Древнобългарският календар

Ясно е, че той е най-древният, най-точният и всичко най в положителен смисъл. Друг е въпросът, който ме вълнува, а изобщо не съм проучвал въпросите с въпросния календар.
Предполага се, че е напревен някъде около 8 хил години пр. Хр. или там някъде. Въпросът е, как българите сме направили календара след като са нужни няколко хиляди години за целта, само като време, да не говорим какви знания, посветеност и т.н., защото каквото и да си говорим, това да правиш календар означава страшно много мъдрост, знания, умения, знаеш къде си във Космоса, как се движат телета и т.н., което е нещо велико. Въпросът е календарът дали има някакъв божествен или извънземен произход или чисто научен за онова време.

Уточнение: никой не знае кога е 'направен' календарът; знае се, че за начална година се приема година 5505 по днешното летоброене. (Разумно е да се предположи, че в този си вид календарът съществува от по-късен момент). Това начало съвпада по време с геоложката датировка на Потопа в Черно море- средата на петото хилядолетие преди Христа. Дали за отправна точка във времето на българите е послужила самата година на Потопа или началото на разселването на дедите ни, натоварени със свещената мисия да разпалят искрата на цивилизацията навред, това не се наемам да кажа.

Въпросът е календарът дали има някакъв божествен или извънземен произход или чисто научен за онова време.

---

Според мен календарът е съчетание на двете, той е божие откровение въплътено в човешка наука.

Съвсем ясен пример

"Когато душата остави светлината на слънцето, върви надясно, като се пазиш добре от всичко. На ляво от дома на Хадес ще откриеш извор, до който има бял кипарис. До този извор ти не приближавай! По-далеч ще откриеш хладна вода, течаща от езерото на Мнемозина: над нея стоят стражи, които ще те попитат: "Защо идваш? Кой си ти? Откъде си?..." На тях им кажи много ясно цялата истина. Кажи им: "Син съм на земята и звездното небе. Но че съм потомък на небесните знаете сами. Изгарям от жажда и загивам, дайте ми бързо да пия от вечнотечащия извор, хладна вода от езерото на Мнемозина."

Вероятно основен принцип залегнал в календара е онова, което четем в Муртафларския надпис

"Подвижните светила са 7. Небесен господар /бог/ им е Слънцето. То /и/ Юпитер, Време - господарят управлява."

То е един пълен преобрат на ведическата доктрина за времето, посочена в Атхарваведа, защото поставя Господар, който да го управлява. А в Атхарваведа, времето е представено така

"Във времето (кала) е впрегнат коня.
Седем лъча, хилядооки, нестареещи, многобройни.
Заблуди се издигат, но мъдрите виждат през тях, кръга на всички светове.

Времето се движи от седемте чакри и достига седмото небе на безсмъртието.
Времето е породило всички тези светове, то е първият бог.

Времето поражда потомството,
в началото на времето е Праджапати.
Самият свят и костенурката са чрез времето,
жарта е родена от времето

А така човешката ни наука, започва да въплъщава божественото откровение

Ясно се вижда, че концепцията от Муртафларския надпис за Слънцецентричността много по- отдавнашно си стои тук, в календарът от Магура.

Не по-различна е ситуацията и от Байлово





Тук даже траекторията на слънчевото движение е отбелязана, така, както е на Палеокастро, Татул, Равен и на други места

Стремежът да се овладее времето и пространството, да се оразмери и усвои, става толкова натрапчив, че едва ли не се превръща в кауза за нашите предци. Календарните изследвания, отметки и изчисления се пренасят дори върху глинените съдове.



Върхът, обаче се достига с изработването на тези триъгълни и трикраки "култови олтари". Изброените черни и бели квадрати (шахмат), достигат числото 365, а самата триъгълна форма на "олтарите" говори вече за Троичното начало, което дава правото да се отвори "небесната порта" и да се премине през нея. Процес, описан много добре в "Книгата на Енох".



