Тенгрианският възглед за смъртта

О смерти

Идея смерти необычайно важна для воина - знание о смерти отрезвляет
нас. Наиболее дорогостоящая наша ошибка в том, что мы ведем себя так,
словно верим, что, не думая о смерти, мы можем защитить себя от нее.
Без четкого представления о смерти не может быть ни порядка, ни
трезвости ума, ни красоты. Необходимо на самом глубоком уровне осознать,
что нет и не может быть ни малейшей уверенности в том, что жизнь продлится
дольше настоящего момента. Понимание этой истины дает воинам:
- мужество быть терпеливым и в то же время действовать;
- мужество быть уступчивым, не ведя себя при этом глупо;
- мужества быть хитрым - не впадая при этом в тщеславие;
- мужество быть безжалостным - не испытывая при этом чувства
собственной важности.
Смерть - единственный достойный противник, который у нас есть. Смерть
бросает нам вызов. Мы рождены, чтобы принять этот вызов. Жизнь - арена. На
этой арене два противника: сам человек и его смерть. Смерть неуклонно
преследует нас и с каждой секундой она все ближе и ближе. Смерть никогда не
останавливается.
В учении тольтеков говорится, что смерть всегда приходит как холод в
позвоночнике. Смерть сидит слева от тебя и смотрит на тебя на расстоянии
вытянутой руки. Она всегда наблюдает за тобой и, будет наблюдать, пока не
настанет день, когда она похлопает тебя по плечу. Когда ты в нетерпении или
раздражен, - оглянись налево и спроси совета у своей смерти. Масса мелочной
шелухи мигом отлетит прочь, если смерть подаст тебе знак или краем глаза ты
уловишь ее движение, или просто почувствуешь, что твой попутчик - всегда
рядом и все время внимательно за тобой наблюдает.
Смерть - это реальная сила, которую тольтекские видящие могут увидеть в
виде "барабана", т.е. - накатывающая сила. Жизненные трудности, действующих
рука об руку со смертью - тольтеки называют союзниками смерти или
снайперами смерти. Трудности, которые ставят под вопрос само наше
физическое существование - могут вознаградить нас огромным зарядом силы. И
вот почему воин расценивает смерть как своего лучшего советника. Некоторые
из этих стрел стремятся поразить разум, другие - эмоции, третьи -
физическую оболочку. Для воина смерть - это часть жизни, и потому он думает
лишь о том, как лучше всего сотрудничать с этой силой в период воплощения
на земле. Подружившись со смертью, вы можете избавиться от величайшего из
человеческих страхов. Как только вам станет нечего терять, все тотчас
изменится, и мы сможем жить, радуясь жизни.
Что это означает на практике?
Живя в этом мире вы должны держать свои дела в порядке, даже в
последний свой час. Для верности улаживайте свои дела с природой и самим
собой каждый данный вам час жизни, тогда вы никогда не окажетесь
застигнутым врасплох. Этому человека должны обучать еще в школе, так же как
правильно дышать, есть, двигаться и умирать. Это должно стать частью
программы образования.
Если рассматривать каждый час как отдельную единицу жизни, делайте все,
что в ваших силах, чтобы использовать каждую единицу жизни наиболее полно.
Заставьте себя найти путь, который делал бы каждый последующий час больше,
чем предыдущий, но одновременно, давал возможность рассчитаться с
накопившимися на данный момент долгами. Если смотреть на жизнь как на
бизнес, то для вас время - это деньги жизни. Когда вы пришли в этот мир,
вам была отпущена определенная сумма, которую вы не можете превысить. Время
единственная валюта, которой вы платите за жизнь. Теперь вы видите, как
глупо вы растратили большую ее часть.

Възгледът сигурно е интересен, но руският съм зле

Великолепни думи! За тези,които не разбират много руски,ще се опитам да ги преведа скоро.

Спорт-Здраве писа: Великолепни думи! За тези,които не разбират много руски,ще се опитам да ги преведа скоро.

Ако видиш зор(в което се съмнявам), свиркай да ти помогу.

