Добре дошли,
Гост
Чувашкото тенгриянство
преди 1 година 6 месеца
#59675
1. . За чувашката култура.
2. За Ижек.
РАЗКАЗ ЗА ИЖЕК
Много важен за общобългарската история, защото почти нищо не се знае, какво се случва с населението на Волжка България след превземането й от татаро-монголите. Руските учени смятат, че българите просто са изтребени до крак или са изчезнали някъде и са се претопили и нашите учени тук следват техните идеологеми, когато говорят по темата. Това дава основание на руските учени, да говорят там, че българите отдавна ги няма и на тяхно място, днес, живеят просто татари. Разказа за субага Ижек напълно опровергава това.
Преведох го от пряка реч на руски, защото знам, че ще бъде подминат небреже от всички
)) Ще им мине покрай ушите и ще се обърнат да чуят, кво ще им каже Серафимов. А младите тепегьози, дори нема му обърнат внимание, щото е на руски))
===========================================
Нашият дъб расте в свещеното място и името на селото, където непосредствено е територията, на която е живял нашият великан, се казва село Кшауши. Село Кшауши по чувашки звучи като Жаваш, а по-рано селото се е казвало Таганаш, Таганашево. Откъде идва това име? Оказва се, че нашите прародители са били толкова мъдри, че са умеели да оставят в паметта, историята на своят народ и по този начин са увековечили имената на тези места, където са живели, по-рано, но и на хората водачи, които са успели да съхранят живота на своят народ. Нашият куз (община), майчиният куз принадлежи към Ижековско. Така са говорили в нашите местни жители в 17-18 век, когато се срещали за знаменитото за цяла Русия, Ярмарке; Ярмарке, също така Ишаки (тържище ru.wikipedia.org/wiki/Ярмарка ) и като се запознавали се питали, един на друг, откъде идваш, чий си, но никой не казвал селото си. Всички казвали така: „Ижековски сме ние.” А, кой е този Ижек? Ижек е знаменит суваро-българин. Велик вожд, който е запазил своят народ във времената, когато великата Волжка България в края на 13-ти началото на 14-век била изгорена от татаро-монголите и когато от нашето племе, както казват историците, останало всичко на всичко 1/3-та, един от останалите живи вождове, който се казвал Ижек, отвел остатъците от своето племе, нагоре по Волга. Историята, както и легендите разказват , че Ижек не се доверил на увещанията на татаро-монголските владетел и решил да съхрани своят народ, своята култура, своят език и разбира се, как да ги съхраниш, когато трябва да останеш в рамките на чуждата религия, чуждата култура? Няма как. И взел решение да напусне родните места. Нямало какво да го задържа, защото цялата държава вече била изгорена до основи. И тръгнал нагоре по Волга. И в негова чест било наречено централното село на Ижековска област. Днес, това е село Ишаки. Ижек, Ишек - Ишаки ru.wikipedia.org/wiki/Ишаки . А всички села, които се намирали до старото село, всички те, носели имената на неговите синове, както казват нашите историци. Единият от синовете му, се казвал Таганаш. Селото, за което говорим има старо име Таганашево, а днес се нарича Кжавъш яле, Кшауши ru.wikipedia.org/wiki/Кшауши и към Кшаушкото поселение се отнася нашият район, нашият етнографически комплекс „Ясна”. Това е древно название на наблизо разположена поляна, също толкова сакрална и свещена. Местните жители я знаят и я наричат Янгър, Янгър уже (в българските епоси и истории „янгър” е със значение „дъжд”- бел.ред.) . В превод на руски език, Янгър уже, означава „по светло от светлото”, най-висшата степен на чистота и светлина, осъзнатост, просветеност, В съвременният руски език, няма такава дума. Думата „ясно” има малко по-друго значение, например „безоблачно” или „на мен всичко ми е ясно”. Затова в старият древнославянские зик, предшественик на съвременният руски език (българският език – бел. ред.) има такава дума и това е думата Ясна, която означава „по светло от светлото” (блестящо – бел. ред.), осъзнатост и просветеност, казва Владимир Иванович Дал в своят речник, характеризирайки семантиката на думата „ясна”. По руски „ясна”, а по чувашки „янгър уже”, едно такова удивително название и не само. Когато ние тръгваме към нашата Ижековска община, освен през нашето село Тоганашево, ние ще преминем през село Голем Котяк и Малък Котяк. Котяк също е име на един от синовете на Ижек и така по пътя всички древни названия на тези села, носили имената на синовете на Ижек, а хората, които си спомнят и се срещат по съборите и панаирите, казват: Ние сме Ижековски. Ето, толкова голяма е дълбочината на почитанието, уважението и благодарността към своите водачи, които са съхранили културата, народа и езика. Това е една отличителна особеност на нашият народ. В 1866 г., когато бил публикуван в Казанска област справочника за населените места и градове в нашият район, нашият учен Магнитски, внимателно ги изучил и определил 700 наименования, които имат корени в нашите чувашки имена или на личности или с конкретни корени в чувашкият език, които характеризират поминъка, занаята или местата, от които са дошли. Ето защо по топонимите, имената на реки, градове, поселение, села и др., може да се проследи дълбокият исторически път на нашият народ, с който се занимаваха учените в последните десетилетия. И им благодарим, защото най-накрая разбрахме, кои сме ние! Когато бях дете, в училище, учителят по история ни казваше, че чувашите се появилив 15 век, а в трети курс, когато бях студентка във Филологическият факултет, аз четох г-н Мар – един потресаващо уникален учен езиковед и той пише, че чувашкият език е на повече от 5000 г. И тогава математиката, въобще не излизаше, къде е 15 век, къде са 5000 години? Как така? Народа от 15 век, а езика звучи от пет хилядолетия! Благодарение на усилията на нашите учени етнографи, археолози, историци, фолклористи е намерен корена на нашият народ, който дълго време не можеше да бъде намерен. И накрая, имат възможност съвременните чуваши, уточнявам суваро-българи, можем да кажем, кои сме ние, какви сме ние! И да разберем колко дълбок и мъдър е коренът на нашият народ, колко са потресаващо велики знанията на нашият народ. Съвременните учени днес, получават нобелови награди за тези знания, които с десетилетия търсят и намират, а нашите предци са живели с тези знания и са ги предавлаи от поколение на поколение.
3. .За духовете на гората и лошите мисли.
4.
Абе, дръж си за вярата в Тура, тя те отличава от руснаците. Кво били казали генетиците... В генетиката има доста статистика, т.е. стъкмистика)) Имах си аз, да не ва напраат руснаци. Руските генетици искат вас да направат славяни, а нас, дунавските българи изцяло траки! Как ще бъдеш едно с рускинята след като Московията ликвидира Казанска България, а вас подложи на християнизация. Ти казваш, че си сувар-българка, а рускинята била славянка и вие сте били родни сестри... Щом е така, значи и рускинята трябва да каже: Аз съм българка! Но, няма да чуеш това от рускиня)) А и тва сме го чували)) за вечната дружба за "братушките". С едни и същи идеологеми клатат електората в поколенията.
5.
6.
Tуристическата лудост и историческите паркове, всичко тва иди от Русия))) Митре ле, ейй, Митрее, леееее. Шта спрем! )) Да си знайш, де.
7. За среброто и украшенията на чувашките жени.
Tук казаното е много важно за нас, българите. За всички българи, където и да са. Ама или Умай, няма значение, как ще бъде наречена, но е ясно, че умайджанка и амазонка (от "Ама") са едно и също и са все български названия на армията на Турун Артимас, която е част от онези времена от българската армия. Оосбеното на тази военна част е, че се е водила от самата Умай Ама в критичните моменти. Досетете се, Алтън Чеч, Шуш и Шеш, това е нашата Жълтуша, героинята на едноименно село, която също пада в борбата срещу турците, това е човешкият преобраз на Умай Ама. И аз съм ви говорил за онези руси/златнозрели коси в сънищата ми и нейните сини очи, които всъщност са Великото Небе. Да не си помислите, че аз съм просто съчинител на наричания. Не! Дори поет не съм в онези мигове на настъпващата българска нова година. Колкото до "доспехите" на нейните воини амазонки, те не са само за защита от железен меч или стрела, а от енергийните такива, защото войната първом се води на енергийно ниво. Енергийните центрове на българката са защитени от главата до петите, т.е. от първата чакра до седмата. Мъжете, както виждате нямат тази привилегия. А, сега? Сега бърза да си покаже дупето и циците и да го врътка тва дупе, за да може Яга, по-добре да й го намести! Ясно е, че чувашите като част от българите са били и по времето на двете или трите матриархални български царства, т.е. те са почитатели на алп биката Умай Ама Артимас. И това много лично и ясно е показано при тях с онези велика скулптура на Ама разперила ръце подобно кръст. Но, както виждаме, те все по-силно заявяват Българското. От година на година, те все по-силно го заявяват за разлика то нас, които го губим от година на година, все повече го губим!
"За среброто и украшенията на чувашките жени"
(Фонетичен превод от руски)
Шестнадесет килограма сребро в качеството му на украшение са носили нашите прабаби. Но, на мен ми стига и килограм и половина, не повече от това. Това е твърде много. А, ако пък сложа и шапката, дори не и от сребро, а просто от метал, тънки метални пластинки, точно половин час ми е достатъчен, за да дам интервю за ОРТ „Русия” и не повече, защото самото тяло просто изнемогва от такава тежест. А нашите прабаби са носили такива украшения, особено след сватбата и не са ги сваляли 40 дни. Представяте ли си? И на работа са ходили и в гората и вкъщи и по стопанството, навсякъде. Само нощем са ги сваляли тези украшения. И с целото това снаряжение... На всичкото отгоре шапката силно се е привързвала към пояса и ако били нужно да се наведеш , трябвало да го правиш с целото тяло, защото здраво били фиксирани гръбнака и главата и главата сама по себе си, не можеш да въртиш, трябва да го правиш с цялото тяло. И тогава възниква въпросът: За какво? За какво трябва толкова тежести да носят нашите жени особено след като се омъжат? Защо на вторият ден след сватбата нашите млади жени са ги поставяли, както пишат етнографите, както казва фолклора и както разказват прабабите я поставяли на необязден кон и тя трябвало да обходи с коня всички момци от селището като изцяло била накичена с всички тези сребърни украшения. И тя била длъжна, да обходи с този кон всички момци от селото, в което се е омъжила. Защо? Защо три века подред 15,16,17 век, европейските пътешественици, които преминавали през територията на съвременна Чувашия, там където ние, сме започнали да живеем от 14 век (преди това сме живели на други места) и където картографите указват границите на нашата територия, пишат, все едно са се наговорили три века подред: Сарматия-амазонас. Кои са тези амазонас? И защо приказките и легендите разказват: когато победителите се връщат в своите родни села, от местните жители ги питали: - Кам сире пулӑшрӗ? - Кой ви помогна? - Амашинсем, отговарят победителите. Амашин. Ама-шин. „Ама” (в днешният български „мама”-бел.ред) е женското начало, „шин” – човек или жена. А, понякога, казвали „Амашинсем” – побеждаващата жена (подобно днешното римско Виктория – бел. Ред.)
Защо? Откъде е това? Защо древните приказки и легенди, ни разказват за това, че когато си отива от живота по време на сражение, някой вожд от нашият народ, неговото място се заема от неговата жена. Защо? Нима няма той съратници мъже? Няма вещи военноначалници? Или приятели, които са способни да оглавят? Именно жена, както Атила и Херка. В легендата за Атила и Кримкилте ( ru.chuvash.su/news/5858.html ) е написано, че Херка е майка на народа. И когато във времената на Волжка България, в тези времена, когато татаро-монголите изгорили до основи нашата държава, най-великата в световната цивилизация, загинал вожда на нашето племе Алтън бек – Златоподобен в превод на руски език и на негово място не застава приемният му син Бачман, а дъщеря му Алтън чеч, Алтън шуш – със златните коси, Златокоска (нашата Жълтуша – бел. ред.) Ето от това време голямо количество приказки и легенди разказват как нашите жени и девойки защитавали град Биляр. Това са исторически данни. И легендите разказват, че когато враговете настъпили на това място , то Алтън чеч се „зазидала” в скалите (вероятно се има впредвид, че се е вкаменила - бел.ред.; вж. също ru.wikipedia.org/wiki/Замуровывание и dzen.ru/a/ZgRm7D3nhipwlAU9 ); (действително град Биляр е на възвишение, по-скоро се е намирал) и легендите разказват, че 40 патици са полетели нагоре над този хълм, над града и след това нагоре по Волга. Затова, може би, неслучайно на герба на град Чебоксари са изобразени патици. Та, така, всички въпроси са „Защо”. Защо? Защо? Защо? Ако внимателно разгледаме древните сребърни украшения обърнете внимание, че всяка монетка е зашита върху другата плътно като люспи за разлика от малките народи на Поволжието, където всяка монета е пришита поотделно и помежду тях се вижда тъканта, на която тя е пришита. Дори нашите съвременни жени спазват традицията на нашите древни украшения, точно. Дори да не са от сребро, а от друг метал, нашиват металическите елементи ги нашиват плътно като люспи. Люспи на главата и целият накит за глава е от метал. Люспите закриват изцяло и целият гръбначен стълб, люспите закриват раменете, а броня закрива целият гръден кош. Всички наименования имат определено значение. „Ама” – това е дълго украшение до кръста, покриващо напълно гърдите, раменете и корема; „шугиме” - то е било и двойно от ключицата до пъпа, гръдната област е покрита напълно с метал. Всичко това, както много учени етнографи казват, напомня на воинско снаряжение, т.е. броня, шлем, ризница; „цивец” – превръзката, която са носили нашите прабаби е стояла, не с опашките отпред, а настрани, както са превързвали лъка и стрелите. И всичките тия украшения, не е ли странно защо са носени от нашите прабаби; украшения, които много силно напомнят воински доспехи. И отново въпрос: Защо? На тези многобройни въпроси защо дават отговор нашите археолози. И още в миналият век, където бяха проведени разкопки на всички места, където сме живяли във времената на Велика България са намерени при разкопките 250 погребения на жени воини. И най-удивителното е, че воинските доспехи са абсолютно идентични на украшенията, които носим днес. И на тези доспехи, на тези артефакти, които са били намерени от нашите археолози се намират символи и образи, т. нар. „тамги”. Тамгата, това е символ на принадлежност към народ, т.е. към нашият народ. И нито един народ в света не носи толкова метал в качеството на украшения. Навярно, това не е случайно. Аз стоя до една статуя, която са я направили нашите скулпури, статуята на амазонката, статуята на амазонката, която според легендата била принудена от върховният бог Тура... защото върховният бог Тура се разсърдил на жреците, които взели да размесват божествената напитка хмел и той ги превърнал в земни пчели. И повикал върховният бог Тура, аманшинсене (амазонките) при себе си и им казал: - Вие повече не сте ми нужни. Вие не съхранихте тайната на божествената напшитка, на вълшебната напитка „сура”, „съра” по чувашки („шира” на дунавско-български). Изпращам ви на земя, на която има река със същото име . На територията на Чувашия е отбелязана река с такова наименование Сура, бреговете на която са обрасли с хмел. И продължил бог Тура: - И докато, не си спомните своето предназначение и докато не си спомните тайната на божествената напитка, няма да може да създадете велико племе! Ето, това е удивителната легенда, в която са упоменати амазонките. В парка посветен на 1500 годишнината на град Чебоксари, който сега се нарича етнокомплекс „Амазония”, на централният вход са поставени от бял мрамор скулптурите на жени воини, жените защитници. Всички тези жени имат отношение към защитата на нашият народ. И за всички тях има приказки и легенди и исторически сводки . Една от тях победила царя на персите Кир и 200 000 перси оставили вдовици. Тези жени, които сега стоят в парка, също са вдовици. Така се случило, че тяхната участ била друга, да не бъдат просто жени и майки, но да станат и воини защитници. И тези жени блестящо се сражавали срещу враговете и побеждавали. Друга жена воин усмирила арабите. Трета, четвърта - всички тези наши героини, които виждаме в упоменателният парк, блестящо са се сражавали с враговете. Само една от тях, Алтън чеч, Алтън шуш загинала във времената на защита на великата Волжка България при превземането й от татаро-монглите. Навярно, не е случайно, че днес, даже съвременните баби грижливо пазят нашите сребърни украшения в своето старо сандъче. И тези сребърни украшения ги предават като най-голяма ценност, като памет свидетелстваща за историята на нашият народ на своите потомци.
