Статика, по принцип няма. Дори във Върховното Самосъзерцание на Абсолюта, където вече нищо не съществува, от онова, което е било като свят преди, статика няма. Тази идея за статиката идва от нашето позициониране на ума в наблюдението на безграничността. За динамиката не са нужни граници или измерения, за да е налице.
Интересен начин на мислене.
Според моята логика, а и според общоприетите определения "динамика" представлява движение. Т.е. едно и също е. Щом има динамика все някой или нещо трябва да се движи. Само всепроникващия е отвъд всякакви форми и движения, т.е. само си стои... статичен е.
Динамиката като дял от физиката/в частност механиката/ изучава причините за възникване на движението на обектите. Когато обаче говорим за субект, то тогава по-вярно според мен е да се използва думата "статичност".
В тази връзка индивидуалния ум, който "наблюдава безграничността" по-скоро визира динамичния принцип в самата безграничност. Така констатираме, че ние не сме нищо друго освен движение/вълни/ в океана на съзнанието. Но какво става с този фалшив "аз", когато възприеме статичната непроменяемост - това, което Е? Ами излиза извън собствените си граници, това става..
Т.е. това което се опитвам да обясня е, че нашия ум борави с граници. Той е този който създава времето дори. Времето за нашия ум е сбор от последователни мигове, които сами по себе си имат граница.
В този смисъл когато разширим индивидуалното си съзнанието ние ще възприемем статичния аспект, а неговата действителност е отвъд времето, следователно и отвъд пространството.
Тази Действителност/статичния аспект/ визира истинското Самосъзнание за нещата, а динамиката остава вътрешно явление за нея.
Иначе много ми допадна израза "огледало", който използвахте. Моето разбиране е, че нашето обусловено съзнание всъщност живее в света на отраженията, то възприема света на отражението, "мисли" себе си за отражението.
Интересен обаче е момента когато осъзнаем, че всъщност ние не сме отражението, а в действителност сме този който се отразява. Този Аз е истинския и той е отвъд границите на излюзорната динамика на формите, изразена в отражението на огледалото. Тогава развиваме Наблюдателя в себе си.
Знам, че българите са имали това древно знание, за този наблюдател.
Имали са и едно друго познание, което визира действителността дори отвъд статичния океан, за който се заговорихме.
Важно е тук обаче да разграничим едното от другото.
Нека за начало говорим само за Статичния океан.
Динамиката предполага движение, а то е свързано с форми. Кой е този в нас който движи формите - това е ума. Той задвижва за нас този процес. Какво е изражението му в космичен аспект - според мен това е Разум, който можем да наречем Космически. И този Космически Разум е различен от Статичния океан, така както нашия индивидуален ум е различен от нашето Самосъзнание.
"Онова, което е вън от нас, изразява онова, което е вътре у нас, за да се изпълни Единството и осъществи Целостта" - този принцип, който ми цитирате много ми напомня за Шива-Шакти принципа при индийците.
Шакти е спящата сила в нас, а Шива е Самосъзнанието/свръхсъзнанието, както Вие го наричате/. Когато Шакти и Шива се слеят се постига въпросното Единство. Това означава ние да се самоосъзнаем в Целостта.
Ако свържем казаното дотук за нашето Самосъзнание и за Статичния океан, можем да заключим, че нашето индивидуално самоосъзнаване е пътя към Чистото Съзнание в космичен аспект. Но преди това се налага да се освободим от границите на собствения ни ум. Т.е. преди да издигнем своето Шакти към Шива, трябва да свършим и някои други неща.
Сега си мисля, дали древните българи по нашите земи не са предали това познание на индийците?
Според мен - да!
