Казахското тенгриянство

Арман Нурмуханбетов на канале "Калибр", Азербайджан. Тенгрианство. Кочевники. Ислам. Часть 1.

Разговорът е настолен за всеки тенгриянин, но и за изповедниците на другите авраамически вери - юдеите, християните и мюсюлманите. Много е важен. Тенгриянството, това е древнобългарското мировъзрение, в което стои тази хармония между номадското начало, носещо динамиката на будният дух и уседналото начало, което носи градската цивилизация на рационалният ум. Това е един древнобългарски модел, който е неотменима природа, дори на днешните българи под Дунав. Те са номади по природа, въпреки, че живеят в градове и ги благославят, едновременно с това, те са в едно непрекъснато движение по света. Тук, искам да кажа, че въпроса с религиoзната толерантност в Oсманският халифат, това е една голяма заблуда. Ние, дунавските българи, бяхме 500 години "рая" (стадо) и "кауре" (неверници) в този халифат, защото сме православни християни и бяхме подложени на две големи вълни на ислямизация през 16-ти и 17-ти век, която е продължила спорадично, чак до 19-ти век и целта на тази политика на Османската империя бе, да ни превърне в турци. С някои от нас, успя, но в цялост се провали. Религия, в която стои надслова "Един е Аллах, а Мохамед е неговият пророк", няма как да бъде религиозно толерантна. Тя дели хората и по вяра и по народност! Заблуда е, тезата на Арман, че те са търсили общ език. Ако искате да разберете, наистина Османската империя и днес, Турция, питайте дунавските българи)) Ние, ги познаваме, най-добре))

Kaк древните българи преминали от номадство към уседнал начин на живот или по-скоро как се появил уседналият начин на живот при българите е разказано в древнобългарският мит "Как Иджик помогнал на българите". Там се разказва, как алп биката Умай била обидена на българските мъже, които напуснали, нейното второ матриархално царство Бурджан Суба и това довело до неговото падане и разрушаване. Тогава тя чрез алп биката Сомор-Улят изпратила мор по добитъка на българите и той всичкият измрял, а с него и българите започнали да умират от глад. Историята е дълга, но за бедата на българите узнал алпа Иджик Алабагуга и решил да им помогне научавайки ги на земеделие. Това обучение на обработка на земята, довело до усядането на българите-скотовъдци, тяхното прослойно, кастово разделение на труда, едните ще правят това, другите - другото и в крайна сметка до усядането на немалка част от тях. Това ги спасило от унищожение и заличаване като народ. Така че, има исторически периоди, когато един народ, може да бъде абсолютен номад, но има исторически периоди, планетарни промени и катаклизми, локални или не, които го принуждават да промени своят начин на живот. Затова имаме и градове и юрти))

Роден от Тенгри
и съществувайки в Тенгри,
Аз, мъдрият тюркски каган,
намерих величие в този смъртен свят.
„Паметник на Кул-Тегин“, VIII век

Тенгрианство — основа национального самосознания казахов
aronatabek.com/tengrianstvo-osnova-nacio...1m8nIFIObUAapuz4gC18

Давайте наберёмся смелости и откроем наконец себе правду, что Единство Тюрков - Туран может быть только на основе языка и культуры! Религия - Ислам не может стать их основой для объединения, так как тюрки бывают разных вероисповеданий! А также нас тюрков объединяют древние традиции, уходящие в глубь веков далеко до пришествия других монотеистических религий, до того как часть тюрков приняла иудаизм (крымчаки и караимы), христианство (православие у основной части гагаузов, кумандинцев, чувашей), также у части алтайцев, татар, хакасов и саха-якутов, суннитский и шиитский ислам (страны Центральной Азии, Кавказ, Турция, Иранский Азербайджан), буддизм (у желтых уйгуров и части саларов, тарбагатайские киргизы, тувинцы), бурханисты (алтайцы), тенгрианцы и шаманисты(долганы, телеуты, хакасы, шорцы, саха-якуты). Не забудьте также про огромное количество атеистов и агностиков во всех этих странах!
При этом многие обычаи всех тюрок уходят в тенгрианство или то, что принято называть сегодня тенгрианством. Но в этот вопрос надо погружаться и изучать с целью понимания обычаев прошлого и нашего древнего мировоззрения, которое смогло много веков, начиная с Первого Тюркского Каганата объединять тюрков и понять, что же дало им силы что бы сохраниться до нашего времени на своих исконных территориях. И как нам сейчас поднимать свои страны для дальнейшего устойчивого развития и прогресса.
www.facebook.com/share/eLc1pwF236WELJa2/?mibextid=WC7FNe
========================================================

Това е така. Голяма империя може да създаде само тенгриянството като послужи за верови базис. Дори България е създадена именно въз основата на този тенгриянски базис, защото тенгриянството като вяра има своят материален израз, не толкова в храма, а в държавата. Това е, нещото, в което ние, българите сме знаели и вярвали винаги. Затова, когато губим една държава, другаде правим следващата. Трудно ще ви е с Туран. Русия няма да го позволи. Докато Русия е християнска, а останалите са мюсюлмани, Туран е невъзможен. Русия се стреми да християнизира всичко, подобно на Елада и Рум (Източен Рим). Затова трябва да се помага на саха, да запазят своето тенгриянство. То е уникално в днешното съвремие и саха трябва да получат подкрепа да го съхранят и развиват.

