Ролята на Бончука

Знаем, че старите българи са използвали масово този символ. Бончук. Той е бил навсякъде - и при Медното Гумно в Канския дворец, и при българските воини, тръгнали за защитават Саракта.
Какво обаче е символизирал той, какъв му е бил смисъла? За това малко е малко известно. Защото трябва да се погледне през призмата на Тенгрианството. Какво е представлявал самия бончук сме го виждали. Копие, държано вертикално с конска опашка на върха му. Някой ще каже - примитивни ритуали.
Повод за тази тема ми я даде този стар постинг на Йордан;

"Духовната Сила на Тангра - Орендата може да бъде понесена. Иначе не би имало Саракт, не би имало Българска духовност, култура, икономическа и политическа мощ. Докато при юдаизма, тази Сила не може да се понесе и трябва институт, който да я филтрира, и то религиозен институт, при нас, тя се приема от Кана и то пряко в седмото колело, там, кьдето чембаса се съединява с върха на главата, приема се дори и от свещеното животно - коня."

Точно това и символизира конската опашка - чембас по който се спуска Орендата, за да премине надолу през седемте колела (чакрите). Самото копие пък изправено вертикално изразява връзката между горния и средния свят. Който чембас е свързан с коронната чакра, първото колело на Орендата. Анатомичния аналог на копието е гръбначния стълб на човека.

В този казахстански клип (натиснете тук) е дадена още една интересна роля на бончука. Ако не ви се гледа целия клип, прехвърлете на 2.20 минута. Заминалите хунобългари, известни там като скити, са им предали в древността тази традиция. Не че не са могли да раждат на легло както сега, но държейки се за забития в земята бончук фактически младата жена осъществява връзката с предците си от долния свят, а чрез конската опашка и с Умай. Така при раждането тя се слива по вертикалата с невидимите два свята и предава силата на предците си и помощта на Умай на новия живот, свит в утробата и.