Вербовая дощечка, Галина Курус

Върбовата дъскъ (дощечка) или може би, по-скоро треска или тресчица, се явява нещо като мост, проводник, посредник на събитията)) Ако не се мине по нея, нема да се случат определени събития. Тя, дори може да се мисли като вид лодка, макар, че на украински, т.е. на старобългарски лодка е "човен" сиреч "чъвен". В старобългарксият лодка е чъвен ( histdict.uni-sofia.bg/oldbgdict/oldbg_show/d_10839 ). Малко кат "чаве" звучи, маа)) Ще се изненадате, че в старобългарският думата за "лодка", е "чъвен" или "човен", както е днес в украинският. С една дума, ако се срещнем с много пра-пра-пра-прадедите си, днес, малко трудно ще се разберем, ха-ха-ха-ха, малко трудно. Кой знае, колко още думи, които сега не разбираме в украинският са всъщност старобългарски, маа)) , но ги нема в днешният български език. Просто ги нема, маа. Та, така и с дощечката, която като звучене много прилича на днешната дума "дощера" (родопски), "дъщеря". Ми така е, маа. Аз за първи път я срещнах и са задивих на думата в песента "Ой, зоре")) и тогава потърсих значението й. Там пак, тя служи, кат нещо, на което требе се стъпи маа, за да се спасиш или да преминеш.


Ето, тук навките или наявити ша ви покаат за кво служи върбовата треска)) Ет тва сакам маа, язъчиство до дупкъ)) и дивотия, не цивилизайшън ромейшън)) Та, въпросната насточка е всъщност Настя, Анастасия, която тъй е прегоряла, маа, чи ча пали дъбацити)) Маа, не ги оставяйте тие жени, така)) Ся, тва Анастасия е тъпо християнско име, добре, че на Настя ич не и пука за християнството)) Тя, кат мине по "върбовата тресчица" от мома ша стане майка)) Знайти ли, защо ма плениха бързо украинците, а не руснаците? Оти не са родени да бъдат христиене, майка)) докато руснака борже са опитомява и си сака медеца, не жилото, обратно на украинеца, който опита за опитомяване го прави още по-див и щастлив. Тва е. Знам, че и да го напиша, днешните българи, нема го разберат, те са си кат руснаците, маа, искат цивилизейшън, маа ))