Это верно. Великую империю могла создать только тенгрианство как религиозная основа. Даже Болгария создавалась именно на основе этой тенгрианской основы, потому что тенгрианство как вера имеет свое материальное выражение не только в храме, сколько в государстве. Это то, что мы, болгары, всегда знали и во что верили. Поэтому, когда мы теряем одну страну, мы создаем следующую в другом месте. С Тураном будет сложно. Россия этого не допустит. Пока Россия христианская, а остальные мусульмане, Туран невозможен. Россия стремилась все христианизировать, подобно Элладе и Руму (Восточному Риму). Поэтому надо помочь Саха сохранить свою тенгрианство. В наше время оно самобитно и Саха необходимо поддерживать, чтобы сохранить и развивать его.

ТЕНИР КАТО ДУХОВНА ВЕРТИКАЛА НА НОМАДСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ: ОТ ПЕТРОГЛИФИТЕ ДО УНИВЕРСАЛНИТЕ ОРИЕНТИРИ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Превод от руски: Йордан Стайков

Въведение

Понятието Тенир (Тенгри) не е само върховното божество на номадите на Евразия, а цялостен и неразделен светоглед и духовна система, превърнала се в основа на цивилизационния път на тюркските народи. По -специално, при казахите, то не е било заменено нито от исляма, нито от модернизацията, и е запазено в ритуалите, обредите, шежир, моралните кодекси и мирогледа. Тенир не е религия в обичайния смисъл, а архетип на духовния ред, първичен монотеизъм, вписан в пейзажа, тялото, духа и родовата памет. Нещо повече, то е отлична алтернатива на всички религиозни идеологии на подчинението, създадени в робовладелската епоха, чиито догми влизат в конфликт с науката, свободата и достойнството на човека.
1. Праисторически източници: Култът на небето в петроглифите и свещената геометрия на степта
Паметници на наскалното изкуство на бронзовата епоха (XV-IX векове пр.н.е.), открити на територията на Южен Казахстан, Тува, Източен Туркестан и Киргизстан в Тамгалия, Карама, Сайрам, Архарлъ, Ешки и други места, представляват сами по себе си, не просто паметници на художественият израз, а символичната космография на номадската онтология. Тези петроглифи, създадени много преди появата на писмото, храмовете или религиозни догми, ни дават представата за вертикалният светоглед, в центъра на който е идеята за Небето - Тенир като висшето начало, източника на реда и мерките във Вселената.
Сред ключовите визуални архетипи са:
- слънчеви символи, отразяващи небесното покровителство, цикличността на времето и естествената свещеност на светлината;
- изображения на върховете на хълмовете и платото, които могат да се тълкуват като интуитивно възпроизвеждане на вертикално световно устройство: от Земята до небето;
-Фигури на хора с ръце, символизиращи не молитва, а човешкото участие в Космоса, синхронизирано с енергията на Тенир.
Тези изображения показват наличието на прединституционална космогонична система, в която Небето не е обект на поклонение, а онтологичен център, който определя структурата на света, закона за причинно -следствената връзка, съдбата и справедливостта. Това не е религиозна вяра в обичайния смисъл (с догма, духовници, свещени текстове), а много по -голяма, неразделна космогония, вписана в космоса, времето, телесната практика и родовата памет.
Още в тази епоха, степта започва да функционира като жив свещен пейзаж: хълмовете стават точки на съприкосновение с висшето, кръгови композиции отразяват циклите на Вселената, а човекът не е посредник между боговете и хората, а органична част на Вселената, свързана с нея през рода, земята, космоса и движението.
Именно в тази геометрия и символика духовният генезис на номадизма е положен като начин на съществуване, основан на свободата, пропорционалността и уважението към природата. Номадът не се стреми да подчини природата, той е част от висшият порядък, установен от Тенир. По този начин, вече, в етапа на бронзовата епоха, ние имаме не, рудиментите на религията, а цялостен и вкоренен в съзнанието модел на битието, в който Небето не е божество, а началото на смисъла и мерите.
По този начин номадската цивилизация първоначално носеше в себе си, тенгриянският принцип на света - невидимата, но всичкоопределяща вертикала на света, свързваща земята, човека, рода и небето в една аксиосфера.
2. Тенир като метафизична основа на номадската цивилизация
Номадството не е просто форма на управление, не архаика, не и преходен етап между първобитността и уседналостта. То е независим, цялостен цивилизационен модел, роден в степта въз основа на свободата, достойнството и естествената хармония на човека и света. Неговата основа е Тенир - не само Бог, а космически закон, живо небе, източник на мярата (правдата), съдбата и етиката.
В тази система:
- Тенир не е идол, и не е обекта на култа, а най -висшата метафизична същност, носител на реда, ритъма на Вселената и моралния смисъл на битието. Това е живото небе, към което човек не се обръща през посредници, а директно - с отворено сърце и чисто намерение.
-Рода (Ата-Бабa) не е просто кръвна линия , а вертикална система на приемственост, при която всеки потомък е отговорен за предците и бъдещите поколения. Това е духовна биосфера, в която духа (рух) се предава като огън, а не като товар.
- Аруахите - не са мъртви души, а активното присъствие на предците, енергията на техния дух, подкрепящ живите. Това е съвестта, това е вътрешната светлината на семейството, която не може да бъде търгувана и която не може да бъде заменена с книга - това е героинята, която възпитава и на която подражават.
- Духовното пространство - не е граница, и не територия, а духът на степта, свещената тъкан на света, където всеки връх, река и дърво носят знаци. Номадът не завладява земята - той диша с нея.
Казахите не са само потомците на тази цивилизация. Те са нейните носители и продължители, които са запазили нейния метафизичен код дори в условията на многовековна духовна инкултурация.
Тази инкултурация започна с насилственото налагане на исляма по време на арабските завоевания и продължи с приемането на новата религия от отделни ханове и родовият елит и беше институционализирана от царската ислямизация в Руската империя, и след това с – комунистическата подмяна в СССР и накрая беше фиксирана в пост-съветската ера чрез идеологията на „духовното единство“ на Назарбайев.
Родовите казахски ценности – уят, ар, аруах, рух бяха систематично подложени на деформация и дискредитиране. Всичко, което свързваше казаха с неговият космически код беше обявено за “останки от миналото”, “суеверие” или “национализъм”.
Но, всички тези етапи - от арабските имами до съветските комисари и пост -съветските идеолози на диктатора Назарбаев - имаха една цел: да потиснат духа, да нарушават духовната вертикала на степта, да лишат хората от връзката с техните предци и да не допуснат възвисяването на националното самосъзнание.
- В арабския халифат ислямът е бил инструмент за подчинение и изоставяне на племенната автономия.
- В Руската империя ислямизацията е била използвана като „удобен начин за контрол“, вместо за събуждане на националната идентичност.
- В СССР номадската система и култът към аруахите бяха обявени за врагове на комунистическата идеология.
- А независим Казахстан се превърна в неизречена държавна система, изкорени коренната казахска духовност. Изконната тенгриянска духовност на казахите се превърна в заплаха за диктатора Назарбаев. Ето защо милиарди долари бяха инвестирани в ислямската инфраструктура и ислямизацията на казахите , за да се попречи и подтиска националната самосъзнание. Следователно, ислямизацията на казахите и техните предци не е за вярата. Тук става въпрос за власт и контрол. За желанието да се превърне свободният номад в покорен поданник. Хибридната колонизация, смени мечът и книгата с партийна карта и стихове, но същността остана същата: да се разруши връзката на човека с Тенир и аруахите и да го престрои в чуждата матрица на покорността.
И все пак казахът беше съхранен:
- Моления с призив към небето и земшта, а не към догмата и посредниците;
- Директната молитва - Бата, без свещеници, където човек стои пред Тенир - сам, честно и достойнство;
- Етиката уят и ар, като вътрешна вертикала на честта, а не външна заплаха от наказание;
- Почитането на арухите, като жива ос на духовната приемственост на рода.
Дори когато името Тенир бе извадено от религиозният речник, същността му остана - в обредите, в мисленето, в живота. Казаха не стана фанатик, но не стана и атеист - той остана син на степта, носейки небето в себе си.
Следователно, Tенир не е архаичен, а вечна метафизична вертикала, свързваща човек с Космоса, предците и самия него.
И докато този кодекс е жив - връзката между поколенията ще е жива, аруахите ще са живи, номадската цивилизация ще е жива, вярата в рух, ще е жива и свободата на духа, която нито шериата с имамите, нито комунистическата партия с партийните организации не може да замени .Тенгриянството, видимо и невидимо живее във всеки казах.