8.
А, сега, кажете че, думата "шира" сме я заели от персите чрез турците, както ще ви каже интернет)) При все, че традициите при българите да се прави вино са изначални. Не само, изначално уменията ни в тази посока идват от алпите. Та думата "шира" си е изначално българска. А, траките?... М-да, да им прелеем за Бог да прости))
2. За Ижек.
РАЗКАЗ ЗА ИЖЕК
Много важен за общобългарската история, защото почти нищо не се знае, какво се случва с населението на Волжка България след превземането й от татаро-монголите. Руските учени смятат, че българите просто са изтребени до крак или са изчезнали някъде и са се претопили и нашите учени тук следват техните идеологеми, когато говорят по темата. Това дава основание на руските учени, да говорят там, че българите отдавна ги няма и на тяхно място, днес, живеят просто татари. Разказа за субага Ижек напълно опровергава това.
Преведох го от пряка реч на руски, защото знам, че ще бъде подминат небреже от всички
)) Ще им мине покрай ушите и ще се обърнат да чуят, кво ще им каже Серафимов. А младите тепегьози, дори нема му обърнат внимание, щото е на руски))===========================================
Нашият дъб расте в свещеното място и името на селото, където непосредствено е територията, на която е живял нашият великан, се казва село Кшауши. Село Кшауши по чувашки звучи като Жаваш, а по-рано селото се е казвало Таганаш, Таганашево. Откъде идва това име? Оказва се, че нашите прародители са били толкова мъдри, че са умеели да оставят в паметта, историята на своят народ и по този начин са увековечили имената на тези места, където са живели, по-рано, но и на хората водачи, които са успели да съхранят живота на своят народ. Нашият куз (община), майчиният куз принадлежи към Ижековско. Така са говорили в нашите местни жители в 17-18 век, когато се срещали за знаменитото за цяла Русия, Ярмарке; Ярмарке, също така Ишаки (тържище ru.wikipedia.org/wiki/Ярмарка ) и като се запознавали се питали, един на друг, откъде идваш, чий си, но никой не казвал селото си. Всички казвали така: „Ижековски сме ние.” А, кой е този Ижек? Ижек е знаменит суваро-българин. Велик вожд, който е запазил своят народ във времената, когато великата Волжка България в края на 13-ти началото на 14-век била изгорена от татаро-монголите и когато от нашето племе, както казват историците, останало всичко на всичко 1/3-та, един от останалите живи вождове, който се казвал Ижек, отвел остатъците от своето племе, нагоре по Волга. Историята, както и легендите разказват , че Ижек не се доверил на увещанията на татаро-монголските владетел и решил да съхрани своят народ, своята култура, своят език и разбира се, как да ги съхраниш, когато трябва да останеш в рамките на чуждата религия, чуждата култура? Няма как. И взел решение да напусне родните места. Нямало какво да го задържа, защото цялата държава вече била изгорена до основи. И тръгнал нагоре по Волга. И в негова чест било наречено централното село на Ижековска област. Днес, това е село Ишаки. Ижек, Ишек - Ишаки ru.wikipedia.org/wiki/Ишаки . А всички села, които се намирали до старото село, всички те, носели имената на неговите синове, както казват нашите историци. Единият от синовете му, се казвал Таганаш. Селото, за което говорим има старо име Таганашево, а днес се нарича Кжавъш яле, Кшауши ru.wikipedia.org/wiki/Кшауши и към Кшаушкото поселение се отнася нашият район, нашият етнографически комплекс „Ясна”. Това е древно название на наблизо разположена поляна, също толкова сакрална и свещена. Местните жители я знаят и я наричат Янгър, Янгър уже (в българските епоси и истории „янгър” е със значение „дъжд”- бел.ред.) . В превод на руски език, Янгър уже, означава „по светло от светлото”, най-висшата степен на чистота и светлина, осъзнатост, просветеност, В съвременният руски език, няма такава дума. Думата „ясно” има малко по-друго значение, например „безоблачно” или „на мен всичко ми е ясно”. Затова в старият древнославянские зик, предшественик на съвременният руски език (българският език – бел. ред.) има такава дума и това е думата Ясна, която означава „по светло от светлото” (блестящо – бел. ред.), осъзнатост и просветеност, казва Владимир Иванович Дал в своят речник, характеризирайки семантиката на думата „ясна”. По руски „ясна”, а по чувашки „янгър уже”, едно такова удивително название и не само. Когато ние тръгваме към нашата Ижековска община, освен през нашето село Тоганашево, ние ще преминем през село Голем Котяк и Малък Котяк. Котяк също е име на един от синовете на Ижек и така по пътя всички древни названия на тези села, носили имената на синовете на Ижек, а хората, които си спомнят и се срещат по съборите и панаирите, казват: Ние сме Ижековски. Ето, толкова голяма е дълбочината на почитанието, уважението и благодарността към своите водачи, които са съхранили културата, народа и езика. Това е една отличителна особеност на нашият народ. В 1866 г., когато бил публикуван в Казанска област справочника за населените места и градове в нашият район, нашият учен Магнитски, внимателно ги изучил и определил 700 наименования, които имат корени в нашите чувашки имена или на личности или с конкретни корени в чувашкият език, които характеризират поминъка, занаята или местата, от които са дошли. Ето защо по топонимите, имената на реки, градове, поселение, села и др., може да се проследи дълбокият исторически път на нашият народ, с който се занимаваха учените в последните десетилетия. И им благодарим, защото най-накрая разбрахме, кои сме ние! Когато бях дете, в училище, учителят по история ни казваше, че чувашите се появилив 15 век, а в трети курс, когато бях студентка във Филологическият факултет, аз четох г-н Мар – един потресаващо уникален учен езиковед и той пише, че чувашкият език е на повече от 5000 г. И тогава математиката, въобще не излизаше, къде е 15 век, къде са 5000 години? Как така? Народа от 15 век, а езика звучи от пет хилядолетия! Благодарение на усилията на нашите учени етнографи, археолози, историци, фолклористи е намерен корена на нашият народ, който дълго време не можеше да бъде намерен. И накрая, имат възможност съвременните чуваши, уточнявам суваро-българи, можем да кажем, кои сме ние, какви сме ние! И да разберем колко дълбок и мъдър е коренът на нашият народ, колко са потресаващо велики знанията на нашият народ. Съвременните учени днес, получават нобелови награди за тези знания, които с десетилетия търсят и намират, а нашите предци са живели с тези знания и са ги предавлаи от поколение на поколение.
3. .За духовете на гората и лошите мисли.
4.
Абе, дръж си за вярата в Тура, тя те отличава от руснаците. Кво били казали генетиците... В генетиката има доста статистика, т.е. стъкмистика
)) Имах си аз, да не ва напраат руснаци. Руските генетици искат вас да направат славяни, а нас, дунавските българи изцяло траки! Как ще бъдеш едно с рускинята след като Московията ликвидира Казанска България, а вас подложи на християнизация. Ти казваш, че си сувар-българка, а рускинята била славянка и вие сте били родни сестри... Щом е така, значи и рускинята трябва да каже: Аз съм българка! Но, няма да чуеш това от рускиня)) А и тва сме го чували)) за вечната дружба за "братушките". С едни и същи идеологеми клатат електората в поколенията.5.
6.
Tуристическата лудост и историческите паркове, всичко тва иди от Русия
))) Митре ле, ейй, Митрее, леееее. Шта спрем! )) Да си знайш, де.7. За среброто и украшенията на чувашките жени.
Tук казаното е много важно за нас, българите. За всички българи, където и да са. Ама или Умай, няма значение, как ще бъде наречена, но е ясно, че умайджанка и амазонка (от "Ама") са едно и също и са все български названия на армията на Турун Артимас, която е част от онези времена от българската армия. Оосбеното на тази военна част е, че се е водила от самата Умай Ама в критичните моменти. Досетете се, Алтън Чеч, Шуш и Шеш, това е нашата Жълтуша, героинята на едноименно село, която също пада в борбата срещу турците, това е човешкият преобраз на Умай Ама. И аз съм ви говорил за онези руси/златнозрели коси в сънищата ми и нейните сини очи, които всъщност са Великото Небе. Да не си помислите, че аз съм просто съчинител на наричания. Не! Дори поет не съм в онези мигове на настъпващата българска нова година. Колкото до "доспехите" на нейните воини амазонки, те не са само за защита от железен меч или стрела, а от енергийните такива, защото войната първом се води на енергийно ниво. Енергийните центрове на българката са защитени от главата до петите, т.е. от първата чакра до седмата. Мъжете, както виждате нямат тази привилегия. А, сега? Сега бърза да си покаже дупето и циците и да го врътка тва дупе, за да може Яга, по-добре да й го намести! Ясно е, че чувашите като част от българите са били и по времето на двете или трите матриархални български царства, т.е. те са почитатели на алп биката Умай Ама Артимас. И това много лично и ясно е показано при тях с онези велика скулптура на Ама разперила ръце подобно кръст. Но, както виждаме, те все по-силно заявяват Българското. От година на година, те все по-силно го заявяват за разлика то нас, които го губим от година на година, все повече го губим!
"За среброто и украшенията на чувашките жени"
(Фонетичен превод от руски)
Шестнадесет килограма сребро в качеството му на украшение са носили нашите прабаби. Но, на мен ми стига и килограм и половина, не повече от това. Това е твърде много. А, ако пък сложа и шапката, дори не и от сребро, а просто от метал, тънки метални пластинки, точно половин час ми е достатъчен, за да дам интервю за ОРТ „Русия” и не повече, защото самото тяло просто изнемогва от такава тежест. А нашите прабаби са носили такива украшения, особено след сватбата и не са ги сваляли 40 дни. Представяте ли си? И на работа са ходили и в гората и вкъщи и по стопанството, навсякъде. Само нощем са ги сваляли тези украшения. И с целото това снаряжение... На всичкото отгоре шапката силно се е привързвала към пояса и ако били нужно да се наведеш , трябвало да го правиш с целото тяло, защото здраво били фиксирани гръбнака и главата и главата сама по себе си, не можеш да въртиш, трябва да го правиш с цялото тяло. И тогава възниква въпросът: За какво? За какво трябва толкова тежести да носят нашите жени особено след като се омъжат? Защо на вторият ден след сватбата нашите млади жени са ги поставяли, както пишат етнографите, както казва фолклора и както разказват прабабите я поставяли на необязден кон и тя трябвало да обходи с коня всички момци от селището като изцяло била накичена с всички тези сребърни украшения. И тя била длъжна, да обходи с този кон всички момци от селото, в което се е омъжила. Защо? Защо три века подред 15,16,17 век, европейските пътешественици, които преминавали през територията на съвременна Чувашия, там където ние, сме започнали да живеем от 14 век (преди това сме живели на други места) и където картографите указват границите на нашата територия, пишат, все едно са се наговорили три века подред: Сарматия-амазонас. Кои са тези амазонас? И защо приказките и легендите разказват: когато победителите се връщат в своите родни села, от местните жители ги питали: - Кам сире пулӑшрӗ? - Кой ви помогна? - Амашинсем, отговарят победителите. Амашин. Ама-шин. „Ама” (в днешният български „мама”-бел.ред) е женското начало, „шин” – човек или жена. А, понякога, казвали „Амашинсем” – побеждаващата жена (подобно днешното римско Виктория – бел. Ред.)
