Великият Щутград Ситово, България

Надписът е нанесен на тясна скална повърхност в основата на невисок скит на склона на възвишение: плоскостта е ориентирана на И-ЮИ. Повърхността на камъка (1.7x0,13-0,17 м) е изгладена и покрита с патина от черен цвят, долната част на места закрита от мъх. Надписът е на височина около 0,5 м от повърхността на склона. Знаците образуват една линия и заемат примерно 3/4 от цялата дължина на плоскостта от левия край на скалата; един знак е разположен отделно на десния край на скита. По надписа на плоскостта са изрязани няколко изображения от различни времена, някои от фигурите дори прикриват знаците. Общо са преброени 35 или 36 различни знака. Общата дължина на реда е 1.14 м, височината на знаците от 2 до 5 см. Всички символи са изпълнени с еднаква техника — недълбоко изрязани със затъпен металически инструмент; ширината на линията от 1 до 2-3 мм, поради неравната повърхност на камъка линията често се прекъсва, на много места резките отвътре са покрити с патина.

Няма как да обявят вече Ситовския надпис за "природен феномен", камо ли за дело на народ, различен от този на древните българи.

ВЕЛИКИЯТ ЩУТГРАД- СИТОВСКИ НАДПИС И СВЕТИЛИЩЕ

www.voininatangra.org/modules/xcgal/thum...php?album=286&page=1

Понеже линка, даден в предните страници се оказа невалиден, а албума, мистериозно зачезнал, публикувах отново, тази най-важна част от Великият Щутград, като добавих и някои нови неща. Албума е в 4 страници, началото започва от 4-та страница, края му е първа страница.

Очаквайте студия за Щутград-Гарванек, ако доживея, да я напиша, разбира се))

Йордан_13 писа: ВЕЛИКИЯТ ЩУТГРАД- СИТОВСКИ НАДПИС И СВЕТИЛИЩЕ

www.voininatangra.org/modules/xcgal/thum...php?album=286&page=1

Понеже линка, даден в предните страници се оказа невалиден, а албума, мистериозно зачезнал, публикувах отново, тази най-важна част от Великият Щутград, като добавих и някои нови неща. Албума е в 4 страници, началото започва от 4-та страница, края му е първа страница.

Очаквайте студия за Щутград-Гарванек, ако доживея, да я напиша, разбира се))

Още малко снимки,с по-добро качество и от друга перпсектива, от местността "Ласкар", включена в албума "Ситовски надпис и светилище"

Хайде, реших и аз да нахвърлям малко мисли за името на това място. Може да са пълни глупости, може и да са вече казани неща. Честно казано винаги съм мислил, че мястото е Щуд, а не Щут, дори май съм срещал и Щуда града. Едва ли е от голямо значение, съгласната "д" често се обеззвучава в края на думата, пък особено за име с неясен произход...Както и да е.

Известна е вярата на предците ни, че преди нас светът е бил обитаван от исполини. Те обаче се оказали прекалено високи и се спъвали в разни къпинаци, с две думи - първи и неуспешен човешки "прототип". Явно се получило смесване на древните митове за сътворението на света с някакви неясни исторически спомени, защото в българската народна митология тези исполини са наричани жидове, елини, латини и тн. Спирам до тук, защото темата за великаните е много обширна. В крайна сметка, както по света,така и у нас тези вярвания са оставили своите следи в имената на много местности и особено на такива със следи от стари градежи.

Според някои учени,думата "щуд" в славянските езици и особено сред източните славяни е означавала точно исполин,великан.
Връзка

От "Речник на древния славянски език,съставен по Остромировото евангелие" на Ф.Миклошич и др. от 1899

imageshack.us/photo/my-images/535/unled01.jpg/

Интересен е произходът на личните имена Щудо и Щуда според Живко Войников:

imageshack.us/photo/my-images/853/studo.jpg/

Докато в славянските езици думата "щуд" e свързана със същия корен,от който произхожда днешната българска дума "чудо", то паралелите с подобни думи в други индоевропейски езици със значение голям, масивен и тн.са доста интересни.

