Годината Дилом (на Змията) - година шеста
ГОДИНАТА ДИЛОМ (НА УМАЙ)
На 21 срещу 22 декември 2024 г., в 00.00 часa, Великият Аратеб (Свещеното Огнище) бе запален за шести път, изречени бяха Свещените Слова в 4-тe посоки на света и настъпи годината Дилом - Годината на Умай Артимас!
Да ни е честита!
ГОДИНА ДИЛОМ 6793 / 2024-2025 Г.
СЛОВАТА НА СИЛАТА
Изречени на Свещеното Огнище
в 4-те посоки на света
ТАНГРА ДИЛОМ!
ТАНГРА УМАЙ!
На Свещеното Огнище,
Призоваваме Теб, Вечно Небе!
Добре дошла ни
Турун Артимас, Умай кош, От Ене, Балада, Акай,
Умай Бийке, Бозби Умай, Бай Ене, Майрам, Рамай, Радимай
Турун Аби Умай, Ана Аби, Аби Айрам, Бабамай
Дилом!
Добре дошла ни, алп бийке!
Не мога да нарисувам очите ти- вечносиньото Небе,
не мога да целуна гърдите ти - снежнобелите планини,
не мога да докосна косите ти - златно зрелите жита
не мога да погаля нозете ти - белите брези
не мога да уловя стрелата ти, отдавна пронизала сърцето ми,
О, Умай, кан бийке, Царице на Българите,
криле на душата ми дала в Тангра да бъда!
След хилядолетие на забрава,
На смърт, окови и сълзи
Към Вечното Небе в смирение протягаме ръце:
От Ене, Чак Чак, Теб бийке,
Нов огън в огнищата ни запали,
Нека бъдат драги, нашите жени
Безброен детски плач в люлките, ечи!
Уют и топлина във всеки дом
А в душите – любовта е твой закон!
Кърми Умай ти нашите деца
Ти – Българската Майка и Жена!
Умай, Проклятието снеми!
Тангра, Благослови!
Свещен Огън – Чистота, Истина и Свобода!
Дилом, Дилом – на Тангра нов Закон!
Турун Артимас,
Враговете – вън от Рода ни!
Нека Яга, не мърсува с плътта ни!
Душите им – далече от нас,
В страната на Дахус, във Вечният Мраз!
Умай, Българска Майко,прероди ни!
Децата на Тангра отново роди ни,
Изгрява алпски род – нов български народ!
Обновена порода и обновена природа
Равновесието там върни, осквернителите – накажи!
На този свят, появи се зло,
срещу него застане добро;
дойде добро срещу него застане зло!
Умай, Умай от излишъка на зло,
Земята облекчи,
Хармонията на Везната възвърни!
Кан Гират, Кан Гират – над добро и зло
да прелетя през Времето към Вечността!
Умай, Проклятието снеми!
Тангра, Благослови!
Свещен Огън – Чистота, Истина и Свобода!
Дилом, Дилом – на Тангра нов Закон!
Един Тангра, един Кан, един Закон, един Народ, Велик Събор, Вечен Саракт!
Да ни е честита годината Дилом– годината на българската майка и жена, годината на делотворството!
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
Като разбрах, че към Смолян имало закъсали коли заради снega, беше ясно, че навяскъде ще е снежен апокалипсис. Но няма нищо по-хубаво от лошото време. Аз самият поисках такова време. Ритуалът и Еднажден са важни и то особено много тази година.
ДА БЪДЕ! Тангра Ешкесен.Умай, Проклятието снеми!
Тангра, Благослови!
Свещен Огън – Чистота, Истина и Свобода!
Дилом, Дилом – на Тангра нов Закон!
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
Водещ сътрудник
Болгары тенгрианцы- земля Умай, небо Тенгри!