Защо? Откъде е това? Защо древните приказки и легенди, ни разказват за това, че когато си отива от живота по време на сражение, някой вожд от нашият народ, неговото място се заема от неговата жена. Защо? Нима няма той съратници мъже? Няма вещи военноначалници? Или приятели, които са способни да оглавят? Именно жена, както Атила и Херка. В легендата за Атила и Кримкилте ( ru.chuvash.su/news/5858.html ) е написано, че Херка е майка на народа. И когато във времената на Волжка България, в тези времена, когато татаро-монголите изгорили до основи нашата държава, най-великата в световната цивилизация, загинал вожда на нашето племе Алтън бек – Златоподобен в превод на руски език и на негово място не застава приемният му син Бачман, а дъщеря му Алтън чеч, Алтън шуш – със златните коси, Златокоска (нашата Жълтуша – бел. ред.) Ето от това време голямо количество приказки и легенди разказват как нашите жени и девойки защитавали град Биляр. Това са исторически данни. И легендите разказват, че когато враговете настъпили на това място , то Алтън чеч се „зазидала” в скалите (вероятно се има впредвид, че се е вкаменила - бел.ред.; вж. също ru.wikipedia.org/wiki/Замуровывание и dzen.ru/a/ZgRm7D3nhipwlAU9 ); (действително град Биляр е на възвишение, по-скоро се е намирал) и легендите разказват, че 40 патици са полетели нагоре над този хълм, над града и след това нагоре по Волга. Затова, може би, неслучайно на герба на град Чебоксари са изобразени патици. Та, така, всички въпроси са „Защо”. Защо? Защо? Защо? Ако внимателно разгледаме древните сребърни украшения обърнете внимание, че всяка монетка е зашита върху другата плътно като люспи за разлика от малките народи на Поволжието, където всяка монета е пришита поотделно и помежду тях се вижда тъканта, на която тя е пришита. Дори нашите съвременни жени спазват традицията на нашите древни украшения, точно. Дори да не са от сребро, а от друг метал, нашиват металическите елементи ги нашиват плътно като люспи. Люспи на главата и целият накит за глава е от метал. Люспите закриват изцяло и целият гръбначен стълб, люспите закриват раменете, а броня закрива целият гръден кош. Всички наименования имат определено значение. „Ама” – това е дълго украшение до кръста, покриващо напълно гърдите, раменете и корема; „шугиме” - то е било и двойно от ключицата до пъпа, гръдната област е покрита напълно с метал. Всичко това, както много учени етнографи казват, напомня на воинско снаряжение, т.е. броня, шлем, ризница; „цивец” – превръзката, която са носили нашите прабаби е стояла, не с опашките отпред, а настрани, както са превързвали лъка и стрелите. И всичките тия украшения, не е ли странно защо са носени от нашите прабаби; украшения, които много силно напомнят воински доспехи. И отново въпрос: Защо? На тези многобройни въпроси защо дават отговор нашите археолози. И още в миналият век, където бяха проведени разкопки на всички места, където сме живяли във времената на Велика България са намерени при разкопките 250 погребения на жени воини. И най-удивителното е, че воинските доспехи са абсолютно идентични на украшенията, които носим днес. И на тези доспехи, на тези артефакти, които са били намерени от нашите археолози се намират символи и образи, т. нар. „тамги”. Тамгата, това е символ на принадлежност към народ, т.е. към нашият народ. И нито един народ в света не носи толкова метал в качеството на украшения. Навярно, това не е случайно. Аз стоя до една статуя, която са я направили нашите скулпури, статуята на амазонката, статуята на амазонката, която според легендата била принудена от върховният бог Тура... защото върховният бог Тура се разсърдил на жреците, които взели да размесват божествената напитка хмел и той ги превърнал в земни пчели. И повикал върховният бог Тура, аманшинсене (амазонките) при себе си и им казал: - Вие повече не сте ми нужни. Вие не съхранихте тайната на божествената напшитка, на вълшебната напитка „сура”, „съра” по чувашки („шира” на дунавско-български). Изпращам ви на земя, на която има река със същото име . На територията на Чувашия е отбелязана река с такова наименование Сура, бреговете на която са обрасли с хмел. И продължил бог Тура: - И докато, не си спомните своето предназначение и докато не си спомните тайната на божествената напитка, няма да може да създадете велико племе! Ето, това е удивителната легенда, в която са упоменати амазонките. В парка посветен на 1500 годишнината на град Чебоксари, който сега се нарича етнокомплекс „Амазония”, на централният вход са поставени от бял мрамор скулптурите на жени воини, жените защитници. Всички тези жени имат отношение към защитата на нашият народ. И за всички тях има приказки и легенди и исторически сводки . Една от тях победила царя на персите Кир и 200 000 перси оставили вдовици. Тези жени, които сега стоят в парка, също са вдовици. Така се случило, че тяхната участ била друга, да не бъдат просто жени и майки, но да станат и воини защитници. И тези жени блестящо се сражавали срещу враговете и побеждавали. Друга жена воин усмирила арабите. Трета, четвърта - всички тези наши героини, които виждаме в упоменателният парк, блестящо са се сражавали с враговете. Само една от тях, Алтън чеч, Алтън шуш загинала във времената на защита на великата Волжка България при превземането й от татаро-монглите. Навярно, не е случайно, че днес, даже съвременните баби грижливо пазят нашите сребърни украшения в своето старо сандъче. И тези сребърни украшения ги предават като най-голяма ценност, като памет свидетелстваща за историята на нашият народ на своите потомци.
8.
А, сега, кажете че, думата "шира" сме я заели от персите чрез турците, както ще ви каже интернет
)) При все, че традициите при българите да се прави вино са изначални. Не само, изначално уменията ни в тази посока идват от алпите. Та думата "шира" си е изначално българска. А, траките?... М-да, да им прелеем за Бог да прости)) Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
преди 1 година 6 месеца
#59676
1. . За чувашката култура.
2. За Ижек.
РАЗКАЗ ЗА ИЖЕК
Много важен за общобългарската история, защото почти нищо не се знае, какво се случва с населението на Волжка България след превземането й от татаро-монголите. Руските учени смятат, че българите просто са изтребени до крак или са изчезнали някъде и са се претопили и нашите учени тук следват техните идеологеми, когато говорят по темата. Това дава основание на руските учени, да говорят там, че българите отдавна ги няма и на тяхно място, днес, живеят просто татари. Разказа за субага Ижек напълно опровергава това.
Преведох го от пряка реч на руски, защото знам, че ще бъде подминат небреже от всички)) Ще им мине покрай ушите и ще се обърнат да чуят, кво ще им каже Серафимов. А младите тепегьози, дори нема му обърнат внимание, щото е на руски))
===========================================
Нашият дъб расте в свещеното място и името на селото, където непосредствено е територията, на която е живял нашият великан, се казва село Кшауши. Село Кшауши по чувашки звучи като Жаваш, а по-рано селото се е казвало Таганаш, Таганашево. Откъде идва това име? Оказва се, че нашите прародители са били толкова мъдри, че са умеели да оставят в паметта, историята на своят народ и по този начин са увековечили имената на тези места, където са живели, по-рано, но и на хората водачи, които са успели да съхранят живота на своят народ. Нашият куз (община), майчиният куз принадлежи към Ижековско. Така са говорили в нашите местни жители в 17-18 век, когато се срещали за знаменитото за цяла Русия, Ярмарке; Ярмарке, също така Ишаки (тържище ru.wikipedia.org/wiki/Ярмарка ) и като се запознавали се питали, един на друг, откъде идваш, чий си, но никой не казвал селото си. Всички казвали така: „Ижековски сме ние.” А, кой е този Ижек? Ижек е знаменит суваро-българин. Велик вожд, който е запазил своят народ във времената, когато великата Волжка България в края на 13-ти началото на 14-век била изгорена от татаро-монголите и когато от нашето племе, както казват историците, останало всичко на всичко 1/3-та, един от останалите живи вождове, който се казвал Ижек, отвел остатъците от своето племе, нагоре по Волга. Историята, както и легендите разказват , че Ижек не се доверил на увещанията на татаро-монголските владетел и решил да съхрани своят народ, своята култура, своят език и разбира се, как да ги съхраниш, когато трябва да останеш в рамките на чуждата религия, чуждата култура? Няма как. И взел решение да напусне родните места. Нямало какво да го задържа, защото цялата държава вече била изгорена до основи. И тръгнал нагоре по Волга. И в негова чест било наречено централното село на Ижековска област. Днес, това е село Ишаки. Ижек, Ишек - Ишаки ru.wikipedia.org/wiki/Ишаки . А всички села, които се намирали до старото село, всички те, носели имената на неговите синове, както казват нашите историци. Единият от синовете му, се казвал Таганаш. Селото, за което говорим има старо име Таганашево, а днес се нарича Кжавъш яле, Кшауши ru.wikipedia.org/wiki/Кшауши и към Кшаушкото поселение се отнася нашият район, нашият етнографически комплекс „Ясна”. Това е древно название на наблизо разположена поляна, също толкова сакрална и свещена. Местните жители я знаят и я наричат Янгър, Янгър уже (в българските епоси и истории „янгър” е със значение „дъжд”- бел.ред.) . В превод на руски език, Янгър уже, означава „по светло от светлото”, най-висшата степен на чистота и светлина, осъзнатост, просветеност, В съвременният руски език, няма такава дума. Думата „ясно” има малко по-друго значение, например „безоблачно” или „на мен всичко ми е ясно”. Затова в старият древнославянские зик, предшественик на съвременният руски език (българският език – бел. ред.) има такава дума и това е думата Ясна, която означава „по светло от светлото” (блестящо – бел. ред.), осъзнатост и просветеност, казва Владимир Иванович Дал в своят речник, характеризирайки семантиката на думата „ясна”. По руски „ясна”, а по чувашки „янгър уже”, едно такова удивително название и не само. Когато ние тръгваме към нашата Ижековска община, освен през нашето село Тоганашево, ние ще преминем през село Голем Котяк и Малък Котяк. Котяк също е име на един от синовете на Ижек и така по пътя всички древни названия на тези села, носили имената на синовете на Ижек, а хората, които си спомнят и се срещат по съборите и панаирите, казват: Ние сме Ижековски. Ето, толкова голяма е дълбочината на почитанието, уважението и благодарността към своите водачи, които са съхранили културата, народа и езика. Това е една отличителна особеност на нашият народ. В 1866 г., когато бил публикуван в Казанска област справочника за населените места и градове в нашият район, нашият учен Магнитски, внимателно ги изучил и определил 700 наименования, които имат корени в нашите чувашки имена или на личности или с конкретни корени в чувашкият език, които характеризират поминъка, занаята или местата, от които са дошли. Ето защо по топонимите, имената на реки, градове, поселение, села и др., може да се проследи дълбокият исторически път на нашият народ, с който се занимаваха учените в последните десетилетия. И им благодарим, защото най-накрая разбрахме, кои сме ние! Когато бях дете, в училище, учителят по история ни казваше, че чувашите се появилив 15 век, а в трети курс, когато бях студентка във Филологическият факултет, аз четох г-н Мар – един потресаващо уникален учен езиковед и той пише, че чувашкият език е на повече от 5000 г. И тогава математиката, въобще не излизаше, къде е 15 век, къде са 5000 години? Как така? Народа от 15 век, а езика звучи от пет хилядолетия! Благодарение на усилията на нашите учени етнографи, археолози, историци, фолклористи е намерен корена на нашият народ, който дълго време не можеше да бъде намерен. И накрая, имат възможност съвременните чуваши, уточнявам суваро-българи, можем да кажем, кои сме ние, какви сме ние! И да разберем колко дълбок и мъдър е коренът на нашият народ, колко са потресаващо велики знанията на нашият народ. Съвременните учени днес, получават нобелови награди за тези знания, които с десетилетия търсят и намират, а нашите предци са живели с тези знания и са ги предавлаи от поколение на поколение.
3. .За духовете на гората и лошите мисли.
4.
Абе, дръж си за вярата в Тура, тя те отличава от руснаците. Кво били казали генетиците... В генетиката има доста статистика, т.е. стъкмистика)) Имах си аз, да не ва напраат руснаци. Руските генетици искат вас да направат славяни, а нас, дунавските българи изцяло траки! Как ще бъдеш едно с рускинята след като Московията ликвидира Казанска България, а вас подложи на християнизация. Ти казваш, че си сувар-българка, а рускинята била славянка и вие сте били родни сестри... Щом е така, значи и рускинята трябва да каже: Аз съм българка! Но, няма да чуеш това от рускиня)) А и тва сме го чували)) за вечната дружба за "братушките". С едни и същи идеологеми клатат електората в поколенията.
5.
6.
Tуристическата лудост и историческите паркове, всичко тва иди от Русия))) Митре ле, ейй, Митрее, леееее. Шта спрем! )) Да си знайш, де.
7. За среброто и украшенията на чувашките жени.
Tук казаното е много важно за нас, българите. За всички българи, където и да са. Ама или Умай, няма значение, как ще бъде наречена, но е ясно, че умайджанка и амазонка (от "Ама") са едно и също и са все български названия на армията на Турун Артимас, която е част от онези времена от българската армия. Оосбеното на тази военна част е, че се е водила от самата Умай Ама в критичните моменти. Досетете се, Алтън Чеч, Шуш и Шеш, това е нашата Жълтуша, героинята на едноименно село, която също пада в борбата срещу турците, това е човешкият преобраз на Умай Ама. И аз съм ви говорил за онези руси/златнозрели коси в сънищата ми и нейните сини очи, които всъщност са Великото Небе. Да не си помислите, че аз съм просто съчинител на наричания. Не! Дори поет не съм в онези мигове на настъпващата българска нова година. Колкото до "доспехите" на нейните воини амазонки, те не са само за защита от железен меч или стрела, а от енергийните такива, защото войната първом се води на енергийно ниво. Енергийните центрове на българката са защитени от главата до петите, т.е. от първата чакра до седмата. Мъжете, както виждате нямат тази привилегия. А, сега? Сега бърза да си покаже дупето и циците и да го врътка тва дупе, за да може Яга, по-добре да й го намести! Ясно е, че чувашите като част от българите са били и по времето на двете или трите матриархални български царства, т.е. те са почитатели на алп биката Умай Ама Артимас. И това много лично и ясно е показано при тях с онези велика скулптура на Ама разперила ръце подобно кръст. Но, както виждаме, те все по-силно заявяват Българското. От година на година, те все по-силно го заявяват за разлика то нас, които го губим от година на година, все повече го губим!
