ТЕ – АНТИ-АНТИКОМУНИСТИТЕ
Не може да не сте ги срещали. Щом си отворят устата и веднага гракват срещу комунистите. Те – комунистите са виновни, те – Държавна сигурност това са направили, те, те, те… Хубаво, съгласен съм, че комунистите са извършили страшно много злини. Съгласен съм, че комунистите са причината за сегашното ни незавидно положение. Комунистите – да, но едва ли всички комунисти до един. За конкретната вина отговорност носят конкретни лица. Поне такова е моето мнение и понякога се заемам да го защитя.
Написвам някаква статия, изложение или пък друг текст. Цитирам конкретни имена. Описвам конкретни факти. Понякога придружавам своите твърдения със снимки. И как мислите, че реагират великите, гръмогласните антикомунисти? Почват да съскат, че видите ли, Елтимир страдал от болна фантазия и натрапчиви видения. Хубаво, нека са видения. Къде ми е тогава Нобеловата награда? Щом съм успял да заснема видения, да пусна снимките из Интернет, значи съм някакъв не просто гений, ами свръх-ултра-гений. И си искам Нобеловата награда за моята свръх-ултра-гениалност. Искам си я, ама не ми я дават. Не я дават, защото не съм никакъв гений и не съм заснел никакви видения. Снимките са си съвсем реални, най-обикновени и отразяват реални факти.
Какво излиза? Гръмогласните „антикомунисти” постоянно реват срещу абстрактния, срещу виртуалния комунизъм. Обаче и думица не дават да се каже срещу конкретните комунисти и срещу техните конкретни престъпления. Та почвам да се питам дали всъщност тези антикомунисти не са зле прикрити анти-антикомунисти?
Пиша тези думи за един свръх-ултра-мега-гейний на квадрат, който успява да надникне в бъдещето и да напише изложение за събитие, което ще се случи месеци след това. Казах ви, че аз не съм гейний. Той обаче е. Вижте тук и ще се убедите сами:
angeligdb.wordpress.com/2006/11/09/За-Ан...нчароd/#comment-1992 