Йордан Стайков/Наиля Абикенова: Это, несомненно, так, когда она — Дилом, Змея. Здесь вообще нет никакого противоречия. Но в булгарском тенгрианстве Умай сначала — Артимас (девственница), а ее первая форма — двуглавая орлица. От этой и первой формы происходят все изображения двуглавого орла в древности на территории Малой Азии, Балкан и везде, где он встречается. Среди болгар особенно распространена ее птичья форма. Другой такой ее птичий облик — журавль (турна или турун), с помощью которого Она приносит небесную силу Тангры к голове правителя болгар в виде венка (короны). В болгарском сказании Умай имеет птичий, звериный и человеческий облик, и часто из птичьего облика она превращается в животное (лань, волчица и т.н.), а затем в человеческий облик. Так осуществляется связь Неба и Земли.
Това е така, несъмнено, когато тя е Дилом, Змия. Тук въобще няма противоречие. Но, в българското тенгриянство, Умай първом е Артимас (недокосната от мъж) и първата и форма е двуглавата орлица. От тази и първа форма произлизат всички изображения на двуглавият орел в древността на територията на Мала Азия, Балканите и където другаде се среща. При българите особено много е застъпена нейната птича форма. Другата такава нейна птича форма е жерава (турна или турун), с която Тя донася небесната сила на Тангра в главата на владетеля на българите под формата на венец (корона). В българският разказ Умай има птича, животинска и човешка форма и често от птичaта си форма, тя преминава в животинската (сърна, вълчица и т.н.) и след това в човешката. Така се осъществява връзката Небе-Земя
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
=============================================================
www.facebook.com/share/p/1AqvL8WAHE/
MIlen Ivanov
1 д ·
Ровя си аз из Интернета, за да изследвам едни от „падналите от Марс“ народи на Северното Причерноморие, или известните ви „ПЕЧЕНЕГИ“. Византийските и арабските хронисти използват този термин, когато споменават това племе. Арабският географ Ибн Фадлан ги нарича „баджна“. Баджанаки/Бедженаки според масовия историк е тюркското име, използвано от съседни тюркски народи.
Така… Да видим сега кой кум, кой сват, кой на булката брат и кой ще се окаже БАДЖАНАК накрая… 😊
Ако потърсите официална информация то на прима виста ви залива следната информация:
„Думата баджанак има тюркски произход и означава "роднина по сватовство" или "зет". Тази дума е запазена и до днес в НЯКОИ тюркски езици, където bacanak означава "съпруг на сестрата на съпругата" (т.е. зет, но не пряк роднина).
Интересното е, че думата почти не се използва в съвременните тюркски езици. Единствената връзка, която има е, че на азерски, baca, значи сестра.
Това ни води до извода, че баджанак няма как да е турска дума, а най-вероятно е заемка от други езици.
Съществуват различни хипотези за произхода и значението на това название, които надхвърлят модерния тюркски контекст:
1. Ранно тюркско значение
В старите тюркски езици думата баджанак може да е означавала „свързани чрез брак“ или „съюзници“. Тюркските племенни съюзи често се основават на роднински и сватовски връзки, което прави думата подходяща за обозначаване на обединение на племена.
2. Смесен индоевропейско-тюркски произход
Печенегите са живели в регион с интензивно взаимодействие между тюркски и индоевропейски култури, включително скити, сармати и траки. Названието може да е комбинация от тюркски термин и местен индоевропейски елемент, което би обяснило защо думата не се среща широко в съвременните тюркски езици.
Баджанак вероятно произлиза от древен термин, който отразява племенни или роднински съюзи, характерни за социалната организация на печенегите. Въпреки че в съвременните тюркски езици думата не се използва с това значение, тя вероятно е имала широко културно значение в епохата на печенегите.
Но да проверим една хипотеза, която както ще видите има право да бъде считана за доста вероятна.
В българският език има останала една стара дума (Тук следва да си отговорим и на въпроса трябва ли Вазов да се чете в оригинал… 😊) Думата е БАДЖА.
Думата баджа има различни значения в различни култури и езици, които могат да се използват за интерпретация на етимологията на баджанак или други сродни термини. Нека разгледаме възможните значения:
В старите и съвременните тюркски езици "баджа" може да се свързва със значение, което описва "роднински връзки" или "сватовство". В турския език (в някои само) думата "bacı" (произнася се „баджъ“) означава "сестра".
