Битката при Булгарофигон лек срещу гръцките издевателства

През 894 г. византийците преместват българското тържище от Константинопол в Солун, поради което българските търговци са принудени да плащат по-високи такси. Преместването на тържището има и символичен характер – с него империята показва пренебрежението си към българите, като премества тържището от най-важния търговски център в Югоизточна Европа. Причина за тези действия от страна на Византия е и премахването на византийското духовенство в България и заменянето му с български църковен клир, което ограничава политическото и културно влияние на империята в страната.
Обиден, българският княз Симеон I обявява война на Византия[1]. В първата битка през 894 г. византийската армия (съставена най-вече от императорската гвардия) е напълно разгромена. Византийската дипломация успява да си осигури съюзници - маджарите, които успяват да победят два пъти българските войски във Северна България, спрени са от Борис I (който отново напуска манастирската обител за да брани държавата си) при българската столица Преслав. По-късно с общи действия българи и печенеги преодоляват маджарската опасност. Симеон I подновява действията си срещу Византия.
Двете армии се срещат край Булгарофигон през лятото на 896. Византийците събират многочислена армия (те свикват дори войските, които се бият срещу арабите и пазят азиатската им граница). Но това не помага и българите постигат блестяща победа.

Лъв VI успява да отклони опасността от Константинопол, като въоръжава арабски военнопленници и ги праща срещу българите. Войната приключва с мирен договор, според който българското тържище е върнато обратно в Константинопол, а Византия е задължена да плаща данък на България.

news.ibox.bg/news/id_245215317

Така би постъпила истинската Българска Държава - обявява война на Гърция и влиза в Атина, с което де факто, поради огромния външен дълг и задлъжнялост на гръцката държава, тя ще бъде напълно ликвидирана, а ние получаваме стария си излаз на Бяло море и своите територии, незаконно присвоени от гърците, т.,е. връщаме си земите обитавани от дедите ни - беласгите преди хилядолетия. За плащането на външния й дълг, германците мога да вземат всичко останало.

Истинската Българска държава - Саракта не търпи дори символични издевателства над нея.
Битката при Булгарофигон е точно ярък пример, как можеш да извършиш исторически обрат, ако си голям държавник. Там където византийците, където Лъв Пети прогонва войската на Кан Омуртаг, провидението ни дава исторически шанс да заличим този позор. Точно на това место,неслучайно избрано и от двете страни, едните, за да подчертаят своето могъщество и отново да опозорят българите, ако победят, другите - за да обърнат историята и заличат следите от позора. Резултатът е ясен - Българофигон, става Византиофигон - византийското бягство, а тържището е преместено отново в Константинопол.
Византия оцелява заради превратностите на историческата съдба. Или по-скоро заради извивките на змията в образа на съдбата. Останал без армия, византийският император, въоръжава арабите - същите тези, които кан Тервел разби край Константинопол, и които го застрашаваха, сега се налага да го бранят, за да им бъде дадено правото да бъдат свободни. Българите са спрени от арабите (нещо немислимо при Тервел) и са принудени да подпишат мирен договор. Византия отново е спасена.

Ето защо основното качество на Българския Кан/Цар в идващото Ново Българско Царство е да знае Тайната на Провидението, Пътят на историческата Съдба, за да намери брод за българския народ през буйните й води, теснини и извивки, защото те не знаят пощада.

Който има поглед върху гърция знае, че грачещите особено ни мразят нас Българите. Основен признак е и това, че много трудно е в гърция да срещнеш Българско знаме. Където и да е - Българско знаме в гърчия не може да се срещне. На национално ниво всички грачещи са настроени поритив нас.

И разбира се - ние нищо лошо не сме им напраили никога, а единствено не сме допуснали да ни асимилират и завладеят.

Който дири истината Бог вижда. И който лъже Бог вижда...Българите направиха много добрини на християните и християните ги забравиха, но Бог вижда.” ...