Горяните

Лично за мен движението на горяните беше неизвестно до преди половин година , бях слушал за него , но информацията ми беше съвсем малка затова реших да пусна тази тема и да споделиме информацията , която имаме за горяните. За начало ето една статия вместо увод :
абравената съпротива

Даниела Горчева

Praga_1968 “Напротив, днешната наша свобода има безбройно число мъченици... …но на малцина са тия известни, на малко от тях се знае где почива свещеният прах, нищо не е направено, за да се увековечи тяхната памет, когато отечеството им, за което са станали жертва, свободно е днес.”

Захарий Стоянов, “Записки по българските въстания”

Всепризнато е твърдението, че българите за разлика от германци, унгарци, чехи и поляци нямат своята революция срещу съветския режим и комунистическата власт...

Истината обаче е съвсем различна. Българите не само че оказват съпротива, но всъщност са ПЪРВИТЕ в Източна Европа, които се вдигат на бунт.

До днес се смята, че първото въстание срещу съветския режим в социалистическия лагер е в ГДР през 1953 година.

Първата масова въоръжена съпротива, обаче, започва още през 1944 година и е в България и не само е първата, но е и най-упоритата и най-продължителната.

За съжаление тази съпротива остава почти неизвестна, а нейното изследване и популяризиране би ни освободило от позорния мит, че само ние, българите, не сме се бунтували срещу наложения от Москва режим.

Горяните

Горянското движение възниква като спонтанна съпротива срещу съветизацията на България и срещу съпровождащия я комунистически терор и започва още през есента на 1944 година, когато Червената армия нахлува в нашата Родина. В първите месеци след 9 септември са избити или "безследно изчезнали" близо 30 хиляди души и в отговор на заливащите страната репресии в Балкана излизат стотици хора - понякога цели семейства. Общо горяните и техните помагачи са около 10 000 души. Самите горяни са около 2 000, а разкритите нелегални организации - над 600. В движението се включват най-различни прослойки на българското общество. Според един доклад на Държавна сигурност от 1951 г. сред въстаниците имало стотици земеделци, националисти, бивши комунисти, бивши полицаи, троцкисти и анархисти, бивши офицери, членове на ВМРО...

Горяните се сражават с комунистическата власт от 1944 до 1956 година.

Горянски чети действат из цялата страна - 28 по-големи чети, множество по-малки и дори 160 горяни, които се сражават поединично. Други 52 чети влизат от чужбина - наричани от социалистическата пропаганда диверсанти, а всъщност български емигранти, които се връщат в България да се сражават срещу комунистическата власт с надеждата, че това ще подтикне Запада към война за освобождението на Източна Европа. А до потушаването на Унгарското национално въстание от съветските танкове и пасивността на Запада хората от страните в Източна Европа живеят с надеждата, че това освобождение е много близко. През 1950 СССР и САЩ се сблъскват индиректно в Корейската война. Съединените щати заемат все по-рязка позиция към нарушаването на човешките права зад Желязната завеса, през 1950 скъсват дипломатическите си отношения с България. В началото на 1951 Труман заявява, че Съединените щати са готови да воюват в защита на Европа, а Конгресът одобрява изпращането на американски войски в Европа. В същото време в България е в ход отнемането на земята, а съпротивата е повсеместна: селяните бягат в гората при идването на комунистическите агитатори за ТКЗС, стотици са бегълците през границата. В много села хората масово напускат ТКЗС и се опитват да си върнат инвентара и добитъка. Тези опити преминават в селски бунтове и сблъсъци с милицията. Стълкновения има и при издължаването на държавните доставки. Непосилните задължения в селскостопанска продукция, която частните стопани трябва да предадат на държавата, предизвикват многобройни женски бунтове. “Защо ни отнемате хляба и го давате на руснаците”, питат насъбралите се стотици жени. “Долу ТКЗС”, “Долу комунистите”, са виковете на женските протести, докладвани на компартията.