В индоевропейските езици няма пряка връзка със "баджа", но подобни звучения могат да имат значение на "общност" или "роднинство", свързани с термините за семейство и социални структури. Но в старобългарския език думата "баджа" има значение и е свързана с роднинските и социалните връзки. Тя произлиза от праславянския корен и се използва за обозначаване на "сестра на съпруга" или "братова жена". В този контекст "баджа" описва роднинство по брачна линия, което е важен елемент в семейната и социалната структура на старобългарското общество. В старобългарския език "баджа" (или "бадья", свързано е с БАТ, БАТя) се използва за обозначаване на „жена на брат“ или „жена, свързана чрез брак“. В българския "баджанак" (по-късно, за съпруг на сестра на съпруга).
В старобългарския език "баджа" означава „жена, свързана чрез брак“, и има значение в контекста на роднинските връзки. Това значение се вписва в по-широкия индоевропейски контекст, където роднинството е основа за социална структура. Възможно е използването на "баджа" в старобългарския да е допринесло за по-късната употреба на "баджанак" в смисъла на „роднина чрез сватовство“.
В санскрит думата "баджа" (или близки форми като bhaja, bāja) има значения, които се свързват със служене, принадлежност и почит. Това отваря интересни възможности за интерпретация на връзката й с термина "баджанак" или "баджа" в старобългарски и тюркски контексти.
Bāja (बाज) в санскрит може да означава „семе“, което символизира произход, създаване или род. Тази асоциация с "семе" е важна в култури, където родът и принадлежността са свързани с основите на социалната структура. В санскрит bhaja означава „да принадлежиш“, „да служиш“ или „да почиташ“, а bāja символизира „семе“ и произход. Ако разглеждаме думата "баджа" в контекста на старобългарския и индоевропейските корени, е възможно тя да отразява принадлежност, роднински връзки и социално значение. Тази връзка подсилва идеята, че старобългарските и тюркските термини за родство и сватовство могат да имат дълбоки индоевропейски основи.
Но и до днес в старобългарския и в някои регионални български диалекти е останало първоначалното значение на думата БАДЖА (ударението е на второто А). Тя се използва за обозначаване на огнище или домашно огнище. Това е много интересно значение, което добавя символично и практическо измерение към думата.
В контекста на домакинството баджа може да означава централното място в дома, където се съхранява и поддържа огънят. Огнището е било символ на дом, уют, семейство и общност, което го свързва с други значения на думата, като „принадлежност“ или „център“. В традиционната българска култура огнището е било не само място за приготвяне на храна, но и сакрално пространство, където се извършват обреди, свързани с дома и семейството. В този смисъл баджа би могла да символизира „основата на дома“ или „центъра на семейния живот“.
Ако баджа е обозначавала огнище, това може да обясни защо думата се свързва и с роднински термини, като баджанак. В традиционните общества родът и семейството се организират около общото огнище, което е буквално и символично израз на единството.
В много индоевропейски култури огнището е сакрален център на дома и рода, свързано с боговете на дома и семейството.
Например, в римската традиция Веста е богиня на домашното огнище, което напомня за подобната роля на огнището в българската култура.
Да, в българския език думата „баджа“ се използва за обозначаване на зидано огнище в помещение. Според статия, посветена на традиционното българско жилище, огнището, наричано още баджа или оджак, е мястото, където се кладе огънят в традиционното народно жилище.
Синоними: Комин, Оджак, Огнище
Да обобщим: „Баджа“ е преминала в тюркския от индоевропейците, вероятно от скитите, тъй като санскрит е по-стар език от тюркския а на санскрит имаме Bāja (बाज) което има значение на род. Реално това е стара дума, която оприличава огнището/баджата с рода. Абсолютно логична е хипотезата, че „баджа“ има дълбоки индоевропейски корени, преминали в тюркските езици от по-стари култури като тези на скитите. Санскритската дума Bāja (बाज), която означава „семе“ или „род“, подкрепя тази връзка, като поставя огнището (баджа) в символична връзка с рода и семейството. Това е особено значимо, тъй като огнището често е било символ на дома и рода в традиционните общества. В санскрит Bāja (बाज) се свързва със „семе“, което символизира начало, произход и род. Семето е основата на рода, както и огнището е символ на дома и продължението на рода.
