Древна Мъдрост - Христо Маджаров

Интересно! – според един древен ръкопис намерен от Х. Шлиман в стар будиски храм на Лхаса в Тибет, седем е божественото число за хората от континента Му. Там летописецът разказва за Седемте велики заповеди, дадени им от Единствения Създател, за тяхната велика цивилизация и за тяхната гибел:
“…Когато звездата на Бал падна на мястото, на което сега има само звезди и море, седемте града с техните златни порти се разтресоха и разклатиха като листа по време на буря; а след това кълба от огън и дим се издигнаха от дворците… А жените и мъжете в своите блестящи одежди и скъпоценни камъни ридаеха: “Му, спаси ни!” Му им отвърна: “Вие всички ще умрете, заедно със слугите и богатствата си, и от пепелта ви ще възникне НОВ НАРОД. Ако и той забрави, че е по-висш, защото допринася, а не защото се възползва, ще го сполети същата участ”…”
Мнозина автори смятат, че тази цивилизация е наследена от атлантите. Но изглежда, че и те в даден момент са забравили заръките на Жреца. Ето както вазказва Платон в своите диалози за Атлантида и за десетте царски рода:
“… В продължение на много поколения, докато у тях има в достатъчна сила наследената от бога природа, царете се подчиняват на законите и са привързани към божественото им начало. Мислите им са истински и във всяко отношение големи, отнасят се с разумна търпеливост към това, което винаги се случва… поради това, че гледат отгоре на всичко освен на добродетелта и смятат имуществото за нещо маловажно, леко понасят като някакъв товар купищата от злато… не се подлъгват поради богатствата си да се опиват от разкош и са не са господари на себе си, но остават трезви и ясно виждат, че всички тези неща се увеличават от взаимното приятелство, съчетано от добродетелта, а загиват от прекаленото домогване към тях и поставянето им на почит, а заедно с тях загива и добродетелта… Но когато наследения от бога дял намалява… и човешкият нрав започва да надделява, тогава те не успяват да носят богатството си и започват да се държат непристойно… На способния да вижда, те се показват грозни…
А богът на боговете Зевс, който царува чрез законност, понеже може да разбира тези неща, за които говорим, като разбра, че един приличен народ е изпаднал в жалко състояние, поискал да ги накаже, за да се вразумят и станат по-благопристойни…”
Така още една велика цивилизация е погълната от океана…
Какво правим ние – техните наследници?
Често ми задават въпроса, като сме били толкова велики българите и сме предопределени за водачи на човечеството през Новата епоха, защо сега сме на този хал. Може би верният отговор е, че сме любимци на Бога. Независимо от грешките, допуснати през вековете, Той търпеливо ни дава възможност да оцелеем, да се събудим и да си спомним, защо сме Българи. И както е казал Жрецът от континента Му: да не забравяме, че сме дошли да допринасяме, а не да се възползваме…
Дошло е време да изпълним Завета на Тангра…
Да върнем на хората безценния дар с щастието им, който ни носел Неговият син – Киремет.
Звучеше в съзнанието ми съветът на Яковлев:
“Всеки да изпълни задачата на сегашното си съществуване, като не подценява малките дела!”

Из “Златна България”
От Христо Маджаров, Галя Колева и акад. Михаил Юхма.

Един човек търсел упорито ключовете си под светлината на уличната лампа.
-Сигурен ли си, че си ги загубил точно тук?-питали хората.
-Не, но тук е по-светло! – отговорил умникът...

Днес, когато българите се събуждат от вековната летаргия, в която ги е държала една властна и тъмна воля, те не трябва да търсят ключовете на достойнството си под светлината на международната политика, военни групировки и икономически отношения, а там, където са ги загубили – при вечните си исторически корени.

Враговете на нашия народ са се постарали да скрият тези корени и по нихилистичния римски принцип “Разделяй и владей”, балканските българи бяха изкуствено разединявани чрез фалшифицирането на македонска, тракийска, добруджанска и други “народности”, насъсквани срещу тях; а волго-уралските българи са именовани съответно татари, чуваши, башкири, чеченци.

Постарали са се територията ни да намалява като шагренова кожа – навсякъде граничим с наши земи.Древната ни история бе скрита, а новата – изопачена.

Всичко бе съзнателно славянизирано тук и татаризирано на Волга.
Затова се криеше и изопачаваше:

- българската територия отпреди Новата Ера.
- траките – не фигурират в учебниците, въпреки многобройните им храмове.
- Истината за българските империи и техните креации.
- Славната Велика България и какво е направила за Европа.
- Петте български държави на картите от IX век.
- Приноса на богомилите за Новия свят.
- Българска история се изучава само в XI клас

Това е коварен удар срещу Българознанието като цяло.
Но, “Не е во веки!” – както казали богомилите и будителите в най-тежките години на робство.
Само българите имат своите будители!