В тази обстановка се подготвя всенародно въстание срещу комунистическия режим. Разпокъсаната съпротива на горянските чети започва да се координира от радио "Горянин". В края на май 1951 то съобщава, че в сливенския Балкан се сформира въстаническа армия и хора от цялата страна тръгват натам.

Комунистическата власт е уплашена не на шега. 13-хилядна армия от милиционери и войници обгражда Сливенския Балкан, за да попречи на въстаниците да се присъединят към четата на Георги Търпанов. Стотици са арестувани, а някои са разстреляни на място без съд и присъда.

На 1 и 2 юни 1951 година 106 горяни от четата на Георги Търпанов водят сражение срещу 6 -хилядна армия от милиционери и войници в Сливенския Балкан. След 48-часова престрелка четниците разкъсват блокадата и се изтеглят. Командирът им получава 12 огнестрелни рани, но въпреки това успява да изведе хората си на безопасно място. Загинали са 40 горяни, но въстаниците успяват да изнесат всички свои ранени. Няколко седмици по-късно четата на Търпанов е преустроена и готова да се впусне в нова битка.

Паметникът на Съветската армия в София е издигнат като предупреждение и заплаха

Операцията срещу горяните се води лично от Вълко Червенков и Георги Цанков, министър на вътрешните работи, които пристигат в Сливен и стават свидетели на най-позорната загуба на милиционерската държава. Битката със сливенските горяни дава на българските комунисти да разберат, че въпреки жестоките репресии и масовите убийства без съветската армия те няма да удържат властта. Това не е учудващо - комунистите нямат обществена подкрепа. На 9 септември 1944 година те са едва 25 хиляди (след 9 септември набъбват до 250 хиляди), а земеделците са 750 хиляди, които дори след забраната на партията, екзекуцията на лидера им Никола Петков и концлагерите за членовете на партията продължават да са сериозна политическа опасност за комунистическия режим. Уплашен от съпротивата срещу компартията, Вълко Червенков отправя недвусмислено послание - издига в центъра на София заплашително огромен, зловещ паметник на Червената армия. Първоначално паметникът е бил замислен като малък монумент на загиналите във Втората световна война, но вместо първоначалния проект е издигнато днешното чудовищно съоръжение като комунистическа заплаха и предупреждение към българите, че битката им е безсмислена, защото БКП винаги може да повика на помощ Червената армия. И днес този паметник все още заплашително размахва шпагин в центъра на София, за да могат днешните комунисти да има къде да изразяват своята благодарност към армията-окупаторка, с чиято решаваща помощ получиха властта през 1944 и я задържаха половин век. В началото на 50-те ръководството на компартията създава специален отдел ХII към Държавна сигурност за борба и ликвидиране на горянското движение с поделения към окръжните управления на МВР като залага на създаването на агентурна мрежа. Голяма част от горяните са заловени и избити без съд и присъда, благодарение на агенти на ДС. Предателите и доносниците се оказват изключително важни за "народната" власт в борбата й срещу народа на България.

Светът научи за въстанието в Източна Германия през юни 1953, за Унгарската революция през 1956, за Пражката пролет през 1968, но кажи-речи никой не е чувал за съпротивата на българските горяни.

Защо тази продължителна съпротива остава неизвестна?