За смъртта

Идеята за смъртта е необичайно важна за воина – знанието за нея ни отрезвява. Най-голямата и честа грешка,която праним,е,че смятаме,че щом не говорим и не споменаваме смъртта,ще можем да се защитим от нея.Без ясна представа за смъртта не може да има нито ред,нито трезвост в ума,нито красота.Необходимо е да се осъзнае в най-дълбока степен,че няма и не може да има ни най-малка увереност в това,че животът ще продължи след настоящия момент.Разбирането на тези истини дава на воина:
-мъжеството да бъде търпелив и в същото време да е деен;
-мъжеството да бъде отстъпчив,без да изглежда като глупак;
-мъжеството да бъде хитър,без да бъде суетен или да изпада в пустославие от това;
-мъжеството да бъде безжалостен,без да изпитва чувство на собствена важност.

Смъртта е единственият достоен противник,когото имаме.Смъртта ни зове.Ние сме родени,за да отговорим на този зов.Животът е арена.На тази арена има само два противника – самият човек и смъртта.Смъртта неотклонно ни преследва и с всяка секунда е все по-близо.Смъртта никога не се отказва,никога не спира да преследва.
В ученията на толтеките се говори,че смъртта винаги идва под формата на хлад в гръбнака.Смъртта седи от лявата ти страна и те гледа на една опъната ръка разстояние.Тя винаги те наблюдава и ще наблюдава,докато не дойде денят,в който ще те потупа по рамото.Когато си нетърпелив или раздразнен,погледни наляво и попитай смъртта си за съвет.Масата от дребни и незначителни дразнения и съмнения в миг ще отлетят надалеч,ако смъртта ти даде знак или ако уловиш с края на окото нейното движение,или ако просто почувстваш,че спътникът ти винаги е редом до теб и внимателно те наблюдава през цялото време.
Смъртта,това е действителна сила,която толтекските учители виждат във вид на „барабан”,тоест завихрена сила.Житейските трудности,действащи ръка за ръка със смъртта,толтеките наричат съюзници на смъртта или снайперисти на смъртта.Трудностите,които поставят под въпрос самото ни физическо съществуване,могат да ни възнаградят с огромен заряд от сили.Затова воинът възприема смъртта като свой най-добър съветник.Някои от нейните стрели се стремят да поразят разума,други – емоциите,трети – физическото съществуване. За воина,смъртта е част от живота и затова той мисли единствено за това,как да си сътрудничи с тази сила в своя период на Земно превъплъщение.Ако се сприятелите със смъртта си,ще можете да се избавите от най-големите човешки страхове.В момента,в който осъзнаете,че нямате нищо за губене,всичко веднага се променя и можем да живеем,радвайки се на живота.
Какво значи това на практика?
Съществувайки в този свят,вие сте длъжни да държите делата си в ред,дори в последния си час.За да постигнете истинност,съгласувайте делата си с природата и със себе си във всеки даден ви час живот,тогава никога няма да се окажете неподготвени или изненадани.На това човек трябва да се учи още в училище,също така да се учи как да диша,да се храни,да се движи и да умира правилно.Това задължително трябва да стане част от образованието.
Ако разглеждаме всеки час като отделна единица живот,правете всичко,което е по силите ви,за да използвате всяка единица живот най-пълно.Заставете се да намерите път,който ще направи всеки следващ час,по-дълъг от предходния,но едновременно даващ възможност да разчистите трупаните в настоящето дългове.Ако се гледа на живота като на бизнес,то времето са парите на този бизнес.Когато сте дошли в този свят,била ви е отпусната определена сума,която не можете да превишите.Времето е единствената валута,която ще платите за живота си.Сега виждате ли,колко глупаво сте прахосали по-голямата част от нея?

Четох оригинала,Спорт.
Чудесно подреден текст-отговаря на моите разбирания за Оная с косата...
Остава едно,Воини,да не се даваме!!!...

Дорогой мой бат Ангел,то,что ты оповестил здесь мне очень нравиться.
Я хочу если возможно почитать /ешчо/ такие тексты.

Елтимире, това описание все едно го и писал Кастанеда. Мещер, ако ти се чете можеш да си изтеглиш книгите му от www.spiralata.net.

Превъзходен текст...!!!
Накараме да се замисля, откъде японците са взимсвали идеята за "Бушидо"...?!!!