Такъв национален феномен няма друг народ! Те нямат предшественици, нито спонсори. По традиция за будители се приемат само Паисий и неговите преки или косвени ученици, и толкова. Сякаш те са някакъв изчезнал генетичен вид. Нима след турското робство не са се раждали повече будители? Не бяха ли те наречени през фашизма патриоти, а при социализма дисиденти?

Могат ли да съществуват?

А имаме ли очи да ги видим? Защото те са невидими за тези, които не са възстановили българското си достойнство и които не опонират на чуждите асимилаторски тенденции. Самочувствие има този, който помни славната си биография.
Ключът към българското достойнство е в знанието на истинската ни история!

Днес навлизаме в третото хилядолетие със събуждащо се национално самосъзнание. От малка страна България ще стане център на огромния Български свят, разпилян по евроазийската земя. Възкръсването на Българския дух ще бъде първия световен феномен на новия век. Затова е необходимо Българският лъв да отхвърли със замах насаждания от векове нихилизъм, да не превива повече гръбнак пред Изтока и Запада и да възвърне своето достойнство чрез възстановяване на историята си.

Затова, в зората на новото хилядолетие, разкъсваме мъглата на информационното затъмнение и разтваряме цензурираните страници от духовната ни история, за да оформим пъзела на величествените българи – патриарси на човечеството и семе на нови култури.

Учителят Беинса Дуно тълкува понятието българин като човек, който търси световен ред и Учител, който да му го покаже. И наистина при българите са изпращани цяло съзвездие от световни учители като Орфей, Лао Дзъ, Боян Мага...

Древнокитайските летописи са прецизни и точни. От две и половина хилядолетия преди Христа те свидетелстват за българска държава на север – Хун-ну, участвала в създаването на “Поднебесната империя”.
През Тарим е минавал Коприненият път и там българите са били културен мост между Изтока и Запада.
Където Жълтата река прави остър завой – запад-изток, се намирал друг български корен – държавата Ордос. В нея царувал абсолютен ред по принципа: “за всяко нещо – едно място и всяко нещо но мястото си” Затова order означава ред и порядък. Оттам произлиза думата “орда”, значението на която русофилът Вазов изопачава.
Древният път на Хун-ху започва от Шумер, минава през долината на Нил, през р.Ганг и Индия до Жълтата река – Хуан.хо. Четвъртата стъпка е била на Тарим.

Българите били пастирски, но не номадски народ, с дълбоко заложен усет за единство и свобода.
Притежавали висока култура и развита астрономия за цялото население. Френския учен Леонар Де Лесюл е доказал, че тогава Полярната звезда се наричала Тен-гр-и(Тиен(Тян) – Единствената) – Алфа от съзвездието Дракон(3-5 величина), изгряла 2824г.пр.Хр.

Българските империи се изграждали от три части: центърт(Ордосът), ляво крило (солът) и дясно крило (онгът). “Крилата се осмислят от центъра, а той е нмислим без тях”
Йероглифът на българския владетелски род Дуло се разчита като Луан. Лоян се наричала столицата на Династията Джоу (XI-II в. Пр. Хр.), създадена от Източното крило на хунобългарите. Пазач на архивите там бил Лао Дзъ (Старият мъдрец). Китайците нямат Ъ и йероглифът Дзъ е взет от глаголицата. Там го наричат още БО-ЯН (Богар) – име от българския етнос. На много китайски гравюри той е изобразяван с жезъл и конска опашка – свещен прабългарски атрибут. Основател на Таоизма, на Дао и Дъ (Път на вселената и нравствен закон). “Най-великата книга на света” – казва Толстой.
Така “Светилата на мъдростта на Китай” е от български произход.

Знакът “Ин и Ян” е български по смисъл на единство. Не борба на противоположности, а допълване до Цялото.
Между многото ученици на Лао Дзъ е и Конфуций, който по-късно се опитва да въведе в императорския двор синархично управление, характерно за българските държави. На 96 години Боян напуска Китай, поради упадък на нравите. На границата го карат да пише “ Новите учения “. Той прави това в продължение на три дни, после тръгва на запад и изчезва от полезрението на китайските летописци, за да започнат индийците да пишат за него.

При влошаване на отношенията с българите китайците започват да строят китайската стена (III в.п.н.е.) (единственото изкуствено съоръжение, видимо от Луната), за да спрат набезите на българските конници.
Така българите остават ярки следи в китайската култура.

