Траки = пеласги = българи? какво мислят древните по въпроса

Човек запълва името си със съдържание и му дава живот.
Моят отговор е следният.

Един народ
1.01.2009 г.

Имало е нявга един могъщ народ.
Строил е в старо време красиви градове.
Минавал е реките, където няма брод.
Нарекоха го племе, а бил като море.

Живял е в Зората на тези времена
в Рая на Земята, в райската страна.
При гордия Балкан и синята река,
до Черното море, до златна равнина.

И мислели го прост, а мъдър той е бил
Роби не държал. Самия роб не бил.
Предизвиквал завист у робите по дух.
На никой не се молел. Разбивал ги на пух.

Оръжия владеел нечувани до днес.
В Свобода живеел - умирал е за чест.
Питали го други за най-важните неща:
Как да се живее почтено на света ?!

Прогонен бил отдавна – завърнал се със меч
по родственото право - при свойте братя веч.
На колене поставял империи велики,
на милиони хора променял е съдбите.

Наричаха го траки и варвари, и диви.
Децата му до днес в света са още живи.
И дори с положена на дръвника глава
Българин съм !–викаше –Такъв и ще умра!.

На други Вяра даде. Даде им писмо
Забравиха го бързо – отвърнаха със зло.
Но никой не обиди и нищо не оспори,
че Българския бог го гледаше отгоре.

Посягаха мнозина със мръсните ръце,
посичаше ги бързо, когато силен бе.
Но истинската сила му беше във ума,
в горещото сърце и в чистата душа.

Забравили са всички за нашия народ,
а името му днес равно е на чума.
В самодоволство плува днешния живот…
Но…!.. Още не сме казали последната си дума…….

Прекрасно!

Това е самата истина!

ЕЕЕ, попринцип не пиша много, но съм длъжен да отбележа колко добро е това стихотворение! Невероятно!

Ето още едно за капак.

Последна битка
на баща ми
23.4.1991 г.

Тежко отекват прашни ботуши,
бели градища димят.
Отеква в скалите конския тропот,
извадени саби блестят.

Напред ни зове наща стара Родина.
Назад е разруха и смут.
Нашите хора бяха малцина,
но всички се биха до смърт.

С Тангра напред! - викаше канът
Хазарите бяха безброй…
Сред кървави саби стрелите свистяха….
Това бе последния бой.

Тежко отекват прашни ботуши,
в гробовете смелите спят.
Нагоре към Тангра яздят душите,
с конете по Млечния път.

Чудесни стихове пишеш Огния!
Имаш ли издавана стихосбирка?

Не съм издавал собствена. Имам две-три публикации в местния печат и обща стихосбирка с други автори.

На първо време бихме могли да поместим твои стихове в бъдещия вестник Български Сарактъ, а пък после що да не издадем стихосбирка?

Разбрах за тази идея. Имате моето съгласие. А за стихосбирка, ще видим...

Ето още едно.

Въпроси

14.01.2009 г.

Един народ в света живее,
приятели той няма днес.
Младежта му днес линее.
Забравил е и Род и Чест.

Като вятъра листата
пръсна своите чеда.
Сам заби в сърце камата.
Сам се обрече на беда.

А децата му прекрасни
се продават за пари.
Светлината му угасва-
стенат кости на бащи.

А вразите му злокобни
търкат сладостно ръце.
Парят думите прокобни….
- Ще ви изстрием от света….

Защо търсим пак утеха
във фалшиви чудеса?
Ще намерим ли пътека?
Да останем на света.