Историята на българите

Не, историята на българите е друга... - отвърна ми и остави изрисувания лист настрани. - Историята им е съвсем друга - с неохота повтори той.
- Чела съм - казах аз, за да го насоча към темата, която отдавна ме вълнуваше - за римски хронограф от 4 век, който твърди, че българите произлизат от Зиези - един от синовете на Сем, първият син на Ной.
- Ной и синовете му са живели на Земята около 3000 г.пр.н.е. Знае се, че от Сем са произлезли 25 племена. Едно от тях е поело на изток, и дълго време е живяло в съседство с българите. След време двете общности се сливат.., но все пак не от това племе произлизат българите...
Румен направи пауза - така и не разбрах нежеланието му да продължи по тази тема. Ограничи се само в няколко изречения, които по-скоро предизвикаха нови въпроси, вместо да дадат отговор на зададения преди малко от мен.
- Историята на българите започва с един Премъдър Човек. Името му е Баорг. Хората, които живеели с този мъдрец по-късно ги наричали баорги, барги ... Това е коренът на българите ... - Румен изглеждаше като човек, който прави публично признание за нещо много лично, нещо, пазено в строга тайна. Беше навел главата си, сякаш искаше да скрие онази допълнителна информация, изписана върху лицето. Стъпваше внимателно по думите - като по горещи камъни. Внимаваше...
Реших да пробвам изпитан ход в журналистиката - да задавам "отговори", докато интервюираният се освободи от притеснението.
Баорг е бил един от последните девет Премъдри Човека на Земята - тези, които са живели на Балканския полуостров?
Не, Баорг е от много по-ранно време и няма нищо общо с деветимата Премъдри... - Румен продължаваше да крие лицето си и сред дълбока въздишка допълни - Бил е тук по времето, когато на Земята е нямало войни и злоба между хората, през оня 2000 годишен период, когато всичките Премъдри Човеци и хората са живеели на Земята без никакви проблеми помежду си. Това е времето на Баорг - 17000 до 15000 г. пр.н.е.
Румен вдигна очите си. Погледът му допълваше казаното. Но все пак подчерта:
Благодарение на Премъдрия Баорг, българите носят проявеното познание за Великия Свидетел в себе си... Носели са го, защото са имали Разбиране за него!
Великия Свидетел... Частицата на Господ в нас...
- Да, частицата на Господ в нас...
Стоях смълчана и вглъбена в себе си... След време го попитах:
- Какво било познанието, което са давали Премъдрите на хора та от онова време?
- ...Спри да пишеш! Това се предава само устно! - ...!
Добре, ще ти кажа най-важното. Великият Свидетел или частицата на Господ в нас идва с Името!
Кое име? Което ни дават родителите след като се родим?
Не, не това име...

"Ти си това II" - Румен Чорбаджийски

Само с няколко изречения искам да споделя моето разбиране за символите в публикуваната снимка на двуглавия орел т.к. считам, че има връзка с познанието на българите.
И хайде да не говорим за пентаграми, хексаграми, паралелепипеди и седмоъгълници.
На мрамора са изобразени два кръга един в друг, във външния кръг долу е изобразено цветче с шест листенца, от ляво и отдясно в пространството между двата кръга са разположени листенца опасващи като венец по малкия кръг, в основата на този символичен венец е шест листното цветче. Във вътрешния кръг има двуглав орел и над него цветче със седем листенца.
От гледна точка на Човека тази картина символно представя един от аспектите на проявено съзнание и пътя за неговото разбиране.
Шест листното цветче символизира шесте центъра на съзнание „шестте врати”, през които трябва да премине човек, и ако това стане и пред него се разтвори шестата врата, едва тогава изгрява "Всевиждащият Бог Творец" или шестия център на съзнание изобразен символично със Всевиждащият двуглав орел – Цар на небето.
Над него цветчето със седем листа символизира седмия център на съзнание или безграничния статичен аспект на самосъзнанието.
Седемте листа между двата кръга символизират седемте центъра на съзнание в човека и седемте стъпки, които трябва да направи този, който иска да извърви пътя…
Различните религиозни системи боравят с различна терминология…но все пак истината е една!
За мен българите са носители на Божествено познание!

men писа: Само с няколко изречения искам да споделя моето разбиране за символите в публикуваната снимка на двуглавия орел т.к. считам, че има връзка с познанието на българите.
И хайде да не говорим за пентаграми, хексаграми, паралелепипеди и седмоъгълници.
На мрамора са изобразени два кръга един в друг, във външния кръг долу е изобразено цветче с шест листенца, от ляво и отдясно в пространството между двата кръга са разположени листенца опасващи като венец по малкия кръг, в основата на този символичен венец е шест листното цветче. Във вътрешния кръг има двуглав орел и над него цветче със седем листенца.
От гледна точка на Човека тази картина символно представя един от аспектите на проявено съзнание и пътя за неговото разбиране.
Шест листното цветче символизира шесте центъра на съзнание „шестте врати”, през които трябва да премине човек, и ако това стане и пред него се разтвори шестата врата, едва тогава изгрява "Всевиждащият Бог Творец" или шестия център на съзнание изобразен символично със Всевиждащият двуглав орел – Цар на небето.
Над него цветчето със седем листа символизира седмия център на съзнание или безграничния статичен аспект на самосъзнанието.
Седемте листа между двата кръга символизират седемте центъра на съзнание в човека и седемте стъпки, които трябва да направи този, който иска да извърви пътя…
Различните религиозни системи боравят с различна терминология…но все пак истината е една!
За мен българите са носители на Божествено познание!

