Сталин и Тамерлан

Кой е Тамерлан - Железният куц, известен и като Тимур? В укипедията може да намерите информация за него. Кога е роден, как е умрял и т.н. Безжалостен воин и отличен пълководец, той е бил не по-назад от Атила Хунобългарина и монголския завоевател Чингиз Кан. С българската история е свързан с това, че пленява и убива Баязид, като преди това го разкарва по улиците в златен кафез като екзотична птица. Точно при Баязид е унищожена България за няколко столетия. Разбира се, бруталният край на това животно вече малко е касаело поробените българи.

Това, което не се пише за Тимур е, че макар формално да е приел исляма, той по душа остава привърженик на старата вяра, тенгрианството. За него арабският летописец от това време Ибн Араб шах пише, че той, Тимур е лош мюсюлманин, защото предпочел закона на Чингиз кан пред закона на исляма. Тъй като Чингиз кан е тенгрианин, ясно е каква е била и неговата вяра. Именно тенгрианството му дава възможност да бъде несломим воин и победител. Очевидци казват, че при всяка негова победа, той е заставал на хълм, обърнат към слънцето и е благодарил на Небето за победата с вдигнати нагоре ръце. Нещо повече, негови близки утвърждават, че той е бил също шаман, като подобно на тенгрианските камове е имал възможност да пътува по вертикалата между трите свята. Обичайният пример за кан-колобър. След смъртта си в един от походите към Китай, Тимур е погребан през 1405г. в гробница в столицата си Самар-кан, някогашен град в древна Балхара.
www.nomad.su/?a=15-200601170202

След половин хилядолетие Самар-кан вече е част от съветската империя. В нея коли и беси дикаторът Сталин. Макар да твърди за себе си, че е комунист и атеист, той всъщност като много съветски и руски лидери е обесебен от езотерика. Самият Сталин е завършил религиозна семинария и е достатъчно наясно със силата на вярата. Преди да умре, негов проект са т.н. "сталински висотки". Небостъргачи в Москва, построени в зловещ бароков стил. Идеята е от кулите им да са насочени светлинни лъчи, които да описват гигантска пентаграма (звезда). В центъра на която, където е било мястото на разрушената църква Христа Спасител, да се слива светлинния сноп и точно под него да е мавзолея с балсамираната мумия на дикатора. Сталин е мечтал за вечен живот и контрол над подопечната си територия, подобно на някой фараон.

В езотеричните си интереси, както Хитлер е бил обсебен в търсене на митичната Шамбала, както и към древни окултни практики и артефакти. Съвсем естествен от чисто практическа гледна точка е бил интереса му към Тамерлан, за когото е знаел вече, че освен завоевател е бил и шаман. Тъй като могилата му се е намирала в земите на СССР, през 1941г. се спуска директна заповед да се отвори гробницата.

Така и става. Още през 1929 година археологът Михаил Масон подава в Съвета на народните комисари на Узбекистанската ССР записка, в която предлага да се организира отваряне на гробницата. Към записката се прилага отчет на инженера Мауер, в който се съобщава, че през 1925 година магнитни наблюдения над могилата на Тимур са подтвърдили «наличие в нея на голямо парамагнитно стоманено (сталинско) тяло и други метални предмети». По заповед лично на Сталин на 1.06.1941г се пристъпва към отварянето на гробницата.

Първо на 17.06.1941 отварят гробницата на внука му, известен астроном, откъдето разбират, че това, което търсят е тук. След това идва ред вече и на самия саркофаг на Тимурлан. Отварянето е предвидено за 19.06.1941г. Малко преди това археологът Малик Каюмов се отбива да пие чай в градското кафене с колегите си. Там срещат трима старци с древна книга в ръка, които им я показват и ги предупреджават да не закачат гробницата. Отворят ли я, ще започне война и много хора ще измрат.
Каюмов е бил заедно с академик Семьонов, който прогонил старците и им се разкрещял, че това са религиозни дивотии. Същият ден гробницата е отворена, а на 21.06 костите на Тимурлан са извадени, като заповедта на Сталин е изпълнена.

На следващия ден по радиото археолозите разбират, че рано сутринта е започнала война. Възцарило се мъртвешко мълчание, защото веднага си спомнили предупрежденията на старците и надписа върху саркофага. Понататъшните разкопки са преждевременно прекратени. Малик Каюмов, понеже се чувствал отговорен, че е отворил духа на войната, след година като фронтови кинооператор се среща в щаба с ген. Жуков и насаме с него го умолява да предаде на Сталин за проклятието. Жуков се отнася към разказа необичайно сериозно и обещава да му каже. По думите на Каюмов, ген. Жуков изпълнява обещанието си и през ноември 1942г. тленните останки на Тамерлан са върнати обратно в гробницата и е запечатана наново. Малко след това Сталин печели битката при Сталинград, считана за повратна точка във Втората световна.

От дневника на очевидец, син на един от археолозите, тогава на 13 години
Пазителят на мемориала, 80 годишният Масуд Алаев, ужасен, показал на дошлите предупредителен надпис, издялкан на гробницата в годината от смъртта на Тамерлан. Надписът предупреждал, че тоя, който се осмели да разтревожи покоя на заспалия властелин и отвори гробницата, ще отпусне на своята страна страшните демони на опустошителна война. За всеки случай, за да се презастраховат, те доложили за това в Москва. Оттам дошла заповед: Алаев да се арестува за разпространение на лъжливи и панически слухове, а гробницата да се отвори незабавно. На 19 юни 1941 г. огромната плоча от зелен нефрит, закриваща саркофага на Тамерлан е била вдигната...
Когато всички излезоха от гробницата - записал в дневника си Камал - видях трима старци, разговарящи с баща ми, с акад. Семьонов и Кара-Ниязов. Един от старците държеше в ръцете си някаква старинна книга. Той я отвори и каза: 'Тази книга е старописменна. В нея е записано, че който докосне могилата на Тамерлан, всички ще ги настигне нещастието на войната'. Тук старците възкликнали: «О, Аллах, съхрани ни от бедата!»
www.e-samarkand.narod.ru/1941_1.htm

Подобна е историята и за Казанската Богородица, която помага на Сталин да удържи Москва

www.voininatangra.org/modules/ipboard/in...p?act=ST&f=25&t=2490

Тази история е и предупреждение към българските археолози и багеристи, тръгнали да отварят погребални могили. Китов вече си намери каквото търсеше.