После “китайският учен” се отправя към Шамбала, откъдето тръгват световните духовни водачи и учители на човечеството. Откъде идва името на тази тайнствена страна?

15000г. пр. Хр. “първата” българска държава се управлявала от Шам – цар-жрец с етноним булгар и с могъщи психотронични способности. Това царство включвало днешните територии на Йордания, Иран, Ирак, Сирия и Ливан. И днес в позлатената Йордания можете да намерите град Аман, както и град Петра, издълбан в скалите, Маунт Небо, където се е подвизавал Моисей и други библейски места. Оттам идват шаманите – хората, които владеят психичните и природни енергии и могат да ги пренасочват по желание. Шаманизмът е най-древната религия на планетата ни и с най-много необясними за съвременната психология феномени. Те смятат произхода си за български, поради което българите са винаги специални гости при тях. “Болъгар е човек, който оцелява винаги. Той е белязан и духовете го пазят, защото трябва да го бъде...”- говорят алтайските шамани, обект на специално изследване от НАСА.

Пак оттам е и името Шамбала (големи, много шамани) – страна на север от Индия, с хиляди пещери и тайни според индийския епос. Според географските карти на това място се е намирала древната Бактрия, един от псевдонимите на която е точно “страната на многото пещери”. Бактрия била населена с бели мъдреци от арийско потекло, доведени от великия Рама, а столицата й се наричала Бълг. Оттам е и етнонимът ни: бълг (високоиздигнати) и ари (свободни). В него са заложени корените на вроденото ни благородство и свобода. Учените още спорят около Бактрийското чудо – неизвестния произход на богатата бактрийска култура две хилядолетия пр. Хр. По-късно, на базата на тази култура се създава “внезапно” Кушанската империя, която е доказано българска. Следователно както Шамбала, така и Бактрия са синоними на една и съща страна – България!

Оттам именно българските брамани, носещи ведическото знание, навлизат в Индия и диктуват свещените “древноиндийски” книги на Санскрит (съвършен, свещен и скрит). На този свещен език е написан и Чипровския камък, далеч преди индусите да го използват.

През V в.пр.н.е. браманът Панини, роден до столицата на Бактрия, създава на този език първата граматика и написва Махабхарата.

Свещените индийски книги на санскрит се наричат Веди. В тях са описани слънчеви култове, подобни на зороастрийските и тракийските мистерии, създадени все от протобългарски духовни учители. Те не се превеждат у нас, защото ще се види българският им произход. Веди (виждане, знание) е третата буква от българската азбука.
Аюрведа (най-древното лекуване с билки) е българска народна медицина.

В ндия Боян го наричат Боганатар или Болгар. Между неговите ученици са Буда и Бабаджи... Светското име на Буда Гаотма и принц Сидхарта – княз на скитите, сърцевина на които са били българите.
Така че браманските и будистките учения са преподавани от протобългарски посветени.

Нека се върнем на Шамбала. До ден днешен не престават опитите за влизане в тази страна. Но махатмите са взели мерки за опазването й от нежелани гости. Има невидими бариери, деформации на видимия ландшафт, енергийни полета, каменни лавинни и отклоняващи и деформиращи мисълта излъчватели. “Който не е повикан, няма да стигне”. Както за Свещения Граал или Царството Божие, изискванията към търсещия са императивни и безкомпромисни.

В преданията се говори, че това е най-древният център за Космическия Разум (Тангра). Той е излъчвал импулси за събуждане на съзнанието на човека от неговото спящо, животинско състояние, за ускоряване на еволюцията и възцаряване на Разума. Неговите пратиници са Христос, Буда, Майтрея... Затова основата на техните учения е една, но приспособена към духовното и нравствено интелектуално развитие на съзнание на съответния народ и епоха.

Сега от чувашкия академик Юхма научаваме, че един от най-светлите духовни учители на човечеството – Заратустра – е техен предтеча. Неговото учение е било водещо за страните на Изтока през древността и средните векове. Зороастрийците боготворели Огъня – Единната Енергия, създаваща всички форми на живот във вселената. Зороастър основал храм на огъня и запалил в него свещен огън, който оттогава не е изгаднал и от който палят факли последователите му от цял свят. Те се прекланят пред Слънцето, носещо божествена енергия, която разширява и облагородява съзнанието. Зороастър дал посоката на позитивната свастика – най-древният символ на единство и развитие във Вселената, означаващ благоденствие, плодородие, прераждане, щастие. Съдържа в сбе си кръга, кръста, седмицата, 10000 истини... Свещената книга Авеста учи за Единния Бог, притежаващ 7 принципа, дава законите диалектиката в трите свята, борбата със злото преди всичко в самия себе си , вярата в крайната победа на Доброто.