3. СВИДЕТЕЛСТВА В КИТАЙСКИТЕ, ПЕРСИЙСКИТЕ И АРАБСКИ ИЗТОЧНИЦИ
Тенир се явява както метафизична, така и политико-естетическа категория
Той не е вторично отражение на чужди учени или късните доислямски вярвания. Напротив, той е отбелязан във възможно най-ранните източници като висша форма на духовна легитимация, органически присъща на държавността на номадските народи в Централна Евразия.
Историческа справка:
1. Сима Циен в “Ши цзи” ( II в. пр.н.е.) директно казва, че предците на хуните (сюнну) са от времето на династията Ся датирана в XXI–XVI в. пр. н.е. тоест 4000 години назад.
2. Археологически, държавните и протодържавните структури на номадските (или предномадски) народи са записани в бронзовата епоха: Андроновската, Бегази-Дендибайската, Тасмолинската култури (XVI–VIII в. пр.н.е.) имат оприентация на култовите си съоръжения към Небето, Слънцето, Космоса, а ритуалната им архитектура е ориентирана по оста Изток-Запад.
3. Култа към Тенир като духовна вертикала се проследява в петроглифите (Тамгали, Саймалуу-Таш, Архарли) в могилната архитектура и ритуалните астрономически ориентири, а също така, според някои хипотези, още в епохата на индоевразийските и шумероазиатски космогонии свързани с миграциите на степните протогрупи.
Извод: в този смисъл по писмените източници и арехологическите данни, историята на цивилизацията Тенир при номадите е най-малко на 4000 години, което значително изпреварва исляма, християнството, будизма, а също така и формирането на класическата китайска държавност. Това означава, че тенгриянската история на номадската цивилизация Тенир е на не по-малко от 4000 г. Освен това, тази линия се проследява непрекъсната от епохата Ся през сюнну и хуните до тюрките и накрая казахите. Следователно, казахите не са млад народ, а преки наследници на тази древна духовна метафизика съхранила се в степите до наши дни.
Китайски хроники: Небето като източник на властта и хилядолетната държавност.
Още в II веке до н.э. в “Исторически записки” (Ши цзи) китайският историограф Сима Циен пише, че хунският кан Моди (шан юй) ( bg.wikipedia.org/…/%D0%9C%D0%B0%D0%BE%D0%B4%D1%83… ) е получил властта си не от народа, не от боговете, а от Тян – Небето. Това възприятие за властта като ниспослана свише напълно съответства на понятието Тенир в тюркското съзнание. Нещо повече, Сима Циен посочва, че държавните форми при номадите са съществували много преди Моди, повече от 1000 г. пр. н.е. Това означава, че писмено документираната история на номадската държавност е на поне 3200 години, ако не отчитаме устната и археологическа приемственост. Въпреки китайскоцентричният мироглед, хрониките признават” в степите са съществували суверенни държави със собствена свещена вертикала – закон, власт и чест от Тенир , а не от империята или храма. В такъв смисъл, още преди появата на световните религии и централизираните империи в степите е съществувала и се е развивала цивилизация на духа, в която Небето не е мит, не е култ, а вселенският принцип на хармонията и справедливостта.
Персийски и арабски източници: вяра отвъд догмите и посредниците
Мюсюлманските и персийските хронисти сблъсквайки се с тюрките описват не просто едни “езичници”, а хора с развито понятие за съдба, правда (мяра) и небесна отговорност, но без догми, писания и институции.
Ал Джахиз (IX в.) е писал, че тюрките признават силата на небето и съдбата, а не писанията, което говори за една вродена интуитивна вяра, а не наложена догма.
Ал Марвази (XI в.) подчертава че тюркските хагани получават харизмата си от небето, а не от шериата - това е пряка препратка към Тангир като източник на свещена легитимност.
Гардизи (XI в.) записва ритуали на обръщение към Тенгри хан по високите место (хълмове, върхове) - предислямска форма на свещено взаимодействие с Небето.
Ибн Фадлан (X в.) пребивавайки в земите на огузите описва как те носят храна на духовете на небето и земята въпреки приемането на исляма т.е. Тенир оставя център на тяхната вяра. Тези свидетелства подчертават, че вярата в Тенир в степните народи не е изчезнала, а се е скрила под черупката на чуждата религия продължавайки да живее в обрядите, в морала, начина на живот и езика.
Извод: Тенир, това не е допислямски реликт, а надрелигиозна духовна структура основана на връзката на човека с Космоса без посредници, етика на правдата и честта (уят, ар, касиет)свещена приемственост чрез рода (шежире, аруах) и вуътрешна духовна отговорност, а не външна заплаха от наказание.Това обяснява защо дори след ислямизацията вярата в Тенир и духовната автономия на казахите са се съхранили като вътрешна ос на степното съзнание. Именно Тенир, а не догмата определя морала, властта, честта и космическото место на човека.

