Великият Щутград Ситово, България

Керамика от връх Острец, Велинград, сходна с тази от Щутград.

Керамика от Щутград. Ето тук и отново, техниката на оплетеното въженце, характерна за културата Джомон в Япония обхващаща периода от 8000 до 300 г. пр. хр.

Същия съд, само, че отгоре. Това е устието му.
Зигзаговидна "орнаментика" върху него, в комбинация с точки, образува своебразни равнобедрени триъгълници с пресечна точка в центъра им

За първи път под един скален навес намерихме тази керамика, правена на ръка с орнаментиран шнур под устието, характерна за периода от ранния неолит до бронзовата епоха.

Парчето отгоре

Парчето от другата страна, за да се види начина на изработка.

Аналог на керамиката от Щутград с тази от праисторическото селище край село Сърнево до Раднево, датирано от късния неолит. Въобще техниката на орнаментиране на съдовете по външната страна на устията с ръбов орнамент прекъсван от вдлъбвания с пръсти започва още от ранния неолит и най-вероятно има дълбоки палеолитни корени. Тази техника и начин на орнаментиране се запазва и през бронзовата епоха

Вероятно неолитно парче керамика от Орлова скала с трапецовидните ниши, край село Сърница, Североизточни Родопи - аналог на това от "свети Никола" от Щутград до Ситово и Сърнево, край Раднево.

Досега бяхме намерили парчета само с единичен орнаментиран шнур по тялото на съда, за първи път, тук, излезе и двоен. Вероятно става въпрос за керамика отново от средния и късния период на желязната епоха, според датировките на официоза. Подобна керамика е намирана в долмените, според официоза.

Разновидности в орнаментиката на шнура, което е уникално, защото макар и да е вариация на една и съща тема, все пак това е творчество, което макар да утвърждава традицията, в него вече се заражда търсенето на нови идеи и изразни средства, които ще сложат началото на нова епоха.

Тънкостеннно фино парче от съд, чието устие е създадено вълнообразно. Уникална изработка.

Фините съдчета се срещат често на Щут. Това е с набодена с остър предмет украса

Отново парченце от тънкостенен съд с набодена украса с острие.

Отново керамика от Щут, от същия период, но вече инкрустирана с врязани линии

Грубо дъно на съд, правено на ръка с дебели стени

Дъното на съда, от вътрешната страна

Част от купа или чиния с устие наклонено навътре, характерно според официоза за късната желязна епоха.

Езичеста дръжка на съд, вероятно то ранножелязната епоха, но тя не е нещо ново за Щут.

Дръжка поставена под ъгъл с лек наклон надолу, служещ за закрепване на съда във висящо положение. Вероятно става въпрос за кухненски съд (варене на вода, сготвяне на гозба)

Рудна шлака от седловината между св. Никола и втория голям централно-северен дял на Щут с пещерата. Щут, освен светилище е бил голям металургичен център. Нещо много характерно за района на Ропката. Тук няма изненади. Рудодобива е за нуждиде на бита и развитие. Изненадата може да дойде от това, когато един ден разберете, че рудодобива често е съчетаван с изсичането на каменни звездни карти (Квачки с пилета)

Уникалното изделия от кост, намерено на Щут - амулет, част от гердан или нещо подобно, по-малко вероятно - кост за гадаене. Дупките в двата края на костта са пробити в две разлини но взаимнопресичащи се кръстовидно равнини

Обработката на костта отгоре

От другата страна единия край се е отчупил, но си личи,ч е начина на обработка е същия.

Символ от централната част на Щут

www.voininatangra.org/modules/xcgal/albu...s/10544/P1040789.JPG

в съпоставка със сходни нему символи





Според Чифин (Сичин), това е символ на Нибиру (планетата на кръстопътя)

Всякакви възможни аналогии сме правили на надписа от Щутград, край село Ситово с други подобни нему. Недълго, след като публикация във Виртуалния музей говореше, че надписът вероятно е от 6500 г. пр. хр. и че около него са намерили керамика от групата Винча (нещо, което не може да се потвърди на терен, поне засега, около самата камера на надписа), дойде и книгата на Васил Николов "Неолитни култови масички", в която на една от масичките от района на Сапарева баня (Кременик-Българачево), от късния неолит се виждат абсолютно същите знаци, като тези от Ситовския надпис, както и начин на изписване. Това потвърждава това, което винаги сме твърдяли, че надписът не е от времето на античността, а от времената на дълбоката праистория. Важното, което трябва да се отбележи е, че късния неолит(6500-5700 пр. хр.) търпи своя разцвет, най-бурно и продължително развитие именно в Тракия, където създава своя собствена доста богата и самобитна култура. Тази култура се превръща в нейна емблема и оригинален белег. Археологическите изследвания показват, че през късния неолит, най-гъсто са заселени Горнотракийската низина и северните поли на Родопите, т.е. областта, в която се намира Щутград и своеобразния скален надпис. Именно слабите проучвания на този период от страна на нашата наука не са дали възможност надписът от Щутград, село Ситово да бъде припознат като неин най-ярък израз и символ и да се стигне до безобразието и небивалицата, той да бъде обявен за природен феномен.

