Човек запълва името си със съдържание и му дава живот.
Моят отговор е следният.
Един народ
1.01.2009 г.
Имало е нявга един могъщ народ.
Строил е в старо време красиви градове.
Минавал е реките, където няма брод.
Нарекоха го племе, а бил като море.
Живял е в Зората на тези времена
в Рая на Земята, в райската страна.
При гордия Балкан и синята река,
до Черното море, до златна равнина.
И мислели го прост, а мъдър той е бил
Роби не държал. Самия роб не бил.
Предизвиквал завист у робите по дух.
На никой не се молел. Разбивал ги на пух.
Оръжия владеел нечувани до днес.
В Свобода живеел - умирал е за чест.
Питали го други за най-важните неща:
Как да се живее почтено на света ?!
Прогонен бил отдавна – завърнал се със меч
по родственото право - при свойте братя веч.
На колене поставял империи велики,
на милиони хора променял е съдбите.
Наричаха го траки и варвари, и диви.
Децата му до днес в света са още живи.
И дори с положена на дръвника глава
Българин съм !–викаше –Такъв и ще умра!.
На други Вяра даде. Даде им писмо
Забравиха го бързо – отвърнаха със зло.
Но никой не обиди и нищо не оспори,
че Българския бог го гледаше отгоре.
Посягаха мнозина със мръсните ръце,
посичаше ги бързо, когато силен бе.
Но истинската сила му беше във ума,
в горещото сърце и в чистата душа.
Забравили са всички за нашия народ,
а името му днес равно е на чума.
В самодоволство плува днешния живот…
Но…!.. Още не сме казали последната си дума…….
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