Причината е проста и грозна. Докато в Унгария, Чехия и Полша комунистите подкрепиха националното недоволство и то се превърна в мащабна революция срещу съветския режим, то българските комунистически властници за разлика от немските, унгарските, чешките и полските не подкрепиха борбата на своя народ, а застанаха на страната на чуждия агресор. След което се постараха да направят всичко възможно и споменът за съпротивата на горяните да изчезне, а дезинформацията е специалитет на комунистическата Държавна сигурност. Постараха се да внушат, че българите не са се съпротивлявали. Защото иначе трябваше да признаят, че са сломили съпротивата на българския народ като верни оръдия на Съветския съюз. И именно на престъпната ДС, оказа се, е служил и днешният български президент Първанов с агентурен псевдоним Гоце, който не само не потъна в земята от срам, а нагло се кандидатира за втори мандат. Българските комунисти бяха не само национални предатели и позорни слуги на Москва, но не се свеняха да потърсят "братската" помощ на окупаторите, за да смажат собствения си народ, в името на когото уж управляваха. Не случайно и днес българските комунисти, запазили своите политически и икономически позиции, се боят като дявол от тамян от разкриването на архивите и пищят до небето, че това щяло да навреди на националните интереси. Разкриването на архивите обаче ще извади на бял свят истината за националното предателство на комунистическата номенклатура, за чудовищните престъпления на комунистическата Държавна сигурност и на членовете на Политбюро срещу собствения им народ. Не националните интереси, а гузното комунистическо минало е заплашено от разкриването на истината.

* Малцина от горяните оцеляват, повечето загиват в битките или заловени, са осъждани на смърт или убивани без присъда. Семействата им с десетилетия са преследвани и потискани.

DragSShaN писа: Лично за мен движението на горяните беше неизвестно до преди половин година , бях слушал за него , но информацията ми беше съвсем малка затова реших да пусна тази тема и да споделиме информацията , която имаме за горяните.

Темата е много интересна...за първи път чувам за движението на горяните ...надявам се да се поместят още материали и информация за това движение.

Ето какво намерих за Горяните:
www.geocities.com/decommunization/Commun...Bulgaria/Goriani.htm

bg-science.info/forum/index.php?showtopic=1247

Не е точно по темата , но не ми се отваря нова тема за комунистическите зверства

Китайски комунистически плакат
Китайски комунистически плакат
(Image courtesy of: paravoz.com.ru)
В книгата Ди Джагър разказва истории за това как ККП използва насилие за сплашване на хората и да ги постави в подчинение. Например един ден партията наредила на всички да отидат на площада в селото. Учителите също завели децата от училище. Целта на събирането било да се гледа убийството на 13 патриотични млади мъже. След оповестяване на изфабрикуваните обвинения срещу жертвите, ККП наредила на ужасените учители да накарат децата да пеят патриотични песни. По средата на песните на сцената излезли не танцьори, а екзекутор, който държал остър нож. Той бил свиреп, силен, млад комунистически войник със силни ръце. Войникът отишъл зад първата жертва, вдигнал големия остър нож и с един замах първата глава паднала на земята. Кръв започнала да се лее на всички страни като фонтан, докато главата се търкаляла по земята. Истеричното пеене на децата се превърнало в хаотични крясъци и плач. Учителката подържала ритъма, опитвайки се да продължи песента; нейният звънец звънял отново и отново насред хаоса.

Екзекуторът замахнал 13 пъти и 13 глави паднали на земята. След това се включили и много комунистически войници, разрязали гърдите на жертвите и извадили сърцата им за забавление. Тези зверства били извършени пред децата. Те били пребледнели от страх и ужас и някои от тях започнали да повръщат. Учителят нахокал децата и ги наредил под строй да се върнат в училище.

След това Отец Ди Джагър често вижда деца, принуждавани да гледат убийства. Децата свикват с кървавите сцени и станват безчувствени към убийствата; някои дори започват да изпитват удоволствие от вълнението.

Когато ККП чувства, че обикновено убийство не е достатъчно потресаващо или вълнуващо и измисля всякакви видове жестоки мъчения. Например да принуждава някой да погълне голямо количество сол без да пие вода – жертвата страда, докато не умре от жажда; или да съблекат някого гол и да го накарат да се търкаля върху натрошени стъкла; или да издълбаят дупка в замръзнала река през зимата и да хвърлят жертвата в дупката, където тя или умира от измръзване, или се удавя.