Вътрешната част на Ситовският надпис

ВЕЛИКИЯТ ЩУТГРАД- ОКОЛНОСТИ

СИТОВСКАТА ПРОМУШВАЧКА И ЖУВАЧНАТА СКАЛА

Всички снимки в 2 страници тук

www.voininatangra.org/modules/xcgal/thum...php?album=341&page=1

(Някои от снимките се обърнаха при качването, не знам защо, затова трябва да ги свалите и завъртите, ако имате интерес. Обърнаха се и тези, на които е снимана Промушвачката)

Светилището е част от култовият комплекс "Бухльова дупка", намираща се непосредствено до реката и асфалтовият път, в източната част на подстъпа към Щутград. Скалите с промушвачката се намират право срещу самата "Бухльова дупка", от другата страна на пътя в източна посока. Сложно е качването до тях, тъй като от асфалтовият път няма много удобни места, от които човек може да се покатери на ската. А самия преход до тях е сред джунгла от дървета и камъни. Надпис на една от скалите с дата 1930 г., ни подсказва, че може би, това място не е посещавано от човешки крак вече цели 83 години. Интерес представлява "Жувачната скала", наречена от нас условно така , поради това, че основата и е от "жувак" (бял, демек жив камък). До нея се намира скална халка с изсечен скулптурно образ под нея. Малко по-нататък по скалната редица се стига до "промушвачката", която е уникална с това, че От самата масивна скала, тръгва дъговиден скален блок, съставен от отделни каменни блокове, чийто край стига до земята. Така се оформя отворът на промушвачката. Тя би била сметната за естествено природно обраувание, ако недалече от нея в югоизточна посока, не бе открита скала, чийто зикуратно оформен връх представлява скална площадка, върху която е изсечена звездна карта. Това е поредната звездна карта, която откриваме в района. Площадката със звездната карта гледа право срещу Бухльова дупка откъм изток и скалният проход, стигащ от нея до реката. Картата се състои от голяма шарапана (култово кладенче) в единия и край с още две по-малки кръгли дупки по края на скалната площадка, а между тях и около тях и във вътрешното пространство на площадката - множество други такива с различни размери. Срещу площадката с картата, от другата страна на реката, на самата “Бухльова дупка” е оформен гигантски женски образ. Връзката между скалната площадка със звездната карта, женският образ (Великата Майка) и самата “Бухльова дупка” е несъмнена. Още повече, че откъм юг/югоизток, скалата със скалната площадка на върха представлява първичен мъжки образ. Наличието на тази огромна женска фигура на самата Бухльова дупка, която може ясно да бъде видяна като такава само от източната посока, разкрива вече смисъла на това наименование “Бухльова”. То не идва от това, че там просто е живял бухал. Бухалът и совата са нощни птици, символи на нощта и мрака, непонасящи дневната светлина и като такива (символи) имат двойствено значение, както позитивно, така и негативно. Едно обаче е ясно, совата е свързана с Атина Палада (Балада), тя е нейна свещена птица и женския скален образ на самата Бухльова дупка, най-вероятно изобразява аспекта на Великата Майка (Богинята Майка) като даряваща знание, мъдрост и благодатта произтичаща от тях. Защото и бухалът и совата могат да виждат в тъмното, а тъмното, това е мрака на материята, през които трябва да мине човешкия ум и човешката душа в пътя към светлината на Духа (Деня). Ето защо те символизират и Дуат – царството на залязващото Слънце, спускащо се зад хоризонта и често свързвано с царството на мъртвите и смъртта, което обяснява и отрицателните характеристики на тези две птици в различните народи. И въпреки тях, бухалът трябва да се смята за водач на човешката душа в мрака на материалният свят. В Китай, обаче бухалът има един много интересен аспект, който го доближава до Едиповото начало (той там е смятан за отце и майкоубиец, както Едип, който убива баща си, жени се за майка си, която впоследствие се самоубива). Символизира мъжката Ян (понякога в нейните крайности), която се проявява при лятното слънцестоене и се свързва с огъня, светкавицата, ковачеството и лятната суша. В ръката на Богинята обаче, крайностите на Ян се уравновясяват, а календарните аспекти на култовият комплекс “Бухльова дупка” постепенно се разкриват. Тук ясновиждането на Бухала в мрака преминава в пророчество и съновидение, сънуването започва да носи знание, защото когато материята е упоена от съня (Хипнос), духът е свободен да шества в