Из "Песен за аскъпските бахадири", "Сказание за Чулман"
(111) Принасяйки жертви на Небесата
Ак-Джангирим каза: “Искам
да пея и танцувам за Небесата!” –
и запя следната песен:
(112) “Бездънни са дълбините на Земята,
камъни и пясък лежат върху нея, -
но стреми се нагоре кълнът,
без да се отклонява настрани.
(113) Чува той пеенето “Чак-Чак”
на добрата птица Чак-Чак.
Лети тя, Чак-Чак,
запалва огнищата Чак-Чак.
(114) Пробива кълнът твърдта на Земята,
израства в могъщо дърво.
Защо расте той
и прави всичко това?
(115) Израства той, за това –
за да види Небесата,
за да даде клонка на птицата Чак-Чак,
за да изпълне волята на Тангра!”...
(116) Когато тя започна да пее,
девойките вдигнаха
над нея парче плат,
а после го спуснаха.
(117) А когато Ак-Джангирим
завършваше песента,
девойките отново вдигнаха
плата над нея.
(118) “Ще стане кълнът
красиво зелено дърво,
ще бликне в корените му извор –
ще стане то радост за пътника.
(119) Ще седнат под него
щастливите влюбени,
ще опитат плодовете му,
ще се насладят на пеенето на Чак-Чак.
(120) Дарил е това дърво
самият всемогъщ Тангра
за радост на хората –
не ще Го забравят те!”.
(121) Така завърши песента
щастливата Ак-Джангирим;
не забравиха хората
нейното пеене и танца.
(121) Оттогава българите
пеят и танцуват “Чак-Чак”
на сватбите и празниците
така, както Ак-Джангирим...
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
