Древнобългарският календар

Според мене, ние имаме още един ритуален календар, който съвпада с този на маите - Цолкин. Държах го в ръцете си, преди седмица-две, и наскоро, след анализ, на този артефакт, разбрахме, че всъщност това е календар съставен от 4 сезона по 65 дни, т.е. 260 дни, какъвто е и Цолкин. Открит е в района около Щутград, на светилище, което е по-късно от него, и покрай топоним свързан с името Оси/Аси . Засега няма да го публикуваме, за да не се изпада в излишни емоции и да избегнем новинарската атракция и сензационност, която за три дни минава и след това всичко се забравя.

vaseto.info/?page=news_one&comment=146&c...86&cat=87&main_cat=1

Съзнаваш ли какво значение има това?! Ако наистина българите сме имали и втори календар за свещенодействия подобно на Цолкин - това ще има големи последствия за бъдещето. Всъщност не ме и учучва, защото Цолкин е ориентиран спрямо движението на Плеядите - 26 000 години. Затова и се знае, че майския календар е слънчево (хааб)- плеадиански (цолкин). При условие, че из Щутград изобилства със символика на Плеядите, не е чудно да е открит именно там.
Има и още нещо. Големият цикъл на Цолкин (бактун) обхваща 144 000 дни. Самото число си носи своята символика. По-интересното е, че 13-ия им бактун свършва точно на Еднажден, 2012г. Ето откъде идва и връзката при маите. Защото за тях това не е Новата им година в слънчевия обикновен календар Хааб, както при българския. Ориентиран не само по Слънцето, но и по другото слънце в нашата планетна система - Янкул. По обикновения им календар те имат 365 дни, от които 360 са разделени на 18 месеца по 20 дни и 5 допълнителни дни, които ние ги знаем тук като "поганни".

anti666 писа: Съзнаваш ли какво значение има това?! Ако наистина българите сме имали и втори календар за свещенодействия подобно на Цолкин - това ще има големи последствия за бъдещето. Всъщност не ме и учучва, защото Цолкин е ориентиран спрямо движението на Плеядите - 26 000 години. Затова и се знае, че майския календар е слънчево (хааб)- плеадиански (цолкин). При условие, че из Щутград изобилства със символика на Плеядите, не е чудно да е открит именно там.
Има и още нещо. Големият цикъл на Цолкин (бактун) обхваща 144 000 дни. Самото число си носи своята символика. По-интересното е, че 13-ия им бактун свършва точно на Еднажден, 2012г. Ето откъде идва и връзката при маите. Защото за тях това не е Новата им година в слънчевия обикновен календар Хааб, както при българския. Ориентиран не само по Слънцето, но и по другото слънце в нашата планетна система - Янкул. По обикновения им календар те имат 365 дни, от които 360 са разделени на 18 месеца по 20 дни и 5 допълнителни дни, които ние ги знаем тук като "поганни".

Значението разбира се, е огромно. Тази квадратна плочка съдържа може би, точно слънчево-плеядния календар, защото от едната страна има от ъгъл до ъгъл едно голямо Х, а от другата четири дупки в четирите ъгъла, а в пространството, което те дефинират още 65 дупки, разположени под формата на квадратна спирала. И така 4х65 = 260.

Виждал ли е някой тази плочка? От написаното става ясно, че е открита още 70-те години, когато евреинът Фол ни учеше в учебниците по история, че българите били дивашки, безписмен народ, живели в юрти като скотове. Тези лъжи няма да бъдат забравени, нито пък авторите им! Но някой има ли снимка на ОРИГИНАЛНИЯ диск, или и той е потънал в неизвестност, както розетата? Ако някой я има, дори да е черно бяла, нека да я публикува или изпрати тук. В интернет пространството нещо е покрита, вероятно е както казват "зад музейна витрина"...

