Казак Сиромаха "Засвіт встали козаченьки" - "Събудили са се, казаците"

Песента е абсолютен култ!



Засвіт встали козаченьки
В похід з полуночі,
Заплакала Марусенька
Свої ясні очі.
Не плач, не плач, Марусенько,
Не плач, не журися
Та за свого миленького
Богу помолися.
Стоїть місяць над горою,
Та сонця немає,
Мати сина в доріженьку
Сльозно проводжає.
— Прощай, милий мій синочку,
Та не забувайся,
За чотири неділеньки
Додому вертайся!
— Ой рад би я, матусенько,
Скоріше вернуться,
Та щось кінь мій вороненький
В воротях спіткнувся.
Ой Бог знає, коли вернусь,
У яку годину.
Прийми ж мою Марусеньку,
Як рідну дитину.
Прийми ж її, матусенько,
Бо все в божій волі,
Бо хто знає, чи жив вернусь,
Чи ляжу у полі!
— Яка ж бо то, мій синочку,
Година настала,
Щоб чужая дитиночка
За рідную стала?
Засвіт встали козаченьки
В похід з полуночі,
Заплакала Марусенька
Свої ясні очі…

Ботев хич не си е поплювал да взема стихотворен дух и образи от укрите, хахахахах. Еми, опитах се да го преведа текста през нашата песенна традиция, да ни звучи, тъй да се каже. Затова, превода е стихотворен и не е точен, хахахахаха... За мене, ако един преведен текст, не ни звучи на нашия език, значи не е никакъв превод)) Разбира се, за някои думи от казашкият украински ползвах гуглето)) И да сме ги имали в старобългарският, някога, в днешният български вече ги няма. Иначе смисъла на текста на песента го разбирах и голяма част от думите, инстинктивно. Това все пак си е стара форма на българският език))

Тръгнали казаците
в полунощ, на поход,
заплакала е Марусенка
със свойте сини очи!
Не плачи, не плачи, Маруся
Не плачи и не тъжи!
За свойто либе
На Богу се моли!
Свети Месец над гората
Слънцето немее,
Майка, роден син си, с
жална песен изпровожда :
Прости ми, мили сине,
И недей, ми ти забравя,
Че след четири недели,
В дома, чакам да се върнеш!
Бих се радвал, мила мале,
скоро да се върна,
ала, кон ми верен, вранен
в портата се спъна!
Един Господ, само знае,
Коги ша са върна,
Затова, вземи , Маруся моя
като свое родно дяте.
Приеми я, мила мале
Всичко туй е божа воля
Никой тук не мож да каже,
Жив дали ще се завърна!
Ой ,сине, сине мой
що е време, днес настало
чуждоно ми дяте,
родно да ми стане!