Яна много точно е усетила България и българите, точно както трябва не в техният битиен, а в техният духовен субстрат. Много добре работи моята мисъл форма - да извика и да предизвика другите българи, които може и да не се разбират като такива, но са; както и ние, не ги познаваме като такива, като българи, но те са. И така, имаме огледалото за ума, за да видим, това, което не вярваме, че го имаме и поради, което искаме да бъдем всякакви други, но не и българи. По принцип не бих ползвал този подход, той е за духовни неврастеници, но се налага. Но, ето ви ги трите компонента: свободата, развитието (възмъжаването) и интуицията. Тези три неща ни формират като българи, отличават ни от германците, но и от китайците и да добава аз - от всички други народи. Затова кат каат: българите са тюрки, българите са траки... не, не и не! Българите са си българи!
А, на Яна, русинката Яна един ден ще остане в България... Защо? Защото и тя е българка, но още не го знае, малко по-различна от нас, но българка. Факт е,че като чуе и види хорото всичко в нея започва да играе. Трябваше да си говори на русински, не на словашки. Русинският си е един старобългарски диалект, затова русините, с които сме истинските братя, не с московците, а с русините, които са истинските руснаци си пазят ревниво езика и не го губят. Те са българи, различни от нас, но българи. И самата Яна го показва с изключително прецизното си разбиране за Българското. Много е точна. Благодарим, Яна! Обичаме ви, не го забравяйте! Един ден ще бъдем заедно отново.