"За среброто и украшенията на чувашките жени"
(Фонетичен превод от руски)
Шестнадесет килограма сребро в качеството му на украшение са носили нашите прабаби. Но, на мен ми стига и килограм и половина, не повече от това. Това е твърде много. А, ако пък сложа и шапката, дори не и от сребро, а просто от метал, тънки метални пластинки, точно половин час ми е достатъчен, за да дам интервю за ОРТ „Русия” и не повече, защото самото тяло просто изнемогва от такава тежест. А нашите прабаби са носили такива украшения, особено след сватбата и не са ги сваляли 40 дни. Представяте ли си? И на работа са ходили и в гората и вкъщи и по стопанството, навсякъде. Само нощем са ги сваляли тези украшения. И с целото това снаряжение... На всичкото отгоре шапката силно се е привързвала към пояса и ако били нужно да се наведеш , трябвало да го правиш с целото тяло, защото здраво били фиксирани гръбнака и главата и главата сама по себе си, не можеш да въртиш, трябва да го правиш с цялото тяло. И тогава възниква въпросът: За какво? За какво трябва толкова тежести да носят нашите жени особено след като се омъжат? Защо на вторият ден след сватбата нашите млади жени са ги поставяли, както пишат етнографите, както казва фолклора и както разказват прабабите я поставяли на необязден кон и тя трябвало да обходи с коня всички момци от селището като изцяло била накичена с всички тези сребърни украшения. И тя била длъжна, да обходи с този кон всички момци от селото, в което се е омъжила. Защо? Защо три века подред 15,16,17 век, европейските пътешественици, които преминавали през територията на съвременна Чувашия, там където ние, сме започнали да живеем от 14 век (преди това сме живели на други места) и където картографите указват границите на нашата територия, пишат, все едно са се наговорили три века подред: Сарматия-амазонас. Кои са тези амазонас? И защо приказките и легендите разказват: когато победителите се връщат в своите родни села, от местните жители ги питали: - Кам сире пулӑшрӗ? - Кой ви помогна? - Амашинсем, отговарят победителите. Амашин. Ама-шин. „Ама” (в днешният български „мама”-бел.ред) е женското начало, „шин” – човек или жена. А, понякога, казвали „Амашинсем” – побеждаващата жена (подобно днешното римско Виктория – бел. Ред.)
Защо? Откъде е това? Защо древните приказки и легенди, ни разказват за това, че когато си отива от живота по време на сражение, някой вожд от нашият народ, неговото място се заема от неговата жена. Защо? Нима няма той съратници мъже? Няма вещи военноначалници? Или приятели, които са способни да оглавят? Именно жена, както Атила и Херка. В легендата за Атила и Кримкилте ( ru.chuvash.su/news/5858.html ) е написано, че Херка е майка на народа. И когато във времената на Волжка България, в тези времена, когато татаро-монголите изгорили до основи нашата държава, най-великата в световната цивилизация, загинал вожда на нашето племе Алтън бек – Златоподобен в превод на руски език и на негово място не застава приемният му син Бачман, а дъщеря му Алтън чеч, Алтън шуш – със златните коси, Златокоска (нашата Жълтуша – бел. ред.) Ето от това време голямо количество приказки и легенди разказват как нашите жени и девойки защитавали град Биляр. Това са исторически данни. И легендите разказват, че когато враговете настъпили на това място , то Алтън чеч се „зазидала” в скалите (вероятно се има впредвид, че се е вкаменила - бел.ред.; вж. също ru.wikipedia.org/wiki/Замуровывание и dzen.ru/a/ZgRm7D3nhipwlAU9 ); (действително град Биляр е на възвишение, по-скоро се е намирал) и легендите разказват, че 40 патици са полетели нагоре над този хълм, над града и след това нагоре по Волга. Затова, може би, неслучайно на герба на град Чебоксари са изобразени патици. Та, така, всички въпроси са „Защо”. Защо? Защо? Защо? Ако внимателно разгледаме древните сребърни украшения обърнете внимание, че всяка монетка е зашита върху другата плътно като люспи за разлика от малките народи на Поволжието, където всяка монета е пришита поотделно и помежду тях се вижда тъканта, на която тя е пришита. Дори нашите съвременни жени спазват традицията на нашите древни украшения, точно. Дори да не са от сребро, а от друг метал, нашиват металическите елементи ги нашиват плътно като люспи. Люспи на главата и целият накит за глава е от метал. Люспите закриват изцяло и целият гръбначен стълб, люспите закриват раменете, а броня закрива целият гръден кош. Всички наименования имат определено значение. „Ама” – това е дълго украшение до кръста, покриващо напълно гърдите, раменете и корема; „шугиме” - то е било и двойно от ключицата до пъпа, гръдната област е покрита напълно с метал. Всичко това, както много учени етнографи казват, напомня на воинско снаряжение, т.е. броня, шлем, ризница; „цивец” – превръзката, която са носили нашите прабаби е стояла, не с опашките отпред, а настрани, както са превързвали лъка и стрелите. И всичките тия украшения, не е ли странно защо са носени от нашите прабаби; украшения, които много силно напомнят воински доспехи. И отново въпрос: Защо? На тези многобройни въпроси защо дават отговор нашите археолози. И още в миналият век, където бяха проведени разкопки на всички места, където сме живяли във времената на Велика България са намерени при разкопките 250 погребения на жени воини. И най-удивителното е, че воинските доспехи са абсолютно идентични на украшенията, които носим днес. И на тези доспехи, на тези артефакти, които са били намерени от нашите археолози се намират символи и образи, т. нар. „тамги”. Тамгата, това е символ на принадлежност към народ, т.е. към нашият народ. И нито един народ в света не носи толкова метал в качеството на украшения. Навярно, това не е случайно. Аз стоя до една статуя, която са я направили нашите скулпури, статуята на амазонката, статуята на амазонката, която според легендата била принудена от върховният бог Тура... защото върховният бог Тура се разсърдил на жреците, които взели да размесват божествената напитка хмел и той ги превърнал в земни пчели. И повикал върховният бог Тура, аманшинсене (амазонките) при себе си и им казал: - Вие повече не сте ми нужни. Вие не съхранихте тайната на божествената напшитка, на вълшебната напитка „сура”, „съра” по чувашки („шира” на дунавско-български). Изпращам ви на земя, на която има река със същото име . На територията на Чувашия е отбелязана река с такова наименование Сура, бреговете на която са обрасли с хмел. И продължил бог Тура: - И докато, не си спомните своето предназначение и докато не си спомните тайната на божествената напитка, няма да може да създадете велико племе! Ето, това е удивителната легенда, в която са упоменати амазонките. В парка посветен на 1500 годишнината на град Чебоксари, който сега се нарича етнокомплекс „Амазония”, на централният вход са поставени от бял мрамор скулптурите на жени воини, жените защитници. Всички тези жени имат отношение към защитата на нашият народ. И за всички тях има приказки и легенди и исторически сводки . Една от тях победила царя на персите Кир и 200 000 перси оставили вдовици. Тези жени, които сега стоят в парка, също са вдовици. Така се случило, че тяхната участ била друга, да не бъдат просто жени и майки, но да станат и воини защитници. И тези жени блестящо се сражавали срещу враговете и побеждавали. Друга жена воин усмирила арабите. Трета, четвърта - всички тези наши героини, които виждаме в упоменателният парк, блестящо са се сражавали с враговете. Само една от тях, Алтън чеч, Алтън шуш загинала във времената на защита на великата Волжка България при превземането й от татаро-монглите. Навярно, не е случайно, че днес, даже съвременните баби грижливо пазят нашите сребърни украшения в своето старо сандъче. И тези сребърни украшения ги предават като най-голяма ценност, като памет свидетелстваща за историята на нашият народ на своите потомци.
8.
А, сега, кажете че, думата "шира" сме я заели от персите чрез турците, както ще ви каже интернет)) При все, че традициите при българите да се прави вино са изначални. Не само, изначално уменията ни в тази посока идват от алпите. Та думата "шира" си е изначално българска. А, траките?... М-да, да им прелеем за Бог да прости))
2. За Ижек.
РАЗКАЗ ЗА ИЖЕК
Много важен за общобългарската история, защото почти нищо не се знае, какво се случва с населението на Волжка България след превземането й от татаро-монголите. Руските учени смятат, че българите просто са изтребени до крак или са изчезнали някъде и са се претопили и нашите учени тук следват техните идеологеми, когато говорят по темата. Това дава основание на руските учени, да говорят там, че българите отдавна ги няма и на тяхно място, днес, живеят просто татари. Разказа за субага Ижек напълно опровергава това.
Преведох го от пряка реч на руски, защото знам, че ще бъде подминат небреже от всички
)) Ще им мине покрай ушите и ще се обърнат да чуят, кво ще им каже Серафимов. А младите тепегьози, дори нема му обърнат внимание, щото е на руски))===========================================
Нашият дъб расте в свещеното място и името на селото, където непосредствено е територията, на която е живял нашият великан, се казва село Кшауши. Село Кшауши по чувашки звучи като Жаваш, а по-рано селото се е казвало Таганаш, Таганашево. Откъде идва това име? Оказва се, че нашите прародители са били толкова мъдри, че са умеели да оставят в паметта, историята на своят народ и по този начин са увековечили имената на тези места, където са живели, по-рано, но и на хората водачи, които са успели да съхранят живота на своят народ. Нашият куз (община), майчиният куз принадлежи към Ижековско. Така са говорили в нашите местни жители в 17-18 век, когато се срещали за знаменитото за цяла Русия, Ярмарке; Ярмарке, също така Ишаки (тържище ru.wikipedia.org/wiki/Ярмарка ) и като се запознавали се питали, един на друг, откъде идваш, чий си, но никой не казвал селото си. Всички казвали така: „Ижековски сме ние.” А, кой е този Ижек? Ижек е знаменит суваро-българин. Велик вожд, който е запазил своят народ във времената, когато великата Волжка България в края на 13-ти началото на 14-век била изгорена от татаро-монголите и когато от нашето племе, както казват историците, останало всичко на всичко 1/3-та, един от останалите живи вождове, който се казвал Ижек, отвел остатъците от своето племе, нагоре по Волга. Историята, както и легендите разказват , че Ижек не се доверил на увещанията на татаро-монголските владетел и решил да съхрани своят народ, своята култура, своят език и разбира се, как да ги съхраниш, когато трябва да останеш в рамките на чуждата религия, чуждата култура? Няма как. И взел решение да напусне родните места. Нямало какво да го задържа, защото цялата държава вече била изгорена до основи. И тръгнал нагоре по Волга. И в негова чест било наречено централното село на Ижековска област. Днес, това е село Ишаки. Ижек, Ишек - Ишаки ru.wikipedia.org/wiki/Ишаки . А всички села, които се намирали до старото село, всички те, носели имената на неговите синове, както казват нашите историци. Единият от синовете му, се казвал Таганаш. Селото, за което говорим има старо име Таганашево, а днес се нарича Кжавъш яле, Кшауши ru.wikipedia.org/wiki/Кшауши и към Кшаушкото поселение се отнася нашият район, нашият етнографически комплекс „Ясна”. Това е древно название на наблизо разположена поляна, също толкова сакрална и свещена. Местните жители я знаят и я наричат Янгър, Янгър уже (в българските епоси и истории „янгър” е със значение „дъжд”- бел.ред.) . В превод на руски език, Янгър уже, означава „по светло от светлото”, най-висшата степен на чистота и светлина, осъзнатост, просветеност, В съвременният руски език, няма такава дума. Думата „ясно” има малко по-друго значение, например „безоблачно” или „на мен всичко ми е ясно”. Затова в старият древнославянские зик, предшественик на съвременният руски език (българският език – бел. ред.) има такава дума и това е думата Ясна, която означава „по светло от светлото” (блестящо – бел. ред.), осъзнатост и просветеност, казва Владимир Иванович Дал в своят речник, характеризирайки семантиката на думата „ясна”. По руски „ясна”, а по чувашки „янгър уже”, едно такова удивително название и не само. Когато ние тръгваме към нашата Ижековска община, освен през нашето село Тоганашево, ние ще преминем през село Голем Котяк и Малък Котяк. Котяк също е име на един от синовете на Ижек и така по пътя всички древни названия на тези села, носили имената на синовете на Ижек, а хората, които си спомнят и се срещат по съборите и панаирите, казват: Ние сме Ижековски. Ето, толкова голяма е дълбочината на почитанието, уважението и благодарността към своите водачи, които са съхранили културата, народа и езика. Това е една отличителна особеност на нашият народ. В 1866 г., когато бил публикуван в Казанска област справочника за населените места и градове в нашият район, нашият учен Магнитски, внимателно ги изучил и определил 700 наименования, които имат корени в нашите чувашки имена или на личности или с конкретни корени в чувашкият език, които характеризират поминъка, занаята или местата, от които са дошли. Ето защо по топонимите, имената на реки, градове, поселение, села и др., може да се проследи дълбокият исторически път на нашият народ, с който се занимаваха учените в последните десетилетия. И им благодарим, защото най-накрая разбрахме, кои сме ние! Когато бях дете, в училище, учителят по история ни казваше, че чувашите се появилив 15 век, а в трети курс, когато бях студентка във Филологическият факултет, аз четох г-н Мар – един потресаващо уникален учен езиковед и той пише, че чувашкият език е на повече от 5000 г. И тогава математиката, въобще не излизаше, къде е 15 век, къде са 5000 години? Как така? Народа от 15 век, а езика звучи от пет хилядолетия! Благодарение на усилията на нашите учени етнографи, археолози, историци, фолклористи е намерен корена на нашият народ, който дълго време не можеше да бъде намерен. И накрая, имат възможност съвременните чуваши, уточнявам суваро-българи, можем да кажем, кои сме ние, какви сме ние! И да разберем колко дълбок и мъдър е коренът на нашият народ, колко са потресаващо велики знанията на нашият народ. Съвременните учени днес, получават нобелови награди за тези знания, които с десетилетия търсят и намират, а нашите предци са живели с тези знания и са ги предавлаи от поколение на поколение.