4. ДРЕВНОТЮРКСКИТЕ СВИДЕТЕЛСТВА: ТЕНИР КАТО ВИСША ДУХОВНА КАТЕГОРИЯ
4.1. Орхонските надписи (VIII век): космогоническият и онтологочески статус на Тенир
Един от ключовите текстове, в които за първи път философски ясно се отбелязва Тенир като творящ и организиращ принцип се явяват надписите на Кюл Тегин (близо до долината Орхон 731–735 гг.).
Централният фрагмент е следният:
«Üze kök Tengri, asra yagız yer kılındukta, kişi oglı kılınmış»:
Üze kök Tengri — жоғарыда Көк Тәңір
Asra yagız yer — төменде қара Жер (Ұмайға меңзеу бар)
Kılındukta — жаратылғанда, пайда болғанда
Kişi oglı — адам баласы (кісі ұлы)
Kılınmış — жаратылған
или («Когато било създадено горното небе и долната земя помежду тях бил създаден човека»)
Въпросният текст представлява сам по себе си, не просто религиозна формула, а висша форма на онтологичното мислене. Тук Тенир се показва не като лично божество, а като висша метафизична инстанция, от която излиза вселенският ред, Земята и Небето се създават като космологическа двойка, от която възниква човека – същество, включено в универсалната система на правдата и отговорността. По този начин в мирогледа на древните тюрки, човека не се противопоставя на света и не се намира в греховна зависимост от бога, както е в авраамическите традиции. Напротив, той е хармонична част от цялото, сътворена във вертикалата Небе-Земя-Род. Това показва уникалната космогония на тенгриянството, където човека е отговорен не за греха, а за съхранението на хармонията и изпълнението на дълга пред рода и Вселената.
4.2. Надписи на Тонюкук (Тоньюкук) (716 год): Тенир като източника, който легитимира властта и победата.
Тонюкук, велик политически мислител и пълководец на раннотюркската епоха е оставил уникални автобиографични надписи (716 г.), в които утвърждава:
«Tengri yaruk bolzun, men Türk budunug artučımın»:
Tengri — Тәңір, Көк Тәңірі
Yaruk bolzun — жарық болғай, жар болсын, жарылқаушы болсын
Men — мен
Türk budunug — түрік халқын (budun — халық)
Artučımın — басқарушы болайын, алға бастырушы болайын (art — жүргізу, бастау)
или : «Да бъде светлината на Тенир, аз съм защитник на тюркският народ”.
Този израз може да се разглежда като тенгриянската политическа теодиция: Тенир освещава пътя на държавника и му дава сила, не на този, който е силен, а на този който пази народа и неговата чест. Победата според Тонюкуку, произлиза не благодарение на оръжието, а благодарение на етическата хармония с пътя на Небето.
В друг фрагмент се казва:
Tengri kağan kut berdi»:
Tengri — Тәңір
Qağan — қаған (жоғарғы билеуші, хан)
Kut berdi — құт берді, қасиетті билік нәсіп етті
или « Теңир дава на кагана неговата харизма, вдъхновение и сила [кут]»
По този начин, кута — жизнената сила, харизмата, успеха — произтичат не от пророците, не от народното волеизлияние, не от инстиотуциите, а живият Тенир като висша легитимираща сила. Това показва цялата политическа философия, в която властта не е инструмент, а мисия и нарушилите я губят благословението на Небето.
4.3. Епос «Култегин»: Тенир като основа на историческата мисия на рода
Във фрагмент от надписа посветен на Култегин (731г.) неговата съпруга от името на загиналият герой се обръща към народа:
«Tengride bolmish Türk Bilge Kagan sözümni eşit»:
Tengride bolmish — Тәңірде болған, Тәңірдің әмірімен пайда болған / жаратылған/ Тәңірдін болмысы
Türk Bilge Kagan — Түрік Білге Қаған (ақылды, данышпан қаған)
Sözümni eşit — сөзімді тыңда, айтқанымды естіп ал
или («Слушайте словото на тюркският Билге-каган, създаден от Тенир»)
Формулировката «Tengride bolmish» (Тенгриде булмиш) буквално означава — «създаден от Небето», което указва свещеният произход на владетеля. Той не просто се ражда, той е израз на небесната воля, въплъщението на идеите за реда и отговорността. По този начин в тенгриянският модел управляващият каган не е суверен по правото на силата или родството, а е живият израз на небесната правда, отговорна пред Небето за народа. Освен това, надписа съдържа философско размишление за паденията и възходите на народа, които зависят от спазването на етиката дадена от Тенир:
“Ако забравиш Небето и не бъдеш смирен, то ще си вземе властта”
Това твърдение олицетворява тенгриянската диалектика на историята: народа не е избран завинаги - съдбата му зависи от етичното последование на пътя: Ар (чест), уят (съвест/срам), кеширим (милост) и рух (вътрешната светлина).
4.4. Уйгурските рунически и манихейски текстове: универсалност на Тенир дори в международната среда
След разпада на Вторият тюркски каганат в VIII–IX в., в Уйгурският каганат се случва формалното приемане на манихейството и будизма. Еднозначно, археологическите находки в Турфан и други региони на Централна Азия показват, че Тенир се е съхранил в свещеният и официален език даже при наличието на чуждите религии:
«Kök Tengri ning kutı bilän» :
Kök Tengri — Көк Тәңір, яғни аспандық Жаратушы, бүкіл болмыстың иесі.
-ning — тәуелдік жалғауы, “Көк Тәңірінің Kök Tengri — Көк Тәңір, яғни аспандық Жаратушы, бүкіл болмыстың иесі.
-ning — тәуелдік жалғауы, “Көк Тәңірінің”
kutı — құт, яғни биліктің киесі, өмірлік сәттілік, рухани нұр, легитимация
bilän — арқылы, көмегімен, көмегі арқылы”
kutı — құт, яғни биліктің киесі, өмірлік сәттілік, рухани нұр, легитимация
bilän — арқылы, көмегімен, көмегі арқылы, біл, білім арқылы
или «по благословению Небесного Тәңір»
«Tengri yarlıkadı»:
Тәңір жарылқады— «Тәңір повелел»
«Tengride bolzun»:
“Жаны Тәңірде болсын”, “Тәңірмен бірге болғай”, “Жаратқанның жарығында болсын”
или «Да пребъде в Небето»
Това показва, че дори в условията на официално манихейство, тенгриянската метафизика не е изчезнала,а се е интегрирала като надконфесиален код на правдата и легитимността. Никой от новите култове не може да отрече Небето като източник на властта, етиката и закона. Това, означава, че Тенир е представен в ролята не на “религиозен бог” а като онтологичната вертикала обединяваща различните верови форми, обряди и политически структури.
Извод: Тенир е най-старата универсална метафизика.
На основата на четирите групи древнотюркски източници можем да обобщим:
1. Космогония: Тенир създава не само света, но и човека като мярка;
2. Политика: Властта се дава не по правото на силата, а според мисийността и родовият код.
3. История: Пътят на народа зависи от вярността на етиката и Небето.
4. Универсалност: Тенир се съхранява дори в другите религиозни системи, встъпвайки в тях като свръхрелигиозна категория.
Следователно, тенгриянската философия и структура на мисълта, не е архаика, а самостоятелна и развита цивилизационна моделност основана на свободата, съразмерността, духовната автономия и връзката с космоса. Казахите, съхранили този код въпреки ислямизацията, русификацията и модернизацията се явяват не пазители на някакви останки от миналото, а живи и настоящи носители на древната духовна система на Евразия.