Древен слънчев календар ще показва от днес как българите, живели през осми век, са отмервали времето и са гадаели какво им носят идващите години
Той представлява комплекс от фигури, изработени в увеличен размер по модел от изключително рядък оригинал във форма на диск. Уникалният каменен диск според археолозите представлява принос към историята на човечеството. Малко са аналозите му по света, а в българските земи находката е единствена. Календарът е открит от иманяри през 70-те години на миналия век. Фино обработената плочка е с диаметър 10 сантиметра, с отвор по средата. Предполага се, че е бил носен като амулет от човек/хора със специални функции в тогавашното общество. Плочката е двустранно обработена, с нисък релеф. . Слънчеви календари подобни на този, са били използвани по българските земи до 19-и век. Ето какво е изобразено на диска-календар: фигури на животни, които символизират поредност в 12- годишен цикъл. Означени са пет времеви завъртания, които образуват 60-годишния период на календара. Това е времето, за което Юпитер прави една пълна обиколка около Слънцето.

Календарът-реликва може да бъде видян единствено зад музейна витрина. В парка на Разлог обаче човек може буквално да влезе във времето: 12-те животни-символи на годините, са издялани върху гигантски мраморни морени. Всеки от каменните блокове тежи по около два тона. Скулпторът Асен Ботев е започнал работата си върху първата фигура през 2007 година.

Източник

Йордан_13 писа: Вероятно основен принцип залегнал в календара е онова, което четем в Муртафларския надпис
"Подвижните светила са 7. Небесен господар /бог/ им е Слънцето. То /и/ Юпитер, Време - господарят управлява."

То е един пълен преобрат на ведическата доктрина за времето, посочена в Атхарваведа, защото поставя Господар, който да го управлява. А в Атхарваведа, времето е представено така

"Във времето (кала) е впрегнат коня.
Седем лъча, хилядооки, нестареещи, многобройни.
Заблуди се издигат, но мъдрите виждат през тях, кръга на всички светове.
Времето се движи от седемте чакри и достига седмото небе на безсмъртието.
Времето е породило всички тези светове, то е първият бог.
Времето поражда потомството,
в началото на времето е Праджапати.
Самият свят и костенурката са чрез времето,
жарта е родена от времето

Още едно от нашата българската Вяра, наопаки на ведическата;

"Времето е производно на материята и пространството - движението е преди тях." - Книга на Завета, I свитък

На много места из интернет може да се прочете, че българския календар е официално признат от ЮНЕСКО за най-точен от познатите досега. Затова реших да вляза в сайта на тази организация, за да потърся какво се казва за календара ни там. Не успях да намеря нищо. Запитах се защо? Реших да се обърна към официални лица в България представляващи тази организация.
Публикувам краткото ми запитване и краткия отговор:
Моето писмо:
На много места в интернет пространството пише, че българския календар е официално приет от ЮНЕСКО през 1976 година за най-точен от познатите досега. Обръщам се към Вас, защото искам да знам официално дали това е истина или лъжа. Ще съм ви изключително благодарен, ако ми отговорите на писмото.

Отговорът:
Информацията не е вярна, въпреки че отдавна циркулира в информационното пространство.
Българският календар не е в никоя от представителните листи на ЮНЕСКО, нито някога е бил предлаган за включване.

За нас няма никакво значение дали е признат или не. Фактът, че българите са създали календар е безспорен. Това, което може да се постигне с едно признаване на българския календар от ЮНЕСКО е неговото популяризиране сред българите най-вече. Защото изключително много българи не са запознати с неговото съществуване.

За ГЕРБ и европците в образователната система е важно да се знаят, най-вече еврейските, циганските, арменските и турските празници и техните песни. Българските празници са представени по отвратителен начин! Затова и неслучайно Небето наблегна изключително силно и детайлно върху тях и Завръщането на Тангра започна да ги възстановява. Както сега се случи, когато дойде Петльовден и Вълча Богородица. Един ден, може да се издаде и книга върху това. Неслучайно, това идва. Мислете за Бъдещето! Настоящето е Преходно, а Бъдещето винаги предстои!