3. .За духовете на гората и лошите мисли.
4.
Абе, дръж си за вярата в Тура, тя те отличава от руснаците. Кво били казали генетиците... В генетиката има доста статистика, т.е. стъкмистика
)) Имах си аз, да не ва напраат руснаци. Руските генетици искат вас да направат славяни, а нас, дунавските българи изцяло траки! Как ще бъдеш едно с рускинята след като Московията ликвидира Казанска България, а вас подложи на християнизация. Ти казваш, че си сувар-българка, а рускинята била славянка и вие сте били родни сестри... Щом е така, значи и рускинята трябва да каже: Аз съм българка! Но, няма да чуеш това от рускиня)) А и тва сме го чували)) за вечната дружба за "братушките". С едни и същи идеологеми клатат електората в поколенията.5.
6.
Tуристическата лудост и историческите паркове, всичко тва иди от Русия
))) Митре ле, ейй, Митрее, леееее. Шта спрем! )) Да си знайш, де.7. За среброто и украшенията на чувашките жени.
Tук казаното е много важно за нас, българите. За всички българи, където и да са. Ама или Умай, няма значение, как ще бъде наречена, но е ясно, че умайджанка и амазонка (от "Ама") са едно и също и са все български названия на армията на Турун Артимас, която е част от онези времена от българската армия. Оосбеното на тази военна част е, че се е водила от самата Умай Ама в критичните моменти. Досетете се, Алтън Чеч, Шуш и Шеш, това е нашата Жълтуша, героинята на едноименно село, която също пада в борбата срещу турците, това е човешкият преобраз на Умай Ама. И аз съм ви говорил за онези руси/златнозрели коси в сънищата ми и нейните сини очи, които всъщност са Великото Небе. Да не си помислите, че аз съм просто съчинител на наричания. Не! Дори поет не съм в онези мигове на настъпващата българска нова година. Колкото до "доспехите" на нейните воини амазонки, те не са само за защита от железен меч или стрела, а от енергийните такива, защото войната първом се води на енергийно ниво. Енергийните центрове на българката са защитени от главата до петите, т.е. от първата чакра до седмата. Мъжете, както виждате нямат тази привилегия. А, сега? Сега бърза да си покаже дупето и циците и да го врътка тва дупе, за да може Яга, по-добре да й го намести! Ясно е, че чувашите като част от българите са били и по времето на двете или трите матриархални български царства, т.е. те са почитатели на алп биката Умай Ама Артимас. И това много лично и ясно е показано при тях с онези велика скулптура на Ама разперила ръце подобно кръст. Но, както виждаме, те все по-силно заявяват Българското. От година на година, те все по-силно го заявяват за разлика то нас, които го губим от година на година, все повече го губим!
"За среброто и украшенията на чувашките жени"
(Фонетичен превод от руски)
Шестнадесет килограма сребро в качеството му на украшение са носили нашите прабаби. Но, на мен ми стига и килограм и половина, не повече от това. Това е твърде много. А, ако пък сложа и шапката, дори не и от сребро, а просто от метал, тънки метални пластинки, точно половин час ми е достатъчен, за да дам интервю за ОРТ „Русия” и не повече, защото самото тяло просто изнемогва от такава тежест. А нашите прабаби са носили такива украшения, особено след сватбата и не са ги сваляли 40 дни. Представяте ли си? И на работа са ходили и в гората и вкъщи и по стопанството, навсякъде. Само нощем са ги сваляли тези украшения. И с целото това снаряжение... На всичкото отгоре шапката силно се е привързвала към пояса и ако били нужно да се наведеш , трябвало да го правиш с целото тяло, защото здраво били фиксирани гръбнака и главата и главата сама по себе си, не можеш да въртиш, трябва да го правиш с цялото тяло. И тогава възниква въпросът: За какво? За какво трябва толкова тежести да носят нашите жени особено след като се омъжат? Защо на вторият ден след сватбата нашите млади жени са ги поставяли, както пишат етнографите, както казва фолклора и както разказват прабабите я поставяли на необязден кон и тя трябвало да обходи с коня всички момци от селището като изцяло била накичена с всички тези сребърни украшения. И тя била длъжна, да обходи с този кон всички момци от селото, в което се е омъжила. Защо? Защо три века подред 15,16,17 век, европейските пътешественици, които преминавали през територията на съвременна Чувашия, там където ние, сме започнали да живеем от 14 век (преди това сме живели на други места) и където картографите указват границите на нашата територия, пишат, все едно са се наговорили три века подред: Сарматия-амазонас. Кои са тези амазонас? И защо приказките и легендите разказват: когато победителите се връщат в своите родни села, от местните жители ги питали: - Кам сире пулӑшрӗ? - Кой ви помогна? - Амашинсем, отговарят победителите. Амашин. Ама-шин. „Ама” (в днешният български „мама”-бел.ред) е женското начало, „шин” – човек или жена. А, понякога, казвали „Амашинсем” – побеждаващата жена (подобно днешното римско Виктория – бел. Ред.)
Защо? Откъде е това? Защо древните приказки и легенди, ни разказват за това, че когато си отива от живота по време на сражение, някой вожд от нашият народ, неговото място се заема от неговата жена. Защо? Нима няма той съратници мъже? Няма вещи военноначалници? Или приятели, които са способни да оглавят? Именно жена, както Атила и Херка. В легендата за Атила и Кримкилте ( ru.chuvash.su/news/5858.html ) е написано, че Херка е майка на народа. И когато във времената на Волжка България, в тези времена, когато татаро-монголите изгорили до основи нашата държава, най-великата в световната цивилизация, загинал вожда на нашето племе Алтън бек – Златоподобен в превод на руски език и на негово място не застава приемният му син Бачман, а дъщеря му Алтън чеч, Алтън шуш – със златните коси, Златокоска (нашата Жълтуша – бел. ред.) Ето от това време голямо количество приказки и легенди разказват как нашите жени и девойки защитавали град Биляр. Това са исторически данни. И легендите разказват, че когато враговете настъпили на това място , то Алтън чеч се „зазидала” в скалите (вероятно се има впредвид, че се е вкаменила - бел.ред.; вж. също ru.wikipedia.org/wiki/Замуровывание и dzen.ru/a/ZgRm7D3nhipwlAU9 ); (действително град Биляр е на възвишение, по-скоро се е намирал) и легендите разказват, че 40 патици са полетели нагоре над този хълм, над града и след това нагоре по Волга. Затова, може би, неслучайно на герба на град Чебоксари са изобразени патици. Та, така, всички въпроси са „Защо”. Защо? Защо? Защо? Ако внимателно разгледаме древните сребърни украшения обърнете внимание, че всяка монетка е зашита върху другата плътно като люспи за разлика от малките народи на Поволжието, където всяка монета е пришита поотделно и помежду тях се вижда тъканта, на която тя е пришита. Дори нашите съвременни жени спазват традицията на нашите древни украшения, точно. Дори да не са от сребро, а от друг метал, нашиват металическите елементи ги нашиват плътно като люспи. Люспи на главата и целият накит за глава е от метал. Люспите закриват изцяло и целият гръбначен стълб, люспите закриват раменете, а броня закрива целият гръден кош. Всички наименования имат определено значение. „Ама” – това е дълго украшение до кръста, покриващо напълно гърдите, раменете и корема; „шугиме” - то е било и двойно от ключицата до пъпа, гръдната област е покрита напълно с метал. Всичко това, както много учени етнографи казват, напомня на воинско снаряжение, т.е. броня, шлем, ризница; „цивец” – превръзката, която са носили нашите прабаби е стояла, не с опашките отпред, а настрани, както са превързвали лъка и стрелите. И всичките тия украшения, не е ли странно защо са носени от нашите прабаби; украшения, които много силно напомнят воински доспехи. И отново въпрос: Защо? На тези многобройни въпроси защо дават отговор нашите археолози. И още в миналият век, където бяха проведени разкопки на всички места, където сме живяли във времената на Велика България са намерени при разкопките 250 погребения на жени воини. И най-удивителното е, че воинските доспехи са абсолютно идентични на украшенията, които носим днес. И на тези доспехи, на тези артефакти, които са били намерени от нашите археолози се намират символи и образи, т. нар. „тамги”. Тамгата, това е символ на принадлежност към народ, т.е. към нашият народ. И нито един народ в света не носи толкова метал в качеството на украшения. Навярно, това не е случайно. Аз стоя до една статуя, която са я направили нашите скулпури, статуята на амазонката, статуята на амазонката, която според легендата била принудена от върховният бог Тура... защото върховният бог Тура се разсърдил на жреците, които взели да размесват божествената напитка хмел и той ги превърнал в земни пчели. И повикал върховният бог Тура, аманшинсене (амазонките) при себе си и им казал: - Вие повече не сте ми нужни. Вие не съхранихте тайната на божествената напшитка, на вълшебната напитка „сура”, „съра” по чувашки („шира” на дунавско-български). Изпращам ви на земя, на която има река със същото име . На територията на Чувашия е отбелязана река с такова наименование Сура, бреговете на която са обрасли с хмел. И продължил бог Тура: - И докато, не си спомните своето предназначение и докато не си спомните тайната на божествената напитка, няма да може да създадете велико племе! Ето, това е удивителната легенда, в която са упоменати амазонките. В парка посветен на 1500 годишнината на град Чебоксари, който сега се нарича етнокомплекс „Амазония”, на централният вход са поставени от бял мрамор скулптурите на жени воини, жените защитници. Всички тези жени имат отношение към защитата на нашият народ. И за всички тях има приказки и легенди и исторически сводки . Една от тях победила царя на персите Кир и 200 000 перси оставили вдовици. Тези жени, които сега стоят в парка, също са вдовици. Така се случило, че тяхната участ била друга, да не бъдат просто жени и майки, но да станат и воини защитници. И тези жени блестящо се сражавали срещу враговете и побеждавали. Друга жена воин усмирила арабите. Трета, четвърта - всички тези наши героини, които виждаме в упоменателният парк, блестящо са се сражавали с враговете. Само една от тях, Алтън чеч, Алтън шуш загинала във времената на защита на великата Волжка България при превземането й от татаро-монглите. Навярно, не е случайно, че днес, даже съвременните баби грижливо пазят нашите сребърни украшения в своето старо сандъче. И тези сребърни украшения ги предават като най-голяма ценност, като памет свидетелстваща за историята на нашият народ на своите потомци.
8.
А, сега, кажете че, думата "шира" сме я заели от персите чрез турците, както ще ви каже интернет
)) При все, че традициите при българите да се прави вино са изначални. Не само, изначално уменията ни в тази посока идват от алпите. Та думата "шира" си е изначално българска. А, траките?... М-да, да им прелеем за Бог да прости)) Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
преди 1 година 6 месеца
#59677
1. . За чувашката култура.
2. За Ижек.
РАЗКАЗ ЗА ИЖЕК
Много важен за общобългарската история, защото почти нищо не се знае, какво се случва с населението на Волжка България след превземането й от татаро-монголите. Руските учени смятат, че българите просто са изтребени до крак или са изчезнали някъде и са се претопили и нашите учени тук следват техните идеологеми, когато говорят по темата. Това дава основание на руските учени, да говорят там, че българите отдавна ги няма и на тяхно място, днес, живеят просто татари. Разказа за субага Ижек напълно опровергава това.