5. ТЕНИР КАТО ЖИВИЯТ КОД НА КАЗАХСКАТА ТРАДИЦИЯ: ПРЕЖИВЯЛА ПОДМЕНИТЕ И ВРЕМЕТО

Въпреки ислямизацията, съветската секуларизация и съвременната религиозно-глобалистка инкултурация, казахите са съхранили Тенир нве като официална религия, а кто жизнена ос, като вътрешен ориентир, втъкан в речта, обичаитя, поведнеието и етиката.
Тенир не се нуждае от храмове – неговият храм е степта
Тенир не се нуждае от писания – неговото слово е рух (вътрешната светлина, прозрението)
Тенир не се нуждае от служение – за него е нужна мярата, уяр, ар-намас
Казахският език и до ден днешен пази директните следи на тенгриянското светоусещане особено в древните изрази, обръщения и проклятия:

— «Тәңір жарылқасын» — «Да благослови Тенир» — живо пожеление несвързано с ислямските формули.
— «Тәңірден сұра» — “Моли Тенир” — директен обряд, общуване с Небето без посредници
— «Тәңір атсын», «Көк соққыр» — проклятиe имащо силата на висш съд.

Това не е просто фолклор, а езикова археология на духа, в който всяко слово храни образа на космическият ред и мяра.

В обряда и действията.

И дори след ислямизацията, структурата на дестура (обичая, традицията) останала тенгриянска по своята съющност:

- Курбана се принасял не толкова заради Аллах, а с обръщение към Небето, аруахите и с молитва за мир в рода.

