Човешките права истини или окови

Всеки,при добро желание,може за няколко минути,ползвайки интернет,да се затрупа с материали за човешките права,за гарантиращите ги документи,за това какви права съществуват,кой ги съблюдава и тн...

Много права,много нещо,много документи...това би си казал интересуващият се.

Но нека се замислим какво означава право.Да си прав,означава,да стоиш на страната на истината.На всички е известно,че истината бива два вида: от една страна обективната истина - фактът на действието и неговото противодействие; а от друга страна субективната истина.Последната зависи и се определя от личността,от това с колко и какви сведения разполага тя,защото субективната истина се основава на сведенията и тяхното тълкуване.
Много просто следва да заключим,че правата са обективни и субективни,това е заложено в кода на понятието.

Обективните човешки права би трябвало да представляват първичните права или истини и за всяко друго явление...А именно,ако можеш да се наложиш над дадено обстоятелство,и ако това е факт,следователно си в правото си.

Субективните човешки права обаче ми прилича да са плод на човешката измислица.Тъй като човекът живее в обещсво,то субективните права имат за цел да го държат в цялост и ред.Или поне това е била официалната идея на този,който ги е измислил.В субективните човешки права(те са наречени така от мен,разбира се) аз виждам едно непоправимо зло.Не е трудно да се забележи същността им: според социалните и икономически права,всеки има право на осигуреност от държавата,колкото да се поддържа животът му.Твърде удобно за тази подлога,чието хрумване са "човешките права".И тук,в България,всеки българин изпитва това зло на гърба си и го вижда навсякъде в крайните квартали.

Мисля си дори,че не "субективните човешки права" са огледало на разложението на духа,а че именно те са неговият разложител.Всеки,който има очи да погледне,ще види абсурдите:
-право на самоопределяне...въпреки законите на математиката и неопровержимата наследственост на ДНК човекът все пак има право да се самоопределя.
-право на живот в чиста екологически околна среда...нима това подлежи на обсъждане? И нима някой е в състояние да изменя околната среда с щракване на пръсти,ако това "право" бъде нарушено?

Още един абсурд е,че казват,че правата фактически се определят от обществото.А когато човек излезе от него,логично е той да се окаже "безправен",нали? Дори и да не е,никое друго същество не страда от липса на разсъдък както онзи,който си мисли,че някой е длъжен да спазва правата,подписани от него самия.И това е парадокс.Правата на световното стадо са създадени само и единствено за него.А създателят на "субективните" права вилнее с всички възможни злоупотреби,за които е създал широко отворени вратички(имунитетът също е право).

Ясно е,че правата са привилегия,защото при неспазването им,те се отнемат.И нима цялото човечество само си поставя привилегии? Разбира се,че не.Привилегиите са поставени от онзи,който ги отнема в подходящо за него време,като лишаването от свобода.Началото на идеята за човешките права е поставено в Англия преди Втората Световна война.Френската революция дава началният тласък тези "субективни" човешки права да бъдат универсализирани(лишено от всякакъв смисъл деяние,защото поради субективността им,универсализацията е невъзможна.Това цели да откъсне човека далеч от законите на Вселената).Разбира се,тази идея е сърдечно прегърната от света след ужаса на Втората Световна война.

Според мен човешките права,с които щедро ни даряват,са главните вериги на духовното и на неосъзнатото физическо робство,в което народът ни все пак е съумял да просъществува.Как мислите вие?

П.П.И ако човешките права са привилегия на човешката раса в строгостта на нейната расова общественост,и ако за нарушение се отнема правото на свобода,това означава,че човекът отново е лъган и все пак не се ражда свободен "Свободата,скъпи Санчо,е на върха на бойното копие".

П.П.1. Колкото и да се рових,не намерих право,което "разрешава" на човека да воюва.А може би е забранено? Жалко че правата на човека не му разрешават да се сражава със своя враг.Тъй като не ми е известно на бойното поле да има други права,освен обективните,заключавам,че единственото универсално право е войната..."Войната е майка на всички неща".

Писмо до студента по право
Мисля, че Толстой е казал всичко абсолютно точно относно човешките права.
Да не се забравя, че хартата за човешки права не се отнася за гоите - т.е. ние всички без евреите.
Бих добавил и A Confession by Leo Tolstoy

Така е, с правата се случи същото, което се случи и със законите. Спомням си една карикатура. Съдията казва: "Донесете ми текста на закона за богати". В същия дух е и нашенската поговорка "За кокошка нема прошка, за милион нема закон".
И всичката тази извратеност идва от факта, че ни управляват субекти, които не ни смятат изобщо за хора.

Според правото знаете ли каква е една от основните разлики между свободния и роба? На роба не му е позволено да носи оръжие. Но още няма закон, който да е изброил всички видове оръжия.