Утре, 2 май стават 1150 г, откак бе ликвидиран Българският Саракт като държава на Българите с тенгрианско държавно устройство, икономическа сила и социален порядък. За тази древна Българска Мощ, самородна и независима от никого, неподчинена от никого и непобедена от никого, водена от самият Тангра чрез Кана и Съветът на Великите седем Боили, бе казано: „Това е народът, който преди тебе имаше всичко, които е пожелавал; народ, у който този е придобивал титли, който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля, у който бойното поле прославя рода, понеже у тях се смята без колебание за по-благороден оня, чието оръжие е било повече окървавено в сражение." - (Магнус Феликс Енодий). Затова, когато утре се чества смяната на вярата ни, нека се знае, че духовност, писменост и българска нация имаше много преди Борис Михаил и когато ни бе наложено християнството, повече загубихме самобитността си и обедняхме вътрешно, отколкото да придобихме нещо от ромейската книжнина, парадна начетеност и образование. Най-голямата злина от всичко това, обаче бе, че загубихме Тангра и Кана, и придобихме нов бог - източноримският император Михаил ІІІ. И още по-голяма злина, след това ни сполетя: първата религиозна война между българите, при която загубихме Източна България и впоследствие попаднахме и в първото робство - източноримското.
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.