Според мен е възможно името на тази безспорно много интересна местност да идва от някаква забравена днес легенда за създаването и обитаването на крепостта от исполини.

Разбира се,възможни са и други интерпретации като "Чудното градище","Голямото кале" и тн., въобще лингвистиката е хлъзгава наука,особено за неспециалисти

Абсолютно съм съгласен. Да, идеята за исполините живяла на Щут, а и по цялото протежение на Чернатишкия рид, съм я застъпил неслучайно и със разказа за Асите и Ваните, които воюват именно с тях. Но тяхното присъствие в този район е неоспоримо. В Западния отсек на Щут в посока Царева ливада и Топ кория е намерена по разкази огромна човешка кост.
Това се допълва от местен разказ за разровен гроб на великан, описан в книгата на Личков: "Лилково - камъни, богове, руни"

МИ ЧЕТЪРЛЪКА

Тази местност е разположена на северозапад и съвсем близо до "Меремин камък" - в землището на Брезовица.
Слушал съм да казват, че в тази местност голям юнак бил паднал в бой с римците. Там, където паднал - там го заровили и неговият гроб много голям - широк и дълъг, та се мислело, че в него имало заровени и много жълтици заедно с юнака.
Отишъл и разкопал този гроб някой си Диване Мустафа - от Брезовица*. Този Диване Мустафа бил не само будала, но и пелтек бил, та вместо сътър казвал -"чатър", а вместо лакът - "лака". Та като отворил гроба и видял кокалите - избягал в Брезовица и там пелтекът взел да разказва:
"Чатър-лака, баджак - ики лака, лира - йок, пара - ок...!"
От този момент нататък местността, в която бил разровен гробът на юнака, започнали да наричат - "Чатьрлака" или "ЧЕТЪРЛЪКА" /206/.
Тук загадките са повече от една: Първата разгадаваме с това, че от думите на Диване Мустафа за видяното в разкопания гроб можем да стигнем до компонентите, с които да изчислим ръста на погребания.
За целта използваме формулата на американските учени М. Тротер и Дж. Глезер /183а/:
сатър - от тур. "широк нож.",
лака - от бълг. "лакът" - мярка за дължина, равна на 45 см.
баджак - ики лака, т.е. "бедрена кост, дълга два лакътя"
Оттук: 90 х 2,33 = 209,7 + 61,41 =271,11 см. Излиза, че погребаният юнак е имал ръст - 271,11 см., т.е. два метра и седемдесет и един сантиметра.

(*Брезовица - българомохамеданска махала между Ситово и Лилково, принадлежала на Ситово, преди да бъде продадена на лилковци. Българомохамеданите се изселват от нея през 1905 г. Старото и име е Палес/Палес, също свързано с древно божество).

Трябва да отбележа, че кости от исполин са намерени някъде в района на Димитринкино кале на село Сотир, днес Храбрино. Какво е станало с всички тези кости и в двата случая, не е ясно.

Лично аз открих две от светилищата им (на исполините). Едното с каменните стълпове съм публикувал в Галерията в албума "Щутград - околности".

Сега дали ще го наречем Щуд или Щут, Щутград или Щутгарт, Щудград или Щудгарт, това няма значение, все е вярно.
Сведението дето публикува е безценно! И много ти благодаря. Най-накрая някой да допълни с нещо съществено картината.

