Озай-Ходай, свещеният балкарски танц посветен на Тангра

и тук

Тук сега, изнамерих в Тубата още едно изпълнение на свещеният танц "Озай-Ходай" посветен на Тангра. Тук виждаме, санака - тризъбеца, който първоначално е символ на самият Тангра като създател на трите свята и който след това става символ и оръжие на алпите Кубар Баръс и Чулман Бозидан, от чието прозвище Бозидан произлиза елинското Посейдон))
По времето на танца, речетативното наричане се завършва с възгласа "Ходай", което е едно от имената на Тангра, посочено в българските истории като Джагфар тарих, Нариман тарих и т.н.

В Алтай съм питал какво е името на небесния Бог и те също го наричат Кудай. Но според мен, след заминаването на българите през столетията спомените се изменят. Защото етимологията никак не се вързва с Тангра, Тенгри, Тенгер. В Уикипедията напрамер за Кудай пише това
ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%83%D0%B4%D0%B0%D0%B9

Тоест, там твърдят че това е името на Улген, покровителят на Горния свят. Обаче в Нариман Тарихи или Сказанието за Чулман не се споменава за Улген. За Кудай пише, но не и Улген. В Сказанието тази, която живее на върха на Бой Терек е Умай. Етимологично Кудай е много по-близко до Умай. Което за мен и най-правилното. Тогава се връзва всичко.
Така че за мен балкарците призовават Умай. И тризъбеца е остатък от древни традиции, който по-скоро символизира Трирогата Умай, нейната корона.

Преди години се оказва, че сме имали и нарочна тема за балкарците
www.voininatangra.org/modules/ipboard/in...ivuoptu0nhgdh5di2ur1
В история на Армения от 1241, гл. 32 Киракос пише;

Жените им са били магьоснички и са гадаели за всичко. Без благословията на шаманите си не тръгвали на път. Езикът им е див и непонятен нам, а бога те наричали Tангри. При тях няма богослужения, те не се покланят на никого, но Божието име, упоменават често при всякакви случаи. И ние не знаем, дали те възхваляват истинския Бог или призовават друго божество. Те също не знаят. Но обикновено те разказват, че техният господар е родственик на Бога, който е запазил Небето за себе си, а земята е дал на кана.