Даже после исламизации, структура дәстүр осталась тенгрианской по сути:
— Құрбандық приносился не только ради Аллаха, а с обращением к Небу, к аруахам, с молитвой о мире рода.
— Ас беру — не е шериатско задължение, а акт на духовна приемственост.
— Бата, шашу, түсау кесу, бет ашар, алғис, қарғис — всичко това са ритуални форми, унаследени от древнотенгрианската магична реч.
— Жаназа (погребението) в аулите, въпреки ислямската обредност, нерядко се провежда, не като формален шериатски обряд, а като символ на взвръщането на душата към Небето, което се явява директно продължение на вярата в Тенгри и Умай.

В етиката.

Казахският морал – това не е етика на страха, а етика на мярата и достойнството:

— Ұят — чувството на срам пред себе си, аруахите и рода.
— Ар — чест, която е невъзможно да се изкупи с ритуали, а само с живота.
— Иман — не е догма, а вътрешната правда свързана с рух (вътрешната светлина)
— Намас — това е духовната сила, която прави човека – човек, мъжа – воин, народа – нация.
Без намас няма ар, без”ар”, няма уят, без уят няма народ. Тези понятия не принадлежат на ислямската теология. Това са остатъци от автономният тенгриянски морал, в който човека е отговорен не пред текстовете, а пред Вселената.

В родовата система.

Казахите са съхранили и сакрализирали:
— Ұмай — като женският аспект на Тенир като покровителница на децата, рода, плодородието. Тя не е исламска фигура, а част от тенгрианската космогония.
— Шежире — не просто като генеалогия, а като метафизика на времето, жива карта на духа, в която миналото не е архив, а присъствие.

— Асар и жомарттиқ — колективни форми на действие основаващите не на закона, а на духовният дълг.
— Аруах — не мъртви, а присъстващи. Те са тук, те ни слушат, те ни отговарят Они здесь, они слышат, они отвечают — това е героиката възпитаваща нацията, пример за подражание на следващите поколения
.
Извод: Казахите — пазители на живия Тенир.
Това, което се е съхранило в казахската култура, това не е синкретизъм, не е фолклор, а устойчива форма на духовно съпротивление срещу догматическата инкултурация. Това е живата пъпна връв на цивилизацията Тенир преминала през хилядолетия, империи, религии, но непрекъсваща.
Казаха, не е потомок на вяра, а продължител на космическият договор.
Теңир, това не е минало, това е онова, което живее и в нас днес.

6.ТЕНИР КАТО ПОСТРЕЛИГИОЗНА АЛТЕРНАТИВА ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Светът встъпи в епоха на цивилизационна криза на вярата. Религиите на откровението, които векове са служили на фундаменталната култура и моралният ред, днес стремително губят своят авторитет. Те влизат в противоречие с науката, провокират войни и екстремизъм превръщатса е в някаква форма на власт или в търговски пазар или в система на страха. Човечеството търси изход. Този изход не е в някаква нова религия, а в нов тип духовност, в която:

- не са нужни посредници и йерархии

- не е построена на страха, вината и подчинението

- не служи на властта, а връща човека в ритъма на космоса, мярата и отговорността.
Такава духовна система е Тенир – не като култ, не като архаика, а като жива философия на степната цивилизация.

Тенир, това не е вяра, а мировъззрение:

— Небето — не като наказател, а източник на өлшем — мяра справедливост и судба.
— Аруахтар (предците) — не идоли, не духове, а жива совесть, наблюдаваща и подкрепяща.
— Етика — не заради спасението, а заради честта (ар) и вътрешната правда (иман).
— Света — неразделен на свещенно и профанно, а целостен: земя, небе, човек, род свързано в единна тъкан на битието. В тази система няма страх, но имамяра, няма грях, но има срам, няма посредник, но има отговорност. Тенир не е догма, която трябва да бъде отричана от разума. Той не се конфликтира с науката. Той не забранява въпросите. Той учи, че трябва мяра във всичко — от храната, думите и приказките до властта и желанията. Това не е система на забрани, а система на храмонията. Не е религия, а екосистема на духа.
Казахите — пазители кода на бъдещето.
Казахите съхранили Тенир в езика си, етиката, в рода, в пътя си, се явяват не наследници на една архаичност, а носители на бъдещето. Затова именно в този номадски метафизичен закон се съдържа това, кеото е необходимо на съвременният свят:
— алтернатива на цифровият хаос,
— противоотрова срещу религиозният фанатизъм,
— изход от екзистенциалният нихилизъм.
Цивилизацията Тенир – това е пътят на достойнството, равновесието и зрелостта на духа. То не се нуждае от мисионери, защото е универсално по своята същност. На нея не е нужна вяра, защото е основана на наблюдаемият свят – на небето, на времето, на природата и съвестта. Тя не се бори с никого, тя се съгласява с всичко в естественият ритъм на хармонията, където място има за всички. В такъв смисъл Тенир не е духовен символ на миналото, а огледало на бъдещето. Когато човечеството се е уморило от боговете на страха, от империите на подчинението, от религиите на войната, тенгриянският път става възможна точка на преход и то некато неоезичество, не като екзотика, а като възстановяване на загубената вертикала между човека, космоса и съвестта.
Казаха не е просто един етноним и политоним, а роля и мисия. Да съхрани и оживи Тенир означава да предложи на света езика на мярата, чест без страх и дух без робство. Дошло е времето не просто да се защитава Тенир, дошло е времето д асе говори от негово име!