Ди Джагър пише за един от членовете на ККП в провинция Шансъ, който измислил ужасно мъчение. Един ден, когато се скитал из града, той спрял пред един ресторант и се загледал в голям, врящ казан. По-късно купил няколко огромни казана и веднага арестувал няколко човека, които били против Комунистическата партия. По време на набързо скалъпен съдебен процес, казаните били напълнени с вода и загрети, докато водата в тях кипне. Три от жертвите били съблечени голи и хвърлени в казаните с вряща вода след съдебния процес. В Пиншан Ди Джагър станал свидетел как баща бил одран жив. Членовете на ККП принудили сина да гледа и да участва в това нечовешко мъчение, да гледа как баща му умира в ужасни болки и да слуша виковете му. Членовете на ККП излели оцет и киселина върху тялото на бащата и след това одрали кожата му бързо. Започнали от гърба, след това нагоре към рамената и бързо одрали напълно кожата от цялото тяло, оставяйки непокътната само главата. Бащата умрял за минути...

www.epochtimes-bg.com/communist_atrocities_world_1.htm грозни гледки

Дайте своя глас против комунизма, осъдете комунистическата партия и се оттеглете от нейните организации : ottegljane.epochtimes-bg.com/index.htm

iss писа:

DragSShaN писа: Лично за мен движението на горяните беше неизвестно до преди половин година , бях слушал за него , но информацията ми беше съвсем малка затова реших да пусна тази тема и да споделиме информацията , която имаме за горяните.

Темата е много интересна...за първи път чувам за движението на горяните ...надявам се да се поместят още материали и информация за това движение.

"Първите бяхме ние"
Тази статия чела ли си?

Севар писа:

iss писа:

DragSShaN писа: Лично за мен движението на горяните беше неизвестно до преди половин година , бях слушал за него , но информацията ми беше съвсем малка затова реших да пусна тази тема и да споделиме информацията , която имаме за горяните.

Темата е много интересна...за първи път чувам за движението на горяните ...надявам се да се поместят още материали и информация за това движение.

"Първите бяхме ние"
Тази статия чела ли си?

Благодаря... В началото "погълнах" толкова много информация на един дъх,че ми беше трудно всичко да асимилирам...може би от там идва и пропуска ми...може би след прочита на "Алтомъ" трябваше да направя дълга пауза в която да укротя потока от мисли бушуващ в главата ми...

В памет на дядо ми, на неговите безименни приятели, изчезнали в Белене. В памет на всички неизвестни Българи, които са се борили срещу мракобесието на мордохайския глобализъм - комунизма.

Вълко Червенков се беше свил на две в бронетранспортьора и наблюдаваше през люка сражението.

Втори ден 6 хиляди войници и милиционери с автомати, картечници и минохвъргачки не можеха да унищожат стотината бандити, които стреляха срещу им иззад чукарите на Сливенския балкан с пушки от Балканската война,
още 7 хиляди войници бяха обкръжили местността - да не би бандитите да избягат…
Позор! - нито можаха да ги унищожат, убиха само 30-40, другите, предвождани от своя Бенковски (така населението наричаше войводата им Георги Стоянов - Търпана), избягаха нагоре в планината.

