Където се срещнахме с Херодот, там се разминахме

(Из “Как другите народи възприеха Тангра”)

1. Промяна в името на върховното божество Тангра и произношението Му.

Отбелязъл съм първо това изменение, не за да предизвиквам недоразумения, още повече, че какво значение би имало името на Тангра, след като на всички езици означава едно и също, а и кой може да каже какво е било първоначално името му?
С него искам да отбележа, че изначало народът ни не е именувал Абсолютът в Неговото върховно Самосъзерцание и не е имало Име, с което да бъде наречен и изречен. Той е бил просто живян и не е възможно да бъде описан с ум и думи този Живот.
Народът ни съвсем проницателно не е изразявал този Живот с думи, не го е назовавал с Име, защото когато изречеш Абсолюта , в съзнанието на човека, Той автоматически става Бог.
Ако не изживееш във върховната идея за Абсолюта, няма как впоследствие да го дадеш в чистота и пълнота на тези, които искат да го изповядат като Бог. И именно тук е голямата разлика с другия монотеизъм – юдаизма, където има Име, но е забранено да се изговаря напразно. При нас няма Име, има само Живот в Неговото върховно Самосъзерцание.
След това идва втория етап – на изричането и просвещението.
Тогава се ражда и Името (Прозвището). (Затова в християнската молитва “Отче Наш” е казано: Да се свети Името Ти”) Ние не можем да си представим какви усилия ние коствало, да вкараме цялата тази необятност на Абсолюта в рамките на ума, за да го направим Бог, който може да бъде изповядан. Нямало е как това да стане, и сме му дали път да се излее чрез Душата и Духът ни. Затова няма как Името Му да не е свързано с понятието Ден, Огън-Светлина, Сияещо Небе, да не е Ден Грее, Дингир или Тенгри. Името на Абсолюта - Тенгри е изречено от нашия народ и не е дадено от никой друг, защото Тенгри не се ражда от други Богове, нито от утроба на Прамайка-богиня, той е “спонтанно самопороден” от Самия Себе Си. (Освен, ако се приеме, че тази Прамайка-богиня е просто само символ на Самовъзникването Му).
И много по-късен е в Книга Битие израза: “ И рече Бог: Да бъде светлина”, защото Денгри (Дингири) или Тенгри изразява Същността на Абсолюта като Бог, а не Неговите творчески действия за Сътворение. Точно защото Го изразяваме чрез Духа си, името Тенгри означава “Небе” и не става Лице, не добива никаква персоналност.

ХЕРОДОТ “ИСТОРИЯ”
В древните времена, както разбрах в Додона, пеласгите правили жертвоприношения и молитви на боговете си, но не призовавали по имена отделните богове, защото не знаели още имената на боговете си. Наричали ги «богове», защото те създали световният ред и разпределили всички блага по волята си. Чак по-късно, след много време, те научили от Египет имената на всички богове (освен името Дионис, което те научли много по-късно). След това, те попитали за тези имена, оракула в Додона (тоа прорицалище се смятало за най-древно в Елада и в онова време било единствено). Когато пеласгите попитали оракула на Додона, трябва ли да приемат имената на боговете от варварите (египтяните, б. Пр.), оракулът дал утвърдителен отговор. Тогава пеласгите започнали при жертвоприношенията да призовават боговете с тези имена. От пеласгите, впоследствие те били приети от елините.

Точно по тази причина християнството и исляма много лесно се разпространиха. Когато човекът загуби връзката си с Небето, когато му се затвори третото око и забрави за духовното, тогава му потрябваха посредници. Потрябва му лесносмилаема, сдъвкана от попове и ходжи религия. Разбира се, с одобрението на управниците, особено когато те разбраха, че религията учи стадото да им се подчинява. Роб не може да бъде тенгрианин
Много по-лесно е да възприемеш реални личности като Христос или Мохамед, отколкото да осмислиш какво е Абсолюта. Който няма име, за да бъде изречен.
Дори прозвището Тангра - който идва от Ден Грее и в дълбока древност колобърите ни са отъждестявали със слънчевия изгрев на Небето - и той не е така лесен за възприятие като новите религии.
Понеже Тенгрианството винаги е било така да се каже снизходително ( с малки изключения) към новите религии, както баща към подрастващия си син, се случват съдбовните неща през 864. Събития, които променят цялата карма на България и от народ, който не знаеше загуба се превърна в робски.
Така че да не си правим илюзиите. Тенгрианството в България ще се наложи и върне старото си величие едва когато се промени начина на мислене на българите или това, което е останало от тях след последните погроми. А то ще стане когато падне републиката. Дотогава тези, които са възприели истински старата Вяра ще се броят на пръсти.