Преведох го фонетично от руски (много по-труден превод от написан на руски текст) , защото знам, че ще бъде подминат небреже от всички)) Ще им мине покрай ушите и ще се обърнат да чуят, кво ще им каже Серафимов. А младите тепегьози, дори нема му обърнат внимание, щото е на руски))
===========================================
Нашият дъб расте в свещеното място и името на селото, където непосредствено е територията, на която е живял нашият великан, се казва село Кшауши. Село Кшауши по чувашки звучи като Жаваш, а по-рано селото се е казвало Таганаш, Таганашево. Откъде идва това име? Оказва се, че нашите прародители са били толкова мъдри, че са умеели да оставят в паметта, историята на своят народ и по този начин са увековечили имената на тези места, където са живели, по-рано, но и на хората водачи, които са успели да съхранят живота на своят народ. Нашият куз (община), майчиният куз принадлежи към Ижековско. Така са говорили в нашите местни жители в 17-18 век, когато се срещали за знаменитото за цяла Русия, Ярмарке; Ярмарке, също така Ишаки (тържище ru.wikipedia.org/wiki/Ярмарка ) и като се запознавали се питали, един на друг, откъде идваш, чий си, но никой не казвал селото си. Всички казвали така: „Ижековски сме ние.” А, кой е този Ижек? Ижек е знаменит суваро-българин. Велик вожд, който е запазил своят народ във времената, когато великата Волжка България в края на 13-ти началото на 14-век била изгорена от татаро-монголите и когато от нашето племе, както казват историците, останало всичко на всичко 1/3-та, един от останалите живи вождове, който се казвал Ижек, отвел остатъците от своето племе, нагоре по Волга. Историята, както и легендите разказват , че Ижек не се доверил на увещанията на татаро-монголските владетел и решил да съхрани своят народ, своята култура, своят език и разбира се, как да ги съхраниш, когато трябва да останеш в рамките на чуждата религия, чуждата култура? Няма как. И взел решение да напусне родните места. Нямало какво да го задържа, защото цялата държава вече била изгорена до основи. И тръгнал нагоре по Волга. И в негова чест било наречено централното село на Ижековска област. Днес, това е село Ишаки. Ижек, Ишек - Ишаки ru.wikipedia.org/wiki/Ишаки . А всички села, които се намирали до старото село, всички те, носели имената на неговите синове, както казват нашите историци. Единият от синовете му, се казвал Таганаш. Селото, за което говорим има старо име Таганашево, а днес се нарича Кжавъш яле, Кшауши ru.wikipedia.org/wiki/Кшауши и към Кшаушкото поселение се отнася нашият район, нашият етнографически комплекс „Ясна”. Това е древно название на наблизо разположена поляна, също толкова сакрална и свещена. Местните жители я знаят и я наричат Янгър, Янгър уже (в българските епоси и истории „янгър” е със значение „дъжд”- бел.ред.) . В превод на руски език, Янгър уже, означава „по светло от светлото”, най-висшата степен на чистота и светлина, осъзнатост, просветеност, В съвременният руски език, няма такава дума. Думата „ясно” има малко по-друго значение, например „безоблачно” или „на мен всичко ми е ясно”. Затова в старият древнославянские зик, предшественик на съвременният руски език (българският език – бел. ред.) има такава дума и това е думата Ясна, която означава „по светло от светлото” (блестящо – бел. ред.), осъзнатост и просветеност, казва Владимир Иванович Дал в своят речник, характеризирайки семантиката на думата „ясна”. По руски „ясна”, а по чувашки „янгър уже”, едно такова удивително название и не само. Когато ние тръгваме към нашата Ижековска община, освен през нашето село Тоганашево, ние ще преминем през село Голем Котяк и Малък Котяк. Котяк също е име на един от синовете на Ижек и така по пътя всички древни названия на тези села, носили имената на синовете на Ижек, а хората, които си спомнят и се срещат по съборите и панаирите, казват: Ние сме Ижековски. Ето, толкова голяма е дълбочината на почитанието, уважението и благодарността към своите водачи, които са съхранили културата, народа и езика. Това е една отличителна особеност на нашият народ. В 1866 г., когато бил публикуван в Казанска област справочника за населените места и градове в нашият район, нашият учен Магнитски, внимателно ги изучил и определил 700 наименования, които имат корени в нашите чувашки имена или на личности или с конкретни корени в чувашкият език, които характеризират поминъка, занаята или местата, от които са дошли. Ето защо по топонимите, имената на реки, градове, поселение, села и др., може да се проследи дълбокият исторически път на нашият народ, с който се занимаваха учените в последните десетилетия. И им благодарим, защото най-накрая разбрахме, кои сме ние! Когато бях дете, в училище, учителят по история ни казваше, че чувашите се появилив 15 век, а в трети курс, когато бях студентка във Филологическият факултет, аз четох г-н Мар – един потресаващо уникален учен езиковед и той пише, че чувашкият език е на повече от 5000 г. И тогава математиката, въобще не излизаше, къде е 15 век, къде са 5000 години? Как така? Народа от 15 век, а езика звучи от пет хилядолетия! Благодарение на усилията на нашите учени етнографи, археолози, историци, фолклористи е намерен корена на нашият народ, който дълго време не можеше да бъде намерен. И накрая, имат възможност съвременните чуваши, уточнявам суваро-българи, можем да кажем, кои сме ние, какви сме ние! И да разберем колко дълбок и мъдър е коренът на нашият народ, колко са потресаващо велики знанията на нашият народ. Съвременните учени днес, получават нобелови награди за тези знания, които с десетилетия търсят и намират, а нашите предци са живели с тези знания и са ги предавлаи от поколение на поколение.
3. .За духовете на гората и лошите мисли.
4.
Абе, дръж си за вярата в Тура, тя те отличава от руснаците. Кво били казали генетиците... В генетиката има доста статистика, т.е. стъкмистика)) Имах си аз, да не ва напраат руснаци. Руските генетици искат вас да направат славяни, а нас, дунавските българи изцяло траки! Как ще бъдеш едно с рускинята след като Московията ликвидира Казанска България, а вас подложи на християнизация. Ти казваш, че си сувар-българка, а рускинята била славянка и вие сте били родни сестри... Щом е така, значи и рускинята трябва да каже: Аз съм българка! Но, няма да чуеш това от рускиня)) А и тва сме го чували)) за вечната дружба за "братушките". С едни и същи идеологеми клатат електората в поколенията.
5.
6.
Tуристическата лудост и историческите паркове, всичко тва иди от Русия))) Митре ле, ейй, Митрее, леееее. Шта спрем! )) Да си знайш, де.
7. За среброто и украшенията на чувашките жени.
Tук казаното е много важно за нас, българите. За всички българи, където и да са. Ама или Умай, няма значение, как ще бъде наречена, но е ясно, че умайджанка и амазонка (от "Ама") са едно и също и са все български названия на армията на Турун Артимас, която е част от онези времена от българската армия. Оосбеното на тази военна част е, че се е водила от самата Умай Ама в критичните моменти. Досетете се, Алтън Чеч, Шуш и Шеш, това е нашата Жълтуша, героинята на едноименно село, която също пада в борбата срещу турците, това е човешкият преобраз на Умай Ама. И аз съм ви говорил за онези руси/златнозрели коси в сънищата ми и нейните сини очи, които всъщност са Великото Небе. Да не си помислите, че аз съм просто съчинител на наричания. Не! Дори поет не съм в онези мигове на настъпващата българска нова година. Колкото до "доспехите" на нейните воини амазонки, те не са само за защита от железен меч или стрела, а от енергийните такива, защото войната първом се води на енергийно ниво. Енергийните центрове на българката са защитени от главата до петите, т.е. от първата чакра до седмата. Мъжете, както виждате нямат тази привилегия. А, сега? Сега бърза да си покаже дупето и циците и да го врътка тва дупе, за да може Яга, по-добре да й го намести! Ясно е, че чувашите като част от българите са били и по времето на двете или трите матриархални български царства, т.е. те са почитатели на алп биката Умай Ама Артимас. И това много лично и ясно е показано при тях с онези велика скулптура на Ама разперила ръце подобно кръст. Но, както виждаме, те все по-силно заявяват Българското. От година на година, те все по-силно го заявяват за разлика то нас, които го губим от година на година, все повече го губим!
"За среброто и украшенията на чувашките жени"
(Фонетичен превод от руски)
Шестнадесет килограма сребро в качеството му на украшение са носили нашите прабаби. Но, на мен ми стига и килограм и половина, не повече от това. Това е твърде много. А, ако пък сложа и шапката, дори не и от сребро, а просто от метал, тънки метални пластинки, точно половин час ми е достатъчен, за да дам интервю за ОРТ „Русия” и не повече, защото самото тяло просто изнемогва от такава тежест. А нашите прабаби са носили такива украшения, особено след сватбата и не са ги сваляли 40 дни. Представяте ли си? И на работа са ходили и в гората и вкъщи и по стопанството, навсякъде. Само нощем са ги сваляли тези украшения. И с целото това снаряжение... На всичкото отгоре шапката силно се е привързвала към пояса и ако били нужно да се наведеш , трябвало да го правиш с целото тяло, защото здраво били фиксирани гръбнака и главата и главата сама по себе си, не можеш да въртиш, трябва да го правиш с цялото тяло. И тогава възниква въпросът: За какво? За какво трябва толкова тежести да носят нашите жени особено след като се омъжат? Защо на вторият ден след сватбата нашите млади жени са ги поставяли, както пишат етнографите, както казва фолклора и както разказват прабабите я поставяли на необязден кон и тя трябвало да обходи с коня всички момци от селището като изцяло била накичена с всички тези сребърни украшения. И тя била длъжна, да обходи с този кон всички момци от селото, в което се е омъжила. Защо? Защо три века подред 15,16,17 век, европейските пътешественици, които преминавали през територията на съвременна Чувашия, там където ние, сме започнали да живеем от 14 век (преди това сме живели на други места) и където картографите указват границите на нашата територия, пишат, все едно са се наговорили три века подред: Сарматия-амазонас. Кои са тези амазонас? И защо приказките и легендите разказват: когато победителите се връщат в своите родни села, от местните жители ги питали: - Кам сире пулӑшрӗ? - Кой ви помогна? - Амашинсем, отговарят победителите. Амашин. Ама-шин. „Ама” (в днешният български „мама”-бел.ред) е женското начало, „шин” – човек или жена. А, понякога, казвали „Амашинсем” – побеждаващата жена (подобно днешното римско Виктория – бел. Ред.)
Защо? Откъде е това? Защо древните приказки и легенди, ни разказват за това, че когато си отива от живота по време на сражение, някой вожд от нашият народ, неговото място се заема от неговата жена. Защо? Нима няма той съратници мъже? Няма вещи военноначалници? Или приятели, които са способни да оглавят? Именно жена, както Атила и Херка. В легендата за Атила и Кримкилте ( ru.chuvash.su/news/5858.html ) е написано, че Херка е майка на народа. И когато във времената на Волжка България, в тези времена, когато татаро-монголите изгорили до основи нашата държава, най-великата в световната цивилизация, загинал вожда на нашето племе Алтън бек – Златоподобен в превод на руски език и на негово място не застава приемният му син Бачман, а дъщеря му Алтън чеч, Алтън шуш – със златните коси, Златокоска (нашата Жълтуша – бел. ред.) Ето от това време голямо количество приказки и легенди разказват как нашите жени и девойки защитавали град Биляр. Това са исторически данни. И легендите разказват, че когато враговете настъпили на това място , то Алтън чеч се „зазидала” в скалите (вероятно се има впредвид, че се е вкаменила - бел.ред.; вж. също ru.wikipedia.org/wiki/Замуровывание и dzen.ru/a/ZgRm7D3nhipwlAU9 ); (действително град Биляр е на възвишение, по-скоро се е намирал) и легендите разказват, че 40 патици са полетели нагоре над този хълм, над града и след това нагоре по Волга. Затова, може би, неслучайно на герба на град Чебоксари са изобразени патици. Та, така, всички въпроси са „Защо”. Защо? Защо? Защо? Ако внимателно разгледаме древните сребърни украшения обърнете внимание, че всяка монетка е зашита върху другата плътно като люспи за разлика от малките народи на Поволжието, където всяка монета е пришита поотделно и помежду тях се вижда тъканта, на която тя е пришита. Дори нашите съвременни жени спазват традицията на нашите древни украшения, точно. Дори да не са от сребро, а от друг метал, нашиват металическите елементи ги нашиват плътно като люспи. Люспи на главата и целият накит за глава е от метал. Люспите закриват изцяло и целият гръбначен стълб, люспите закриват раменете, а броня закрива целият гръден кош. Всички наименования имат определено значение. „Ама” – това е дълго украшение до кръста, покриващо напълно гърдите, раменете и корема; „шугиме” - то е било и двойно от ключицата до пъпа, гръдната област е покрита напълно с метал. Всичко това, както много учени етнографи казват, напомня на воинско снаряжение, т.е. броня, шлем, ризница; „цивец” – превръзката, която са носили нашите прабаби е стояла, не с опашките отпред, а настрани, както са превързвали лъка и стрелите. И всичките тия украшения, не е ли странно защо са носени от нашите прабаби; украшения, които много силно напомнят воински доспехи. И отново въпрос: Защо? На тези многобройни въпроси защо дават отговор нашите археолози. И още в миналият век, където бяха проведени разкопки на всички места, където сме живяли във времената на Велика България са намерени при разкопките 250 погребения на жени воини. И най-удивителното е, че воинските доспехи са абсолютно идентични на украшенията, които носим днес. И на тези доспехи, на тези артефакти, които са били намерени от нашите археолози се намират символи и образи, т. нар. „тамги”. Тамгата, това е символ на принадлежност към народ, т.е. към нашият народ. И нито един народ в света не носи толкова метал в качеството на украшения. Навярно, това не е случайно. Аз стоя до една статуя, която са я направили нашите скулпури, статуята на амазонката, статуята на амазонката, която според легендата била принудена от върховният бог Тура... защото върховният бог Тура се разсърдил на жреците, които взели да размесват божествената напитка хмел и той ги превърнал в земни пчели. И повикал върховният бог Тура, аманшинсене (амазонките) при себе си и им казал: - Вие повече не сте ми нужни. Вие не съхранихте тайната на божествената напшитка, на вълшебната напитка „сура”, „съра” по чувашки („шира” на дунавско-български). Изпращам ви на земя, на която има река със същото име . На територията на Чувашия е отбелязана река с такова наименование Сура, бреговете на която са обрасли с хмел. И продължил бог Тура: - И докато, не си спомните своето предназначение и докато не си спомните тайната на божествената напитка, няма да може да създадете велико племе! Ето, това е удивителната легенда, в която са упоменати амазонките. В парка посветен на 1500 годишнината на град Чебоксари, който сега се нарича етнокомплекс „Амазония”, на централният вход са поставени от бял мрамор скулптурите на жени воини, жените защитници. Всички тези жени имат отношение към защитата на нашият народ. И за всички тях има приказки и легенди и исторически сводки . Една от тях победила царя на персите Кир и 200 000 перси оставили вдовици. Тези жени, които сега стоят в парка, също са вдовици. Така се случило, че тяхната участ била друга, да не бъдат просто жени и майки, но да станат и воини защитници. И тези жени блестящо се сражавали срещу враговете и побеждавали. Друга жена воин усмирила арабите. Трета, четвърта - всички тези наши героини, които виждаме в упоменателният парк, блестящо са се сражавали с враговете. Само една от тях, Алтън чеч, Алтън шуш загинала във времената на защита на великата Волжка България при превземането й от татаро-монглите. Навярно, не е случайно, че днес, даже съвременните баби грижливо пазят нашите сребърни украшения в своето старо сандъче. И тези сребърни украшения ги предават като най-голяма ценност, като памет свидетелстваща за историята на нашият народ на своите потомци.
8.
А, сега, кажете че, думата "шира" сме я заели от персите чрез турците, както ще ви каже интернет)) При все, че традициите при българите да се прави вино са изначални. Не само, изначално уменията ни в тази посока идват от алпите. Та думата "шира" си е изначално българска. А, траките?... М-да, да им прелеем за Бог да прости))
2. За Ижек.