Вълко Червенков бе много разтревожен:
разните банди и конспирации до 1949 година в повечето случаи бяха свързани с бившите хора- царски офицери, бранници, легионери, буржоазни партии и прочие; сега оръжие грабваха и хващаха гората селяните - бедните и прости селяни, на които викат народ. В отговор на убийствата и репресиите след 9 септември 1944 година, още в началото на 1945 започна спонтанно съпротивително движение -според сборника документи “Горяните, том I”, издаден от Главното управление на архивите, нелегални организации и въоръжени групи действаха из цяла България: в Троянския и във Врачанския балкан, групата “Г. М. Димитров” и групата ТАНО в Кюстендил, Асеновградската група “Национал-християнски кръст”, Първа средногорска зелена гвардия “Никола Петков”, нелегална група “В. Левски” край Пловдив, Староселската група, нелегалната въоръжена група на Маню Попов в Хасковско, на Гичо Тодоров Пенев в Ямболско, на Тодор Русинов в Царевска околия, на братя Руйчеви край Горна Джумая, групата на Герасим Тодоров и групите “Терористи” и “Елен” край Свети Врач, въоръжени нелегални групи в град Банско, в Годеч, в Любимец, в Голямо Конаре, в Стражевец и в Козаревец (Старозагорско), в Бабяк, Якоруда и Елешница (Разложко), край Скравена (Ботевградско), в Полски извор (Бургаско), помашки въоръжени групи в Родопите; горянски чети бродеха край Видин, Русе, Добрич, Варна, Сливен, Радомир, Пазарджик, Кърджали, Смолян, Велинград, Малко Търново, край Петрич и в Неврокопско - и т. н. и т. н и т. н. - от началото на 1945 до края на 1949 година са били убити в сражения, ликвидирани без съд или съдени и осъдени на смърт и на различни срокове затвор над 3000 души.

Насилията, тормозът, терорът, издевателствата при кооперирането през 1950-1951 година са известни, писано е за тях много. Но не знам защо премълчаваме другото - че народът ни не понесе тези насилия като покорно добиче. Селяните изравяха пушките, останали им от миналите войни, и хващаха гората - ставаха горяни. Въоръжени чети бродеха из горите, водеха сражения с войската и милицията, превземаха села, цели райони бяха в ръцете на горяните; по официални данни на Държавна сигурност през 1949-1956 са ликвидирани 440 банди(властта наричаше горяните бандити - точно както властта преди 9.IХ.1944 година наричаше бандити партизаните); горянските чети се състояха от по 4-5, 10-20, до 100-150 души - средно по 10-15 души да са били в чета - значи из горите бродеха между 4000 и 6000 въоръжени горяни. Но това бе само върхът на айсберга: в нелегалност минаваха само тези, за които имаше пряка опасност да бъдат арестувани - многократно повече бяха легалните съзаклятници, които се въоръжаваха тайно и чакаха сигнал за въстание… Неслучайно още през 1949 година с решение на Политбюро бе създадена преторианската гвардия на Компартията - “до смърт преданите на ЦК” вътрешни войски, през октомври 1950 година те бяха 10 батальона, през ноември се преформираха в дивизия и броят им се увеличи, през август 1952 година с ново решение на Политбюро вътрешните войски нараснаха на две дивизии и две бригади; с решение на Политбюро бяха създадени засега доброволни въоръжени работнически групи и отряди, които в случай на нужда да действуват в помощ на органите на МВР за смазване на всякакъв опит за контрареволюционни и вражески действия; със същата цел по тъмните нощни улици из селата и градовете дебнеха тъй наречените отрядници- доброволни сътрудници на милицията; през 1951 година бе създадена и Доброволна организация за съдействие на отбраната(ДОСО); към Държавна сигурност бе сформиран специален ХII отделза внедряване на агентура в “бандитските и конспиративни групи”, на 11 януари 1951 г. ХII отдел разполага с 695 секретни сътрудници, 327 агенти, 351 информатори, 17 резиденти и 167 явочни квартири… - целият този репресивен апарат от преториански вътрешни войски, от щатния състав на МВР, от явната милиция и тайните агенти, от доносници и информатори (агентурният апарат е повече от 55 000 сътрудници от всички видове), плюс работническите въоръжени отряди и отрядници, без да броим патриотичното участие на редовната българска войска - най-малко сто и петдесет хилядна армия бе готова да се хвърли срещу въоръжената съпротива на населението.