Голяма част от българите бактрийци са изповядвали зороастърската религия – маздеизма – и са я предали на Индия. В древночувашката митология са залегнали митове, изпълнени със светла вяра и дълбоки знания, идентични с тези на предците, за която се говори в древни чувашки легенди.

Зороастър означава Златна звезда.
Названието Авеста е обяснимо само на чувашки: Авас-вземане от дълбочина на учението. Изследователите твърдят, че това е първото световно учение с изградена цялостна философска система, космогония и нравствено-етични възгледи. Тази школа са завършили и болшинството и най-добрите еврейски пророци в техния вавилонски плен.
Така че мисията на “избрания еврейски народ” е вдъхновена също от учител от нашия етнос.

Влязъл във връзка с Духа на Слънцето, Зараустра отменя кървавите жертвоприношения ( заменя поднасянето на месо с поднасянето на мляко) и сочи Пътя на Доброто ( Ормуз ): “добри мисли, добри уми, добри дела”.
Учението на Беинса Дуно в България е продължило и разработило тези нравсвени и мирогледни концепции, а в неговата история е записано, че “Зараустра е от първите Учители на Бялото Братство”.

Евангелието мълчи за живота на Исус от 11 до 30 –годищната му възраст. В езотеричните школи обаче се знае, че е бил при арийски просветени в Шамбала. Болгари означава големи арийци. Есеите са посредници. “Ако не се родите ( отново ) от вода и дух” – казва Спасителят, - “няма да влезете в Царството Божие”. Йоан Кръстител кръщаваше с вода. Девет века по-късно в България Боян Магът кръщаваше със Светия Дух. Народът е подготвен за богомилството чрез азбуката на св.св. Кирил и Методий, и просветната школа на Климент Охридски. Подготовката е планирана от кан Борис I. основал образцова Езотерична школа, включваща няколко видими и невидими сфери, Боян повежда борба срещу “лукавия” за възстановяване на първичното християнство. “Не щем повече литургии, платени с царско злато” – вика народът и това е началото на бунта, който разтърси царските тронове и попските калимявки на цяла Европа.

За европейските властници думата “българин” бе синоним на опасна ерес, вещаеща край на тяхното царуване. Така Българският дух, потъпкан в нашата страна, запали на Запад невиждан пожар, който предизвика Хуманизма, Ренесанса, Реформацията и Великата френска революция, които оформиха основите на днешния свят. Лозунгът на тази революция “равенство, братство, свобода” е по същество наш, богомилски.

Волжските българи също имат духовни великани, между които изпъква пророкът Валем-Хозя, обединител на различни вери на българо-чувашите. Екатерина Велика, посетила руините на българската столица Биляр, била изненадана от мълчаливото преклонение на вярващи от далечни страни пред руините на неговта могила.

Българския етнос е родил и много други повече или по-малко известни духовни водачи и учители. Всички те са по-известни в чужбина, отколкото у нас – кокичетата на Новата епоха и шансове за спасение на тези, които поемат тяхното дело.
Най-голямата сила на българския етнос е в познанието на неговото славно минало и духовната помощ, която е оказал на страдащото, но еволюиращо човечество.

Най-древните български летописи

Според “Джагфар Тарихъ” – сборник с най-старите български летописи – българите са създали първата световна държава Идел през 15 000г. пр. Хр. Тя била конфедерация от седем племена, в която се говорело на няколко асирийски и алтайски диалекта. Нейни наследници са Шумерска, Индийска, Критска, Микенска, Троянска, Етруска, Хунска, Дунавска, Киевска, Волжска, Хазарска,Унгарска държави. Това звучи помпозно за незапознатите, на които години наред е втълпявано, че българите са шепа полудиви племена. В споменатия сборник е показана генеалогията на създаване на тези култури. Частично тези истории се покриват с поетичния “Шан кизи дасатани” (“Сказание за дъщерята на хана”), от преди единадесет века от Микаил Бащу – секретар на владетеля на черните българи.

През средните векове само в две държави се запазва името българи: Дунавска и Волжка Българии. Историите и на двете днес са изопачени от техните врагове и асимилатори. Паметниците на тяхната култура, цъфтящите им градове са изравнявани със земята, свободолюбивия народ е унищожаван с геноцид и многовековно робство, културата – с огън... Послe, освободен от окови, неукротеният български дух възсиява отново.

Българите са били първите металурзи в света според “Джажфар Тарихъ”.

