ЧЕРНО И БЯЛО
Горките роми, горките негри, горките пакистанци и бимбилистанци… Горките, искат да ги съжаляваме и да им помагаме. Това било наше хуманно задължение. Горките римляни, горките ромеи, горките афро-американци, горките наркотрафиканти… Те също искат да им помагаме. Задължават ни да им помагаме и повеждат война срещу нас, ако откажем да им помагаме.
Горките черни! Ето как идват при нас: /Тук има снимка, която за съжаление не мога да поставя на сайта. Превишил съм дисковата квота и не мога да поставям повече снимки. Поне така пише на съобщението, което ми излиза./
После, по закона за скачените съдове черната ръка става все по-голяма и по-голяма, а бялата се смалява, смалява… И когато черната ръка превиши бялата по размер и сила, тогава сграбчва бялото гърло и го стиска, докато белият издъхне. Белият свят става черен свят, свят на черни. Искаме или не искаме, харесва ни или не ни харесва, това е реалността и от нея никъде не можем да избягаме.
Защо се получава така? Първо, защото такъв е законът на Историята – борба между нации, държави и раси. Когато нашата раса, нашата нация отказва да заяви правата си, тогава идва някоя друга раса, някоя друга нация и заявява същите права. Когато отстъпваш една земя, когато отстъпваш един дом, не бива да се сърдиш, че някой друг се настанява на твое място. Жалкото при нас е, че отстъпваме без бой и без съпротива. Отстъпваме толерантно на онези, които никога и при никакви обстоятелства не са постъпвали били толерантни към нас. И второ, защото някои бели - англичани, французи, холандци, испанци, португалци някога отишли в черните земи и почнали да изтребват черните, да ги превръщат в роби, да ограбват природните им богатства. Сега черните си връщат, като идват в земите на белите и полека, без много шум, без танкове и самолети, а по „мирен път” /спомнете си за нашия „Мирен преход”/, со кротце и са благо и со малце кютек почват да изтласкват коренното бяло европейско население и да заемат мястото му. Черните си отмъщават. Вероятно си отмъщават с право. Само че защо си отмъщават на нас, българите? Ние никога не сме завоювали техните земи, ние никога не сме превръщали никого в роб. Сигурно защото за черния всички бели са еднакви.
По-горе видяхме как идват черните. А какво правят, след като дойдат? Вижте какво правят:
Нашето бяло милосърдие, нашето бяло състрадание – именно те са причината животът ни днес да е толкова черен. Милосърдието и състраданието към циганите са истинските убийци на двете сестрички в Пазарджик, милосърдието и състраданието са истинската причина за мъченическата смърт на толкова невинни българи. „Ама не можете да избиете всички черни!” – това е най-често срещаното възражение. Да сме казвали, че искаме да избием черните? Да сме казвали, че черните нямат право на живот? Не сме. А какво казваме?
Нека черният свят си остане черен. Англичани, французи, холандци, испанци, португалци – те са били колонизатори и все още таят колонизаторски желания. Ние обаче не сме колонизатори. Ние не искаме да превръщаме черния свят в бял. Както не искаме и нашият бял свят да се превръща в черен. Ето, на това му казваме национализъм. Който не е разбрал, да се върне в училище и да научи азбуката. Нашата, българска азбука. Нека се поограмоти и после може да заповяда при нас, да си поприказваме.