"И през нощта на 29 април 1951 година, навръх Великден, когато попът извика: “Христос воскресе!”,

милиционерите, войниците и тайните агенти, които бяха залегнали край селата, тихомълком се промъкнаха по тъмните улици, заблъскаха по портите, нахлуха в дворовете и къщите, други се притаиха край черквите…През тази черна великденска нощ милицията и армията извършиха из цяла България масови арести, затворите бяха претъпкани отваряха нови и нови лагери.
Според архива на МВР през 1950 година са били задържани 1774 лица, 578 са осъдени, 137 са пратени в ТВО, 505 остават подследствени, 554 са освободени по оперативни причини(да бъдат следени или вербувани);
според други данни от същия архив само за девет месеца на 1950 година са съдени и пратени в лагери 7820 лица, според Документи за дейността на Държавна сигурност (1944-1989), по-специално според документ № 44:
през 1951 г. бяха новоарестувани 6600, лица или със заварените 500 подследствени, бяха разследвани 7160 лица, от които 2360 бяха осъдени (от тях на смърт 79), изпратени в ТВО - 2167 и освободени 1789, на останалите (844) следствието е продължено през 1952 г.; (освен това по заповед на министъра на вътрешните работи от януари до август 1951 г. в Белене са въдворени 2551 лица враждебно настроени към народната власт); през 1952 г. бяха арестувани 2799 лица, заедно със заварените подследствени бяха разследвани общо 3312 лица, от които 1857 бяха осъдени (на смърт 100), изпратени в ТВО - 391 и освободени 763; за осем месеца през 1953 г. са арестувани 1254 лица, със заварените подследствени общо са разследвани 1509 лица, от които осъдени 917 (на смърт 62), изпратени в ТВО - 113 и освободени 213; освен арестуваните през 1952 и 1953 са задържани още около 1100 лица, значителна част са освободени по оперативни съображения.

И така само според архивите на МВР и Държавна сигурност от април 1950 до август 1953 са били арестувани 23 898лица, освободени по оперативни съображения (вербуване, следене или компрометиране) 4419лица, изпратени в лагери 13 179, осъдени 6300, от тях на смърт 241. Колко в действителност са жертвите - не е известно - никъде не намерих вест за броя на убитите “при съпротива”, за избитите при ликвидиране на “бандите” (има данни, че само от януари до август 1951 година са заловени и ликвидирани 350 горяни);от “безследно изчезналите” няма следа. Извинявай, читателю, за тези скучни цифри, но зад всяка единица се крие човешка трагедия, за която не си подозирал…

Според други данни от архива на МВР в периода от 1952 до 1985 година за антинародна и вражеска дейност са издадени още 478 смъртни присъди- значи съпротивата продължаваше…
Ако в Полша, Унгария или Чехословакия имаше такова масово и продължително съпротивително движение - чехите, унгарците и поляците щяха да проглушат света - и с право! А ние си мълчим и светът заслужено ни смята за най-мижитурската комунистическа държава. Това, че комунистите и техните наследници се мъчат да омаловажат и да заличат следите на народната съпротива против техния режим, е естествено, но другите, свободните днешни хора, защо мълчат? - това е загадка, но не толкова трудна за разгадаване: ние се качихме върху пиедестала на свободата и бързо забравихме онези, които положиха костите си под този пиедестал; не, не забравихме - ние не искаме да си спомняме, че тази свобода не ни е дар, че за нея са загинали не един, не двама… че не един, не двама изгниха по затворите и лагерите; не ни е приятно да ни напомнят, че докато ние страхливо сме си живуркали и послушно сме викали ура по площадите - е имало хора, които са се сражавали с оръжие в ръка и са дали живота си за днешната наша свобода; не ни е приятно споменът за тези хора да ни напомня за нашия овчи позор - и ние старателно ги забутахме в тъмните ъгли на забравата. А които от тях останаха живи - още в първите дни на свободата бяха избутани от трибуните, от залата на Народното събрание, от коридорите на властта и също потънаха в забвение и мизерия…

Други пируват днес върху трапезата на свободното наше Отечество.

Стефан ЦАНЕВ

Източник