Платото Овеч в Дунавска България? Човек кога за първи път гледа тези фотоси, не може да не види тоталната аналогия, което това място има с платото Овеч в Провадия и скалния град, който се намира върху него. Той дори би се объркал от близначеството на двата обекта. Но не би, става дума за обект, намиращ се някъде между Крим и Украйна и който сега се нарича Мангуп кале. Най-точно определение, обаче са му дали тази част от рускоезичните издания, които го определят като "пещерния град Мангуп-кале", в сравнение с останалите, които просто го наричат "средновековен град-крепост". Защото при него, както и при платото Овеч, праисторията започва от скалните пещерни жилища,с които са осеяни двете плата. Човек веднага би се запитал: откъде идва това родство? И може би, би оформил две версии: двата обекта са част от едно общо етно-културно пространство, съществувало преди Потопа и разделено след това от превръщането на сладководното езеро в море - Черно море или става въпрос за етно-културно разпрострастранение в посока от Балканите на североизток.
Най-ранните находки, намерени при археологическите разкопки на това плато са от 5000 пр. хр., т.е. от каменно-медната и бронзовата епохи, което засега потвърждава втория вариант на нашето предположение, без да отхвърля първия. Рускоезичните трудове не казват нищо за характера на това население в това време. Едва ли смятате, че ще говорят за древни българи или за каквото и да е, което противоречи на руската историческа наука. Затова те говорят за скити (таври), впоследствие за готи и алани, които се претопяват в "скитското море". Факт е, обаче, че скалния град, съдържа много културни пластове и исторически епохи, визиращи различни присъствия и вери - мюсюлманската, християнската и... юдаизма. Точно така, там хазаро-юдейското присъствие е забележимо, най-вече в паметниците от иврит. Вероятно това е дало повод на набедения за историк Николай Панайотов от Провадия да обяви всичко около Провадия и Варна за протоеврейско. С тази разлика, че хазарското присъствие на платото Мангуп кале е много, много късно и не е никак древно.
Не ни ли подсказва това, обаче, една историческа възможност, а вероятно и реалност - скалните градове и крепости по Кримския полуостров да са били нашите стратегически твърдини на защита срещу хазаро-юдейското нашествие към Балканите. И с особена стръв хазарите са искали да ги завладеят. И вероятно са успели донякъде, защото в района съществуват топоними като "Чифут кале", което показва, че определени наши крепости-светилища са били превзети в битките срещу хазарската гмеж. Макар, че историческите източници разказват други истории за това място, аз смятам да вмъкна помежду тях и моята.
Това, което трябва да се отбележи е, и тоталната прилика между "скалните манастири" по територията на цялата Североизточна България и Русенски Лом с тези от Кримския полуостров.
За да участвате в разговора, използвайте Вход или Регистрация.
Автор на темата