Ето, виждаш ли, а искаше аз да ти тълкувам символа или да давам мнение. Поклон за това тълкуване. Мисля, че добре си отразил издигането на Орендата, защото по вертикалата, отдолу-нагоре това е именно така. Имам само някои вметки - "безграничен статичен аспект на самосъзнанието..." Значи в безграничността няма статика, именно там е динамиката. Ние не можем да я уловим, понеже "взирайки се" в нея, всичко ни изглежда "статично", именно, поради безграничността.
В седмото колело, няма самосъзнание. Този етап отдавна е извървян. Там може да се говори, примерно за свръхсъзнание, което ни води до сливането със същността.

---

"едва тогава изгрява "Всевиждащият Бог Творец" или шестия център на съзнание изобразен символично със Всевиждащият двуглав орел – Цар на небето."

---

Точно, защото шестия център винаги е бил описван "разделен" на две половини, условно. Неслучайно имаме двуликия Янкул/Янус..., Всъщност двуглавия орел с разперени криле е просто IYI. Никой не е обърнал внимание на това. Хетски го слагаха тоя орел, какъв ли още не.
Седмолъчката над двуглавия орел е и безспорен удар върху теориите на ираноидите, според които ние сме маздаисти, зороастристи и какво ли още не. Седмолъчката е над раздвоението, над разделението, над полярността! Там, където е тя, няма категории - добро и зло, всякакви категории, липсват!
Впрочем символа може да се разгледа и отгоре-надолу, Слизащата Сила. Той може да се разгледа в множество аспекти.

Това което описах за двуглавия орел беше от гледна точка на човека като микрокосмос, а сега е хубаво да си обясним нещата от гледна точка на макрокосмоса.
Всичко е въпрос на гледна точка и зависи от изходната позиция на наблюдателя.
Ако човек успее да разшири съзнанието си и успее да погледне надолу от позицията на чистото съзнание или седмия център в космически мащаб интересно какво ще види …може би някаква символична форма … израз на Бога Творец….
Така или иначе Онгъла /восъчната пита / е реалност. Българите като носители на божествено познание са живеели на земята спазвайки Небесните принципи…..

Каменна икона с двуглав орел.
Не мога да коментирам дали описанието под нея е правилно.
Някой ако може да каже, какво изобразява като цяло.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Jordan_13 писа: Имам само някои вметки - "безграничен статичен аспект на самосъзнанието..." Значи в безграничността няма статика, именно там е динамиката. Ние не можем да я уловим, понеже "взирайки се" в нея, всичко ни изглежда "статично", именно, поради безграничността.
В седмото колело, няма самосъзнание. Този етап отдавна е извървян. Там може да се говори, примерно за свръхсъзнание, което ни води до сливането със същността.

Здравейте, интересна тема, което няма как да не ме накара да се включа.

Безграничността означава без граници, както навътре така и навън.
Възприета по този начин безграничността поражда статика. Няма кой, кое да се движи. Динамиката е когато статичния океан се задвижи чрез своите вълни.
Вълните в океана са динамичния принцип, който е "роден" от статичния.

Имайки вече това разбиране, то разглеждайки самосъзнанието като статика - там където няма друг, т.е. няма кой да се движи, можем спокойно да го наречем безгранично. Т.е. самосъзнанието е безграничност, която можем да обобщим с термина използван от Jordan_13 - свръхсъзнание.

Според мен объркването тук може да дойде от грешното разбиране на смисъла на думата "самосъзнание". Ако тя визира индивидуалното аз, т.е. индивидуалния ум, в който властва Его, то тогава съм съгласен, че вече трябва да е извървян така наречения етап.
Но ако под Самосъзнание се разбира Единност, "когато няма друг освен мен", то тогава тази дума ще бъде тъждествена по смисъл на Свръхсъзнанието или още статичния аспект, където няма форми, няма и движение.

Интересен е и въпроса, който поставя men. Но как да свържем познанието за Космическия ред с нас самите? Нали едното е отражение на другото, каквото горе, това е и долу... Не е ли по-логично тогава първо да разберем какво сме самите ние? Тогава според мен ще имаме възможността да сменяме изходната позиция, или още "ъгъла на виждане" като наблюдател. Може би това men нарича "разширяване на съзнанието" до позицията на Чистото Съзнание.