Ако някой се интересува къде съм отправил запитването си. Направих го на сайта на Национална Комисия за ЮНЕСКО - България.
Беше ми отговорено от официален представител на организацията.

Както каза Йордан: "Животът е Борба!"

Затова се напасваме според условията и градим стратегии хем на тяхна база, хем да се опитаме да ги променим, както на нас ще ни е изгодно. Затова смятам, че не е лоша идея да се опитаме да направим Българският Календар официален или иначе казано официално признат.

Отново думи на Йордан:
"Признат чрез Тангра, иначе не е Календарът)) Календарът, който е календара, не е календарът, който е Календара без Тангра))"

За нас винаги най-важното нещо е Тангра. Чрез него ние сме се сдобили с Календар. Без него няма календар! И нашето съвремие го показва. Загърбихме Тенгрианството, загърбихме Тангра, няма го и Календарът.

Слава на Тангра!

Д.П.: И в крайна сметка календарът все още не е добре описан и разяснен както всичко заметено под чергата

Отговор: Генезисът му е много добре описан макар алегорично с цяла една глава "6. Как годините получили названия" в "Сказание за Чулман". Това е уникално само по себе си, защото няма друг източник, който да дава сведения за неговото възникване. Друг е въпросът, че не е добре разяснен... Е, това вече, живот, здраве и прозрение ще става с годините следвайки ритъмът му. Е, разбира се, въпросът е и кой ще го направи, освен мене и да се надяваме, че ще имам този шанс, ако не, дупе да му е яко на следващият, който и да е. Разбира се, аз започнах с разяснението от една година нататък и все пак всичко на един път не може да се каже, затова всяка година, повтаряйки се, вероятно ще прибавя по нещо ново, стига да сме живи, нали. Ние също сме в тази Времева Цикличност и имаме нужда да се рециклираме от един момент нататък.

Д.П.: ще очакваме с интерес

"Сказание за Чулман" - "Песен за Илат", 27. Как Сувар бил потопен

Ето още върху Календара!

(71) Тарханът на алпите
се спуснал от небето
в образа на прекрасен
огнено-червен кон.

(72) В карамаджа той изял
оставените дарове,
след което се отъркал
с грива о кожата

(73) и тази овнешка кожа
станала златна
и получила названието
Джаръмшан...

(74) След това Атряч
почнал да празнува Новата година,
не в Нардуган, както субаш-българите,
а в деня на срещата си с Мар.

(75) Този ден бил в месеца,
който субашите наричали Баръс,
защото те давали на месеците
имената на годините.

(76) За разлика от тях
останалите българи
давали на месеците имената на числа
или на някакви събития.

Старобългарските имена на месеците, които сме забравили
www.edna.bg/svobodno-vreme/starobylgarsk...me-zabravili-4656600

Имената на дванадесетте месеци от годината, които използваме днес в България, са от латински произход. В миналото обаче нашите предци използвали изцяло български имена за месеците, които ние сме забравили.

Ето как са ги наричали:

Януари бил Голям Сечко (Просинец, Колог, Коложег). "Месецът на горящия дънер" - това е значението на старобългарски.

Февруари наричали Малък Сечко (Сечко, Съчен). Значението на това име било "Месецът на страшния лед".

Името на март било Сухи (Сухих) - сухият месец.

Брезов (Брязок) старите българи наричат месец април, което означавало "Многоцветният месец".

Месец май за предците ни бил Тревен (Тръвен, Цветен) - "Тревистият месец".

Юни бил Червеник (Изок) - "Червеният месец".

Юли наричали Чръвенъ (Жетар, Жътвар, Сърпен) - "Месецът на жътвата".

Името на месец август било Зарев (Орач), което означава „Месецът на оранта".

Руен (Руй) за старите българи бил септември. Значението на това име било "Изобилният (плодородният) месец".

Месец октомври бил Листопад - месецът на падащите листа.

Груден така старите българи наричат месец ноември. Значението на старобългарски било "Месецът на грудките".

Последният месец от годината декември бил наричан Студен - буквално студеният месец.