Всичко, свързано с териториите на волжките българи е потопено в мълчание. В официалните справочници се говори за късната заселеност на тяхната територия, за примитивността на местната култура и за скорошното им изчезване от историческата сцена. Това са скалъпени политически сценарии, с които приридата не се съобразява.

И ето, че сега тя разкрива своите недра, показващи следи от колосалната древна металургична дейност там, където според учебниците има само примитивни племена. През 1997г. руският геолог Черних съобщава, че в Южна Бакширия (днешен Оренбург), заселена от древността с етнически българи – бурджани, се е добивала медна руда в мащаби, сравними само със съвременните. Този добев датира между IV-то и II-ро хилядолетие пр. Хр. Обемът му е огромен: дълбочината на мините е била 42 метра, масата на рудата – няколко милиона тона, а добитата мед – стотици хиляди тона. Специалистът отбелязва, че този рудодобив няма равен на себе си в Евразия. Не е ясно къде се е пласирала толкова мед и кой е бил консуматорът. Смята се, че е обслужвала Урал, Сибир, Източна Европа – площ около 1 мил. кв. км. Наречена е каргалинска мед (до град Каргал). От този мед се изработвали брадви, ножове и други оръжия, както и много прдмети за бита, намерени във Волго-Уралските могили в района на Каргал и Уранбаш.

Според живеещата у нас волжка българка доц. Т. Ярулина, уранбашите са дали материалната основа за разцвета на бронзовия век в района на старите български територии. Макар и разположени върху площ от 500кв. км. И регистрирано от Космоса чрез американски спътници, археолозите е специалистите по древни култури не бързат да разгласяват откритието. “Поразително е , че в археологическата литература до най-последно време Каргал беше осветен крайно малко” – възмущава се Черних. Според доц. Ярулина, мълчанието на археолозите се дължи на тяхното консеративно мнение за възникването на човешката култура само на едно място – в Междуречието - и на страха им да пренесат центровете на древните цивилизации далеч на север – в земите на волго-уралските българи.

Доцент по лингвистика, Т. Ярулина прави интересен фонетичен анализ на наименованието на находището Каргал. Според споменатия епос “Шан киз дастани” алп (дух) Карга е божествен покровител на хората. А от II- ра песен може да се съди за огромната възраст на Уралските култури: “първите хора бяха ур-одливи , но алп Хурса поправи телата им” и “от алп и човек се роди великански род”. Първият цитат ни отправя към легендарната лемурийска епоха, когато човекът още нямал добре оформена костна система, а вторият – когато на земята са се раждали гигантопитеци. Срещат се и преки указания за металургията на Урал: “Ковачницата на алп Хурса е днес цяла планина. От сгур и шлака Хурса издигна целият Урал”. Остава да добавим, че алп Хурса е древнобълграският бог на огъня и ковашкия занаят.

Ярулина подчертава, че името на рудното находище: Уранбаш, разположено между реките Малък и Голям Уран ема същия корен както Урал и го сравнява с древния шумерски град Ур. Вшумерския език Ур е означавало “човек, мъж”, Уру – град, Уруду – бронз. Очевидно териториите кроя Урал и Шумер са принадлежали на родствени племена – заключва волжката българка.

Според “Джагфар Тарихъ” бълг-арийците са населявали Уралските пещери още през Ледниковата епоха. Що се отнася до Шумер, до персийското му завоюване през VI –ти в. Пр. Хр. се пазели писмени свидетелства за основаването му от черноглавия български народ и за българо-шумерската култура. Така се разбира кои са въпросните “родствени племена”.
“Ние сме учили, говори Ярулина, че шумерската култура е начало на човешката цивилизация от нов тип. Сега се оказва, че освен Шумер е имало и друг център за добив на мед – Каргал...”

Ще добавя, че според варненския археолог И. Иванов преди Каргал мед в огромни количества (около 2000 тона) се е произвеждал и в района на ...днешната Стара Загора (VI-то до IV-то хил. пр. Хр.). Изработените предмети – разнообразни украшения, сечива, оръжия, жезли...са обслужвали на юг района до Бяло море, на запад: по Дунав – до днешна Словакия, средното течение на Волга...Варна е била отправна точка...осле е дошъл потопът, който е прекъснал тукашния живот и подгонил траките...накъде? Случайно ли е, че щом прекъсва производството на мед по нашите земи, започва такова в бълграските земи по Урал? Бих се радвал да чуя компетентен отговор...(През лятото на 2000г. е открита областта Тракия в района на Волжка България. Акад. Юхма свидетелства, че те са дошли през XIII век от Урал по р.Кама, преследвани от татаро-монголите. Техните военачалници били велики певци и поети...)

Христо Маджаров "Големият Заговор срещо Българите"