Благодаря за вниманието.

ntsk писа:

Jordan_13 писа: Имам само някои вметки - "безграничен статичен аспект на самосъзнанието..." Значи в безграничността няма статика, именно там е динамиката. Ние не можем да я уловим, понеже "взирайки се" в нея, всичко ни изглежда "статично", именно, поради безграничността.
В седмото колело, няма самосъзнание. Този етап отдавна е извървян. Там може да се говори, примерно за свръхсъзнание, което ни води до сливането със същността.

Здравейте, интересна тема, което няма как да не ме накара да се включа.

Безграничността означава без граници, както навътре така и навън.
Възприета по този начин безграничността поражда статика. Няма кой, кое да се движи. Динамиката е когато статичния океан се задвижи чрез своите вълни.
Вълните в океана са динамичния принцип, който е "роден" от статичния.

Имайки вече това разбиране, то разглеждайки самосъзнанието като статика - там където няма друг, т.е. няма кой да се движи, можем спокойно да го наречем безгранично. Т.е. самосъзнанието е безграничност, която можем да обобщим с термина използван от Jordan_13 - свръхсъзнание.

Според мен объркването тук може да дойде от грешното разбиране на смисъла на думата "самосъзнание". Ако тя визира индивидуалното аз, т.е. индивидуалния ум, в който властва Его, то тогава съм съгласен, че вече трябва да е извървян така наречения етап.
Но ако под Самосъзнание се разбира Единност, "когато няма друг освен мен", то тогава тази дума ще бъде тъждествена по смисъл на Свръхсъзнанието или още статичния аспект, където няма форми, няма и движение.

Интересен е и въпроса, който поставя men. Но как да свържем познанието за Космическия ред с нас самите? Нали едното е отражение на другото, каквото горе, това е и долу... Не е ли по-логично тогава първо да разберем какво сме самите ние? Тогава според мен ще имаме възможността да сменяме изходната позиция, или още "ъгъла на виждане" като наблюдател. Може би това men нарича "разширяване на съзнанието" до позицията на Чистото Съзнание.

Благодаря за вниманието.

Аз не съм много съгласен. Статика, по принцип няма. Дори във Върховното Самосъзерцание на Абсолюта, където вече нищо не съществува, от онова, което е било като свят преди, статика няма. Тази идея за статиката идва от нашето позициониране на ума в наблюдението на безграничността. За динамиката не са нужни граници или измерения, за да е налице. Така ние я констатираме, че е. И то я констатираме като Движение, а Динамиката е много повече от Движение.
Всички доктрини говорят за пустотата, за статиката в нея, за покоя, за блаженството, но това са умствените схващания за нещо, което не може да се обхване с ума, а само с Духа. Самия пример е преди Сътворението, където още нямаме нищо, а само тъмнина над бездната, но Духа Божи се носи над водата.
Единността е в свръхсъзнанието, защото то е надчовешкото, което ни слива в Същността. Изтока, по принцип не говори за "няма нищо друго, освен мен", той говори "Аз съм То"; "Аз съм Това"; "Аз съм Брахман". Това е свръхсъзнанието и това е Огледалото на колобъра. Свръхсъзнанието е онова, което ни освобождава от човешкото - подсъзнание, съзнание, самосъзнание (това са само стълби, по които се изкачва човека), но това е съвсем друга тема и мисля, де не се дискутира точно в тази тема.

Принципа изисква допълнение, той вече не е само: Онова, което е горе, е като онова, което е долу, а:

"Онова, което е вън от нас, изразява онова, което е вътре у нас, за да се изпълни Единството и осъществи Целостта".

"Значи в безграничността няма статика, именно там е динамиката. Ние не можем да я уловим, понеже "взирайки се" в нея, всичко ни изглежда "статично", именно, поради безграничността."

Както ние не забелязваме, че Слънцето се движи по еклиптиката си в галактиката. И дори, ако не е Небето, не бихме забелязали, че Земята се вьрти. За подобни твърдения, отричащи статичността, някога Инквизицията изгори Джордано Бруно.
Интересно ми е мнението на men за обратния процес на Орендата. Слизането и от горе надолу. От макрокосмоса на Ден Грее към човека? И трябва ли той да се е изкачил достатъчно високо по вертикалата, т.е. да е изкачил шестото стъпало, за да кацне Орела на главата му? Там, където предците ни са носели чембасите.
И можем ли ние като Движение в частност и като народ в цяло да го постигнем? Защото натам води пътя. Нашите са го постигали някога все пак.

В лоното на Орела от снимката забелязвам и нещо като яйце. А другата снимка на antijew е вече похристиянчения му вариант. Данчо има и той една подобна, този път от много стара странджанска икона, няма да е лошо да я пусне и нея.