Благодарение на Бушидо духът на японците създава самобитна култура, която няма аналог в света, и я съхранява цели пет века, за да достигне тя непроменена до наши дни.
Бушидо - това е Пътят на самурая. Пътят - морал, на който човек подчинява себе си и го предава на околните, е в широкия смисъл на думата любов към обществото. Що се отнася до религията, в Япония съжителстват в хармония и шинтоистки, и будистки богове, а Бушидо е онази точка, в която високият дух преминава през тази хармония. Би могло да се каже, че Пътят на самурая съществува и оформя духа на съвременния японец. Бушидо е морал, етика, а корените му са в Конфуцианството - учението на древнокитайския философ Конфуций. Петте елемента джин, ги, рей, чи, шин изграждат основните критерии на обществото, те са, образно казано, коренът и стъблото на Пътя на самурая.
Джин означава морал, тоест любов; Ги е дълг и отговорност; Рей - етикет; Чи -мъдрост; просветеност, а Шин - доверие. Липсата дори само на един от тези елементи прави човека непълноценна личност. Като член на обществото, освен че трябва да усвои минимум тези пет практики на моралния кодекс, самураят задължително действа като лидер.
Често сравняват Бушидо с Рицарството в Европа, но венец на поведението на самурая е да поеме отговорност с цената на своя живот.
Например през 1910 г. на малка подводница възниква авария и тя потъва, но нейният капитан Сакума до самата си смърт обсъжда с командирите причините за инцидента, споделя загрижеността си за семействата на екипажа, пише предсмъртно писмо, в което се моли за бъдещото развитие и усъвършенстване на японските подводници и без да изпуска до последния си дъх молива, посреща хладнокръвно смъртта. Освен това, всеки един от четиринайсетчленния екипаж, без да се поддава на паника остава на поста си и издъхва на повереното му място в подводницата.
По същото време в друга държава се случва аналогичен инцидент с подводница, но всеки - командният състав, и моряците - гледа да спаси себе си, всички се скупчват пред аварийния изход и там, нападали един върху друг, умират.
Сакума - капитанът на японската подводница, пише предсмъртното си послание в своя бележник и последната фраза от деня преди да издъхне гласи: \"Ужасно трудно се диша. 12,30 часа.\" От записаното става ясно, че капитанът диша с последни усилия, но продължава да пише, докато загуби съзнание. Това е Бушидо.
Мечът, който самураят носи - японският меч, е изключително остър. Може да среже и тънък лист хартия, може да разсече и твърда кост. Защото стоманата не просто се наточва, а се изковава след стотици удари на чука върху метала от двете страни на меча; в помещението с наковалнята е вселено божество и това го прави свещено място, а майсторът пречиства тялото си, облича бяла дреха и кове нажежения до червено метал. И при всеки удар на чука върху метала отправя молитва към божеството. Така изкован и наточен с цялото душевно усърдие на майстора, японският меч заблестява и се превръща в своего рода произведение на изкуството. И в наши дни японските мечове се правят от изкусни майстори и не са смъртоносно оръжие, а произведения на изкуството.
Наричат самурая буши - воин. Японските писмени знаци са йероглифи, като всеки йероглиф има самостоятелно значение. Йероглифът бу, първият в състава на думата буши, съдържа два елемента. Единият означава алебарда, оръжие, а другият - спирам, прекратявам. Тоест йероглифът е комбинация от две значения - създавам мир. Прекратявам битката и установявам мир. Следователно занятието на буши - воина е да брани мира и с тази цел той калява тялото си, овладява до съвършенство бойните техники и отдава всичко на своя господар.
През 1701 г. т.нар. инцидент Акахо разбунва духовете в цяла Япония. Съгласно несправедливата присъда на върховното военно-феодално правителство на Токугава, даймьо - военният управител на Акахо, си прави харакири, а домът му е унищожен. Петстотинте негови васали се разпиляват на вси страни, но десет процента от тях, четирийсет и седем души, отмъщават за своя господар, сетне се предават на властите и си правях харакири. Освен че отмъщават и така разчистват сметките на своя господар, те достойно слагат край на живота си като си правят харакири. Това именно е Бушидо.