РАЗКАЗ ЗА ИЖЕК
Много важен за общобългарската история, защото почти нищо не се знае, какво се случва с населението на Волжка България след превземането й от татаро-монголите. Руските учени смятат, че българите просто са изтребени до крак или са изчезнали някъде и са се претопили и нашите учени тук следват техните идеологеми, когато говорят по темата. Това дава основание на руските учени, да говорят там, че българите отдавна ги няма и на тяхно място, днес, живеят просто татари. Разказа за субага Ижек напълно опровергава това.
Преведох го фонетично от руски (много по-труден превод от написан на руски текст) , защото знам, че ще бъде подминат небреже от всички
)) Ще им мине покрай ушите и ще се обърнат да чуят, кво ще им каже Серафимов. А младите тепегьози, дори нема му обърнат внимание, щото е на руски))===========================================
Нашият дъб расте в свещеното място и името на селото, където непосредствено е територията, на която е живял нашият великан, се казва село Кшауши. Село Кшауши по чувашки звучи като Жаваш, а по-рано селото се е казвало Таганаш, Таганашево. Откъде идва това име? Оказва се, че нашите прародители са били толкова мъдри, че са умеели да оставят в паметта, историята на своят народ и по този начин са увековечили имената на тези места, където са живели, по-рано, но и на хората водачи, които са успели да съхранят живота на своят народ. Нашият куз (община), майчиният куз принадлежи към Ижековско. Така са говорили в нашите местни жители в 17-18 век, когато се срещали за знаменитото за цяла Русия, Ярмарке; Ярмарке, също така Ишаки (тържище ru.wikipedia.org/wiki/Ярмарка ) и като се запознавали се питали, един на друг, откъде идваш, чий си, но никой не казвал селото си. Всички казвали така: „Ижековски сме ние.” А, кой е този Ижек? Ижек е знаменит суваро-българин. Велик вожд, който е запазил своят народ във времената, когато великата Волжка България в края на 13-ти началото на 14-век била изгорена от татаро-монголите и когато от нашето племе, както казват историците, останало всичко на всичко 1/3-та, един от останалите живи вождове, който се казвал Ижек, отвел остатъците от своето племе, нагоре по Волга. Историята, както и легендите разказват , че Ижек не се доверил на увещанията на татаро-монголските владетел и решил да съхрани своят народ, своята култура, своят език и разбира се, как да ги съхраниш, когато трябва да останеш в рамките на чуждата религия, чуждата култура? Няма как. И взел решение да напусне родните места. Нямало какво да го задържа, защото цялата държава вече била изгорена до основи. И тръгнал нагоре по Волга. И в негова чест било наречено централното село на Ижековска област. Днес, това е село Ишаки. Ижек, Ишек - Ишаки ru.wikipedia.org/wiki/Ишаки . А всички села, които се намирали до старото село, всички те, носели имената на неговите синове, както казват нашите историци. Единият от синовете му, се казвал Таганаш. Селото, за което говорим има старо име Таганашево, а днес се нарича Кжавъш яле, Кшауши ru.wikipedia.org/wiki/Кшауши и към Кшаушкото поселение се отнася нашият район, нашият етнографически комплекс „Ясна”. Това е древно название на наблизо разположена поляна, също толкова сакрална и свещена. Местните жители я знаят и я наричат Янгър, Янгър уже (в българските епоси и истории „янгър” е със значение „дъжд”- бел.ред.) . В превод на руски език, Янгър уже, означава „по светло от светлото”, най-висшата степен на чистота и светлина, осъзнатост, просветеност, В съвременният руски език, няма такава дума. Думата „ясно” има малко по-друго значение, например „безоблачно” или „на мен всичко ми е ясно”. Затова в старият древнославянские зик, предшественик на съвременният руски език (българският език – бел. ред.) има такава дума и това е думата Ясна, която означава „по светло от светлото” (блестящо – бел. ред.), осъзнатост и просветеност, казва Владимир Иванович Дал в своят речник, характеризирайки семантиката на думата „ясна”. По руски „ясна”, а по чувашки „янгър уже”, едно такова удивително название и не само. Когато ние тръгваме към нашата Ижековска община, освен през нашето село Тоганашево, ние ще преминем през село Голем Котяк и Малък Котяк. Котяк също е име на един от синовете на Ижек и така по пътя всички древни названия на тези села, носили имената на синовете на Ижек, а хората, които си спомнят и се срещат по съборите и панаирите, казват: Ние сме Ижековски. Ето, толкова голяма е дълбочината на почитанието, уважението и благодарността към своите водачи, които са съхранили културата, народа и езика. Това е една отличителна особеност на нашият народ. В 1866 г., когато бил публикуван в Казанска област справочника за населените места и градове в нашият район, нашият учен Магнитски, внимателно ги изучил и определил 700 наименования, които имат корени в нашите чувашки имена или на личности или с конкретни корени в чувашкият език, които характеризират поминъка, занаята или местата, от които са дошли. Ето защо по топонимите, имената на реки, градове, поселение, села и др., може да се проследи дълбокият исторически път на нашият народ, с който се занимаваха учените в последните десетилетия. И им благодарим, защото най-накрая разбрахме, кои сме ние! Когато бях дете, в училище, учителят по история ни казваше, че чувашите се появилив 15 век, а в трети курс, когато бях студентка във Филологическият факултет, аз четох г-н Мар – един потресаващо уникален учен езиковед и той пише, че чувашкият език е на повече от 5000 г. И тогава математиката, въобще не излизаше, къде е 15 век, къде са 5000 години? Как така? Народа от 15 век, а езика звучи от пет хилядолетия! Благодарение на усилията на нашите учени етнографи, археолози, историци, фолклористи е намерен корена на нашият народ, който дълго време не можеше да бъде намерен. И накрая, имат възможност съвременните чуваши, уточнявам суваро-българи, можем да кажем, кои сме ние, какви сме ние! И да разберем колко дълбок и мъдър е коренът на нашият народ, колко са потресаващо велики знанията на нашият народ. Съвременните учени днес, получават нобелови награди за тези знания, които с десетилетия търсят и намират, а нашите предци са живели с тези знания и са ги предавлаи от поколение на поколение.
3. .За духовете на гората и лошите мисли.
4.
Абе, дръж си за вярата в Тура, тя те отличава от руснаците. Кво били казали генетиците... В генетиката има доста статистика, т.е. стъкмистика
)) Имах си аз, да не ва напраат руснаци. Руските генетици искат вас да направат славяни, а нас, дунавските българи изцяло траки! Как ще бъдеш едно с рускинята след като Московията ликвидира Казанска България, а вас подложи на християнизация. Ти казваш, че си сувар-българка, а рускинята била славянка и вие сте били родни сестри... Щом е така, значи и рускинята трябва да каже: Аз съм българка! Но, няма да чуеш това от рускиня)) А и тва сме го чували)) за вечната дружба за "братушките". С едни и същи идеологеми клатат електората в поколенията.5.
6.
Tуристическата лудост и историческите паркове, всичко тва иди от Русия
))) Митре ле, ейй, Митрее, леееее. Шта спрем! )) Да си знайш, де.7. За среброто и украшенията на чувашките жени.
Tук казаното е много важно за нас, българите. За всички българи, където и да са. Ама или Умай, няма значение, как ще бъде наречена, но е ясно, че умайджанка и амазонка (от "Ама") са едно и също и са все български названия на армията на Турун Артимас, която е част от онези времена от българската армия. Оосбеното на тази военна част е, че се е водила от самата Умай Ама в критичните моменти. Досетете се, Алтън Чеч, Шуш и Шеш, това е нашата Жълтуша, героинята на едноименно село, която също пада в борбата срещу турците, това е човешкият преобраз на Умай Ама. И аз съм ви говорил за онези руси/златнозрели коси в сънищата ми и нейните сини очи, които всъщност са Великото Небе. Да не си помислите, че аз съм просто съчинител на наричания. Не! Дори поет не съм в онези мигове на настъпващата българска нова година. Колкото до "доспехите" на нейните воини амазонки, те не са само за защита от железен меч или стрела, а от енергийните такива, защото войната първом се води на енергийно ниво. Енергийните центрове на българката са защитени от главата до петите, т.е. от първата чакра до седмата. Мъжете, както виждате нямат тази привилегия. А, сега? Сега бърза да си покаже дупето и циците и да го врътка тва дупе, за да може Яга, по-добре да й го намести! Ясно е, че чувашите като част от българите са били и по времето на двете или трите матриархални български царства, т.е. те са почитатели на алп биката Умай Ама Артимас. И това много лично и ясно е показано при тях с онези велика скулптура на Ама разперила ръце подобно кръст. Но, както виждаме, те все по-силно заявяват Българското. От година на година, те все по-силно го заявяват за разлика то нас, които го губим от година на година, все повече го губим!
"За среброто и украшенията на чувашките жени"
(Фонетичен превод от руски)
Шестнадесет килограма сребро в качеството му на украшение са носили нашите прабаби. Но, на мен ми стига и килограм и половина, не повече от това. Това е твърде много. А, ако пък сложа и шапката, дори не и от сребро, а просто от метал, тънки метални пластинки, точно половин час ми е достатъчен, за да дам интервю за ОРТ „Русия” и не повече, защото самото тяло просто изнемогва от такава тежест. А нашите прабаби са носили такива украшения, особено след сватбата и не са ги сваляли 40 дни. Представяте ли си? И на работа са ходили и в гората и вкъщи и по стопанството, навсякъде. Само нощем са ги сваляли тези украшения. И с целото това снаряжение... На всичкото отгоре шапката силно се е привързвала към пояса и ако били нужно да се наведеш , трябвало да го правиш с целото тяло, защото здраво били фиксирани гръбнака и главата и главата сама по себе си, не можеш да въртиш, трябва да го правиш с цялото тяло. И тогава възниква въпросът: За какво? За какво трябва толкова тежести да носят нашите жени особено след като се омъжат? Защо на вторият ден след сватбата нашите млади жени са ги поставяли, както пишат етнографите, както казва фолклора и както разказват прабабите я поставяли на необязден кон и тя трябвало да обходи с коня всички момци от селището като изцяло била накичена с всички тези сребърни украшения. И тя била длъжна, да обходи с този кон всички момци от селото, в което се е омъжила. Защо? Защо три века подред 15,16,17 век, европейските пътешественици, които преминавали през територията на съвременна Чувашия, там където ние, сме започнали да живеем от 14 век (преди това сме живели на други места) и където картографите указват границите на нашата територия, пишат, все едно са се наговорили три века подред: Сарматия-амазонас. Кои са тези амазонас? И защо приказките и легендите разказват: когато победителите се връщат в своите родни села, от местните жители ги питали: - Кам сире пулӑшрӗ? - Кой ви помогна? - Амашинсем, отговарят победителите. Амашин. Ама-шин. „Ама” (в днешният български „мама”-бел.ред) е женското начало, „шин” – човек или жена. А, понякога, казвали „Амашинсем” – побеждаващата жена (подобно днешното римско Виктория – бел. Ред.)
Защо? Откъде е това? Защо древните приказки и легенди, ни разказват за това, че когато си отива от живота по време на сражение, някой вожд от нашият народ, неговото място се заема от неговата жена. Защо? Нима няма той съратници мъже? Няма вещи военноначалници? Или приятели, които са способни да оглавят? Именно жена, както Атила и Херка. В легендата за Атила и Кримкилте ( ru.chuvash.su/news/5858.html ) е написано, че Херка е майка на народа. И когато във времената на Волжка България, в тези времена, когато татаро-монголите изгорили до основи нашата държава, най-великата в световната цивилизация, загинал вожда на нашето племе Алтън бек – Златоподобен в превод на руски език и на негово място не застава приемният му син Бачман, а дъщеря му Алтън чеч, Алтън шуш – със златните коси, Златокоска (нашата Жълтуша – бел. ред.) Ето от това време голямо количество приказки и легенди разказват как нашите жени и девойки защитавали град Биляр. Това са исторически данни. И легендите разказват, че когато враговете настъпили на това място , то Алтън чеч се „зазидала” в скалите (вероятно се има впредвид, че се е вкаменила - бел.ред.; вж. също ru.wikipedia.org/wiki/Замуровывание и dzen.ru/a/ZgRm7D3nhipwlAU9 ); (действително град Биляр е на възвишение, по-скоро се е намирал) и легендите разказват, че 40 патици са полетели нагоре над този хълм, над града и след това нагоре по Волга. Затова, може би, неслучайно на герба на град Чебоксари са изобразени патици. Та, така, всички въпроси са „Защо”. Защо? Защо? Защо? Ако внимателно разгледаме древните сребърни украшения обърнете внимание, че всяка монетка е зашита върху другата плътно като люспи за разлика от малките народи на Поволжието, където всяка монета е пришита поотделно и помежду тях се вижда тъканта, на която тя е пришита. Дори нашите съвременни жени спазват традицията на нашите древни украшения, точно. Дори да не са от сребро, а от друг метал, нашиват металическите елементи ги нашиват плътно като люспи. Люспи на главата и целият накит за глава е от метал. Люспите закриват изцяло и целият гръбначен стълб, люспите закриват раменете, а броня закрива целият гръден кош. Всички наименования имат определено значение. „Ама” – това е дълго украшение до кръста, покриващо напълно гърдите, раменете и корема; „шугиме” - то е било и двойно от ключицата до пъпа, гръдната област е покрита напълно с метал. Всичко това, както много учени етнографи казват, напомня на воинско снаряжение, т.е. броня, шлем, ризница; „цивец” – превръзката, която са носили нашите прабаби е стояла, не с опашките отпред, а настрани, както са превързвали лъка и стрелите. И всичките тия украшения, не е ли странно защо са носени от нашите прабаби; украшения, които много силно напомнят воински доспехи. И отново въпрос: Защо? На тези многобройни въпроси защо дават отговор нашите археолози. И още в миналият век, където бяха проведени разкопки на всички места, където сме живяли във времената на Велика България са намерени при разкопките 250 погребения на жени воини. И най-удивителното е, че воинските доспехи са абсолютно идентични на украшенията, които носим днес. И на тези доспехи, на тези артефакти, които са били намерени от нашите археолози се намират символи и образи, т. нар. „тамги”. Тамгата, това е символ на принадлежност към народ, т.е. към нашият народ. И нито един народ в света не носи толкова метал в качеството на украшения. Навярно, това не е случайно. Аз стоя до една статуя, която са я направили нашите скулпури, статуята на амазонката, статуята на амазонката, която според легендата била принудена от върховният бог Тура... защото върховният бог Тура се разсърдил на жреците, които взели да размесват божествената напитка хмел и той ги превърнал в земни пчели. И повикал върховният бог Тура, аманшинсене (амазонките) при себе си и им казал: - Вие повече не сте ми нужни. Вие не съхранихте тайната на божествената напшитка, на вълшебната напитка „сура”, „съра” по чувашки („шира” на дунавско-български). Изпращам ви на земя, на която има река със същото име . На територията на Чувашия е отбелязана река с такова наименование Сура, бреговете на която са обрасли с хмел. И продължил бог Тура: - И докато, не си спомните своето предназначение и докато не си спомните тайната на божествената напитка, няма да може да създадете велико племе! Ето, това е удивителната легенда, в която са упоменати амазонките. В парка посветен на 1500 годишнината на град Чебоксари, който сега се нарича етнокомплекс „Амазония”, на централният вход са поставени от бял мрамор скулптурите на жени воини, жените защитници. Всички тези жени имат отношение към защитата на нашият народ. И за всички тях има приказки и легенди и исторически сводки . Една от тях победила царя на персите Кир и 200 000 перси оставили вдовици. Тези жени, които сега стоят в парка, също са вдовици. Така се случило, че тяхната участ била друга, да не бъдат просто жени и майки, но да станат и воини защитници. И тези жени блестящо се сражавали срещу враговете и побеждавали. Друга жена воин усмирила арабите. Трета, четвърта - всички тези наши героини, които виждаме в упоменателният парк, блестящо са се сражавали с враговете. Само една от тях, Алтън чеч, Алтън шуш загинала във времената на защита на великата Волжка България при превземането й от татаро-монглите. Навярно, не е случайно, че днес, даже съвременните баби грижливо пазят нашите сребърни украшения в своето старо сандъче. И тези сребърни украшения ги предават като най-голяма ценност, като памет свидетелстваща за историята на нашият народ на своите потомци.