Скитите, като част от индоевропейската културна традиция, вероятно са пренесли този термин и концепция в степните общества. В скитската и сарматската култура огнището е било сакрално място, свързано със защитата на рода и продължението на живота.
В много индоевропейски традиции огнището (или „домашният огън“) е било сакралният център на дома и рода, нещо, което липсва в тюрските и/или номадските народи.
Например, в римската култура богинята Веста е олицетворение на огнището, което символизира сигурността и единството на рода.
Гръцката богиня на домашното огнище Хестия също е пряко свързана с бита. Всъщност името ѝ е тракийско и всеки българин го разбира лесно: Х(Я)естия, т.е. ястие, нещо, което се прави на огнището.
В старобългарската традиция баджа може да е имала същата функция – символ на дома и място, около което се изгражда социалната и родова идентичност.
Огнището, както и семето, е място на начало и създаване – родът започва около огъня, който символизира живот, топлина и защитеност.
Думата баджа вероятно има индоевропейски произход, произтичащ от санскритското Bāja (बाज) със значение на „семе“ или „род“. Тази връзка подчертава огнището като символ на дома и рода, който стои в основата на социалната и културна идентичност. Терминът е преминал през скитите и е повлиял на тюркските езици, запазвайки своята сакрална и символична стойност. Това обяснява защо баджа е използвана за обозначаване на огнището, което е било центърът на дома и символ на родовото единство.
А сега да се върнем на печенегите. Анализът на изразите, използвани от Ибн Фадлан и други хронисти, предполага, че печенегите могат да бъдат разглеждани като родственици или наследници на индоевропейските народи, обитавали териториите на Северното Причерноморие. Това е важна хипотеза, която преосмисля стандартната представа за техния произход като номади от далечните степи.
Северното Причерноморие е било доминирано от скитите и сарматите, които са част от индоевропейската езикова и културна традиция.
Много от артефактите, свързани с печенегите, показват приемственост с по-ранните култури на Причерноморието.
Погребалните традиции и някои културни елементи са близки до тези на скитите и сарматите.
Липсата на категорични тюркски езикови елементи сред печенегите подкрепя тезата, че те са местен народ или дълбоко интегрирани в индоевропейската културна традиция.
Изразът на Ибн Фадлан и други хронисти, че печенегите са „родственици“ на народите от Северното Причерноморие, най-вероятно отразява тяхната интеграция в индоевропейската културна среда или дори произход от местните народи като скитите и сарматите. Това предполага, че те не са просто номади, дошли от степите, а са си местни племена…
Казано просто не са „паднали от Марс“. Или както удобно казват историците – „не е изяснен произходът им..“ Но, вие вече знаете – баджанаци са ни.
След няколко дена ще пусна и анализ на имената на владетелите на печенегите и тогава всичко ще се закове!