В постъпката им има протест срещу несправедливата присъда на правителството. Тъй като самурай иде от старояпонската дума сабурау със значение служа, самураят е човек, койтоследва във всичко своя господар. Следователно той му служи, но когато господарят греши, васалът воин трябва да го предпази, да го разубеди да прави погрешна стъпка. Да разубедиш господаря си е преданост, но във всяка страна и при всеки народ е трудно нисшестоящ да разубеждава висшестоящ. Истински преданият самурай най-напред си прави харакири, спира кръвта като пристяга силно раната с бинт и тогава говори с господаря си, за да го разубеди. Това е разубеждаване от преданост, от най-съкровено чувство.
Думите на васала карат господаря да се гневи, но не след дълго кръвта на самурая руква, лицето му става смъртно бледо, той все по-трудно си поема дъх и накрая издъхва. При вида на това и най-несговорчивият и неотстъпчив господар се трогва, а затрогващата преданост на неговия подчинен го кара да поправи грешката си. В това е духът на самурая.
В името на дълга той винаги може да умре. Готов е, когато и да се наложи, да си даде живота. Затова и не престава да цени всеки ден и всеки час. Тъкмо в това е смисълът на дзенския постулат : \"Един момент, една среща.\", тоест да цениш живота си ежедневно, всеки час, всеки миг, а при среща с друг човек да скъпиш всяка минута от нея и да споделяш с другия радостта си от възможността да бъдеш с него. Подобно отношение създава красотата на живота.
Преди сто и четирийсет години в Япония се извършва политическата реформа Мейджи. Два века и половина в условия на мир и безопасност военно-феодалното управление на Токугава създава по-голямата част от днешната култура на Япония, но е свалено с преврат, извършен от провинциални феодали. Управителят на провинция Айдзу, който е и роднина на Токугава, се сражава за правителството с все сили и до край, а създаденият от шестнайсет-седемнайсетгодишни младежи малък отряд, наречен Белия тигър, макар и само от цивилни, участва активно в тези битки, претърпява поражение, отстъпва и на един хълм, от който се вижда замъка на владетеля, двайсет души вдигат меч и сами слагат край на живота си. Градът около замъка е подпален, самият замък също изглежда, че гори и като решават, че и господарят, а и всичките му близки са намерили смъртта си в битката, младежите от отряда се самоубиват.
Умират като се пронизват взаимно с мечовете си. Всички тези младежи са възпитаници на школата Нишинкан в провинция Айдзу, изучавали са Бушидо и макар и все още млади, носят у себе си самурайски дух.
Един от тях като по чудо оцелява и така става ясно какво точно се е случило. Опитът на самурая да сложи край на живота си завършва с неуспех и младежът се срамува, че е останал жив. Този му срам го кара никога повече да не стъпи в родната провинция Айдзу. Впоследствие този млад човек става инженер по далекосъобщителна техника и по време на Руско-Японската война сам, под град от куршуми и снаряди прокарва електрически кабели. С думите: \"Веднъж вече умрях и не ми е жал за живота, а да умра за Родината е моя заветна мечта\", той поема най-рискованата работа и печели възхитата на хората. И в това живее духът на самурая.
По отношение на Бушидо духът на самураите, възпитаници на школата в Айдзу превъзхожда този на всички останали даймьо, защото и образованието в тази школа е на най-високото ниво в сравнение с останалите.
В тази школа се обучават само мъже, но ако мъжът се изгради като достойна личност, това оказва влияние и на жената и така се появяват забележителни жени.
В тежките години след капитулацията такива жени стават учителки, работят в Червения кръст, създават училища и школи, отдават се в служба на вярата, работят като лидери във всяка област на живота и възпитават огромен брой по-млади хора.
Бушидо - духът на самурая, спомага за появата на много прекрасни лидери и то не само мъже, а и жени.

Известният японски писател Мицугу Саотоме е роден през 1926 г. в Харбин, Китай. Носител е нa редица престижни литературни награди, сред които \"Наоки\" през 1968 г. През 1989 г. получавaлитературната награда \"Ейджи Иошикава\" за романа си \"Айдзу шикон\" (\"Духът на воините от Айдзу\"), излязъл в 21 тома, в който разкрива оригиналните си възгледи за историята.

Спорт-Здраве писа: Великолепни думи! За тези,които не разбират много руски,ще се опитам да ги преведа скоро.

Спорт-Здраве,благодаря ти за превода.

Текста е изключително силен и завладяващ.Смятам,че трябва да се качи в раздел Материали.