Календарът обаче, освне пространствено-времеви, придобива и сакрален характер, в смисъла на вътрешното пътуване на човека към себе си, той става път и за собственото му опознаване, което е всъщност истинският смисъл и предназначение на самия календар. Оразмеряването и овладяването на времепространството само по себе си не ползва, ако не е съпроводено с един дълбок процес на вътрешното самопознаване. Затопва освен движението на Силите в макрокосмоса, той започва да отчита и динамиката на силите в микрокосмоса, т.е. в самия човек.
Така се ражда прототипа на символа Тао/Дао

И така тези два взаимопротичащи процеса на вътрешното и външното, довеждат до една проста необходимост, да се създаде ключ, който да отключва небесните порти и осигурява пътуването през времепространството. Това трябва да стане през Слънцето, което управлява и Времето. Затова се налага консолидация на много бройните му лъчи ( Магура и Байлово) в седемлъча, за да се премине през седемте порти и съответно да се разключат и седемте чакри, които движат времето. Всеки лъч придобива символ, който вибрира с пулсациите на всяка чакра и всяко едно фино енергийно поле. Символите са два, защото като отидеш, трябва да се върнеш, като усилиш, след това трябва да намалиш, като вземеш, след това трябва да дадеш.

Уточнение: никой не знае кога е 'направен' календарът; знае се, че за начална година се приема година 5505 по днешното летоброене

Много хора погрешно приемат тази година за началото на българския календар. Според нея, сега трябва да сме 7514 г., докато на Еднажден миналата година ние се честитяхме с новата 6777 г. по българския ни календар. Откъде идва тази разлика. Всичко започва с проф. Златарски. Повече за Васил Златарски и манипулациите му с българската изтория е дадено тук.
Та той се позовава на един договор между Византия и България от 823 г. с Кан Субоги Омуртаг, където е записано, че е станало в 6328 година от сътворението на света. Оттам с елементарна сметка, той дава годината 5505 пр.н.е. като начало на календара. Това негово твърдение се приема безрезервно нататък, дори тук можете да видите как всичко живо го приема като начало на българския календар. Само че има едно обаче. Така отбеляано като начало на света идва от византийското летоброене. Не казвам и календар, защото те нямат календар. Те използват видоизменения Юлиански календар, с разликата, че началото на годината започва от 1.09 и завършва на 31.08 следващата година. Фанариотите някак си не приемат този "езически" календар и леко го променят. Също така, освен с "от началото на света", те използват и термина "индиктион", което ще рече група от 15 години. При всички случай, това не е българския календар, а поромейчен Юлиански календар. Въпросният надпис по договора с Кан Омуртаг е именно според тяхното си летоброене. Ето и типичен пример, как ромеите използват това летоброене.

Из “История” на Скилица – Кедрин:
“В 6508 [=1000] г., индикт 13, императорът (Василий) изпратил силна войска срещу българските крепости оттатък Хемус под предводителството на патриций Теодоракан и на протоспатарий Никифор Ксифий. Ромейската войска превзела Големия и Малкия Преслав, както и Плиска, и се върнала невредима и победоносна.”

Дори нарисуваният календар по-горе също е неточен. Ако обърнете внимание, месецът Докс (свиня) е даден от 22.11 до Еднажден. Което не е верно. Просто не е верно. С Докс започва българската Нова година. С докс започва поредният 12 годишен цикъл. Затова и тогава - в 3-те дни от неделя до сряда (Коледа) се е колело прасе, древна българска традиция, останала до днес. Всичко в този календар е изместено с един месец. Неслучайно, бих казал. Най-лесно можете да го изчислите като приравните Докс със зодиака на Козирог. И оттам нататък всеки може да направи другите изчисления. Годините Докс са 1971, 1983, 1995 и т.н. Който сам иска да провери това, може да използва като отправна точка не онзи договор, а един друг надпис от това време - Чаталарския надпис. В него директно са посочени двете летоброения - ромейското и българското. Годината е 821г. по съвременния грегориански календар или по истинския Български календар - шегор, елем. Година телец (3-та от 12 годишния цикъл), месец елем (22.09-21.10). Оттам нататък е елементарна математика, като имаме предвид, че Шегор е 2009 г. и разделим тези 1188 години оттогава на 12.