /с Вечното/.
18 – Съобразяването е опомняне. Опомнянето е ясновидство.
19 – Ясновидството е мрежа на ТАО.
20 – Мрежа от бисер, мрежа от милост, мрежа от корали, мрежа от страдание: ето уточнение на ТАО.
21 – Ако ТАО беше вън, би ли го узнал ти?
22 – По тъмни склонове – вярно е – по тъмни склонове се стига до ТАО.
23 – Нямаш ли ясновидство, сплиташ се; нямаш ли опомняне, събаряш се; нямаш ли съобразяване, престъпничиш; нямаш ли мир, изгниваш; не бързаш ли към Извора, ще изсъхнеш от жажда.
24 – Не можеш да се съобразяваш: ти ще стигнеш до безразсъдни деяния. Сухи ланити и хлътнали очи не дават святост.
25 – Не можеш да се опомниш: ти ще тиранизираш природата; камък ще пищи под крака ти; тревата ще жили пръста ти; водата ще трови кръвта ти; въздухът ще съска около устата ти.
26 – Опомниш ли се, ти си на път към трайни придобивки.
27 – Ти си син на заслугата.
28 – Заслугата е узаконена от царя.
29 – Царят е узаконен от Небето.
30 – Небето е узаконено от ТАО.
31 – ТАО е узаконено от Вечността.
32 – Тъй пребивават народите – от род в род.

....................................................................................................

* “Там Слънцето не свети, нито пък Луната и звездите, не светят и светкавиците” (Упанишади) Вж. и Откровението на Иоан.

** Небесният Тао не се кара, но побеждава. Не говори, но отговорите мус а добри. Той не призовава, но нещата отиват към него, естествено, понеже делата мус а добри.
Небесните мрежи са обширни, наистина дупките им са широки, но те не изпускат нищо.

Мрежите на небето са хвърлени нашироко.
Макар, че са груби,
нищо не се изплъзва от тях.

Щутград – нови находки
( За празните скални фризове, Божият пръст и Откровението)

www.voininatangra.org/modules/xcgal/thum...php?album=413&page=1

Те бяха регистрирани при обход в края на август 2014 г., на източният скат на светилището и при заснемане на кадри за филм в западната му част. В източната част бяха открити скален фриз, (отново без надпис върху него) и два опита за изсичане на още два други такива под и над него, но недовършени. Възможно е тези два опита за изсичане, да са целяли не създаването на други скални фризове, а на един единствен, но скалата там да е била неподходяща, нетрайна и да се е разрушила. Така изсичането е продължило там, където скалата е дала устойчивост и фриза е бил завършен.
Под него, от другата страна на скалата се откри скален процеп/коридор между две скали, в чийто горен край е забит скален къс. Подобни скална конструкция с различни големини и разположения е характерна за почти всички скални светилища в Източните и Западните Родопи и наличието й на Щут е изненада от гледна точка на това, че дори да е била предположена, тя досега не е била откривана. Култовият характер на този вид скални конструкции е несъмнено безспорен, около тях винаги е намирана култова керамика, но самото им предназначение не е напълно изяснено. Най-вероятно има астрономическо значение, свързано с движението на Слънцето или на определена звезда или група звезди от звездното небе. Тепърва ще се изследва разположението на този тип скална конструкция на Щутград, на какво точно отговаря, как точно е ориентирана в пространството и т.н. На този етап тя само бе регистрирана.
Тя и скалният фриз кореспондират със скалата на “вървилника”.
В западната част на скалният масив бе открита съвсем неочаквано, за мен скалноизсечена утроба, ориентирана на запад, с което скалноизсечените утроби в централният масив на Щутград станаха две – едната на скалният масив “св. Никола”, ориентирана на запад и другата на съседният му скален масив, ориентирана на изток. За съжаление, не притежавам нейна снимка, но в близко време, такава ще бъде направена.
С написването на тези редове ми дойде една идея, относно празните скални фризове, без надпис в района на Ситово и Щутград, (които вече станаха регистрирани 5-6 на брой). Със сигурност те имат изкуствен произход. Въпроса е защо на тях няма надписи? Възможно е, да е имало, но да са били нарочно унищожени или да са паднали с люспенето на скалата. Но тогава, все пак щеше да остане нещо по фриза, за да напомня за тях. Другата възможност е, да са били подготвени за писане, но писане върху тях по една или друга причина да не е било извършено. Така, времето ни е предоставило скалните фризове празни. Сведения за още един надпис като Ситовският има че е наличен в посока Лилково, но засега при нашите обходи, той не бе регистриран. Сведения за още два надписа в северната част на Щут дава А. Личков в книгата си “Лилково – камъни, богове, руни”, но те не бяха открити

prikazki.com/%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1...6%D0%B8%D1%82%D0%B5/
" ... и видяло един камък, издълбан като врата, но той не бил нито на земята, нито на небето, а висял над пътя. Като минал през него камъкът стиснал момчето и го попитал къде отива. И той помолил Горороден да пита Слънцето, защо не може да падне на земята. Момчето обещало и камъкът го пуснал да продължи..."
Това е междинно положение. Между Небето и Земята, Живота и Смърьта, Между споделената и несподелена Любовь. Много тежко състояние е. Кой не го е изпитвалъ, представа си няма. Но след като Древните са тачели това изпитание, наистина много нужно е за Човека.
Ето приятелката ми се освободи. Исусъ презъ тъменъ тунелъ бързаше да я вземе възрадванъ. И тя си отиде съ Вяра.

Атия
Този страдащъ камъкъ има миниатюрни размери, сравнение съ останалите висящи камъни. Но тамъ при мене всичко е мъничко. Всички светилища са мънички, но много красноречиви.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Направлението е... Хубаво се нареждатъ на права линия висящиятъ камъкъ, могилата и връхъ Бакърлъка

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

А странично прекарна осъ през висящия камъкъ, ето че прави връзка съ п-о Атия, древно място което ние няма да видимъ, защото е забранено.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)