текст: Ингу Хаури
поетичен превод от руски: Йордан Стайков
Призови ме
Ако внезапно се разболееш и паднеш
изгубил всяка надежда.
Ще тичам при теб през снега, през дъжда.
Ти мен, призови, непременно.
Ако самотата дойде на твоят праг
и мъгла изпълни твоята къща
ще извървя хиляди пътища в миг -
извикай ме, непременно.
Ако си сам с мъката си през нощта
И болката те бавно изяжда.
Прошепни името ми! Не мълчи, а крещи!
Ще те чуя, непременно.
Ако приятелят твой ти измени,
предаде, продаде,
И предателството му - убива те бавно
Сърцето ми няма да позволи да умреш,
Обади ми се, непременно.
Ако изведнъж те замъчи тъга,
Да се спасиш, не се опитвай напразно,
Просто знай, че те обичам безкрайно
И ме призови – непременно!
