Това, което, първом ми направи впечатление в тази песен, беше как кочияша спря коня

С нашият стар,древен архаичен български звук "Пър-р-р-р-р-р". Така и ние си спирахме навремето тука, конете, магаретата, мулетата, актърите, когато движехме с талиги по селата. Това го казвам за по-младите и за гражданите, които никога не са карали кон, магаре, муле, катър с талига

Не се спираше животното с думата "Стойййй!", а с "Пър-р-р-р-р-р". Това вече изчезна, защото престанахме да имаме села, един път и втори път, селскостопяански бит с употребата на талиги. Сега, това, го имат само циганите. Ние се урбанизирахме и европеизирахме. Затова и ще изчезнем, де.
Колкото до гласа и изпълнението на Саида, в България, тук, трудно можем да срещнем такова изпълнение.