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
Абе друго е мъж да говори и тълкува тия теми
Как може да съчетаете астрологичните прогнози със съответната година в българският календар? Не е чак толкова сложно. Годината е Дилом, на Змията, на Умай в нейният земен-подземен аспект. Това е най-материалната, най-ниската точка в календара ни, ако не броим Годините Докс(Дахус) и Сомор, които имат подобни конотации, разбира се, от по друг характер. Може ли, да се свърже Дилом със зодията Телец, както казва астролога Николов? О, да! Змията се движи по земята и под земята, но върху земята, тя се движи хоризонтално. Това в много малка степен засяга земната зодия Козирог, който се стреми да се движи вертикално, но, пък напълно включва и Девата като земен знак, защото това са другите форми на Умай като Девойка (Артимас), Жена (Бозби Ене) и Старица (Аби). Неслучайно трипластово ги включих в Наричането, малко да натрия носа на днешните европейски паганисти
И в личносемеен план, това може да се пренесе в микрокосмоса на семейството, където са отношенията със свекървите, в които винаги има някаква конфликтност, тъй като връзката майка-син винаги е много силна (още от годината Верени), от което страда съответната дама. При мен, това, разбира се, не е въобще така, но аз съм лош пример, кофти изключение от правилото. И така е и в нашата митология, дамите страдат от това, че родени, за да бъдат харесани от Чулман, те биват отхвърлени от него, имат различна, понякога драматична съдба и си намират други мъже под давление на Умай. Въобще, тези отношения без драма, конфликт и страдание не минават, но това движи българската история, защото от една от отхвърлените от Чулман, алп бики превърнала се от мъка в рибата Байгал се ражда Иджик Алабуга, сина на Субан, сочен за прародител на Българите и т.н. и в крайна сметка, ние стигаме до възможността за обновлението на българският народ като цяло. Разбира се, това няма да е без дълбока конфликтност и драматизъм. Не ме разбирайте погрешно, това няма да е радостен процес.
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
Й.С.:Електорат ша оцелееш с климатиците. Инак, чепките или при мене на топло
И повече не слагайте българин за директор, ако не искате пак да загубите ПАВЕЦ-а, сложете японец
Г. Г.: Малиии ... ако сложат японец работата или ще тръгне като швейцарски часовник или .... ще го намерят удавен и прехлопан от турбината на веца.
Тея са си още самураи.
Преди десетина години на работата имаше голяма японска бригада, която си построи обекта ... с големи мащаби. Тея ми ти японци са с военна дисциплина и работят като машинки. Шефът като влезе и всички стават прави. Като им се скара и всички се опечаляват, а жените почват да реват.
Значиии, тука в България с дисциплината си е анархия спряно жълтурките.
Й.С./Г.Г.: Това е нашата някогашна дисциплина
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
В украинска Бесарабия още празнуват както си трябва;
Ролята на "Залата Баба" е огромна. В тенгриянството това е Великата майка Умай, към която в нейната година бе отравено наричането. Именно Залата Баба оформя в КУТа на детето информационната матрица от Абсолюта, която определя по-нататъшния му живот.
Сега децата не четат, но някога имаше една приказка на братя Грим - "Спящата красавица". Тази "зла баба" именно това прави, понеже не й е оказана необходимата почест. Тъпаците в царския дворец са я погледнали на външен вид, че е някакъв прошляк и са я изгонили. Съответно се оформя енергийната матрица на новороденото момиченце. Забележете, в приказката, както и в реалния живот, Суперпозицията (матрицата-програма с квантовите заплитания) се създава от Тангра и се спуска на детето през още незарасналата фонталнела от Майка Умай, която също може да прави промени. Но те не са абсолютно дадени и непроменливи стойности. По този повод ще има отделна тема, за тенгриянския Кут и последните открития в квантовата физика. В приказката "проклятието на злата баба" ще падне, ако се влюби в нея някой и я целуне. Това е квантовия възел, повратната точка, която позиционира дадената сингулярност в суперпозицията.
Затова предците ни, които не са имали понятие от квантова физика, прекрасно за разбирали ролята на Бабата над детето и в Бабинден са отдавали нужното почитание, с надеждата, че новороденото ще има по-добър живот. Нещо, което всеки родител желае за детето си.
При горното наричане на Еднажден е вкарана една много важна компонента. Която по принцип в обикновени времена не се прави, но когато устоите на България са застрашени (говоря България като енергиен стълп) - тогава се налага! Данчо го е обяснил по-понятно, но и не съвсем разбираемо за електората.
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
Предаването е важно. Много по-важно от тракизма на Фол и Серафимов
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
За нас
Подкрепете ни!
Ако желаете да подпомогнете Движението, свържете се с нас чрез формата за контакт. Ще Ви предоставим информация за възможните начини да го направите.