7. КАЗАХСКАТА АЛТЕРНАТИВА: ЦИВИЛИЗАЦИЯ НА ДУХА

7.1. Съвременното значение: Теңир като основа на духовната свобода.

В 21-ви век, когато глобализацията идентичностите, а религиозните системи се превръщат в инструменти за контрол, запазените елементи на тенгриянството придобиват особено стратегическо значение. Това не е музеен архаизъм или етнографска екзотика, а жива алтернатива на чужди религиозни и идеологически догми и външни зависимости. Това е пътят на свободата и вътрешното достойнство.

Тенир не е бог сред другите, не е обект на поклонение, не е част от идеология. Той е основата на духовния мироглед, небесния ред, фундаментът на космоса и моралния избор. Не изисква храмове и не толерира посредници. Не обещава награди и не плаши с ада. Той просто е - в природата, в небето, в гласа на съвестта, в действията, в ят и ар, в паметта на семейството. Тенир не е религия, а осъзнаване на живота, духовна вертикала, която подравнява човек със света, със себе си и с времето.

7.2. Геном на свободата: Тенгрианството като форма на интелектуална независимост
Тенгрианската традиция оцелява не благодарение на подкрепата на властите, а въпреки всички опити да бъде изместена:
— Ислямизацията, започнала с арабските завоевания, не успява да унищожи шежире и култа към аруахите, независимо как се опитва да паразитира върху тези ценности, присвоявайки формите им и преобразувайки съдържанието им в името на инкултурацията и духовното заместване.
— Съветският атеизъм не изкорени родовите ценности — уат и ар, независимо как клейми всичко „племенно“ като „оцеляване“ и „феодални остатъци“, борейки се срещу самата основа на казахстанската нравственост.

— Постсъветската, назарбаевска религиозна експанзия не можа да измести асар чрез зекета, а жомарттик чрез садака. Асар и жомарттик са жива система от хоризонтална солидарност и родовото участие, основана на чест и взаимност, докато зекет и садака са вертикални милостини с религиозен оттенък, където доминира разделението на „даряващ“ и „получаващ“, а не родовото единство. Тези ценности живеят не в книгите, а в културата, езика, взаимоотношенията. Тенгрианството не се нуждае от канон — то се предава в семейството, в действията, в отговорността, в приемствеността между поколенията. То не е система от ритуали, а вътрешна, морална и нравствена опора.

То не може да бъде премахнато — защото живее в казаха, а не над него.

7.3. Тенгир срещу религиозна догма
Тенгир не изисква сляпа вяра — той изисква отговорност. Не разделя хората на „верни“ и „отстъпници“, не наказва за свобода на мисълта, не внушава чувство за вина. За разлика от авраамическите религии, тенгрианството:
— не признава монополи върху истината;
— не се нуждае от свещеници и посредници;
— не налага обръщания във вярата чрез сила;
— не изгражда пирамиди на властта;
— не превръща вярата в механизъм за подчинение, потисничество и експлоатация.
Тенгир не принуждава — той разчита на вътрешна зрялост. Не дава заповеди — той призовава за пропорционалност и съучастие. Не изисква подчинение — той очаква чест и дела. Това е свобода с отговорност, достойнство с памет, етика, основана не на страх, а на съвест.

8. ПЕРСПЕКТИВИ: ОТ ВЪЗРОЖДЕНИЕ КЪМ ЦИВИЛИЗАЦИОНЕН ПРОЕКТ

Възраждането на тенгрианството не е бягство в миналото, а придобиване на духовна автономия като основа за:
— нова национална идеология, вкоренена в шежира, в аруаха, в паметта на предците и самоуважението;
— образователна система, в която децата се учат не на страх от Бога, а на ұят, ар и тәуелсіз ойлау — свобода на мисълта и честта;
— културна дипломация, където Казахстан предлага на света не догматизъм, а хармоничен мироглед;
— екологично съзнание, където човекът не е господар на природата, а неин съучастник и защитник;
— изграждане на национална институция на демокрацията, основана на най-добрите казахстански ценности — чест, достойнство, свобода, ұят, приемственост между поколенията, колективна отговорност и справедливост.
Националната идея на Казахстан не е абстрактен лозунг или заимствана концепция. Тя може да бъде само нещо, което е родено от нашата култура, изстрадано през нашата история и съответства на духа на народа. Националната идея на Казахстан е Танир.
Това не е просто древна традиция, а модерна и стратегическа координатна система, в която съвестта е над страха, достойнството е над подчинението, а народът не е обект на контрол, а субект на съдбата.
Танир като национална идея е:
- морален суверенитет и духовна зрялост;
- хармония с природата и отговорност за потомците;
- вътрешна свобода и ар-намис като закон;
- съчетание на миналото, настоящето и бъдещето в един морален кодекс.
Такъв проект не е копие на чужди модели, а завръщане към себе си. Не е връщане назад, а пробив. Не е религиозна догма, а жива система от етика и достойнство. Това е силата на казахстанския път: способността да се съчетават древното и съвременното, степната мъдрост и стратегическото мислене, националният характер и универсалните ценности. Казахите не са просто потомци на номадски империи. Те са пазители на духовна система, основана на баланса между предците, природата и бъдещите поколения. Тя е...
това ги прави не просто народ, а отправна точка за цялото човечество - като пример за народ, живеещ в хармония с биосферата, със земята, с живота и съвестта. Това не е романтичен мит, а политическа и духовна реалност, която изисква стратегическо разбиране и институционализация.
8.1. Възможности за държавна стратегия
Като се имат предвид геополитическите и вътрешни предизвикателства на Казахстан, тенгрианският модел:

укрепва духовния суверенитет

намалява риска от религиозен радикализъм

връща на казахстанците чувството за вкорененост и отговорност

създава морална опора за обществото, независима от външни идеологии, които деформират духовното ядро и разрушават психичното здраве на нациите.