8.
А, сега, кажете че, думата "шира" сме я заели от персите чрез турците, както ще ви каже интернет
)) При все, че традициите при българите да се прави вино са изначални. Не само, изначално уменията ни в тази посока идват от алпите. Та думата "шира" си е изначално българска. А, траките?... М-да, да им прелеем за Бог да прости)) Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
преди 1 година 5 месеца
#59711
Превод от руски: Йордан Стайков
СЕРЕН (СЬОРЕН) – пролетният празник на долните чуваши посветен на прогонването на болестите от селото. Самото наименование на празника означава “изгнание”. “Серен” се провеждал в навечерието на Великият ден – Манкун * (от “ман” – “велик” и “кун” или “кюн” - ден - бел. ред.), а в някои места преди летният помен на починалите предци, т.е. в навечерието на Шимек.
В навечерието на празника всички селски младежи, приготвяли дрънкалки и тояги от офика, събирали се при почитаемия старейшина на селото и го молили да ги благослови за доброто дело: – Благослови ни, Дядо да отпразнуваме Серен според традицията и измолим от Тура милост и богата реколта! И нека ни пази от злите духове! А, Стареца им отвръща: – Добро дело сте захванали, юнаци! Не сте забравили добрите обичаи на своите бащи и дядовци!
Тогава младежите молят от Стареца земя, за да могат да пасат на нея овцете си, поне за една нощ. “Овцете” в ритуала, това са децата на 10-15 години.
Стареца им отговаря: - Бих ви дал исканата земя, но тя ми е много скъпа. Дали ще имате достатъчно пари да я купите?
- Колко пари искаш за нея, дядо – попитали младежите.
- За над 100 декара (десятин ru.wikipedia.org/…/%D0%94%D0%B5%D1%81%D1%8F%D1%82… дванадесет чифта яребици, шест чифта овни и три чифта бикове.
В този алегоричен отговор под “яребици” се разбирали, дванадесетте песни, които младежите трябвало да пеят при обхода на слеото, под “овни” се разбирало яйца, а под бикове – гевреците (калачи или колачи в днешният български), които момчетата участващи в обряда е трябвало да събират по къщите.
Тогава Старецът изваждал на двора си бъчва от бира и в него се събирали всички от селото или колкото хора двора може да събере.
Тогава Старецът шеговито започвал да разпитва хората имат ли някакви оплаквания.
Тогава присъстващите започват да се оплакват един от друг: овчарите лошо пазили овцете, някои от присъстващите вземали подкуп, присвоявайки общественото благо...
Старецът налагал наказание за нарушенията : хиляда, петстотин или сто камшика според провиненията. Наказанията веднага влизали в сила и виновните започвали да се преструват на болни (вследствие наложените им и изпълнени наказания). Тогава им се поднася бира от бъчвата и те внезапно оздравяват, започвайки да пеят и танцуват.
След това всички отиват в определено место в покрайнината на селото, където се събират всички. Почетните старци, старейяиниуте на селото привикват ръководителите на които е възложена организацията на обряда на отчет. Те отчитат всичко, което са успели да съберат: яйцата, колаците, пайовете, везаните кърпи (сурбани) и т.н. След отчета на това място започва провеждането на състезания в скокове на конете, борба и надбягване. Победителите се награждават с бродирани кърпи (сурбан archivogram.top/…/polotentse_-_surban_chuvashskoe… ) и яйца.
След състезанието хората се разотиват по къщите, а участниците в обредът отиват към гробището западно от селото. Там, в дерето, те събират сухи съчки и дървета, слама и запалват огън. В кръг около огъня забиват офиковите пръчки, които прогонват злите духове. И три пъти прескачат огъня. Встрани от него разстилат плат от бяла вълна. Участниците в ритуала раздават яйца и други лакомства на децата и всички се хранят.
След храненето всички се събличат, три пъти хвърлят нависоко към небето, горните си дрехи и шапки. Това се прави, за да се изгонят злите духове, скрити там. Старите хора жертват останките от храната за починалите роднини и се молят за тях. А младежите, прескачайки огъня три пъти, се връщат в селото.
==========================================================
От книгата «Възпитание на здравото дете в традициите на чувашкият народ »
, а също и
Серен /От книгата на Мадуров Д.Ф. “Традиционно декоративно изкуство и празници на чувашите”.
* Науруз – Нов ден
pdfs.semanticscholar.org/f391/fe5f3a0109...39dd45fafb2cb2d8.pdf
Тук в този ПДФ на руски може да прочетете още подробности за обичая Серен при чувашите или Сирни при нас и ще видите, че нямаме разлики, освен тия, че там не се упоменават животинските кукерски маски и чановете. Чановете са заместени с дървени кречетала, иначе има и саби и оръжия. Явно си личи, че ритуала е полека-лека заглушаван в руската среда. Чувашите са толкова българи,че нямат нищо общо с руснаците и спокойно могат да претендират както Украйна за самостоятелност, ха-ха-ха... Въобще, аз не знам, накъде са ръгнали руснаците с техните претенции всички да са руснаци)) Руснака няма нищо, цялата му култура е синтезна от народите, които военно са подчинили. Те нямат нищо подобно американците и европейците. Никаква самобитност)) Пеераси с една дума!
СЕРЕН (СЬОРЕН) – пролетният празник на долните чуваши посветен на прогонването на болестите от селото. Самото наименование на празника означава “изгнание”. “Серен” се провеждал в навечерието на Великият ден – Манкун * (от “ман” – “велик” и “кун” или “кюн” - ден - бел. ред.), а в някои места преди летният помен на починалите предци, т.е. в навечерието на Шимек.
В навечерието на празника всички селски младежи, приготвяли дрънкалки и тояги от офика, събирали се при почитаемия старейшина на селото и го молили да ги благослови за доброто дело: – Благослови ни, Дядо да отпразнуваме Серен според традицията и измолим от Тура милост и богата реколта! И нека ни пази от злите духове! А, Стареца им отвръща: – Добро дело сте захванали, юнаци! Не сте забравили добрите обичаи на своите бащи и дядовци!
Тогава младежите молят от Стареца земя, за да могат да пасат на нея овцете си, поне за една нощ. “Овцете” в ритуала, това са децата на 10-15 години.
Стареца им отговаря: - Бих ви дал исканата земя, но тя ми е много скъпа. Дали ще имате достатъчно пари да я купите?
- Колко пари искаш за нея, дядо – попитали младежите.
- За над 100 декара (десятин ru.wikipedia.org/…/%D0%94%D0%B5%D1%81%D1%8F%D1%82… дванадесет чифта яребици, шест чифта овни и три чифта бикове.
В този алегоричен отговор под “яребици” се разбирали, дванадесетте песни, които младежите трябвало да пеят при обхода на слеото, под “овни” се разбирало яйца, а под бикове – гевреците (калачи или колачи в днешният български), които момчетата участващи в обряда е трябвало да събират по къщите.
Тогава Старецът изваждал на двора си бъчва от бира и в него се събирали всички от селото или колкото хора двора може да събере.
Тогава Старецът шеговито започвал да разпитва хората имат ли някакви оплаквания.
Тогава присъстващите започват да се оплакват един от друг: овчарите лошо пазили овцете, някои от присъстващите вземали подкуп, присвоявайки общественото благо...
Старецът налагал наказание за нарушенията : хиляда, петстотин или сто камшика според провиненията. Наказанията веднага влизали в сила и виновните започвали да се преструват на болни (вследствие наложените им и изпълнени наказания). Тогава им се поднася бира от бъчвата и те внезапно оздравяват, започвайки да пеят и танцуват.
След това всички отиват в определено место в покрайнината на селото, където се събират всички. Почетните старци, старейяиниуте на селото привикват ръководителите на които е възложена организацията на обряда на отчет. Те отчитат всичко, което са успели да съберат: яйцата, колаците, пайовете, везаните кърпи (сурбани) и т.н. След отчета на това място започва провеждането на състезания в скокове на конете, борба и надбягване. Победителите се награждават с бродирани кърпи (сурбан archivogram.top/…/polotentse_-_surban_chuvashskoe… ) и яйца.
След състезанието хората се разотиват по къщите, а участниците в обредът отиват към гробището западно от селото. Там, в дерето, те събират сухи съчки и дървета, слама и запалват огън. В кръг около огъня забиват офиковите пръчки, които прогонват злите духове. И три пъти прескачат огъня. Встрани от него разстилат плат от бяла вълна. Участниците в ритуала раздават яйца и други лакомства на децата и всички се хранят.
След храненето всички се събличат, три пъти хвърлят нависоко към небето, горните си дрехи и шапки. Това се прави, за да се изгонят злите духове, скрити там. Старите хора жертват останките от храната за починалите роднини и се молят за тях. А младежите, прескачайки огъня три пъти, се връщат в селото.
==========================================================
От книгата «Възпитание на здравото дете в традициите на чувашкият народ »
, а също и
Серен /От книгата на Мадуров Д.Ф. “Традиционно декоративно изкуство и празници на чувашите”.
* Науруз – Нов ден
pdfs.semanticscholar.org/f391/fe5f3a0109...39dd45fafb2cb2d8.pdf
Тук в този ПДФ на руски може да прочетете още подробности за обичая Серен при чувашите или Сирни при нас и ще видите, че нямаме разлики, освен тия, че там не се упоменават животинските кукерски маски и чановете. Чановете са заместени с дървени кречетала, иначе има и саби и оръжия. Явно си личи, че ритуала е полека-лека заглушаван в руската среда. Чувашите са толкова българи,че нямат нищо общо с руснаците и спокойно могат да претендират както Украйна за самостоятелност, ха-ха-ха... Въобще, аз не знам, накъде са ръгнали руснаците с техните претенции всички да са руснаци
)) Руснака няма нищо, цялата му култура е синтезна от народите, които военно са подчинили. Те нямат нищо подобно американците и европейците. Никаква самобитност)) Пеераси с една дума! Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
преди 1 година 4 месеца
#59755
Kaто мине частта за женската носийност, която тук бе представена и космогонично, започва по-интересното за етнографските характеристики и след това разказ за теологията и космогонията с подробности, които ние си знаем в по-голямата им част и можем да ги обясним, но важното в случая е да ги видим и в Поволжието. След това ще видите народните обичаи, които са като нашите
)) Но, там, въпреки християнизацията проведена от руснаците (искам да го отбележа,за да им е гадно на руските педераси) имената на празниците са запазени и не са заместени със свети, свети, еди кой си Пеерас! Слава на Тангра! Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
преди 1 година 4 месеца
#59763
Много е интересно тва заглавие "Единствените потомци на шумерите", а в съдържанието на клипа, руснаците непрекъснато говорят за българите
)) Всъщност, това е единственият народ в Евразия, който руснаците признават за българи. Всички останали са некви други, но не и българи, но за чувашите, нищо такова не казват, а открито говорят, че са българи. Тук интересна е легендата за двамата братя Сувар и Булгар, легенда, която е много широко разпространена из нашите среди, легендата за двамата братя близнаци, които играят ролята при основаването на селища, при ритуалната обредност и т.н. и т.н. Честно казано, филмчето е малко "руска работа" - кат не знаеш какво да кажеш и изчерпаш съдържанието започваш да говориш за великата социалистическа революция)) И когато казват за превземането на тази територия от тях, нека кажат, че това е довело до силно русифициране на част от песните и танците на чувашите. Добре, че само част. Руските народни песни са много вресливи и досадни, все едно кокошка скача и кудкудяка из курника подгонена от невестулка)) Хич не са в ред с главите, руснаците! Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
За нас
Подкрепете ни!
Ако желаете да подпомогнете Движението, свържете се с нас чрез формата за контакт. Ще Ви предоставим информация за възможните начини да го направите.