Апропо, в района на Чипровци исполините са ги наричали "джидавци или джидавците". А по отношение превода на думата "чудо", "чуден град", като кажеш смислово се разбира като велик, голям, загадъчен и т.н., ако обърнем внимание обаче на чудото като феномен, като проява на свръхсетивни сили, то близък термин е източното Сиддха или Сиддхи (Ситово). И не си противоречат))

"Квачката с пилетата", съществувала на Щутград, скицирана по спомен на наш приятел, унищожена вероятно в периода 2000-2002 г., от иманярски набег или умишлено действие, целящо разрушаване на исторически паметник. Според някои ситовци, тя е била един вид пътеуказател за важни обекти в района, най-често знаци и надписи. От тази информация научаваме, че Ситовският надпис не е бил единствен в района на Щутград.

А сега за да разберете защо тези пет дупки на Щуд (Штоуд) издълбани върху полегнала каменна плоча са толкова важни, сравнете ги с този надгробен паметник от Босна и Херцеговина

Тази година решихме да поставим ново начало в общуването си с това свещено място. Затова зарязвахме селото и се отправихме да преспим на скалите на самия Щутград, без палатки, само със спални чували под откритото звездно небе. Скалните площадки на Щутград ни посрещнаха радушно и ние, нито за миг не почувствахме, че не сме у дома. Всъщност, ние си бехме у Дома. След няколко такива преспивания, Щутград, ни откри някои от тайните си - едни даде на сън, други даде наяве. Археологията и историята на сънооткровението и съновидението, не е нова за региона. Тя е визирана с фразата "археолог на поган ден роден". Всъщност цялата тайна е в "поганния ден", а не в това дали си археолог или не, защото години може да копаш и светилищата да не ти дадът най-съкровеното си. А Щутград бе особено щедър към нас, в трите преспивания, които направихме това лято там. С всяко едно, той бавно, но явно отвори нова страница, от своя отминал бит и ни показа, колко малко знаем и колко много трябва да научим още. Явното, ново, което даде, бе в керамиката, тайното - съновидението, ще си го запазим, засега за себе си. Това, което можем да кажем за новонамерената керамика, в най-общи линии е приблизителното и роднинство с керамиката тип "Цепина" от Велинградския регион. И в двата случая става въпрос за култова керамика със сходни белези, но тази от Щут има свои "регионални особености", въз основа, на които времето ще покаже, дали можем да я отделим в отделна категория и да я наречем керамика тип "Щутград".
===================================================

Част от керамиката, която Щут ни откри, след третото си преспиване на него

Керамика от скалното светилище и средновековна крепост "Калето" над село Сотир (Храбрино),със същата орнаментика, като тази от Щут. Наличието й и там, показва, че подобна керамика на Щут, не е била единично явление, а е била разпространена, най-вероятно, по целия Чернатишки рид.

А тук виждаме и пълното съответствие на орнаментиката от керамиката от Щутград, Ситово, България, с тази от "културата Моче" в Перу (1-8 век сл. н.е.) в основите, на която стои астрономията, металургията, високо майсторство в областта на керамиката и ювелирна техника - същото, каквото и при Щутград, само, дето "културата Моче" в Перу е много по-късна като историчекси период от тази в Щутград.

Същото голямо орнаментирано парче, само че отгоре. Върху устието му е сложена двойна зигзаговидна линия, чиито отделни елементи, не са нищо друго, освен познатата ни буква Л. Обикновено такава орнаментика, официоза я отнася към средния и късния период на желязната епоха.

Керамични парчета от връх Острец, край Велинград, имащи известно сходство с керамиката от Щут. Сходството не е толкова в орнаментиката, колкото в начина на направа на съдовете, орнаментирането върху устията им и използването на шнурова техника при орнаментирането. Това родее новооткритата керамика на Щут с тази от рида Къркария, наречена "тип Цепина", т.е. и в двата случая става въпрос за култова керамика. Връх Острец се намира на 1369 метра, Щутград е на 1315 метра. Трябва да се изследва дали керамиката намирана приблизително на една и съща надморска височина, дали няма сходни белези и култово-духовно предназначение.

Керамични парчета от връх Острец, Велинград, с орнаментика върху устията на съдовете, така, както при парчетата от Щутград.

Керамика от Щутград.