9. Препоръки: какво е необходимо да се направи

1. Кодифициране и признаване на тенгрианските елементи като част от нематериалното културно наследство
2. Създаване на Института на Тенир и Умай - като академична и културна платформа за изучаване и запазване на духовността на предците
3. Въвеждане на курсове в училищата по шежире, угат, ар-намыс, аруак - в контекста на етиката, генеалогията и културата
4. Ограничаване на влиянието на религиозните структури върху ритуалната сфера, защита на дастура от ислямизация и инкултурация. Държавата трябва да въведе забрана за експлоатацията на казахстанските ритуали и традиции за егоистични цели и печалба от религиозни дейци
5. Събиране и систематизиране на ритуални, фолклорни и философски материали, отразяващи тенгрианската онтология
6. Интегриране на тенгрианския морал в политиката, правото, медиите, като основа на националния наратив
10. Заключение: духовният код като суверенитет

Казахстанският народ е запазил не просто ритуали, а духовната рамка на цивилизацията, която може да се превърне в основата на нов етап на национално възраждане. Теңир, Ұмай, шежире, аруақ, ұят, ар, асар — това не са просто думи. Това са вечни структури от значения, които правят казахстанския език не обект на историята, а неин субект.
Днес, когато догмите се рушат и хората търсят начини да се върнат към корените си, цивилизацията Танир може да се превърне в модел за бъдещето – където духовността не унижава, а възвисява; където силата идва от честта, а не от страха; където човекът не е роб, а наследник на небето.
Всичко е в ръцете на отговорен Човек! Отговорен за бъдещето и потомците си, и никой бог или владетел няма нищо общо с това!
Танир е благословия! Нека говорим казахски!

Тәңір жарылқасын!
Аруақтар жебесін, қазағымды!
Өркениетіңе орал, қазақ!

СПИСЪК С ЛИТЕРАТУРА И ИЗТОЧНИЦИ
I. Древни писмени източници
1. Сима Циен. Исторически бележки (Ши дзи) / Превод от китайски от Л.С. Переломов. - Москва: Наука, 1983.
2. Ибн Фадлан. Бележки за пътуване до Волжка България / Превод от арабски, въведение и коментар от А.П. Ковалевски. - Москва: Восточная литература, 1956.
3. Гардизи. Украсяване на новини / Превод от персийски от В.Ф. Минорски // История на народите от Централна Азия. - Москва: Наука, 1967.
4. Ал-Джахиз. Книга за превъзходството на тюрките / Превод от арабски от А.Х. Мухамедов // Восток. - 1992. - № 6. - С. 92-98.
5. Ал-Марвази. Табаи ал-Хаяван (Сведения за народите) / Прев. А.П. Ковалевски. - М.: Източна литература, 1959.
II. Епиграфика и древнотюркски паметници
6. Надписи на Орхон (Култегин, Билге Каган, Тонюкок) / Прев. С.Г. Кляшторный // Паметници на руническа писменост на Централна Азия. - Л.: Наука, 1964.
7. Енисейски надписи / Прев. А.Н. Бернщам // Съветска археология. - 1962. - № 2.
III. Казахски изследователи
8. Акишев К.А. Изкуство и митология на саките. - Алма-Ата: Наука, 1984.
9. Акишев К.А. Могили от степите на Казахстан. — Алма-Ата: Наука, 1973.
10. Маргулан А.Х. Древни жилища на Казахстан. — Алма-Ата: Наука, 1979.
11. Маргулан А.Х. Казахска народна култура. — Алма-Ата: Санат, 1989.
12. Тлеубаев А.Т. Номадска цивилизация и култ към небето. — Алмати: Аитек, 2003.
13. Масанов Н.Е. Номадска цивилизация на казахите: основни характеристики. — Алмати: Дайк-Прес, 1995.
14. Науризбаева З. Номадите на света. — Алмати: КИСИ, 2010.
15. Науризбаева З., Утегенова А. Митове и ритуали на казахите. — Алмати: Art&Shock, 2014.
16. Науризбаева З. Шежире като родова памет: метафизика на степта // Таным. — 2019. — №1. — С. 12–24.
IV. Чуждестранни изследователи
17. Beckwith, C. I. Империи на Пътя на коприната: История на Централна Евразия от бронзовата епоха до наши дни. — Принстън: Princeton University Press, 2009.
18. Eliade, M. Свещеното и профанното: Природата на религията. — Ню Йорк: Harcourt Brace, 1959.
19. Eliade, M. Митът за вечното завръщане. — Принстън: Princeton University Press, 1971.
20. Bourdieu, P. La Distinction: Critique sociale du jugement. — Париж: Minuit, 1979.
21. De la Vaissière, É.; Graff, D. A. Турците и други народи на Евразийската степ до 1175 г. — Кеймбридж: Cambridge University Press, 2020
V. Електронни и справочни ресурси
22. Wikipedia.org. Статии: Тенгризъм, Орхонски надписи, Хунну, Шиджи [Електронен ресурс]. — Режим на достъп: en.wikipedia.org
23. Cambridge Core. Journal of Eurasian Studies, Central Asian History [Електронен ресурс]. — Режим на достъп: www.cambridge.org
24. ResearchGate.net, Academia.edu — научни статии за тенгризма, духовната култура и археологията [Електронен ресурс].