Дървото на живота Бой-Терек

В Тенгрианството много се е говори за Бой-терек. Дървото на Живота. Негова символика намираме на много места из древнобългарските светилища. Значението му дори се признава в Кабалата, разбира се изопачено като за техните нужди.

Тук,
ни е дадено малко знание за изкачвaнето на Азът по него в личностен план. Една от илюстрациите дори го показва с Умай, изобразена както си му е реда като птица, кацнала на короната на Дървото.

Обаче Бой-терек има своя смисъл и на ниво Саракт. Както виждате от тези снимки и написаното в легендата и на други места му отдават дължимото. Точно тук трябва да осъзнаем и нашите приоритети. Къде стоим ние като личности, какво е над нас и какво е под нас. Тогава и дори в този сайт ще станат ясни правилата, които трябва да спазваме. Божествените правила.
Всичко започва с триединството Азъ, Родъ, Народъ. Това е и ствола, който се издига в короната на Дървото. Това са и нашите приоритети. Азъ - себеуважението и духовната сила. Родът - уважението към родителите си и изграждането на такова към децата си. Сплотеността в трудни моменти. Над всичко това в средния свят стои Народът. Който е изразен чрез своята държавност. Българският Саракт. Един Левски например чудесно е разбрал смисъла му и неговата сaможертва го издига нагоре - към горния свят, към безсмъртиетo. Без да има нужда от по-нататъшно прераждане, което трябва да e и крайната спирка на Азът. Пълно сливане с Българския бог. Викът в битка "Над нас е България" и "България сега нази гледа" има много дълбок смисъл. Защото именно това трябва да бъде и главния приоритет за всеки Българин, жител на Саракта.

Но Дървото си има своите корени. Това е историята на Народа и в частност паметта на Рода. Това са предците ни, които са на долната зeмя и които трябва да ги уважаваме и помним. От помощ вече те нямат нужда, но имат нужда от внимание. Защото духовете им за живи. Те са там, докато се преродят наново във вечния кръговрат на живота. Тяхната сила излиза оттам чрез водата или Йер-су. Земята-вода, която Сила са я олицетворявали древните като божество. Именно това е и смисъла не преливането при помен или пък напръскването с вода от босилек при освещаване или битка. В Тенргианството се отделя особено внимание към паметта на починалите ни предци. Защото народ без минало и човек без памет за предците си е като дърво без корен. Много учени са се опитвали да намерят обяснение на феномена защо едно място като се обезлюди от българи и водата в аязмата свършва. Или едва църцори, както сега е в Странджа Планина.

Но да се върнем пак нагоре. Към върха на короната. Където е кацнала Умай. Където е свързващата сила между средния и горния свят. В Саракта там ще бъде Слънцеград. Там казахските тенгриани в тази кула поставят Слънцето. Вплетена в короната на Бой-терек. Много мощен и вечен символ. Там, под него в долната част на короната е мястото на Кана су-боги. С колобърския съвет - посредниците между горния и средния свят.

Тук:
eltimir.ucoz.ru/photo/8
Съм поставил албум със снимки от Чувашия. Снимки за тяхното Тенгрианство. Знаем, че Тенгрианството във всяка страна и сред всеки народ малко или много е различно. Но има вечни, непроменими Закони. Та едно по едно нещата почват да си идват на мястото. И ще си дойдат, стига ние, Дунавските Българи да избегнем готвеното ни изтребление и да оцелеем физически като народ. Ще има Помощ, но и ние трябва поне малко да си помогнем. Ще подскажа, че оръжие се дава саво в ръката на Воин.

Ето един цитат от великата поема "Рамаяна":
"Поклон пред теб, дърво всевечно на живота, чиито корени за нас остават скрити.
Шестте му ствола, двайсет и петте му клона са с четири различни слоя под корите.
По туй дърво цъфтят стремежите човешки
и страстите протягат вейки поривисти.
Напролет блика в тях мъзгата на възхода,
смъртта наесен просвистява в жълти листи.
Прекланяме се пред дървото на живота,
макар че ражда то различни плодове:
едни са сладки, други — кисело-горчиви. Поетите в похвала сливат гласове.
Ако ли някой твойта същина разбира,
то нека да те слави като вездесъщ
непостижим световен дух. А ние славим
превъплъщението ти във царствен мъж."

Това съобщение е редактирано от men на 10.4.2009, 11:37

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

"Ако ли някой твойта същина разбира,
то нека да те слави като вездесъщ
непостижим световен дух. А ние славим
превъплъщението ти във царствен мъж."

Казано накратко за Саракта и ролята на Кана Субоги. Разбира се, Рамаяна като най-стария ведически текст идва от времето на арийското нашествие и е съвсем естествено да се споменава за него. По времето, когато българите след Потопа достигат планинските вериги на Хундукуш и Памир. Ако някой има още съмнения за произхода на арийските брахмани и алпа Кубер, този видео клип ни дава малко по ясна представа. Ако пропуснете дългите англосаксонски обяснения, в целия клип има значение кадъра на 1.21 минута. Сложете го на пауза и го увеличете. Там са показани ведически артефакти, сред които Дървото на живота и долу вляво няколко символа. Изглеждат много познати, нали? Единият е буквата В (веди) на свещената ни глаголица, символа на рода Дуло, символа на Тангра (вж. началната ни страница), както и символа на Небесния кон.

PS. Men, тази илюстрация пак оттам ли я имаш? Символиката и е много добра. Качи я в Галерията да я имаме, ако искаш.

Не се коси, Велине, ето "Веди" от Щутгард, Ситово. Означава "Знание" и "Вода". Според Гигов е символ на Прародината и требе да се чете "Прародината". Аз съм съгласен с това.