Божествените светове на Всемира. Прекосяваме мислено реката и преминаваме към другата страна , където е скалната промушвачка. Още на първите скали над пътя почти една до друга стоят скали, в които имаме две змиевидни изображения – едното е на излизаща нагоре змия, а другото, на змия, връщаща се в земята ( в дупката си). Това е светилището на Дионис Загрей (Асар/Озирис). Когато змията излиза нагоре, силата на Слънцето нараства и това е Дионис Сабазий по простичко наричан “дневен Дионис”, свързан с началото на пролетта и лятото, господар на змиите-чувачки, а когато змията слиза надолу, както е в другото скално изображение (там тя е и по-дебела, но по-къса), силата на Слънцето намалява и идва есенно-зимният период. Това е Дионис Загрей ( наричан още “рогатата змия). Това са и две основни концепции на движението на огнената сила вътре в човека, но сега няма да засягаме този въпрос. Зевс в образа на змей (змия) се съвкуплява с Персефона и от този брак се ражда Дионис (Асар/Озирис). Скалната промушвачка срещу Бухльова дупка, както и на други места из България е вид змейова дупка и вероятно неин стопан е змията. Когато тя премине през нея си съблича кожата и това е част от метаморфозите на идеята за прераждането и обновяването. Всяка смърт е съпроводена с едно ново раждане и възраждане, един вид прехождане от едно измерение на времепространството в друго. Именно затова е служила тя, “промушвачката” – за преход между измеренията и пътуване във времепространството, смяна на формата. Нещо много характерно за нощния Загрей преди да бъде разкъсан от титаните. Дори самото превръщение на нощния Загрей в дневен Сабазий е преход между световете съпроводен със смяна на енергиите и състоянието. Нощният Дионис Загрей се символизира с огнената змия, а в Китай Огнения Дракон често се смесва с образа на Бухала. Виждаме как енергията преминава ту от едната, ту от другата страна на скалните масиви от двете страни на реката и циркулира динамично между мъжкото и женското начало, изпридайки ги в една обща тъкан. Тогава разбираме защо е необходим Бухала в един извънпланетарен аспект – да ни преведе през мрака на космичното пространство, между неговите измерения, там, където сетивата на ума са са безсилни да дадът ориентир. Скалата със скалната площадка и звездната карта е ясно, че това е образа на нощния Дионис, чиято най-висша същност Орфей изразява в своя “Химн за Дионис”: “ Славя аз шумният бог Дионис, вседържецът земен с бичи рога, избавител, господар на звездите...” . Виждаме как с едно изречение Орфей създава една съвсем нова представа за Дионис, не земната, а небесната представа за него – господар на звездите. Представа, която никой никога не споменава, всички се занимават с близките до всекидневието и състоянието на човека представи за него. Затова неслучайно звездното небе изсечено върху темето на скалата и скалният образ, който го олицетворява ( срещу Бухльова дупка) изразява най-висшата, космична представа за него. Разкъсването на Загрей от титаните е кулминацията на вселенският сътворителен процес. Макрокосмичната цялост неделима и вечна се разтила в безброй микроелементи, в които е душата на Бога, за да бъдат и същевременно не е, за да имат те своя собствен път на развитие. Всяка звезда има своята индивидуалност, но тя е индивидуалност, която е в общото тяло на Бога и не съществува извън него. Така се създава микрокосмоса, така се създават звездите, които са душите на раждащите се и душите на починалите, които се завръщат в общата божествена цялост. Загрей е “великият ловец”. Кой може да обясни какво точно е ловувал той? Тази негова тайна е останала втъкана в християнството по един много изящен начин: “И рече им Исус: Вървете след Мене, и Аз ще ви направя да станете ловци на човеци. И те веднага оставиха мрежите и отидоха ...”. Това е древният Загрей. Затова в онова ново сътворение от пепелта на титаните и неговата кръв се слага началото на човека, какъвто го познаваме днес. Това, което ще остане чисто и небесно в него ще бъде Сърцето. То ще бъде спасено и изведено от сътворителният процес и материалният свят от Атина Палада, и върнато при Зевс, за да стане Слънце – вседържител на еволюцията на боговете и хората. Така от мрака на невежеството човешката душа възлиза към светлината на Деня.

A това са клипове от Щутград на наши приятели от София, които бяха там около 24 май